My_Life

Човек? Що за понятие е това? Една малка думичка без определени ограничения? думичка с голям, не, огромен обхват. Едновременно малка и едновременно голяма, но това не дава никаква информация за самото понятие "човек". Кой е човек? Онзи, който пуска монета в шепата на просяк, или този, който дава парче хляб на същия този просяк, или пък... самият просяк, седящ на студения бурдюр и молещ за монета. А какво ще прави с нея, дали ще си купи хляб или ще я даде за друго, за нещо вредно. И ето пак, кой е човек? Този, който му дава монетата с цел да му помогне, а в същото време му дава нещо, с което той ще си навреди. И ето, че "човек" се оказва другия, онзи който ще му даде хляба, но... тук има едно голямо "но", колко от хората, колко от човеците биха направили това наистина. Задънена улица! Понятието "човек" отново изгуби смисъла си. Да погледнем от друга страна. Какво е човекът? Ден, може би? Светъл, топъл, приятен... добър? Или нощ? Тъмна, студена, неп...

Да си продължа разсъжденията за правенето на умна, така де- само правене, ефекта е ясен, резултата е на лице и... Не е изобщо приятно! Оценката на кандидатстудентския изпит ми е по- ниска от тази на предварителния от миналия месец. Каква излагация само, каква идиотщина... нямам думи, иде ми да се гръмна, ама какво да се прави, сама съм си виновна като не уча, но нали вече споменах в предишната такава тема? Всъщност предпочитам да рисувам или пиша разни историйки по цял ден, пред това да забия глава в учебника като кокошка, знам, че не съм за на никъде така, но какво да се прави... аз съм си аз, ще си патя яко така за в бъдеще и мисля, че вече позвам да усещам как серизоно ще си патя и колко сериозно ще съжалявам след като излязат класиранията след няколко седмици. Ех, живот... гаден живот, но връщане назад няма. И да си мечтая за някоя машина на времето, даже и мечтата не екачествена. Кофти, нали? Еми, прецаках се, сама себе си, но поне опитах... опитах и се провалих, което е жалко. Оп...

Хмм, имаше една песничка от едно филмче, която започваше така... Всъщност и тази тема, както и повечето от предишните не е с особен смисъл, даже няма никакъв, но просто ми беше скучно и това беше първото за което се хванах. Та... какво всъщност значи това " Като дъжд след ясен ден " , това всички сме го виждали- пек, пек и изведнъж един хубав порой, но има една заложена мистерия в целия този израз, а именно думичката "като" ( ~като това, като онова~ ). Е, какво може да е "като дъжд след ясен ден"? Обаче и аз хубава тема за размишления захванах, то къде още спя след почти денонощното ми будуване, пък пиша... нищо, каквото излете, това ще е... Да започнем с по- лесното- Денят! И не просто един обиквонев ден, а онзи, ясният, без нито едно облаче на небето, никакви изгледи за нищо лошо. Та, този ясен ден може да бъде сравнен с нещо хубаво, приятно, красиво, спокойно, възмоност за веселие и така нататък, все добри неща. Докато в един така прекрасен момент, ясно...

Всичко беше обгърнато от тъмнина, всичко, и само това беше ясното. Тъмнината и студа навсякъде около него, усещаше ги, макар и клепачите му да бяха затворени. А може би беше така именно заради това, че не виждаше нищо, а и не чуваше, сега се будеше като от дълъг сън и хлада на въздуха, който изпълваше дробовете му, хлада на леглото, върху което лежеше, те се прориваха през него като хиляди иглички, които не желаеха да напуснат тялото му, миг след миг. Опита да си поеме дъх, колкото се може повече и сви веждите си, след което лицето му отново се отпусна и очите му се отвориха бавно. Очи като на дете, загубило всичко за един кратък миг, кристално сини, абсолютно ледени стъкълца, но в това синьо в тях имаше нещо топло, нещо неопределимо. Сега вече виждаше, тъмнината си отиде, заменена от една мъглевина. Виждаше ли? Не. Само той така смяташе. Сега черното пространство, в което се намираше, сивееше, всичко беше обвито в сиво. Каменно? Не, едва ли. Метал? Студен метал, това беше. Хладнината...

Само да уточня, че връзката с вече съществуващи и познати на някои, мои РП- форумни персонажи не е случайна, но няма нищо общо с историите, които се развиват в определени Рп форуми ( Царства, Световете, Бъдещето, Елементите, Roleplay Games ) Историята е със съвсем друг замисъл и значение за едно друго мое творение. Просто реших да го пусна сега, тъй като след време може вече да не съществува никъде :/ Преди няколко хиляди години зла елфическа вещица на име Калоста искала да създаде оръжие, способно да погуби безсмъртни. Пътя й достигнал до малко елфическо селище, където мишена на вещицата станала горска елфа с необикновена сила да контролира растенията, притежателка на Земна руна. Калоста покорила душата на елфата, Фин, с магия, като от своя енергия създала меча. Единственото, което й оставало било да изтръгне душата на Фин и да я слее с оръжието, за да постигне желаното. Но плановете й се провалили, когато по- малката сестра на Фин заела мястото й в съркофага, Калоста така и не разбра...

Определено ми има нещо от едно известно време, но е неопределимо по никакви стандарти, така че ще се направя на приятно разсеяна и ще си продължа по същество... Та... да се направим на умни малко, а? Хубаво. Лично аз определено ще се правя на умна, макар че нямам нищо под шапката, но какво да се прави, избор друг едва ли имам. Да изясня сега за какво е тази врява... за това, че утре много хубавичко се подредих и имам едни две изпитчета, цели двечки, за които не съм пипнала да прочета нещо, не съм отворила, не (!) не съм открехнала дори, но ще ходя и май причината ще е да си пробвам късмета, не за друго, че с това мое неучене до никъде няма да стигна. Но какво да се прави, има едно нещо наречено "мързел" и още едно наречено "нежелание", от които лично аз трудно мога да се отърва, че даже изобщо не мога... понякога. Хубавото е, че за първия изпит, който се пада да е сутринта до към обяд, преди време учих, даже ходих на предварителен и горе- долу беше добре, но исках о...

Може би поредната не много логична тема за размисъл от мен, но какво да се прави... когато си нямам друга работа. Вероятно сега идва и въпросът: Кои текстове? Ами... всички. Най- вече тези на песните, дори и не познатите ни от световната сцена, на познайници от телевизията, радиото и така нататък, а и тези от филмите и анимациите, сериали, анимета... особено аниметата. В тях са вкарани такива текстове, които често успяват да ме изкарат от кожата... Думите, музиката, всяка нота, всяка свързано по опроделене начин изречение в този текст будят чувства и помисли, за които някой едва ли би се замислил или усетил ако е на друго място и прави нещо коренно различно, от това да седи кротичко на стола през светлия компютърен монитор и да гледа, да гледа и да слуша... включвайки преъра си и избирайки епизода от любимото, просто оставяш музиката в началото да звучи, докато дойде време да се съсредоточиш в развитието на действие в този епизод. Но тази музика може да десйтва различно, да те натъжава...

Хризантемата за японците не е само магическо цвете на дълголетие и вестителка на на есента. Дълго време нейното изображение се считало в Япония за свещенно, и само императора и членовете на неговото семейство имали право да носят дреха от тъкани с рисунки на хризантеми. Нарушение на този закон се наказвало със смъртна присъда. Хризантемата символизира слънце, повече от това - явявава се символ на нацията. Днес стилизираното изображение на 16-листна златна императорска хризантема става основа на държавния герб, а най-висша награда на страната - ордена на Хризантемата. Даже в своя произход Япония е задължена на хризантемата. В древни времена, се разказва в легенда, че в Китай имало жесток император. Веднъж до него достигнал слух, че зад морето, на остров расте вълшебно цвете - хризантема. От сока на това цвете може да се приготви елексир на дълголетието. Но само човек с чисто сърце и добри намерения може да откъсне цветето. Императора и неговите придворни имали черни и зли сърца, и вмес...

Ето нещо ново от мен... и както винаги, не съм писала от толкова много време, но сега го правя с една специална цел. Има едно ново местенце в нета, един нов Блог, който би било чудесно да бъде видим от повече и повече читатели. Защо? Защото авторът на този Блог е човек, който има страшно голям потенциал да постигне нещо изумително в живота с творбите си. Едно момиче, което пише така увлекателно и задълбочено, че след като прочетеш нещо нейно, дори малко, искаш още, да прочетеш продължение или ново нейно произведение. Затова... затова сега пиша така, в опит тази нейна страница да стане наистина известна http://tehshikkeh.blogspot.com/ П.П. Вас, онегай, не ме убивай, ако прочетеш това. За добро го правя ^^