Йоана Вълчева за писането, издаването и "Съвест"
Какво Ви
провокира да започнете да пишете?
Не бих могла
да кажа, че желанието ми да пиша е
провокирано от нещо конкретно. От малка
се увличам по това, да изразявам мислите
си на хартия. Често, когато се чувствах
тъжна или пред някаква дилема, сядах с
лист и химикал и излизвах онова, което
ми е на сърцето. По-късно като тийнейджър
започнах да пиша разкази, дори имах един
неуспешен опит за роман, но през цялото
време го приемах като хоби. Един ден
обаче се появи идеята за " Съвест".
Просто се оформи в съзнанието ми и
започнах, без да съзнавам, че всъщност
тази идея ще доведе до написването на
цяла книга.
А какво
Ви кара да продължавате да пишете?
Въображението.
Писателите сме хора, които имаме да
разкажем нещо - това е нашият начин да
се докоснем до света и да го направим
по-добър. Обикновено ние сме разказвачи
на измислици и фантазиите са нашата
движеща сила. Не мога да спра да пиша,
защото за мен писането е игра, в която
аз, от една страна, творя паралелни
светове, а от друга - играя с читателите.
Не е важно само да създадеш история,
важното е и как ще поведеш читателя си
през нея, как ще му я разкриеш. Това е
предизвикателството, което не спира да
ме провокира да продължавам и да се
усъвършенствам.
Какво
според Вас е нужно, за да издадеш роман,
особено, когато си млад и никому известен
автор?
Това, което
ме доведе до тук, беше, че не се отказах,
въпреки трудностите, които срещнах по
пътя. Упорита съм, но само в нещата, които
ми носят удоволствие, в които виждам
смисъл. Към всичко останало изпитвам
апатия, защото за мен тягостното, вменено
ни задължение е крадец на време. А времето
на всички ни е изключително ценно –
твърде малко ни е дадено, а имаме толкова
много неща да извършим, толкова много
да дадем на света. Така че бих казала -
нужно е упоритост, постоянство и
фокусиране върху приоритетите.
През
последните години в книгоиздателската
индустрия се появи нова тенденция - тази
на "сериозната", както я наричат,
литература. Къде е Вашето място в тази
картина?
Не бих
казала, че съм част от тази тенденция.
Жанрът, в който творя, няма съвременен
представител в българската литература.
Ще се осмеля дори да кажа, че романтичният
трилър не е излизал под перото на нито
един български автор и така погледнато
излиза, че съм новатор. Бих обобщила
моето място в съвременната българска
литература така - аз давам аналог на
"сериозната" литература -
развлекателната.
Значи ли
това, че отговаряте на по-комерсиалния
вкус?
Всъщност
всеки писател, който иска да създаде
бестселър, се опитва да направи точно
това - една творба става комерсиална,
когато се харесва от голяма част от
хората, което пък означава продажби.
Определено бих искала четенето като
цяло да се превърне в по-комерсиално
занимание. Затова и се стремя творчеството
ми да достигне и да докосне повече хора.
Разбира се, това не означава, че в него
не се поставят важни въпроси като
изборите, които правим, например, и
цената, която плащаме за тях. В романите
си търся и намирам отговорите, но без
този процес да е в противоречие с
развлекателността на сюжета. Важното
е читателят не само да научи нещо, но и
да се забавлява.
На първо
място - никога да не се отказват от
мечтата си, независимо от обстоятелствата
около тях. След това - да не забравят, че
всеки велик човек, ходил по тази земя,
някога е бил аматьор, но за да станеш
велик, трябва първо да започнеш. И не на
последно място - да имат желязна дисциплина
- романът няма да се напише сам.
Коментари
Публикуване на коментар