Тик- так, Тик-... так... "без...мислено"
Няма, няма, няма... кое време е, а няма кой да ме подсети, че от толкова време не съм писала. Позор, но нищо, има време за наваксване, нали? : )
Имам да пиша толкова много и толкова разнообразно, да споделя и да разкажа, че не знам дали времето изобщо стига за всичко, но ще опитам... ще се пробвам с нещо, още преди 31 декември. А?! Как шях да забравя, първо да честитя Нова година... вече е 2010, интересна комбинация от двойни цифри: 20 и 10, чудничко, със значение на числата не се занимавам, но имам чувството, че това ще бъде запомняща година. А дано!
Та, та... хайде сега...
21 срещу 22 декември 2009 година. Последните дни престой в Благоевград, в Общежитието, което за толкова кратко време се опразни, че не е за вярване. Наистина, за някакви часове, повече от половината сграда потъмня, нямаше почти никого. Е, ние ( имена не назовава, бяхме с една колежка ) си взехме билети за влака още предния ден, тоест 21 и вечерта на дискотека, като имахме уговорка тази нощ да не се спи, а на следващия ден да отидем на последната лекция от 8:30. Всъщност, тази лекция беше последна за групата, от която беше въпросното момиче и това, което също беше с нас. Ама какви обяснения давам, сама не се разбирам ХD Дискотека до четири и нещо сутринта, прибрахме се пеша, ама така се бяхме разлигавили, не е истина. 4:45 си вземхе кафета от машината във Второ Общежитие и от там по стаите, уговорката: звъниме си по домашните телефони на всеки петнайсет минути, за да се държим будни една друга. Същинска простотия, но пък веселба пълна. Пет сутринта се качих на четвъртия етаж при нея и то с една порцеланова чаша в ръка, защото ми каза по телефона, че има ананасов сок който щяла да изхвърли. Да ама не, аз си го харесвам този сок и го исках. Та с зелената си порцеланова чаша нагоре по етажите. Постояхме в стаята, погледахме малко анимационни филми, `щото друго интересно нямаше по телевизията, и решихме да слезем до първия етаж, до моята стая... и точно в пет и половина бяхне при портиера за да оставя стайното цвете на партера за през Коледно- новогодишната ваканция. Горкият човек, така странно ни гледаше, но пък се съгласи да приеме зеленолистото ми съкровище. И така, после пак в стаята ми, като дадох на колежката метлата и лопатата с дългата дръшка, за да почисти своята стая. Докато аз си събирах багажа, тя приклюйчи и около шест часа аз се развихрях с метли, четки и парцали, чистейки стая 111, моят един вид втори дом :р Осъзнахме обаче, че едва дишаме от умора и се нуждаем от поне половин час сън, затова и всяка по стаите си. Нова уговорка: 8:15 ставаме и погегляме. Около час успяхме да дремнем и даже стигнахме за оная лекция, разбира се аз направо щях да си заспя на стола, другото момиче, което беше с нас в дискотеката пък си беше кукуряк, щастливка. После, като се прибрахме, по още малко дремване или поне опити за това и пътуване към Перник в 14: 18. Такава лудница беше, толкова много хора, едва си намерихме места, а дори отидохме по- рано там, билетите ни бяха от предния ден, без коментар. Имаше хора, които през целия два часа път стояха прави, мъка, а пък ние в някаква полупросъница, само се лигавихме че да ни стане по- зле ипо-у морено, още повече без коментиране. Обаче като се прибрах в къщи такова спане му ударих, като никога до сега. : )
Коледа и Нова година минаха вкъщи, толкова спокойно и мирно, точно по мой вкус, така както обичам празниците. Не, че си падам много по тях де, но все пак, колкото са по- тики и обикновени, толкова е по- приятно за да ми се напълни душата от кеф, че изобщо ги има тези празници. Нищо друго не ми влияе чак толкова, само това, че точно тогава се събираме цялото семейство на една маса за дълго- дълго време... така де, в продължение на часове, в които си говорим, разправяме и си стоим кротичко, без капка напрежение или друго. Съвсем нормалка среда. Идеално.
На трети ходихме до Мурено, още една радост, разбира се, все пак там са баба ми и дядо ми, възрастни хора, които обожавам... че как иначе, толкова много дължа на тях, както и на родителите си... за това, че сега съм това, което съм... човек. Пак се отклоних към философски разработки май, някой ден по- обстойно ще говоря за... хм, чувствата си, но не и сега, сега е друга темата...
На пети януали имахме изпит но Езикознание ( Лингвистика ), писмен, от който като по чудо бях освободена, заради реферат, който бях извела пред курса преди няколко месеца. Нещо напълно неочаквано, но цитирам: " Понеже съм си пуснал брада, тази година ще съм като Дядо Мраз и ще ви направя подарък..."- думите на Професора, изумително. Такъв неочакван подарък, като се има в предвид, че всички очаквахме невероятно мъчение на този изпит и повече от 50 % късани, а то какво... девет човека ни изгони от залата. Същия този ден се падаше и половината устен по същата дисциплина, но пак... може би късмет, номера ми в курса беше насрочен за следващия ден, та имах възможност това което не знаех да науча. Цяла нощ... абсолютно, на сутринта от 10 часа се "загнездихме" в ЮЗУ-то, чакайки реда си за устния изпит на езиковите семейства и общо взето по- основните неща, свързани с езиците ( разпространение, брой хора говорещи, писмени паметници и така нататък). От едно място на друго, в една стая, в коридора, в кафето... всеки четеше и се опитваше да запомни по- добре. Интересно май е било при всеки един, но този мой изпит си беше по своему уникален. Определено си бях притеснена при влизането в кабинета на Професора, а вътре едно такова топличко и някак уюутно сякаш. Започна с въпроса дали съм притеснена, определено бях и си го казах, а той пък ми предложи чай, кафе, "цигарка" дори. Е, бях си попрекалила с кафетата за деня, така че отказах, пък и не пуша. И всичко започна от една снимка, японски каменен фенер от зоогическата градина в София. Една от любимите ми снимки, които нося на корицата на папката с лекциите. И какво... заговорихме се, заобяснявах му това и онова, от къде е снимката. То всичко повече си приличаше на разговор в кафенето на третия етаж, от колкото на изпит в кабинет на професор. Е, самият изпит разбира се мина някъде по средата на всичко, но само за пет минутки и толкова, нищо друго... интересното беше, че сякаш този преподавател изучава студентите си, не просто като имена, градове и възрасти, но и характери, интереси, начин на изразяване и реакции във всеки отделен момент. Затова и предлагаше кафе, чай, цигари... пита дори дали умея да гледам на боб... е, не, не мога, но пък на едни определени египетски карти мога и... обещанието си е обещание, ако се сетя, или пък той, ще му гледам, ще бъде интересно. Та, отностно това, очарована съм от изпита. За половин час успях да науча някои много интересни неща за митологията, които не знаех, а това е моята страст... митовете, религиите, дори и част от окултните теории, но самата митология... тази наука, всичко свързано с абсолютната Древност може да ме накара да забравя за всичко останало и да насоча цялото си внимание в една посока, изпадам в една определен вид дупка, любознателност и интерес, които не могат да ми бъдат отнети докато аз не реша... рядко случващо се обаче. Този Професор май го разбра, или ако не, е втори семестър ще може... Този изпит може да не го взех с върховна оценка, но това което получих ме устройва повече от вмсичко за въпросния шести януари, като се има в предвид очакванията да бъда скъсана, няма как да не съм изключително доволна... четири, обещах че втори семестър ще компенсирам с митологията. Ще си спазя и това обещание. И изводът е, че изкарах от десет сутринта, до пет вечерта н университета, най- дългият ми престой там. Но си заслужаваше, възхитена съм от този начин на изпитване... предразполагайки студентите, разкговаряйки за разнообразни неща с тях, тоест с нас... великолепно, без съмнение.
А пък седми... Фолклористиката е също едно от интересните неща, но проявих по- голямо любопитство към самата наука едва на скоро, тоест през изминалите няколко месеца, от както я изучаваме частично като дисциплина- Увод във фолклористиката и теренна фолклористика. По първото трябваше да защитя реферат за Фолклористиката в Германия през 19 век. Каквото бях запомнила, опитах да кажа в подредени мисли, някои неща си бяха пълни измишльотини май, абсолютни глупости но... странно е, по принцип не съм от притеснителните, само че май сега дойде времето когато трепетите преди изпити се проявяват... за първи път от както уча, дванадесет години вече, слаба нотка на страх се прокрадва и пробива нервната ми защита, обезпокоявайки ме и правейки научените неща невъзможни за представяне, така както искам и мисля, че са... трябва да са... ама как я мразя тай дума "трябва"...
Нищо, нищо... отличен и по двете дисциплини, свързани с фолклора. Следващата `барикада` е изпитът по Антична литература на 14и януари... Всичко минало до сега беше забавно и интересно, беше един вид дори приятно, остават още пет... По дяволите, ще се докажа пред себе си! Както си наумих и да си боядисам косата, сега съм червена, много яко обаче... доволна и радостна, разпилявам пъзелчето живот, а после си бия главата над подреждането му... вълнуващо е : )
Имам да пиша толкова много и толкова разнообразно, да споделя и да разкажа, че не знам дали времето изобщо стига за всичко, но ще опитам... ще се пробвам с нещо, още преди 31 декември. А?! Как шях да забравя, първо да честитя Нова година... вече е 2010, интересна комбинация от двойни цифри: 20 и 10, чудничко, със значение на числата не се занимавам, но имам чувството, че това ще бъде запомняща година. А дано!
Та, та... хайде сега...
21 срещу 22 декември 2009 година. Последните дни престой в Благоевград, в Общежитието, което за толкова кратко време се опразни, че не е за вярване. Наистина, за някакви часове, повече от половината сграда потъмня, нямаше почти никого. Е, ние ( имена не назовава, бяхме с една колежка ) си взехме билети за влака още предния ден, тоест 21 и вечерта на дискотека, като имахме уговорка тази нощ да не се спи, а на следващия ден да отидем на последната лекция от 8:30. Всъщност, тази лекция беше последна за групата, от която беше въпросното момиче и това, което също беше с нас. Ама какви обяснения давам, сама не се разбирам ХD Дискотека до четири и нещо сутринта, прибрахме се пеша, ама така се бяхме разлигавили, не е истина. 4:45 си вземхе кафета от машината във Второ Общежитие и от там по стаите, уговорката: звъниме си по домашните телефони на всеки петнайсет минути, за да се държим будни една друга. Същинска простотия, но пък веселба пълна. Пет сутринта се качих на четвъртия етаж при нея и то с една порцеланова чаша в ръка, защото ми каза по телефона, че има ананасов сок който щяла да изхвърли. Да ама не, аз си го харесвам този сок и го исках. Та с зелената си порцеланова чаша нагоре по етажите. Постояхме в стаята, погледахме малко анимационни филми, `щото друго интересно нямаше по телевизията, и решихме да слезем до първия етаж, до моята стая... и точно в пет и половина бяхне при портиера за да оставя стайното цвете на партера за през Коледно- новогодишната ваканция. Горкият човек, така странно ни гледаше, но пък се съгласи да приеме зеленолистото ми съкровище. И така, после пак в стаята ми, като дадох на колежката метлата и лопатата с дългата дръшка, за да почисти своята стая. Докато аз си събирах багажа, тя приклюйчи и около шест часа аз се развихрях с метли, четки и парцали, чистейки стая 111, моят един вид втори дом :р Осъзнахме обаче, че едва дишаме от умора и се нуждаем от поне половин час сън, затова и всяка по стаите си. Нова уговорка: 8:15 ставаме и погегляме. Около час успяхме да дремнем и даже стигнахме за оная лекция, разбира се аз направо щях да си заспя на стола, другото момиче, което беше с нас в дискотеката пък си беше кукуряк, щастливка. После, като се прибрахме, по още малко дремване или поне опити за това и пътуване към Перник в 14: 18. Такава лудница беше, толкова много хора, едва си намерихме места, а дори отидохме по- рано там, билетите ни бяха от предния ден, без коментар. Имаше хора, които през целия два часа път стояха прави, мъка, а пък ние в някаква полупросъница, само се лигавихме че да ни стане по- зле ипо-у морено, още повече без коментиране. Обаче като се прибрах в къщи такова спане му ударих, като никога до сега. : )
Коледа и Нова година минаха вкъщи, толкова спокойно и мирно, точно по мой вкус, така както обичам празниците. Не, че си падам много по тях де, но все пак, колкото са по- тики и обикновени, толкова е по- приятно за да ми се напълни душата от кеф, че изобщо ги има тези празници. Нищо друго не ми влияе чак толкова, само това, че точно тогава се събираме цялото семейство на една маса за дълго- дълго време... така де, в продължение на часове, в които си говорим, разправяме и си стоим кротичко, без капка напрежение или друго. Съвсем нормалка среда. Идеално.
На трети ходихме до Мурено, още една радост, разбира се, все пак там са баба ми и дядо ми, възрастни хора, които обожавам... че как иначе, толкова много дължа на тях, както и на родителите си... за това, че сега съм това, което съм... човек. Пак се отклоних към философски разработки май, някой ден по- обстойно ще говоря за... хм, чувствата си, но не и сега, сега е друга темата...
На пети януали имахме изпит но Езикознание ( Лингвистика ), писмен, от който като по чудо бях освободена, заради реферат, който бях извела пред курса преди няколко месеца. Нещо напълно неочаквано, но цитирам: " Понеже съм си пуснал брада, тази година ще съм като Дядо Мраз и ще ви направя подарък..."- думите на Професора, изумително. Такъв неочакван подарък, като се има в предвид, че всички очаквахме невероятно мъчение на този изпит и повече от 50 % късани, а то какво... девет човека ни изгони от залата. Същия този ден се падаше и половината устен по същата дисциплина, но пак... може би късмет, номера ми в курса беше насрочен за следващия ден, та имах възможност това което не знаех да науча. Цяла нощ... абсолютно, на сутринта от 10 часа се "загнездихме" в ЮЗУ-то, чакайки реда си за устния изпит на езиковите семейства и общо взето по- основните неща, свързани с езиците ( разпространение, брой хора говорещи, писмени паметници и така нататък). От едно място на друго, в една стая, в коридора, в кафето... всеки четеше и се опитваше да запомни по- добре. Интересно май е било при всеки един, но този мой изпит си беше по своему уникален. Определено си бях притеснена при влизането в кабинета на Професора, а вътре едно такова топличко и някак уюутно сякаш. Започна с въпроса дали съм притеснена, определено бях и си го казах, а той пък ми предложи чай, кафе, "цигарка" дори. Е, бях си попрекалила с кафетата за деня, така че отказах, пък и не пуша. И всичко започна от една снимка, японски каменен фенер от зоогическата градина в София. Една от любимите ми снимки, които нося на корицата на папката с лекциите. И какво... заговорихме се, заобяснявах му това и онова, от къде е снимката. То всичко повече си приличаше на разговор в кафенето на третия етаж, от колкото на изпит в кабинет на професор. Е, самият изпит разбира се мина някъде по средата на всичко, но само за пет минутки и толкова, нищо друго... интересното беше, че сякаш този преподавател изучава студентите си, не просто като имена, градове и възрасти, но и характери, интереси, начин на изразяване и реакции във всеки отделен момент. Затова и предлагаше кафе, чай, цигари... пита дори дали умея да гледам на боб... е, не, не мога, но пък на едни определени египетски карти мога и... обещанието си е обещание, ако се сетя, или пък той, ще му гледам, ще бъде интересно. Та, отностно това, очарована съм от изпита. За половин час успях да науча някои много интересни неща за митологията, които не знаех, а това е моята страст... митовете, религиите, дори и част от окултните теории, но самата митология... тази наука, всичко свързано с абсолютната Древност може да ме накара да забравя за всичко останало и да насоча цялото си внимание в една посока, изпадам в една определен вид дупка, любознателност и интерес, които не могат да ми бъдат отнети докато аз не реша... рядко случващо се обаче. Този Професор май го разбра, или ако не, е втори семестър ще може... Този изпит може да не го взех с върховна оценка, но това което получих ме устройва повече от вмсичко за въпросния шести януари, като се има в предвид очакванията да бъда скъсана, няма как да не съм изключително доволна... четири, обещах че втори семестър ще компенсирам с митологията. Ще си спазя и това обещание. И изводът е, че изкарах от десет сутринта, до пет вечерта н университета, най- дългият ми престой там. Но си заслужаваше, възхитена съм от този начин на изпитване... предразполагайки студентите, разкговаряйки за разнообразни неща с тях, тоест с нас... великолепно, без съмнение.
А пък седми... Фолклористиката е също едно от интересните неща, но проявих по- голямо любопитство към самата наука едва на скоро, тоест през изминалите няколко месеца, от както я изучаваме частично като дисциплина- Увод във фолклористиката и теренна фолклористика. По първото трябваше да защитя реферат за Фолклористиката в Германия през 19 век. Каквото бях запомнила, опитах да кажа в подредени мисли, някои неща си бяха пълни измишльотини май, абсолютни глупости но... странно е, по принцип не съм от притеснителните, само че май сега дойде времето когато трепетите преди изпити се проявяват... за първи път от както уча, дванадесет години вече, слаба нотка на страх се прокрадва и пробива нервната ми защита, обезпокоявайки ме и правейки научените неща невъзможни за представяне, така както искам и мисля, че са... трябва да са... ама как я мразя тай дума "трябва"...
Нищо, нищо... отличен и по двете дисциплини, свързани с фолклора. Следващата `барикада` е изпитът по Антична литература на 14и януари... Всичко минало до сега беше забавно и интересно, беше един вид дори приятно, остават още пет... По дяволите, ще се докажа пред себе си! Както си наумих и да си боядисам косата, сега съм червена, много яко обаче... доволна и радостна, разпилявам пъзелчето живот, а после си бия главата над подреждането му... вълнуващо е : )
Коментари
Публикуване на коментар