Богове Тринадесет...и Отвъд! [Радостин Нанов с "Песни за Отвъд: Жертвата" том 1 и том 2]

"Песни за Отвъд" е роман, победител в един от конкурсите на MBG Books - съвсем заслужено първо място. 
Някой ще каже, че за такъв тип фентъзи, напълно класическо и мащабно като история и съдържание, трябва още, но то винаги трябва още. Като например...една карта. Не, съвсем сериозно, на мен ми трябва карта, за да ми е на сто процента завършена историята... :D

Радостин Нанов е един от младите български писатели, развихрящ се в областта на фентъзито и то класическото, строго обгърнато от закони и ред в хаоса, без нищо излишно, без нещо неестествено и натрапчиво, ами просто и ясно фентъзи! С уникални по характер герои, кой от кой по-голям чешит.

Обръщам внимание на двете книги едновременно, защото само ако за миг историята се разкъса, съвсем ще се загуби представата от това, което се  еслучило между героите в първата книга и това във втората. А обстоятелствата покрай тях са строго взискателни и подлежащи на огромно внимание от страна на читателя, ако иска той да разбере наистина чувствата и мислите на героите. А самите герои, о, тези герои...всеки има отличителна индивидуалност, дори  ипасивните герои, която се откроява ярко на фона на събитията, срещите, запознанствата и пътуванията им заедно или в различни посоки. На чело са двама младежи, на чиито рамене се стоваря задачата да спасят света, след като един убиец се оказва, че не се интересува от деца като тях, а има коренно различни планове и само те, двамата, биха се стравили - Ана и Рори (Роридан уточнявам, защото много бързо му научих името, пък и много ми харесва като замисъл, колкото до пълното име на Ана - е, не мога да го запомня...).
Рори и Ана се оказват познати от деца, но коренно различни един от друг, което ги прави отдълечени и дори мразещи се един друг. 
Рори е типичен герой, има смелост, има страх, сприхавост и нетърпение, има своите проблеми, душевни и физически болки, но все пак приема задачата, колкото до Ана - една много капризна и нарцистична натура, - тя зае как изглежда, знае какво впечатлени еправи сред околните, щом се появи и, разбира се, знае как да се възползва от това за да е постоянен обект на внимание. Дори и за Рори, въпреки че през цялото време от пътуването им, различните им спирки и отклонения, те не спират да се карат, да спорят, да се сърдят един на друг и да се мразят...и в това има съвсем лека загатнатост на романтика, но е далеч от всичко възможно, присъщо за развитието на някакъв вид любов.
 И това ми харесва, че няма прекалена нежност и розовина в сюжета и държението между двамата герои. Та те се мразят и само си търсят повод да се скарат!

Постепенно и Ана и Рори откриват различни неща за себе си, преоткриват нови разбирания за света, за хората, един за друг...Ана прекарва достатъчно дълго време в тревоги и грижи по Рори, а когато настава моментът, в който двамата да се разделят, Рори прави немислимото...и с това си действие навярно обрича света на гибел. 
Пак казвам - обхващам и двете книги, защото те дружно си вървят за ръка, осъзнах това доста внезапно, след като зачетох втората книга, мислейки си че още имам спомени за първата от преди година и нещо - е, да, ама не! И се върнах на първия том, че да си наредя мислите за втория, да си припомня как беше структориран света, Ичмперията, градовете, пътищата, каква беше магията и магьосниците, какви същества обитаваха горите и така нататък и така нататък...

Авторът пише леко и увлекателно, на няко имоменти обаче текста натежава, може би има малко ненужни описания на действия сред диалозите и то най-вече в  първата книга, докато втората е наистина по-грабваща и държаща в напрежение. Защото всеки един момент нещо може да връхлети от нищото и мисията на героите да бъде възпрепятствана така, че дори техните временни придружители и подкрепящите ги в пътешествието им да не могат да им помогнат...
Стилът на книгите е приятен и опростен, без затормозяващи термини или твърде сложни думи, за които човек да търси синоними, така че да му е по-лесно да възприеме идеята на автора. Светът е мащабен, не, даже огромен, невероятно описан и изграден до най-малкия детайл, макар че някои имена на местности, градове и други географски позиции леко ме объркаха (затова ми трябва карта) - не ме бива по география изобщо, а пък фентъзи географията всеки път е различна ^^

Харесаха ми, финалът особено много ми хареса, макар и Ана да ме дразнеше много, но тя си е типичната жена с непокорен характер и високомерие (и с чудновата магическа дарба), а Рори ми стана много драг заради това, че не й се връзваше на акъла, както други...финалът обаче, този финал беше изумителен, изненадващ и дори натъжаващ - дали той трябваше да се превърне в убиец, а тя да бъде жертвана? Или решението му да се противопостави на съдбата си и да промени нейната съдба беше правилно...?

...кротичко ще си чакам продължението...



Коментари

  1. С издателството работихме по карта и бележки. Уви, по някаква причина, те са били забравени при предпечатна подготовка. И сега, като извинение, ето не една, а три карти, плюс бележките по тях - по един комплект бележки/карти за роман.
    https://www.dropbox.com/sh/k9nyzdv7kldwybu/AAB5K2ix8IiRAEcOWZiWdAE5a?dl=0

    Да се има предвид, че картата за "Жертвата" е проблемна, понеже оригиналът беше ръкописен, а художникът не беше успял да ми разчете драсканиците. Затова десетките коментари в .pdf файла.

    Колкото до продължение - казва се "Забравеното княжество" и е от отдааавна изпратено при MBG Books. Топката е напълно в тяхното поле. Ако види бял ден, вероятно пак ще бъде разцепено през средата на два тома, тъй като форматът, под който издатетелят печата книгите си не предполага такива размери.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чудусно! Благодаря за картите и допълнителните бележки. Това поражда още по-голямо нетърпение към продължението.

      Изтриване

Публикуване на коментар

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877

Якудза - Японската мафия