Време беше...
Още едно мое ДЪЛГО закъснение с писането. А има толкова много неща, за които искам да попиша... затова решението е едно- кратко и не до толкова ясно, но все пак написано. Този, който ще го чете до края, просто да се опита да чете из между редовете... Ще започна с края на стажа в София. Всичко мина горе- долу добре, две седмици без проблем, малко мързелуване там, малко работа. Попаднах на готина сервитьорка, която ми беше нещо като учителка. След тези две седмици имахме нещо като изпит, който също мина горе- долу добре, само че в моя случай се наложи да пиша не само в своята тетрадка, но и в тази на една съученичка, която отиде с гаджето си на кратка ваканция и пропусна изпита, но благодарение на мен си получи хубавата оценка. Странно е да пиша едновременно за сервитьорите и едновременно за готвачите, толкова много информация ми се насъбра, но пък до ден днешен още помня всичко, което си има и хубави страни. Та... изкарахме отлични оценки, абсолютно всички, само с няколко изключения, ко...