На пътешествие сред спомените - първа книга от Делиян Маринов
Добре дошли в Последното измерение - един съвършено нов свят, представяш разпада и възхода на човечеството, пагубното миналото и надеждата в бъдещето.
Делиян Маринов е един млад и съвременен български автор, който заслужава внимание върху първата му книга. Той е автор, който създава свят, далеч от познатите норми, който читателят опознава почти идеално още от момента, в който навлезе в него. От момента, от
който Сявасугда се заклещи в съзнанието и разкрие своите особености и тайни, редом със своя народ.
Мечтата на боговете да сътворят свят, в който човечеството да съществува по техните правила, по примера им, подпомагани и контролирани разумно от едни точно определени и надарени със божествена сила създания. Зигите, така наречените богове, обаче допускат една огромна грешка в сътворението на хората по свое подобие - оставяйки ги податливи на манипулации и позволявайки на своите верни представители с магически сили сред човечеството, да изразяват собствена воля и разум. Така съвършеният свят започва да рухва и зигите биват принудени да стигнат до крайни мерки. Така разделилите се и пръснати по Сявасугда магически камъни, съхраняващи силите на боговете, се озовават в ръцете на хората и...войните започват.
Но пак ще обърна внимание на света, който Делиян представя в книгата си. Това е един особен свят, в който йерархията в обществото държи своя връх, благородниците са си благородници, а наемниците - точно това, което трябва да са. Но в един момент ми се струваше, че именно в наемниците има повече доблест и чест, повече добродетели, от колкото в рицарите и дори краля. До някъде е и така, макар че наемниците изпълняват мисии, заради парите, те все пак са напълно човечни и имат своите светли съзнания, своите мечти и стремежи, имат своите истински добродетели. Те не са пропили се стражи, които единствено това, че са служители на някой благородник, им дава чест, а надниците им отиват само за пиене. Не, те имат чест, вървейки с вдигната глава в името на добронамерената мисия, която им е възложена.
Само че, както във всяко общество и в това, разпаднало се вече морално след намесата на пратениците на зигите, настава хаос, настъпва момент, в който душата и разумът се пречупват и всичкото добро просто се изпарява. Винага за всичко това е в хората, чиито животи наемниците се опитват да спасят или защитят, но не получават нищо в замяна. Дори едно "благодаря". Тази повратна точка помрачва съществуването им и ги изпраща в клопката на злото, което дебне от сенките точно такива като тях. Злото избира воините, безчинствали по една или друга причина в миналото си, изчаква ги да загубят живота си, а след това да ги пороби, да ги притежава духовно и физически...Както се случва със Скар, един много интригуващ герой, който вместо като другите свои съратници по оръжие и възкресение да изпитва все повече удоволствие от убийството, в името на техния Мрачен Лорд, той всъщност осъзнава колко злини е извършил приживе и колко неприятно му да сее все повече смърт и сега, когато е върнат от смъртта. Това преоръща целия му свят, преподрежда възприятията и преражда съзнанието му, не не по начина, по който Зеленият камък го е преродил, а по един съвсем нов начин...Мигът на преврата в поробената му от магьосника душа идва, когато вижда своята любима от миналото, но вместо да я убие коравосърдечно, той се възпротивлява на волята на господаря си...макар и после отново да бива покорен от силата на зелената магия.
Книгата "Пътуване през спомени" обхваща две сюжетни линии, като едната е тази на малката войска възкресени, а втората - на онези, които трябва да се изправят срещу тях, един малък отряд от хора от различно съсловие и позиция в обществото, които по един или друг начин са съврзани с единя от водачите на легиона, минаващ от град на град и оставящ след себе си само воала на смъртта.
Постепенно обаче се поставя още един проблем - кои наистина са добрите и кои лошите? Защото до известна степен, някои от съживените воини имат своето право да съществуват и да отмъщават на живите заради сегашните им грехове, а в същото време тези, които искат да ги погубят - в това чисто са кралят и висшият магьосник, заслужават да бъдат сразени от полуживите, заради цялата поквара и жажда за власт и сила, която ги крепи и ги насочва напред. По същата причина и владетелят на Зеления камък подхранва своите стремежи.
А спомените са основополагащи, защото те разкриват миналото на воините и ги даряват със сила, спомагат им да си спомнят хумора, страха, удоволствието от нещата по пътя, да си спомнят умората, глада и жаждата и да мразят живите, заради крехкото им съществуване. Но спомените ги и променят постепенно...
Делиян Маринов, в настоящите си двеста и няколко страници, е създал герои, котио се открояват по един или друг начин, или по много свои качества. Самият Скар е ключът към решаването на въпроса, към бъдеще в разцвет или в гибел. Но много интригуващи са и още дузина други герои, сред които на мен много голямо впечатление ми направиха Гоуст и Инстинкт (жалко за него обаче, беше ми някак симпатичен), а също и Ушенцето...или може би аз си падам по такива тайнствени герои, препитаващи се по мръсен начин, но несравними в работата си. Направо легендарни. В Ехоу също виждам доста потенциал...Самите им характери са сложни и интригуващо преплетени един с друг, така че и спомените и настоящето да се изградят по един реалистичен начин.
Преди време една моя преподавателка от университета беше казала, че една книга е наистина добра, когато може да се прочете без да я оставиш и веднъж. Същото може да се каже за "Пътуване през спомени", защото стилът на Делиян Маринов, подходът с отворените изречения, подканва читателя да си повтаря - Само тази страница... - но после пак стига до едно многоточие, и пак си казва същото, и преди да се усети, книгата вече е преполовена.
Един свят, разгънат без излишен кич и помпозни обяснения за разположението на паяжинките, например, ами строго и внимателно нареден, че дори и с карта, за да се упътим и ние заедно с героите, на къде путъваме...и да си спомняме заедно с тях!
И, естествено, няма как да го пропусна...в книгата има гарван, има гарван със зелени очи! ^^
п.п. Нещо в героя на корицата ми напомня на Сефирот от Final Fantasy и това много ме радва!
който Сявасугда се заклещи в съзнанието и разкрие своите особености и тайни, редом със своя народ.
Мечтата на боговете да сътворят свят, в който човечеството да съществува по техните правила, по примера им, подпомагани и контролирани разумно от едни точно определени и надарени със божествена сила създания. Зигите, така наречените богове, обаче допускат една огромна грешка в сътворението на хората по свое подобие - оставяйки ги податливи на манипулации и позволявайки на своите верни представители с магически сили сред човечеството, да изразяват собствена воля и разум. Така съвършеният свят започва да рухва и зигите биват принудени да стигнат до крайни мерки. Така разделилите се и пръснати по Сявасугда магически камъни, съхраняващи силите на боговете, се озовават в ръцете на хората и...войните започват.
Но пак ще обърна внимание на света, който Делиян представя в книгата си. Това е един особен свят, в който йерархията в обществото държи своя връх, благородниците са си благородници, а наемниците - точно това, което трябва да са. Но в един момент ми се струваше, че именно в наемниците има повече доблест и чест, повече добродетели, от колкото в рицарите и дори краля. До някъде е и така, макар че наемниците изпълняват мисии, заради парите, те все пак са напълно човечни и имат своите светли съзнания, своите мечти и стремежи, имат своите истински добродетели. Те не са пропили се стражи, които единствено това, че са служители на някой благородник, им дава чест, а надниците им отиват само за пиене. Не, те имат чест, вървейки с вдигната глава в името на добронамерената мисия, която им е възложена.
Само че, както във всяко общество и в това, разпаднало се вече морално след намесата на пратениците на зигите, настава хаос, настъпва момент, в който душата и разумът се пречупват и всичкото добро просто се изпарява. Винага за всичко това е в хората, чиито животи наемниците се опитват да спасят или защитят, но не получават нищо в замяна. Дори едно "благодаря". Тази повратна точка помрачва съществуването им и ги изпраща в клопката на злото, което дебне от сенките точно такива като тях. Злото избира воините, безчинствали по една или друга причина в миналото си, изчаква ги да загубят живота си, а след това да ги пороби, да ги притежава духовно и физически...Както се случва със Скар, един много интригуващ герой, който вместо като другите свои съратници по оръжие и възкресение да изпитва все повече удоволствие от убийството, в името на техния Мрачен Лорд, той всъщност осъзнава колко злини е извършил приживе и колко неприятно му да сее все повече смърт и сега, когато е върнат от смъртта. Това преоръща целия му свят, преподрежда възприятията и преражда съзнанието му, не не по начина, по който Зеленият камък го е преродил, а по един съвсем нов начин...Мигът на преврата в поробената му от магьосника душа идва, когато вижда своята любима от миналото, но вместо да я убие коравосърдечно, той се възпротивлява на волята на господаря си...макар и после отново да бива покорен от силата на зелената магия.
Книгата "Пътуване през спомени" обхваща две сюжетни линии, като едната е тази на малката войска възкресени, а втората - на онези, които трябва да се изправят срещу тях, един малък отряд от хора от различно съсловие и позиция в обществото, които по един или друг начин са съврзани с единя от водачите на легиона, минаващ от град на град и оставящ след себе си само воала на смъртта.
Постепенно обаче се поставя още един проблем - кои наистина са добрите и кои лошите? Защото до известна степен, някои от съживените воини имат своето право да съществуват и да отмъщават на живите заради сегашните им грехове, а в същото време тези, които искат да ги погубят - в това чисто са кралят и висшият магьосник, заслужават да бъдат сразени от полуживите, заради цялата поквара и жажда за власт и сила, която ги крепи и ги насочва напред. По същата причина и владетелят на Зеления камък подхранва своите стремежи.
А спомените са основополагащи, защото те разкриват миналото на воините и ги даряват със сила, спомагат им да си спомнят хумора, страха, удоволствието от нещата по пътя, да си спомнят умората, глада и жаждата и да мразят живите, заради крехкото им съществуване. Но спомените ги и променят постепенно...
Делиян Маринов, в настоящите си двеста и няколко страници, е създал герои, котио се открояват по един или друг начин, или по много свои качества. Самият Скар е ключът към решаването на въпроса, към бъдеще в разцвет или в гибел. Но много интригуващи са и още дузина други герои, сред които на мен много голямо впечатление ми направиха Гоуст и Инстинкт (жалко за него обаче, беше ми някак симпатичен), а също и Ушенцето...или може би аз си падам по такива тайнствени герои, препитаващи се по мръсен начин, но несравними в работата си. Направо легендарни. В Ехоу също виждам доста потенциал...Самите им характери са сложни и интригуващо преплетени един с друг, така че и спомените и настоящето да се изградят по един реалистичен начин.
Преди време една моя преподавателка от университета беше казала, че една книга е наистина добра, когато може да се прочете без да я оставиш и веднъж. Същото може да се каже за "Пътуване през спомени", защото стилът на Делиян Маринов, подходът с отворените изречения, подканва читателя да си повтаря - Само тази страница... - но после пак стига до едно многоточие, и пак си казва същото, и преди да се усети, книгата вече е преполовена. Един свят, разгънат без излишен кич и помпозни обяснения за разположението на паяжинките, например, ами строго и внимателно нареден, че дори и с карта, за да се упътим и ние заедно с героите, на къде путъваме...и да си спомняме заедно с тях!
И, естествено, няма как да го пропусна...в книгата има гарван, има гарван със зелени очи! ^^
п.п. Нещо в героя на корицата ми напомня на Сефирот от Final Fantasy и това много ме радва!
Благодаря, Делиян, за книгата.
Браво на Екатерина за невероятно красивият и изчерпателен начин, по който е поднесла този текст. Браво и на Делиян за неговото творчество ! Книгата е плод на едно огромно желание и доказателство за силният му характер. Дел, желая ти само успехи, а тази твоя първа книга е само началото им !
ОтговорИзтриванеПоздрави: Цвети