My_Life

Преди няколко дни гледах филма Селестинското пророчество, много красив филм, красиво направен и също така много смислен. Хареса ми определено. Ставаше дума за девет пророчества, през първите осем отваряш сетивата си, а в деветото откриваш пътя към Рая, дори и все още жив... и после какво? Дали наистина има хора достигнали до там, но пазещи тайната, защото тези които не вярват или не знаят, още не са готови да тръгнат на пътешествие и да разберат? Да повярват, да видят? Още не сме готови наистина, та ние сме глупци... да не кажа даже жалки, човеци.

Чувствата? Странно е, но... и аз не знам как да го опиша, ще опитам с няколко думи... Какво са чувствата? Не мога да определя просто така, защото съм странен по характер човек и никои чувства не е вълнуват, не се боя, не обичан и не мразя. Това е странното, и все пак ми се струва, че в мен напират хиляди чувства, които искат да излязат, да се проявят, а аз не ги допускам... Може би точно това е някакво чувство, което не мога да опиша, и тук мисля че разбирам какво е страхът от непознатото. Не е точно страх, не знам какво е, но е нещо неопределимо, нещо което ме кара да потръпвам, че в мен бушуват толкова 'неща' за които не мога да си и представям даже... Странно е! Да ,тази дума ще използвам много често явно... Странно е, но е така. Има толкова много неща, които ме заобикалят, които не ми влияят по никакъв начин, просто не могат да ми повли и това ме плаши... ами за напред? Ще се ужася ли? Или пък не, ще разкрия всички тези `неща` по един или друг начин и ще усетя чувствата? М...

Какво е да си влюбен? Може би мнозина знаят и са изпитвали това невероятно чувство. Но дали наистина е така? Преди време и аз смятах, че съм влюбена в някого, но уви не беше така, скоро осъзнах, че не изпитвам нищо към него, а тази любов от къде ли беше? Не знаех, но и спрях да се чудя и да търся отговора, но... сега мисля че открих, без да се стремя да го търся, без да искам, открих отговора на загадката и той се криеше във фантазията... Да си влюбен в някого, когото ти си сътворил чрез въображението си, фантазията ти му е вдъхнала живот около теб и мечтаеш, мечтаеш и желаеш той да е истина... Създадох перфектният за мен човек, въображаема любов, но наистина силна, обичам някого когото сама съм сътворила с мислите си и съм се опитала да прехвърля тази любов на реалния, но не успях... Обичам друг, обичам някого, когото аз създадох, по свой си начин, такъв какъвто го желая, и го създадох и той да ме обича, както никой до сега... Той е перфектният, идеалният за мен човек, но е само илюз...