Геройствата в "Призвание Герой 4"

Успях да се добера до тази книга най-сетне (след като преди това беше в ръцете на друг член на семейството) и да поприключенствам в трите свята, които се разгръщат в този сборник книги-игри. 

Ще пропусна обяснението какво точно представляват книгите-игри, мисля, че вече съм го правила, когато съм писала за други такива, така че по същество започвам с първата дебютна история в "Призвание Герой 4" (Сдружение "Книги-Игри", 2015) - "Зъби" на Стефан Стефанов.

Приключението ми хареса изключително много, но не само заради изпипаността от към детайли в епизодите, към подредбата на различните варианти на историята и развръзката но и заради привързаността ми към класическите литературни герои-вампири. Тук героят е вампирката Елия, окована в продължение на 13 години в подземие, докато един ден не бъде освободена...защото е необходима. 

Основният елемент тук, с който трябва да се справи читателят-играч е жаждата на вампира, природата на Елия, да прояви упоритост и да не се подведе по някой епизод, който би провалил мисията на вампирката.

Има напрегнати моменти, такива епизоди, в които безизходицата може да е окончателна, но отново - всичко зависи от избора на Елия, т.е. от избора на читателя и именно от тези избори зависи краят на историята, допълнителните бонус точки...а, да, това си е една съвсем позната книга-игра, точно като тези от 90-те години - Дневникът съдържа броят точки, предмети, пари, време, жажда и т.н. И всичко това се отразява по един или друг начин на възможностите, които читателят може да поеме с Елия, за да достигне до финала. Много нахъсваща последна битка между вампири, много добро описание от автора на нрава на тези същества, които са готови да се избият едни други, но да оцелеят.

Силно начало за сборника от Стефан Стефанов.

"Убежището" на Радослав Апостолов е втората история в сборника книги-игри. 

Параноичният Станимир трябва да се справи с вътрешното си усещане за края на света, да го преодолее или да се довери на инстинктите си и конспиративните теории, и да вложи всичко материално, всичките си сили и умения в изграждането на убежище, което да спаси него и близките му от Края.

Малко трудно изиграх тази история, затрудни ме цялото това пресмятане и изчисляване на здраве, пари, хранителни запаси - също Дневник в началото на историята, с определени параметри, които трябва да се изберат или попълнят, и отново всеки един елемент, дали спечелен или загубен по време на изминаваните епизоди влияе на развоя, на ужасът, който сполетява героите, на устойчивостта на Убежището и това, което ще последва след като вратата се отвори.

Уви, тук загинах...не предвидих добре нещата, за да поема по друг епизод, докато четях и свърших като герой пред една църква...

С тази си книга-игра, с която дебютира и Радослав Апостолов, се демонстрира голям обхват от познания на автора, а не просто въображение, към това какво е необходимо при изграждането на едно истинско убежище при необходимост преди евентуален апокалиптичен катаклизъм. Похвално.

Любимата ми история обаче е последната, която също се завърта около един друг мой любим митологичен вид, а именно върколаците.

Дебют и за Слави Ганев (благодарности, ти си знаеш за какво!) и неговата "Вълча дупка".

Пари, предмети, ключови думи, време и...барикади! Това е съдържанието на дневника, който е под постоянен обстрел - едва ли не след всеки епизод трябва да се прелиства и да се попълва нещо или да се задрасква. 

Един странник, скитащ от място на място търси укритие преди следващото пълнолуние. Остават му само няколко часа и трябва да стори нещо, да се барикадира, преди времето му да изтече и да е загубил пълен контрол над разума си...преди вълкът да освирепее.

Времето е много важен фактор, както и предметите, които читателят-герой събира по време на историята, които разменя или употребява, за да получи нещо друго, с което пък да си послужи в последствие. Много герои, но изключително лек език на писане. Тази история и предходната са доста близки по фактор събиране на материали за изграждане на нещо, и двете се развиват на територията на България, само че тук времето тече по много различен начин, защото героят трябва да пести всичко до минута (или пет), да се оправя със свещеник-ловец на вълци, с таласъми, които му дават загадки, да лъже, да помага, да бяга и да се крие, да разменя вещи за други, в зависимост от това кое на читателя ще му се стори най-необходимо, за да изгради барикадите на вълчата си дупка и да спаси селото от...себе си.

Доволно завърших историята, с около сто точки, барикадите не удържаха върколака напълно, но поне достатъчно, за да няма пострадали хора, а само един унищожен месарски магазин :D

Не съм чела предходните Призвания, но от това останах доволна, трите истории са многоцветни и разнообразни, и всеки читател ще намери нещо любимо в тях, нещо, което да напомня с приятна носталгия на книгите-игри от края на миналия век :)

А и да не забравя - има страхотни илюстрации по страниците.

Последните страници от "Призвание Герой 4" са посветени на интервю с един друг вихър в света на книгите-игри - Сикамор Брайт. Хубави думи от човек, открил своето Призвание (въпреки образованието си). Книгите-игри продължават да се развиват с нови сили!

Благодарности на Александър Торофиев за книгата, следващия път ще си говорим лично. ;)

Още от Книжно момиче; bigboxgamers; Goodreads;