My_Life

Но не филмът, а книгата - "Как да си дресираш дракон" от Кресида Коулел. След един месец постоняно издирване из всичките ми познати он-лайн библиотеки, дузина книжарници и подпитване към  издателството, в крайна сметка нищо не беше открито, така че отправям молба към всички книжни плъхове, мишоци и подобни гризачи, с една дума - книгоманиаци...Търси се! Защото има някои хлапета, които могат да бъдат превърнати до живот във вечно четящи и това е книжката, която едно такова хлапе си избра за своята книжна метаморфоза и вечно зарибяване към прелистването на страниците и заиграването с ъгълчето на корицата в някой необикновен миг, в който въборажението вниква чрез буквите и гради вълшебните картини. Сигурно Colibri трябва да пуснат нов тираж след време май, но...това е, търси се началото на приключенията с Хълцук и драконите от Бъркс.  Хм...това май стана като обява. Е, нека си е тогава точно "обява". Помагайте ;)

Преди няколко дни забелязах в страницата на издателство "Просвета" във Фейсбук, че се организират уебинари, което ще рече чисто  и просто онлайн семинар, нещо като лекция с подробни обяснения и демонстрации. И снощи се включих към един такъв семинар, който представяше електронните учебници по български език и литература от 5, 6 и 7 клас. И останах изключително впечатлена и от презентаторите, и от самите учебници. Все пак съм си филолог, всичко с български език и литература ме влече и затова този уебинар ми беше много интересен. С голямо удоволствие седях пред екрана на лаптопа и дори си признавам, водих си записки върху някои подробности за учебниците. А те самите, тоест електронните учебници, са нещо уникално и изумително. Демонстририрани бяха бутоните, които придружават всяка една страница, за улеснение не само на учителя, но и на учениците, които биха ползвали този тип учебници. Показаха се функциите с вграждане на връзки в текста, работа с цветове  и фигури, така че какво...

Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов , 25.VIII.1872 г. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов , писано през март или април 1868 г. Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“ Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово , 16.I.1872 г. Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско) , 12.XII.1872 г. Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Ка...

Копирам тази статия, защото ми се иска тя да бъде достъпна и да се види от повече хора. Това е една инициатива, която заслужава истинско внимание, заради децата, учениците, заради любимците...дали нашите или дори тези от приюта, от улицата, на съседа...Детското приятелство с любимото животно е безценно. Спомняте ли си как като малки са ви карали да четете на глас? Не беше най-приятното изживяване, нали? Нещата щяха да са съвсем различни, ако имахте майка като Кристи Родригес (Kristi Rodriquez)… Кристи забелязала, че малкият й син има затруднения с четенето и се чудела как да му помогне. За щастливата развръзка тук помага факта, че загрижената майка работи в приют за животни. Веднъж тя оставила момчето с котка от приюта и го помолила да се упражнява с книгата си… И, чудото станало – само след няколко “урока” с новия си приятел синът й видимо подобрил уменията си. Така се родила програмата Book Buddies в приюта Animal Rescue League of Berks County – деца от началното учил...

...от обесването на Весил Иванов Кунчев, наричан Левски. Български национален революционер, председател на БРЦК и идеолог на национално-освободителното движение, наричан още "Апостол на българската свобода", Дяконът. „ Джингиби “ (Неуловимият). Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил [1] ) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора . През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък . От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий , таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 18...

Чудото на 2013 година. Или всичко, което купих тогава, през цялата година...  Едно от любимите места на котарака - двойният рафт с книги...  Или зад един от рафтовете. Там май и се спи добре...    Спомени от архивите на Националната библиотека в София. Декември 2010 година. Преглед на старобългарските книги.

А те са...две, значи? :D Благодаря  и на този човек, Деканът на Филологическия факултет - доц. Антони Стоилов. Беше много прав - ние научихме едни нов български език, който не познавахме от гимназията, научихме толкова много всъщност и за друго беше прав - пораствахме, защото не броихме като абитюриенти от едно до...четири, колкото години сме учили. На целия колектив благодаря. На всички~