Задава се буря... - Либа Брей и "Ясновидците"

Все съм смятала, че "йънг адълт" литературата не ми е по вкуса, след като съм оставала с лошо впечатление от някои други книги в ранните ми студентски години. Но човек трябва да опита от всичко, да вкуси от всеки един литературен жанр, за да се убеди...или разубеди.

В последно време започвам да се затруднявам при писането на някои ревюта, но не заради нещо друго, а защото попадам на такива книги, които напълно ме оставят без думи и ми трябва време, много време, за да си подбера правилните реплики, така че за мога наистина да кажа нещо смислено за въпросните книги.
 
За тази година "Ясновидците" от Либа Брей (Издателство "Емас", 2015) е именно една такава книга.
Либа Брей потапя читателите си в епохата на джаза, по време на сухия режим в Щатите, когато консумирането на алкохол води до затвор, но това е най-малко засегнатата тема в книгата и макар да принадлежи към "йънг адълт" жанрът, предназначен за тийн публиката, всъщност "Ясновидците" заслужават достойно място и сред по-тежката публика.

От началото се запознаваме с блясъка на перли и пайети, късите накъдрени прически и все още осезаемото разделение на обществото на бели и тъмнокожи. Но няма по-добри джаз музиканти от тях!

Главната героиня е седемнайсетгодишната Ийви О'Нийл - една млада дама, престъпваща закона по всички параграфи, просто защото не е свикнала някой да й казва какво да прави, а тя винаги иска внимание, внимание и още внимание. Себичността й е забележима във всяко едно нейно изказване или решение, макар нещата да изглеждат правилни за нея, винаги създава неприятности за останалите. И именно заради това Ийви е изпратена при чичо си в Ню Йорк, уж за да се вземе в ръце и да си научи урока, само че там тя се развихря допълнително и навлиза дълбоко във водите на новите си популярни приятели и едновременно с това около нея се затяга една примка от мистериозност и тайнственост.

Но Ийви не е обикновено момиче с прекомерно високомерие и даже нарцисизъм. Тя има нещо уникално, с което никой не може да се похвали. Ийви притежава дарба, тя вижда моменти от миналото на хората, части от живота им, когато задържи в ръце нещо притежавано от конкретния човек. И именно тази й дарба е причината да бъде изпратена от Охайо в Ню Йорк. И именно тази й дарба я прави и част от разследване, в което чичо й - Уил Фицджералд е включен.

Из Ню Йорк се развихря убиец.

Сектант, извършващ някакъв маниакален ритуал, с който белязва жертвите си  и полицията не може да открие никакви следи, затова се нуждаят от човек, който е експерт в окултното и паранормалното - собственикът на Музея по окултно или известен още като Музей на гадните усещания (така го наричат нюйоркчани).
Само че дори и той попада в затворена улица, докато не разбира за дарбата на племенницата си...и изглежда знае нещо повече от това...

С всяка следваща страница се потапяме в блясъка на Голямата ябълка през 20те години на ХХ век, в музикалните клубове и представления на танцьорки, в незаконното подпийване от младежи, но и с всяка следваща страница над сюжета пада една сянка. Убийствата стават все повече, страхът у героите нараства. Държанието на Ийви създава още повече проблеми и тя постепенно осъзнава грешките си,  започва да вижда нещата по различен начин. Започва да свързва нещата и да подозира за познанията на чичо й относно нейната дарба.

Но. Тя пък не е единствената.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.pngНие сме Ясновидците. Били сме и ще бъдем. Това е сила от огромната енергия на земята и хората й, страна, отредена за заклинание, докато то е нужно. Виждаме мъртвите. Разговаряме с непокойните души. Ходим насън. Прозираме смисъла на всяко нещо в ръката ни. Бъдещето се разгръща пред нас като карта на моретата, по които ни предстои да плаваме. Сигурността не струва цената на свободата.. Сърцето на съюза няма да издържи… Небесата горят с необикновен огън. Вратата на безкрайността е отворена. Мъжът с цилиндъра ще дойде с бурята… Окото не вижда. Ясновидците трябва да се възправят, иначе всичко ще рухне.

Сюжетът плавно обгръща още герои,  някои от които приятели на Ийви, но всеки от тях пази тайната си, пази дарбата си.

Убийствата зачестяват, Кометата приближава, а техните сънища са недостатъчни...

Либа Брей ме изненада с чудния си литературен изказ, с начина по който съчетава така нещата, въпреки че епохата, в който се развива историята е кажи-речи преди около век от нашето време. Героите имат своята уникалност и плътност, всеки се отличава категорично от останалите и е достоен за възхищение със своите постижения, с това колко млади могат да са някои, а каква сила притежават, за да държат главата си високо вдигната. Всеки е имал някакви проблеми в миналото, всеки е изоставил някакъв стар живот, но продължава напред, съществува.

Докато четях, понякога прелиствах няколко страници и назад, за да се запозная по-ясно с някои от персонажите, които постепенно разкриват своите мистерии, своето минало, но все пак оставят по нещо тайнствено, нещо неразгадаемо, така че читателят да грабва още и още от страниците, за да ги опознае, за да научи цялата истина. А мистерия има дори и около най-незабележимите - и около чичото на Ийви, около слепият бездомник, около едно мъничко момченце и неговата учителка по математика...Но всеки живее със своите тайни, затворил една врата от живота си назад, за да продължи да съществува напред в настоящето.

А желанието за съществуване е още по-голямо от страна на престъпника, окултния убиец, който жадно поглъща времето и изчаква момента на последното приношение.

Тук трябва да си кажем - демоните съществуват.

 След всичко изписано все още ми се струва трудно наистина да изкажа колко ми е харесала книгата. Всяка страница е ново откритие, всеки герой е нова история и сякаш от всяко споменато име в книгата може да се започне нова история в нова книга. Всеки един заслужава.

А...отделно. Корицата пък е прекрасна. Кадифеното усещане, златистият кант...
Абсолютно бижу.
Като много похвални са и бележките под линия, към каквито имам слабост, защото обичам всичко да ми е исторически ясно и от време на време даже да си търся някои неща като допълнителна информация.

Продължението, предусещам, че ще е също толкова добро...пък дори може би и повече.
И съм благодарна на Йоана Ванчева, че ме насочи към тази книга. :)





 Още за книгата:
Книголандия
Lira 
the crazy admins 
Writing is fun
booklover99
Stormy-garden




Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877

Якудза - Японската мафия