23/24 VIII 2012

Именувам публикацията единствено с дата, то така или иначе няма какво друго заглавие да поставя след толкова време на бездействие, отсъствие, апатичност...и така нататък и така нататък, продължаващи все напред и все така, по този свой си път на някакви безлични и безформени действия и чувства...Чувства? О! За Бога, че от къде това?! ... или ги има...? Хората, тези мои, наши, общи себеподобни хомосапиенс (научих да употребявам термина от мой близък приятел) са си, сме си еднакви, до сущ на един акъл и с еднакви реакции и дори да искаме да се отличаваме, едва се справяме и с елементарното, а това е толкова жалко... Разбира се, основата е в това, че когато човек чувства нещо неприятно, някаква натовареност, досада, изтощеност от света, човекът просто има нужда да излее своята душевна терзаност някъде, било то по телефона, в някой форум, в сайт, на имейл или дори в личен дневник. Е, факт, че моите лични опити за дневник...поправка-дневници, кои хартиени, кои електронни или под формата на обикновени бележчици на телефона, се провали, затова пък, когато усетя главата си пред експлозия и вече не мога да издържам на напрежението, което тая в себе си в опит да не натоварвам, колкото се може повече да вардя психиката, на мои близки и авери, околните, понякога наистина изпитвам една безценна необходимост да изпиша няколко десетки реда подобни глупости в името на успокоението и възстановяването на жизнеността, воюваща ежедневно с апатията...а тия две гадини са мои верни спътници от зората на времето, та до края на света, със сигурност. 
Е, забелязах чужденците, четящи блога...специално за Вас: Thank you for your opinions about this blog, that you consider interesting. Especially for You!
И да се върна на старата тема и всичко, за което смятам да се поразпиша, то разбира се, няма да е кой знае какво, небезизвестно на българското общество, но драги ми сънародници, специално за чужденците-да видят какви копелета ни управляват държавата!
Годината е 2012, учените разправяха, пък някои и все още говорят, че края на тази година ще е и края на света, не знам за света, но страшно ми мирише, че ще е края за някои социални слоеве в държавата. Увеличенията, на първо място, хаха, да  иронизираме малоумните постъпки на предприятията, моля- моя, увеличенията на хранителни продукти, ама не само на едно-две неща, ами на десетина и повече и не с по пет-десет стотинки (за чужденците евро, долари и тен-подобни), ами с по двайсетина, петдесет и т.н. А за един възрастен човек, работил 45 години от изгрев слънце та до залез и с пенсия от 150 лв. (които се равняват грубо казано на 75 евро) //следите ли ми мисълта, хм?// И кой, по-дяволите, в тоя невероятен Европейски съюз живее със 75 евро на месец, ах мамка му...та това пари за какво са?! За вода, за ток, за телефон, за лекарства, за отопление, за храна...за, за, за...? Та, така...в такава държавица живеем, и за едни такъв възрастен човек с пенсия от 15 лева, за когото хлябът струва 1,20, а яйцата до преди няколко месеца бяха скочили с над 100% от редовната си цена, е невъзможно да съществува...същото се отнася и до някои средносоциални семейства- такива с по две или три деца и такива с деца студенти и ученици, вземащи минимални заплати от по 280 и опитващи се да изхранят децата си и едновременно с това да им осигурят бъдеще и обучение... Ах, майната й на държавната власт! Увеличенията на всичко, от най-малкото, най-нужното, до най-ненужното, скачат все едно на въже и с всеки следващ скок растат все повече и повече...2012 година е...август е, декември наближава...
Увеличенията на семестриалните такси, о-да, и те, и те, не просто че обучението в някои университети е под всякаква критика, някои преподаватели са отвратителни и не си правят труда да подготвят някакви материали за времето на лекцията, конкретни такива не мога да назова, аз от моите преподаватели съм си доволна...поне до колкото е възможно, пък всичко останало си зависи от мен, моят труд, упоритост и, разбира се, желание...мързелът е друго на ръка...А, като го споменах, той мързелът си е все наоколо, но пък когато човек желае да работи, желае да дава всичко от себе си, да върши някаква полезна дейност, заради която да бъде възнаграждаван, тогава мързелът отива някъде в дебрите на съзнанието, но човек иска, опитва се, пробва се тук и там, с надеждата да игнорира все повече и повече мързела, да изкара някой лев, да помогне с нещо на себе си, на някой друг, а то...то всъщност няма работа и другото забавно е, че навсякъде се търсят млади хора, висшисти и (и!) с опит, е да ама, тоя опит от де да се вземе, като всеки иска опит, пък никой не назначава така от нищото... и в един момент младите, току-що завършилите остават без работа по специалността си. В момента в България има около 300 000 студенти, след четири години дали ще се намери работа дори за половината, не, дори за 100 000 и то по специалностите им, по това което те желаят да работят. Не! Няма шанс... и тези студенти, разбира се, ще се научат как гордо границата може да се прекосява...все пак сме в Европейския съюз, можем да сме на всякъде вече, но не и на родна земя, не...2012 година е, все пак, и не само икономиката, финансике, безработицата и безразборията са факторите, безразбория е именно заради всичко това и всеки ден, всяка седмица, стотици хора в държавата се вдигат на протести и опитват да бранят правата си, животите си, бъдещето си...протестите са хубаво начало, но политиците ни заслужават по един куршум в главата, една експлозия пред Парламента (брей, като ще вземат да ме обвинят в някой атентат или че съм активист, ама то всички сме си малко или много активисти, само че още не са ни пораснали рогата достатъчно, че да ни види целия свят колко бодливи можем да сме). 2012, изброените по-горе фактори са едно на ръка, от тук нататък продължаваме с другите фактори. Земята е огорчена, светът е накърнен, Бог, божествата или която и да е сила там някъде, горе или долу, наоколо или в Космоса, се гневи... Земетресения, наводнения, пожари, болести...едно по едно удрят света и отнемат стотици-хиляди-милиони животи, наказват идиотщината на воюващите, на онези изсичащи горите, на онези погубващи животните за да си шият палтета и ботушки, на онези тровещи водата и омърсяващи въздуха, нашия безценен кислород, който с всички тия газове от заводите и с всички опустошени гори годишно, постепенно също си заминава, изчезва...ще го видим до кога, а парите на данъкоплатците се пилеят по тъпи строежи, нефтени предприятия, имения, заводи, коли, самолети, космически изследвания, химически и ядрени оръжия, но не и за спасението на милионите боледуващи по света, за онези без покрив...такива, като сегашните десетки семейства в родния ми град, които след земетресението от 22и май тази година, което скъпите български началства определиха като 5,8-5,9, само защото ако е от 6 степен по Рихтер държавата е длъжна да поеме всички разходи, пък германците и американците дори го регистрираха като 6,1 до 6,5 по Рихтер и само чудото, че това земетресение не е било хоризонтално, а вертикално, е опазило от пълно разрушение и гибел, но пък онези десетки семейства, чиито домове са полу-разрушени или пред рухване останаха навън, на палатки, на фургони, по хотели, те нямат вече домове, а есента тропа по вратите, нищо че зимата температурите бяха до към -30 а сега са над +42 градуса Целзий, 70 градусов диапазон на температурна разлика, и тези хора си нямат нищичко сега, есента потропва тихичко, и никой нищичко не им дава, пари от никъде не идват, храните и огрева поскъпват... 2012 година е, края на лятото...

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

Приказка за трите кедрови дръвчета

Акашовите записи - форум мнения

За Любовта... / есе /