My_Life

Едгар Алан По Няма нищо по- ясно от това, че всеки добър сюжет трябва да се развива по развръзката си, преди да бъде направен какъвто и да е опит с перото. Само, когато ни е ясна развръзката и непрекъснато се съобразяваме с нея, можем да изградим сюжет със задължителна последователност или причинност, насочвайки определени събития и особено общия тон към развитието на замисъла. Според Едгар Алан По съществува една основна грешка в обичайния начин за построяване на повествованието. Или историята дава тезата, или тя се внушава от някакво актуално събитие, или в най- добрия случай авторът сам създава съчетание от последователни случки, за да изработи основата на повествованието, като обикновено възнамерява да запълни с описания, диалог или с авторски коментар всички празноти във фактите и действията, които могат да възникнат от всяка следваща страница. По предлага да се започне с разсъждение върху ефекта. Като се стреми винаги към оригиналност- защото не е верен на себе си онзи, ...

Воден дракон, излязъл като от дълбините на реката, като невиждано чудовище с дълга опашка и криле, но неспособно да върви на сухо. Това беше Киара, драконът, който Йозеп повика и се отзова непременно: " Какво желаеш, че ме безпосоиш отново, Йоз- сама?" - Не е нищо, което би могла да пренебрегнеш, нужна си за помощ при пътуване.- отвърна й чернокосият и се вгледа в очите й, лъскащи от любопитство:- Но няма ти да си нашият транспорт, а нашата сила в пътуването. " Значи аз ще дърпам лодката, за да стигнете по- бързо до... до къде, Йоз- сама?"- продължи с същия тон, някак странен, нетипичен, но мил, нежен и в същото време кънтящ, изпълнен с мъдрост. - До Островът на Нощта.- и в мига в който го назова, чу освирквания и шепоти от хората, които уж се бяха изпокрили, при вида на водния змей. Мъжът погледна през рамо, тези бяха проблемни, но и другите. Всъщност всички, защото сега държаха клони, тояги и други, с които можеха сериозно да нарянат някого. В случая да нараня...

Дървените врати на малкото моряшко барче се отвори внезапно, бзе да бъдат докосвани и подът изскърца под високите токове на първата влизаща. Всички погледи паднаха въху нея, висока жена със стегнат кок и скъпа червена рокля. Дочуха се шепоти, какво ли прави такава като нея тук, с такива дрехи, с такава външност и бързо утихнаха, когато тя се приближи до бара и кротко седна, отмятайки кичурче черна коса назад и впивайки очи в бармана: - Добър вечер, мадам, мога ли да ви помогна с нещо?- попита мъжът пред нея и се ухили детински. - Всъщност да.- отвърна тя и опря лакти на бара, притваряйки бавно очи:- Тръся някого и мисля, че ти можеш да ми помогнеш. - Може ида мога, зависи кого търсите.- той също се подпря и посегна към ръката й, толкова нагло, само че получи нещо неочаквано, струя вряла вода от другата й ръка. Жената се подсмихна леко и наклони глава на една страна: - Тогава ме слушай и помни...- наклони се леко напред като продължи да гледа изпипателно и многозначно. Пред бара е...

Високата и широка тераса, голяма колкото двор, всъщност... тя беше двор бял и блестящ, вечно огрян от Слънцето. С мраморен перипет, над който една дребна фигура се беше надвесила и гледаше ндолу, надолу към основите на Слънчевия храм, така пуст и спокоен, както винаги. Широка шапка покриваше главата му и засенчваше лицето, криейки го дори от самото Слънце. Целият беше обвит в бяло, с кимоно и дълги почти до земята ръкави. Всички знаеха кой е той, дори да не носеше големият златен медальон печат на врата си, който му допринасяше титлата. Титла, която не би трябвало да бъде негова, но той беше длъжен да я носи, защото беше обещал... до края на живота си. Стърчащите бели кичури от косана му се подаваха от шапката и това беше знак, че той беше на сигурно място, че шапката е малка, а това грави самоличността му лесно разкриваема. Нещо, което не биваше да се случва никога, макар и вече веднъж да се беше случило. Вече нямаше значение. Той щеше да продължи да се крие и щеше да носи малки шапки...

Нещо шумно се изсипа, все едно от много високо и попадна в някаква течност долу. Течност или просто голяма локва от топящата се висулка на тавана на пещерата, а това което се изсипа беше просто кесийка с пясък. Златист и сребрист, смесени и сияещи, попадайки в чистата вода долу: - Гомен...- обади се виновно някой от сенките, дете, поне така изглеждаше по гласа, но и не можеше да се определи заради ехото. - Как ще го изсушим сега, Доно?- запита друг глас, хладен и сериозен, като не обърна внимание на извинението на другото... същество. - Все някак...- отвърна и вдигна рамене, това се видя, тъй като пристъпи излезе на слабата светлинка, която озаряваше висулката и тя се топеше бързо. Сребърните му очи засветиха, неволно, по- скоро резултат от светлината от горе и той се усмихна, а едно кучешко зъбче се подаде над долната му устна. Не се беше променил много, даже изобщо, беше си същия както преди десет години, само че на врата му онова медальонче пречупено и залепено навоно беше потъмн...

Личното ми мнение по въпроса: Много е трудно да се обсъжда подобен въпрос ,поне по мое мнение. Ще споделя за себе си, от 11 годишна със със спирала, черен молив, пудра, червило ( не гланц, в никакъв случай такава порнография ). С годините преминах към руж и сенки, ама абсолютно всякакви и замених пудрата с нещо много по- приятно изглеждащо и сега, десет години по- късно съм си все същата: зимата- опушени, сиви сенки, очна линия, спирала и всичко останало, както си му е редът; до колкото лятото, тук вече е различно- зелено и бежово, много зелено и всякакво зелено, не само като сенки, но и като моливи. По отношение на червилата, от онези течните и наситените, в повечето случай в кафявата и бежова гама, но съм се убедила, че на едно 90% от младите момичета, девойки супер много им тичат прасковените цветове- от бледобежовите към червеникавите. Не казвам, че някой трябва да следва моя пример, особено като се има в предвид, че подобен стил на гримиране е по- присъщ за фолк- дивите, тук щ...

Личното ми мнение по въпроса: Преди време бях доста скептично настроена спрямо всякакъв такъв вид украси по тялото... но с израстването човек си откача, така или иначе :lol: Това е моята , заблудата от снимката предполагам е, че е голяма за такава позиция на ръката, но всъщност си стои доста добре и като по чудо ми беше подарък от родителските лица за двайстото рд, който пък също са много против татосите, но стана номера. Бях се запалила много и с няколкомесечно издирване по речници и книги за идеалните йероглифи от японските азбуки, върху значението на тези се спрях, да не говоря какво проучване беше изобщо за татуировките като цяло. И от тогава ги уважавам, самите рисунки, надписи и така нататък, могат да стоят изключително красиво и да отиват дори на дадения човек, а най- важното: тяхното значение да е с още по- голяма важност за човека. Всичко обаче зависи от няколко основни неща- позицията на татоса, големината, формата, кожата на човека, телосложението му ( щото на тъничка р...

Личното ми мнение по въпроса: Всякаква. Просто такова ни е времето и живота, че много трудно можем да си подберем наистина здравословна храна, от която имаме нужда или искаме, освен ако не си отглеждаме доматите и краставиците в саксии на терасата или в задната градина на двора, тогава- разбира се... и колко вкусни могат да бъдат домашните ягоди и череши, всъщност (mm). Но няма... живеем на пълни обороти, така че едва ли който ида било би имам възможност да си отглежда реколтата в къщи, че дори и в провинцията. Всичко се взима от магазините и бързите закуски и то не за друго, а защото е хранително, наистина бързо и... определено вкусно. Много вкусно! Лично аз си хапвам редовно от ябълките в двора, когато узреят, същевременно си търся някой от онези баби или дядовци, които действат малко като нелегални търговци и си продават чушките и доматите пред вратите на домовете си, но едновременно с това и съм редовно в магазина или фастфууда. От шоколада и края на света да дойде няма да се от...

Личното ми мнение по въпроса: От години съм в постоянно обкръжение от пагани, атеисти, католици, мюсюлмани и християни от една или друга славянска страна, така че ги приемам, дори ми е интересно някой мюсюлмански българин да ми разказва за техните традиции и празници, вълнуващо е просто.С паганите е по- трудно да се контактува, те си вярват в техните окултни божества и много трудно могат да схванат смисъла на другите религии, но и това не е проблем. Приятелите и познатите ми са всякакви, буквално. Православна съм си, силно вярваща, но пък никога не бих отхвърлила други религии, богове и така нататък, били те Алах, Буда, шинтоизъм и другите областноазиатски, египетските Ра, индийската Кали и подобни. E. Mei. Drieykora

Личното ми мнение по въпроса: Не ми се струва, че въпросът е до хомосексуалноста, а до това дали е модерно или не да обърнеш резбата, щото ти било скучно- например. Едно е някой да е роден гей, друго е да реши в един прекрасен слънчев ден, че не му се живее повече като момче и не му върви със свалките с момичета, а понеже разбира мъжкото съсловие повече, та затова ( 80% от днешните гейове в България са именно такива ). Оскубаните вежди, гланцове и спирали, за розовите дрешки и впитите панталони не смея и да коментирам- тези не ги понасям. Истинските гейове, онези точно натуралните си- те са съвсем нормални хора, на външен вид абсолютни мъже, обожаващи изисканите дрехи в ярки цветове, но не парадиращи с това кои са и какви са им половите предпочитания. За лисбийките е същото- само, че тях някак си по- трудно ги възприемам, не знам защо честно казано. Много са ми чаровни обаче млади, красиви мъже, които се държат за ръка или се прегръщат, от една страна наистина е миличко, защото именн...

~ От истината ли се интересуваш? Малко мое хлапе, това е... тя... Не омилостивявай, за нас кръвта им е живот ни, нападай когато можеш, убивай когато желаеш, и всичко друго нека бъде забавление! ~ " Сълзи червени през миглите се стичат, Оочи от мрак в тъмата пронизват, ръката треперещ, протегната напред е, улавяйки в шепичката бяла и прахта и пепелта от миналия простосмъртен, бродещ от безкрая... във вечността..." ~