"Гарванът" - Е. А. По

Едгар Алан По винаги ми е изглеждал много странен автор, много особен и някак объркан, но може би защото първата ми среща с неговото творчество беше в "Преждевременното погребение". По е бил с красноречиво въображение и безкрайни възможности. Улавял е мига на популюрното и е показвал на хората точно това, което те са искали - мрачната атмосфера, мистерията, отмъщения, ненавист, лъжи...и всичко това го  едовело до онова, споменавано почти във всяка негова биография състояние на алкохолизъм и наркотична зависимост. Все си мисля обаче, че по онома време е нямало писател, който да не е бил подвластен на бутилката и дрогата, но все едно. Аз няма да го кри

тикувам, защото е един от любимите ми писатели. А мистерията около смъртта му е мистерия, която ще остане забулена вовеки, без дори да е ясно как точно е загинал...Може би подобно на героя си от поемата "Гарванът".

И това всъщност е любимото ми негово произведение, сосамнайсет стиха мисъл, подредена в ритъм, с магия и драма, с тъга, но и намек за надежда. Героят на По обаче не получава надежда, гарванът изрича неколкократно "Nevermore!", без дори да трепне, все така господарски разполоил се върху шлема на  Атина Палада. И всеки мъничък детайл в поемата има своята символика, обаче нямам намерение сега да я разисквам. Писала съм немалко анализи в студентските си години, от мига, в който попаднах на "Гарвана" и си анализирах свободно разнообразието от преводи. Това всъщност е поема, превеждана няколко пъти на български език. Мисля, че познавам всичките шест превода, включително и първият на Елин Пелин от 1906. Другите му преводачи са на Клистин Димитрова и Владимир Трендафилов (пародийно от 1992), Любен Любенов (1993), Велико Боев (1888), Спас Николов (1967) и Георги Михайлов (1945). Именно преводът на Георги Михайлов е най-предпочитаният от мен, най-силно ме вълнува и съм прекарвала часове в изчитането на всяко изречение по отделно, на сравняването му с всяко друго от другите преводи, в игра на "открий разликите". И съм чела поемата на други, и съм я преразказвала дори. 

Точно това беше причината веднага щом видях двуезичното издание на Издателство "Фама" преди седмица, червената корица и ангелът с медни криле, а още повече, че изданието е илюстрирано, да искам да го държа в ръце. И най-сетне да сравня своите представи за дома на мъченика, за бюста на Палада, за дървените капаци на прозорците и самият гарван, връхлитащ вътре, с истинските картини на стиховете от поемата. 

Това ме прави много доволна, особено щом преводът е на Георги Михайлов, макар, че има различия с превода от 1945 г., но е преодолимо ("Нивга пак!"), а илюстрациите са толкова реалистични, типичният романтизъм в изкуството и тежките сенки, увиснали над водещия диалог с черната птица. Но всичко

е толкова ясно изрисувано и все едно въображаемите картини в съзнанието ми от преди години, сега са чисто и просто оживели в страниците на книжката (дело на Гюстав Доре).

Но да я наричам "книжка", не, това си е същинско съкровище. Червената корица, плътна и грапава, блестящите отражения под светлината на прозореца в буквите, плътността на страниците, усещането за нещо старо и съкровено в самата книга. Че и книгоразделителче!

С най-прости думи - изданието ми харесва и много му се радвам. Периодично ще си го препрочитам, сега като си го имам, вместо да търся из файловете за старите български преводи.

Това беше поемата, стиховете, които ме подведоха по пътеката към поезията, защото точно до преди четири години не можех да чета поезия по никакъв начин. Но "Гарванът" промени това.

Ще препоръчвам на всеки, ако не за друго, то от чиста колекционерска гледна точка да си вземе изданието. Тези 48 страници миришат толкова силно и опияняващо на мастило!
Или както се казва - кеф да ти е да ти е в библиотеката.