Дни отминали, сесийни мъчения...


Месецът отминава, сесията свърши и равносметката би била една изключително интересна формулировъчна част от този втори курс и изобщо от цялата тази зима.
В момента ми се спи страшно много, но беше решено да пиша това тази вечер и така ще стане...
: ) Съня няма да избяга и утре...
Равносметката, да започна първо с изпитите от декември, най- редно е... Етнолингвистика, на който изпит се изискваше курсова работа върху целия материал, лесно писане, дори завършване на самата работа малко преди предаването й, все пак се изискваше да е на ръка и една Много добра оценка; Християнски култури и български книжовни средища, резултатите излязоха едва на 5ти януари и за моя огромна изненада, оценката е отлична, а изпитът представляваше малко тип "счупен телефон", един казва нещо и другите нататък предават из цялата зала, да спомена, че бяхме и два курса на едно място в амфитеатрална зала и беше странно забавно- пародиенично :D
Практическа част по старобългарски, където също на четенето и превода на "О, Молнтвѣ" взех, че се справих :) Колко доволно, но минаха празниците и дойде същинската част, изпитът на 3ти януари по Морфология, където не знам как издържах психически, беше ми напрегнато, изключително... но ще видим резултатите... На 5ти беше изпитът по Стара българска литература, където мина почти по същия начин като този по Христянски култури, отново двата курса, но в една огромна зала по четирима на маса и всеки диктува и говори нещо на другарчето отсреща... щуротия, и от оценка 5,5 на този изпит и мое желание за закръгляване на 5, се "сдобих" с две книги и желанието на Професорката за два реферата, за тази половинка до другата оценка -.- И тук вече започнах да се чувствам като машина, тоест, това всъщност се случи на 6ти, когато ми беше възложена задачата с двете книги и когато се падаше да е устният изпит съответно... 8ми януари, какво беше тогава (?) А! Да! Етнология на родството и мислех да го отпиша този изпит, ако не можеше да се подсказва... и особено, когато мивръчиха листа и прочетох въпросите, направо изтръпнах, но стана интересното... освободените от изпита, четири момичета от кус от около петдесет човека, и както се изрази едната колежка "Като спечелили от ТоТо- то.". Само, че за окончателна оценка, тъй като това освобождаване се случи заради писането на едни десет резюмета на стати и глави от книги, та... от мен се изискваше да напиша още няколко и забавното беше, че събота никоя печатница не работи, а библиотеката на Ректората затваряше точно след два часа... Слава на всички Божества, че телефонът ми снима хубаво и имам един приятел от Общежитието с принтер, който ми помогна да си принтирам тези глави от книги, които съумях с малко мъка да изнеса от Ректората и с предупреждението *Да внимавам*, еми свърших я тогава работата и после във влака беше едно голямо четене, тъй като трябваше да пратя новите разработки на главите до вечерта, а другото "уникално" беше, че същата тази вечер бях на Рожден Ден. Не е ли забавно? Хах... до девет успях да направя само едната и зарязах всичко, като отидох на РД- то... малко мартини, малко водка, малко шампанско... добре, че не ме лови алкохола, та се прибрах самичка и си довърших работата, като пратих резюметата така както трябваше... И отличен на тях, но заради една оценка от контролно, на която имам незадоволителни резултата, семестриалната е пет... пак доволно... На 11ти пътувах обратно за Благоевград за изпит на 12ти по Западноевропейска литература, където възможност за преписване също нямаше... там, четири и недоволно, заради което ще се явявам на повишителна на 22ри февруари, но пък ще имам време да науча всички теми като народни песни, едва ли не. На 14ти разбрахме резултатите, съответно тогава трябваше да ни е устриян изпит, но някои минаха, други се отказаха... лесно, аз приех предложението за повишаване : ) Някога, между тези дати, но не помня точно кога, писах и курсовата работа при Декана на факултета, която ми отне доста време и поредната безсънна нощ, но отличната оценка "откупи" вината на яркия монитор на компютъра :3 И другият проблемен изпит, който беше на 15ти- Етнологията, с курсовата ми работа на новият ми любим автор- Емил Дюркем, защита на нея и препитване, но беше пирятно, макар и да се бях стресирала, защото материалът, годините и имената по тази дисциплина са нещо депресиращо... почти буквално и само с два часа сън- от 4:30 до 6:30 заради ученето, но някак си... поредната задоволителна оценка, много добър, заради която имах чувството, че ще си умра права в коридора пред кабинета на Доцента :D Разкош... разкош- разкош, ама през крив макарон! Дойде последният изпит от сесията- 16ти януари, за който и половин ден не стига, и машините се развалят рано или късно, така и моят мозък изключи по някое време, опити за пищови не свършиха работа, ученето също не беше задоволително, макар и да беше наблегнато... Старобългарският език, теория и граматика, от 25 въпроса на теста, само на десетина отговорих от раз, а другите... да кажем ТОТО, буквално... така, че явно 21ви февруари ще повторя, хаха... еми, какво да се прави, не е лесно и не е посилно в някои случаи, няколко седмици, в които сънят нощем е обхващал само между два и четири часа, малшанс... някои със сигурност са се справили, но... уви, не искам да говоря за себе си... предадох в първия половин час, заедно с още една колежка и ще чакаме резултатите... И така, след целият този пост- споделяне, равносметката, в действителност: три петици, две шестици, една повишителна от четири за нещо нагоре (с надежда за пет), още една с два реферата от 5,5 за шест и два без резултати... Така или наче, зимната сесия мина с всички тези нанизани като мъниста един след друг изпити, д0оволна съм от себе си като цяло, дори и да имам издънки, поне февруари няма да ми е скучен :3

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

Борбата със себе си, справедливостта и предателството - Новата екранизация на "Граф Монте Кристо" по романа на Александър Дюма

Акашовите записи - форум мнения

"В крайна сметка гумата не е най-важна, най-важни са мехурчетата" и силата на приятелството и обичта в "Злато от Загрей" на Весела Фламбурари