На лов за таралежи...с детективска помощ (Деян Копчев)

--> Серията лято с летни книги продължава заедно с Деян Копчев и „Лятна детективска история с таралежи“. Плановете за тази книжка бяха насочени към купуването й на Коледния панаир на книгата, който се провежда всяка година, така че да си постопля с лятно настроение зимните дни. Да, ама не! Нали е лято, а една от малките книжарнички, които от време на време посещавам – я за полимерна глина (забавна е, пък и стават много чаровни фигурки от нея), я за някоя и друга химикалка, че нали ги колекционирам...та в една от тези малки книжарнички често зареждат книги, само че не ми е направило впечатлението дали са нови и колко нови са. До момента, в който нещо ме подкара да попитам точно за тази книга и...много трудно беше на дамата зад плота с купчини цветна хартия и тонове моливи и химикали да се сети как изглежда корицата, пък камо ли книгата. Но беше убедена, че я има. И наистина я имаше. Беше последната бройка, която изровихме от дъното на една купчина всякакви други книги. А аз бях необикновено радостна. Уж не бях тръгнала книги да купувам точно в този ден, ама...така се случи.

Но сега по същество, че доста се отплесвам вече в обяснения кое как, защо и какво. 

„Лятна детективска история с таралежи“ е една забавна книга, събираща в себе си купчина необикновени разкази. Разбира се, започва именно с детективската история и таралежите, само че таралежът е един. Торзан. Като Тарзан, но не точно. А и защото често си върши работата тук и там, по свое усмотрение и напълно необезпокояван. Някак си този таралеж е много символен, много свежо допълнение към историята, в която частният детектив Чичин се оплита. Обаче той така се оплита, че по някое време си мислех – Как, по дяволите, ще излезе от цялата тая ситуация? Не може късметът му да е толкова розов. Е, естествено не е и точно това предизвиква насмешка. Как го ограбиха, тоест как остана без дрехи, как изобщо беше забутан в това забравено от всички богове градче – Кестен. Тъжното беше, че Торзан не остана до края. Това е една доста мъчителна съдба за един таралеж. Важното е, че случаят беше решен...всъщност двата случая, така да се каже, като цялата върволица от действия, които се бяха нанизали едно след друго, се оказаха пряко зависими и едно от друго. А Пепе...опа, тоест Чичин, детективът под прикритието на писател, успя да разнищи всичко.

Макар, че сигурно щеше да е интересно да срещне...носферато. ;)

Това е и най-мащабната творба от книгата, като ще обърна внимание, че всеки разказ си има илюстрация, но като стигна до любимия ми, ще го покажа и визуално. А всъщност самите разкази са преливащи от разнооразни герои, всякакъв вид напълно очовечени индивиди, на които всеки един читател може да им се радва и не само заради образите им, заради преживяванията им...всъщност, най-вече заради преживяванията. Толкова нелепи, толкова сконфузни и объркани ситуации сякаш не могат да се случат на никого, обаче те са толкова нормално представени, толкова описателни и увличащи, че в края на всяка история човек си казва, че това всъщност на всеки може да се случи и за в бъдеще всеки трябва да внимава в какви дейности се забърква. Защото нищо не е невъзможно. Но точно това прави хумористичното, еротичното и простоватото в образите на героите до толкова приятно. Да, напълно, напълно забавно, че дори и да съжаляваш някой герой, така изпатил си, заради нелепостта, която съдбата му поднася, можеш да се посмееш именно на тази нелепост и глупост. Пък и никой не остана ненаказан все пак.

Деян Копчев има някак очарователен стил, чрез който вкарва много свежест в героите си, били те главни или второстепенни, губещи или победители, всички имат от онази жилка на „кой от кой по-уникален“. Иронията и сарказмът се преплитат в една невъзможна каша, която те изпълва.

И докато се усетя, вече бях затворила корицата с цвят на зрял портокал, зарила се в пясъка като океанска костенурка, клатейки глава и хихикайки се на последния разказ, който се превърна и в мой любим след приключението на Чичин, а именно Свидетел. 

Много ги обичам тези пистолети-запалки.