Пише преди "еди-колко-си месеца"

Едно непрадвоподобно заглавие...но разбира се, разбира се, при мен повечето заглавия са така. Обаче в действителност така пише - преди 9 месеца, - добре де ,не точно така, нопочти. От преди девет месеца е последната ми пубкилация тук и наистина вече малко съжалявам, че съм толкова разсеяно същество и че има толкова много неща, за които искам да говоря сега, но сега...точно сега ще се опитам просто да концентрирам себе си ,да излея част от душата си, защото се е видяло окончателно - аз дневник на хартия не мога да водя. Нямам вяра или...и аз не знам, но в едни подобни редове, намиращи се онлайн из пространството, цялото ми съзнание се простира и парче по парче може да бъде събрано...поне така си мисля.
Но както и да е. По същество. Не съм писала нищо от повече от година, а имам да коментирам, има да обсъждам, има толкова много неща, които ме вълнуват, а ще вълнуват и други дълго време.
Да опитаме...
Орешарски. Новото правителство. Протестите. Побоищата по улиците. Недостойните полицаи и охранители. Егоистичните политици. Нервния народ. Безпаричието. Кризата. Безработицата. Инатът. Злобата...много е, нали? И това е само в държавен план. Няма да описвам картината, тя  едостатъчно красноречива, достатъчно цветна и груба, болезнена е, само когато човек просто се замисли за всичко това и то всичко, събрано на едно място...Боли и разгаря ярост.
А другото...
Климатичните аномалии. Отровата на въздуха. Изсичането на горите. Замърсяването на природата...Майката Земя ни е ядосана ,защото сме прокллети, напълно егоистични, дезориентирани, безчувствени в това отношение, същества...Земетресенията ни го напомнят всеки ден, постоняно, макар и лекички, те шептят "Елате на себе си, хора, елате, преди да ви погълнем!"
Така ги чувам аз...
Но има и още...
Коя година е? 2013. Последната година, най-последната, четвъртата, финалната, крайната...не, не си мислете, че говоря за някакво предсказание или пророчество, подобно на онова с Календара на маите. Не, това е моята последна учебна година...не, групости, не учебна, не и в онзи смисъл, това е моята последна бакалавърска година, тоест първо висше завършено. Да. Да. Щастлива съм заради това. Толкова много...не знам как бих могла да го опиша, но е така, защото...защото бях обещала нещо, на някого, на едно съзнание, че ще сторя всичко по силите си, но ще взема всичките си изпити, тогава когато трябва. И го направих. Да, макар подготовката с дипломната ми работа да се оказа провал и двете години работа да отидоха на вятъра, все пак за десет дни седнах, намерих си материалите, сглобих си темите и ги научих. Конспект от 29 теми, само за десетина дни. И се явих на държавния испит. И го взех с резултат, за който дори не си и мечтаех тогава. И сега съм щастлива. Сега мога да бъда...да бъда, ами...реално това, което представлява(ше) специалността ми - българската филология, задено с педагогическата правоспособност. И честно казано, работи ми се като учителка, обичам децата и все си мисля, че ще мога да се оправям с тях, каквито и дяволчета да са...но все едно, все едно...това беше моята радост. Моята цел.
Сега...ами, сега май си казах една частица от това, което исках да кажа. Млако е, незначително е, но е това.
А, обнових дори и стила на блога, добавих няколко притурки и няколко линка, оправих някои неща, не е перфектно, но е достатъчно за сега.
За сега...