Пришълецът от Палеогена в Пернк {BlogMas - Ден 11}

Пред единадесетият ден от Блогмас разходката ще ни върне няколко милиона години назад във времето, но и ще разгледаме заедно неща от преди няколко десетилетия и столетия.

Първо да си поговорим за Пришълецът от Палеогена, който се спотайва в Регионалният исторически музей в Перник. 

Пришълецът от Палеогена всъщност е названието на една от изложбите в РИМ-Перник, а преди известно време съвсем случайно попаднах на нея, като посетих музея с идеята да разгледам изложбата, посветена на Паисий Хилендарски, за която ще пиша малко по-надолу. Но първо за това чудато създание, живяло в сладководният басейн, който е била настоящата планина Люлин преди милиони години. 

През септември 2010 г. при строежа на АМ „Люлин“, 50-годишният булдозерист Емил Матушев и колегата му Димитър Мицев попадат на вкаменелост на риба.

В него е подаден сигнал и под ръководството на вр.и.д. директор Василка Паунова, археолозите Ф. Михайлов и А. Бакъмска и със съдействието на фирмата изпълнител „Мапа-Чингиз“ каменният блок е транспортиран в музея.

Пристига екип от Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който установява, че фосилният пришълец е хищна сладководна риба. При разкриването й опашният отдел е унищожен. Запазената част от тялото (до коремните перки) е с размер 58 см. Предполага се, че пълният размер е бил около, а може би и над 80 см. Добре запазени са плавниците и отделни участъци от люспената покривка.

Специалистите са на мнение, че досега не е намиран екземпляр „с такъв размер в палеогенската система в България и е много вероятно да се касае за нов за науката вид“, а възрастта на находището на фосилни риби определят на 35 – 32 милиона години.

Екипът, съвместно с Филип Михайлов, археолог от РИМ-Перник, провежда теренни наблюдения на шестнайсти километър по трасето на автомагистрала „Люлин“ и установява, че в този фрагмент се разкрива скален интервал от палеогенската система.

Намерени са още около 40 екземпляра - риби-фосили от вида Dappalis macrurus. Три от тях са предадени в РИМ-Перник като доказателствен и илюстративен материал, че находката на фосилна риба не е случайна, а се касае за находище.

В същото крило от музея, намиращо се на втория етаж, на този воден пришълец правят компания множество други ракообразни вкаменелости, зъби от динотериуми, обитавали пернишко и открити при въгледобивни разкопки, както и отпечатъци от листа на екзотични растения, нетипични за сегашния климат като палма, секвоя, канелено дърво и други.

И тъй като започнах от втория етаж, постепенно ще се придвижвам надолу към изхода, минавайки през съседната зала.

Напълно обновена, ярко осветена, чиста, спретната, с лека музика и чудесна подредба на предметите, като най-любимата ми част са QR кодовете за сканиране и черпене на информация от официални източници, докато си се любуваме на красотата и майсторството, останали от древните народи, обитавали по нашите земи.

В долината на Горна Струма в началото на VІ хил. пр.Хр. се развива специфична култура. Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една едновременна културна група. През 1976г. покойният Михаил Чохаджиев започва спасителни разкопки на раннонеолитното селище под хокейната площадка и открива горнострумската културна група, която по-късно получава името „група Гълъбник”, заради пълното й представяне в едноименната селищна могила. През 1979г. М.Чохаджиев започва разкопки в Гълъбник. Обектът е многообещаващ и Чохаджиев привлича за съръководител един от най-изявените праисторици в Европа – Юрай Павук. На селищната могила започват мащабни дългосрочни разкопки, които продължават до 1993г. Гълъбнишката селищна могила е с огромна площ за многослойно селище – тя заема около 70 дка на левия бряг на река Блато – реката, която отводнява Радомирското поле и се влива в Струма. Мястото е заселено 6000 г. пр.Хр. и не е напускано около 400 години. От останките от живота се натрупал културен пласт с дебелина 5 м. Проучени са 1500 кв. м от селището.

Общата дължина на всичките нанизи е 16,80м без да се броят счупените и унищожените, а самата огърлица е открита през  1983г. в Гълъбник при проучването на част от силно опожарена сграда от VІІІ в. Мънистата са минерални и органични, като вторите са главно от черупки на миди денталиум. Другите органични са молюските, също направени от черупките на друг вид мида, чие име не мога да произнеса, камо ли да напиша. Минералните мъниста са от мрамор и варовик, глинести шисти и парче зелен нефрит. Цялостното състояние на оръглицата не е добро, но всъщност е много красива и изящна, мънистата са с гладка форма и много фини дупчици. Нефритът всъщност е срещан  и на други места, като са открити изработени от него брадвички и остриета за бита.

Слизайки по стълбите за долния етаж, за да стигнем и до другото крило на втори етаж, минаваме покрай стената с шевици и старинни накити.

Отделът "Етнография" е също много богат и красив.

Събрани са образци на материалната и духовна култура в Пернишка област. Проучени са традиционните народни тъкани, облекло, занаяти, календарни празници и обичаи, лечебни практики.
Обособени са колекции „Тъкани и черги”, „Носии”, „Накити”, „Бусинско грънчарство”, „Оръдия на труда”. Направено е задълбочено изследване на обичая „Сурва”.

Записани са фолклорни песни и умотворения, изпълнявани от обичани певци и разказвачи. Отделът разполага с богат фонд от над 8300 движими културни ценности.

В това число влизат кукерските маски, оригинални народни носии, предмети от бита, съдове и друга посуда.

Докато бях в музея имаше групи ученици с техните ръководители, които им разказваха за сурвакарските звонци и традиции...е, малко се намесих, за да доразкажа, защото Сурва си е много хубава традиция, а от ето тази година на снимката насам не е имало, поради пандемичната обстановка. Сега, 2023 Сурва ще се завърне!

Между другото в почти всяка стара селска къща могат да се намерят подобни съдове, които в настоящето се ползват за украшения на двора и дома.

И като стана дума за селски къщи, ето какво представляват или са представлявали тези от нашия край. Мисля, че мога някой път да напиша и разкажа за нашата, вековно строителство.

А за крепост Кракра дали да разкажа нещо? 

Може би в някой друг ден, защото искам да напиша пост и за подземния музей.

И стигнахме до другото крило на втори етаж, от където се влиза направо през главния вход на музея и в дясно, но защото постът е посветен на Пришълецът на Люлин, трябваше да започна в обратен ред. Тук мисля, че е залата за обменяемите експозиции и изложби, такива, които гостуват на музея и пътуват, защото съм присъствала на изложба, посветена на Априлското въстание. Този път на Паисий Хилендарски, като е възможно когато четете това експозицията с книгите вече да не е в музея.

Обичам старинни книги, между другото, обичам ги от студентка и мога да разглеждам изложби, библиотеки и архиви с такива книги с часове, като просто се възхищавам и любувам на това, друго майсторство, на писмеността и изяществото на буквите, писани на ръка или печатани преди десетилетия на първите печатни машини със старинни мастила...

Много, много приятно ми е да виждам някои толкова стари книги, живи в 21 век, запазени и четливи, и знам че културата на музеите и архивите работи така, че тези книги ще продължат да съществуват още векове.

И на излизане... не си мислете, че е обикновен музей, на територията на Пурнишко има богата история и археология, за които смятам, ще ви бъде интересно да научите, когато посетите РИМ-Перник.

Но стига толкова за история, праистория, античност и археология, а да изпием по един чай...