Годината на Дървения кон
Август. Септември. Октомври. Ноември. Декември. Януари. И...сега е Февруари. Пиша това, защото не съм писала именно от август месец, а имам да споделя...доста.
Август месец беше месецът на СV-тата, толкова много, то не беше разпечатване, подаване, насам и натам...нещо силно уморително, но в крайна сметка открих своето местенце. И съм доволна, някак една страна от мен, една креативна частичка се събуди и придобих умения в работата с илюстрации от различни материали, шаблони за украси и подаръци, кутийки, картички, фигурки...да, все от хартия, а една кофичка лепило ми стана верен другар, но все пак е нещо, което ме радва допълнително, както и книгите. И не, не се захванах с приложни изкуства, а с преподаване и занимание на деца, при които изграждането на творчески ум и разиграването на пиески по текстовете в учебника е нещо особено интересно.
Затова се радвам...Сега остана само една магистратура да запиша. :)
Годината на дървения кон обаче, декември месец отдавна мина, но той беше месецът на книгите, на Коледния книжен панаир в НДК и една чанта книги за домашната библиотека, от които повечето се оказаха български. Всъщност българската литература последните години се развива много добре и е истинска изненада, чисто удовлетворение, че има нови и нови автори, върху които издателствата се съсредоточават и дават възможност за да покажат какво могат, а те определено умеят много. Изненадващо беше и това, че една от книгите, които прочетох този месец - "Пустиния скорпион" на Бранимир Събев, се оказа толкова пленително четиво, върху което много мислих, удивителна история, но най-вече - разкошен литературен език. Нали съм си филолог, все гледам стила на автора и този автор наистина много ме очарова с начина си на писане. След Скорпиона, разбира се, прочетох и един негов онлайн сборник с фентъзи разкази и отново си останах шашната от завладяващата картина, която описваше всеки в "Хоро от гарвани".
Имам още много да пиша за литуратурата обаче, за още някои автори, които ми направиха силно впечатление, но не сега...Сега само нахвърлям набързо общите впечатления от последните месеци. Коледа беше много ярка в родния град, Нова година особено спокойна и уютна, зимата дойде късно (това на всички ни стана ясно), защото и нямаше чак толкова сняг. Но да не говоря много, нали, все пак е все още само февруари, макар че кокиченцата цъфнаха и се усеща във въздуха - мирише на прииждаща пролет!
Между другото и за втора година излязох на центъра заради кукерския фестивал, който се провежда вече всяка година, по международни предпочитания и с участието на чуждестранни групи. Индонезийците пак ме зарадваха много с техните тоалети и украшения от зллатно и ярки цветове, а българските ликове и звънците, онези огромни камбани, те така разтупкват сърцето, че ти се приисква да заплачеш дори...Е, истината всъщност е, че посетих тридневния фестивал в два от дните му и защото в тези дни ученици продаваха своите изработени сувенири, герданчета, часовници, картини от керамика и стъкло. Бяхме единственото училище на творческата алея, на фона на още дузина и повече арт-ателиета. И децата направиха високи постижения, за което трябва да се гордеят. Аз само трябваше да ги надзиравам в един от дните, случайно да не изникнат проблеми...Но си беше много готино изкарване.
Изградих си между другото една система за последните няколко седмици или месец, така че на всеки две седмици да си поръчвам по една книга, от онези, които на Коледния панаир не успях да си взема...Открих една приятна книжарница, малка, но много удобна - "Славейков" в Перник, където мога да си поръчам всяка книга, която по някакви причини от интернет не съм успяла и хората там, в книжарницата, се оказаха много притяни хора, така мили и гостоприемни. Това ми направи впечатление, тъй като в последно време са рядко книжарниците, където продавач-консултантите са наистина така слънчеви и наистина приятни за контактуване с клиетните си хора.
Хмм...Май е това, за сега поне. Другата седмица ми е дипломирането. Чувството енякак странно, защото почти не усетих кога си взех държавния изпит по конспект, след неблагопрриятните събития с дипломната работа, не усетих кога учих за практическия изпит по педагогика, кога взех и него...чаровният Малък принц ми се оказа късметлийското заглавие и страшно много си го обикнах (като за изпит по литература).
Годината на дървения кон иначе си е моята година, така да се каже...Китайският календар го "казва" ^^
Август месец беше месецът на СV-тата, толкова много, то не беше разпечатване, подаване, насам и натам...нещо силно уморително, но в крайна сметка открих своето местенце. И съм доволна, някак една страна от мен, една креативна частичка се събуди и придобих умения в работата с илюстрации от различни материали, шаблони за украси и подаръци, кутийки, картички, фигурки...да, все от хартия, а една кофичка лепило ми стана верен другар, но все пак е нещо, което ме радва допълнително, както и книгите. И не, не се захванах с приложни изкуства, а с преподаване и занимание на деца, при които изграждането на творчески ум и разиграването на пиески по текстовете в учебника е нещо особено интересно.
Затова се радвам...Сега остана само една магистратура да запиша. :)
Годината на дървения кон обаче, декември месец отдавна мина, но той беше месецът на книгите, на Коледния книжен панаир в НДК и една чанта книги за домашната библиотека, от които повечето се оказаха български. Всъщност българската литература последните години се развива много добре и е истинска изненада, чисто удовлетворение, че има нови и нови автори, върху които издателствата се съсредоточават и дават възможност за да покажат какво могат, а те определено умеят много. Изненадващо беше и това, че една от книгите, които прочетох този месец - "Пустиния скорпион" на Бранимир Събев, се оказа толкова пленително четиво, върху което много мислих, удивителна история, но най-вече - разкошен литературен език. Нали съм си филолог, все гледам стила на автора и този автор наистина много ме очарова с начина си на писане. След Скорпиона, разбира се, прочетох и един негов онлайн сборник с фентъзи разкази и отново си останах шашната от завладяващата картина, която описваше всеки в "Хоро от гарвани".
Имам още много да пиша за литуратурата обаче, за още някои автори, които ми направиха силно впечатление, но не сега...Сега само нахвърлям набързо общите впечатления от последните месеци. Коледа беше много ярка в родния град, Нова година особено спокойна и уютна, зимата дойде късно (това на всички ни стана ясно), защото и нямаше чак толкова сняг. Но да не говоря много, нали, все пак е все още само февруари, макар че кокиченцата цъфнаха и се усеща във въздуха - мирише на прииждаща пролет!
Между другото и за втора година излязох на центъра заради кукерския фестивал, който се провежда вече всяка година, по международни предпочитания и с участието на чуждестранни групи. Индонезийците пак ме зарадваха много с техните тоалети и украшения от зллатно и ярки цветове, а българските ликове и звънците, онези огромни камбани, те така разтупкват сърцето, че ти се приисква да заплачеш дори...Е, истината всъщност е, че посетих тридневния фестивал в два от дните му и защото в тези дни ученици продаваха своите изработени сувенири, герданчета, часовници, картини от керамика и стъкло. Бяхме единственото училище на творческата алея, на фона на още дузина и повече арт-ателиета. И децата направиха високи постижения, за което трябва да се гордеят. Аз само трябваше да ги надзиравам в един от дните, случайно да не изникнат проблеми...Но си беше много готино изкарване.
Изградих си между другото една система за последните няколко седмици или месец, така че на всеки две седмици да си поръчвам по една книга, от онези, които на Коледния панаир не успях да си взема...Открих една приятна книжарница, малка, но много удобна - "Славейков" в Перник, където мога да си поръчам всяка книга, която по някакви причини от интернет не съм успяла и хората там, в книжарницата, се оказаха много притяни хора, така мили и гостоприемни. Това ми направи впечатление, тъй като в последно време са рядко книжарниците, където продавач-консултантите са наистина така слънчеви и наистина приятни за контактуване с клиетните си хора.
Хмм...Май е това, за сега поне. Другата седмица ми е дипломирането. Чувството енякак странно, защото почти не усетих кога си взех държавния изпит по конспект, след неблагопрриятните събития с дипломната работа, не усетих кога учих за практическия изпит по педагогика, кога взех и него...чаровният Малък принц ми се оказа късметлийското заглавие и страшно много си го обикнах (като за изпит по литература).
Годината на дървения кон иначе си е моята година, така да се каже...Китайският календар го "казва" ^^
Коментари
Публикуване на коментар