Хех, липсват думите да, речника ми опустя съвсем след днешния ден, то даже още от сутринта. Та, всъщност... днешният ден е един прекрасен ден, изпълнен с толкова усмивки и радост, една неимуверна радост. Защо? Защото... ЗАЩОТО... днес за първи път се срещнах с едно същество, което много, ама страшно много си обичам. Вас, слънчицето ми... след три години дрънкане по скайп, по форуми и по телефона, най- сетне си подрънкахме лице в лице. Кеф, кеф, експлозия от кеф при тази срещичка, и ако сутринта не бях изпила две кафета, най- вероятно наистина щях да гръмна от радост, че най- накрая наистина се виждаме и си говорим... на живо. Леле, още се чудя дали не е някакъв сън, ама не е, няма начин да е :р Доказателството- снимчиците на фотоапарата ми, едно очарователно плюшено кученце ( за, което Вас, ще те бия следващия път, съвсем сериозно ) и разбира се оная прегръдка, от която едва не се изтресохме и двете във фонтана пред НДК ( ХD ) А аз такава обиколка на София до сега не бях правила, но м...