Свети Валентино-Трифон-Зарезанско...или Денят на Дипломирането

Вчера беше, но понеже вчера имаше още куп неща, та писането става сега. На 14 февруари се празнуват два празника, но вие си знаете - Трифон Зарезан, по нов, изцяло български стил е денят на лозарите и винарите (да си кажем една наздравица  и днес с почит към хубавото) и Свети Валентин, който е католически празник, но нашумява из цял свят и денят на влюбените...Е, нека има влюбени, аз пък си обичам книгите, цветята, жиотните, книгите...о, чакайте, това вече го казах, но нищо - книгите отново :D
 Но на този 14 февруари аз пазнувах друго. Дипломирането ми. Сега вече официално  и на документи, подвързани в хубави кожени корици, със снимки и (хайде малко детински) лъскави лепенки съм филолог, че и професионално квалифициран учител. Радост в къщи! Именно с това ще запомня тази дата, а иначе до сега това не беше нещо кой знае колко значително, все пак не си падам по празниците, някои си знаят...че даже и за рожденни дни и именни дни. Не съм по празниците.

Обаче все пак няколко дни по-рано си направих един преддипломен подарък, благорадение на господин Сибин Майналовски, един от българските писатели фантасти.
"Усмивка в полунощ", "Сянката" и сборникък с разкази "Мечове в града". Едно чудесно подаръче. Пък и защото съжалявах, че на Коледния панаир не успях да си взема "Усмивката", а се оказа, че до Пролетния не може да се чака...подходящо време се оказа все пак.
От друга страна, почитател съм не само на книгите, но и на средствата за писане (няма да спобенавам бройката химикали, които нося в чантата си, заедно с две книжки в допълнение и едно тефтерче за драскане на хитроумни идеи или просветления за някое разказче), но получих още едни подарък вчера.
Обичам писалките. В тях има нещо...не знам, нещо магично сякаш, когато я хвана в ръка и изпитвам необисуемо желане да пиша и пиша по много. С една подобна си изкарах всичките изпити през изминалите четири години в университета, а колко патрончета с мастило съм носела със себе си също така, постоянно, за да сменям вече изхабеното, че дори и на изпити и лекции...Затова това е един от най-чудесните подаръци-изненада, който мога да получа. Днес ще си напиша един разказ с нея. Страхотна е. И благодаря...на всички благодаря!

Хайде, като за финал, да не бягам много от празниците все пак - Махмурлиите, ставайте и хващайте по някой книжка за проветряване на главата! ;) 
Аз отивам да се наслажзавам на Кръчмата "Зелената котка".