Октомврийски нрави
Нрави. До колко са нрави само "те" си знаят, ха...Шегата на страна...Отчайващо е кога чак се наканих да напиша нещо тук, да споделя някоя и друга критика, коментар или просто така – за спорта. Както и да е...тази фонетика ме умори, така де, опитах да пиша с фонетичната кирилица, заради нефункционалността на кирилизираната клавиатура на всеки компютър изобщо, е, до някъде се справих, но пък пиша много бавно, все още неосъвършенствала техниката, колкото до простите кирилски бутончета-тях си ги "щракам" дори и без да ги гледам понякога...Е, с фонетиката не става така, налага се да се взирам във всеки един клавиш, че да не би, аджеба, да уцеля някоя друга буква и после да не мога да разбера какво-що съм искала да напиша. Не, че ще се откажа от фонетиката, даже напротив, но при скоростно писане само на кирилицата мога да разчитам напълно...Така, че, продължавам.
Октомври е,
есента се носи като мараня, а времето е толкова променливо и нестандартно, не че има нещо лошо...не, всъщност-лошо си е,-от къде на къде един ден ще е 30 градуса, на следващия едва 20...един ден ще грее слънце като за плаж, на следващия-дъждът ще дави мравките по тротоарите...Природата съвсем се е побъркала, цяла година вече е така-земетресения, наводнения, непоносими горещини, пукащ студ, сняг, виелици, бурии, кал, мръсотия, пожари, цунамита, тайфуни и така нататък, и така нататък...Цяла година. Не помня, между другото, споменавала ли съм до сега онова земетресения с епицентър родния ми град, но няма да го коментирам, достатъчно вече се изговори за него, достатъчно вече тресе земята, дано се успокои, че 6 по Рихтер не е никак малко за територията на страна като нашата греховна България. Само една дата – 22-ри май...и стига толкова...
Казват, че земетресенията ще си продължават още година напред, след Онова, е, ние пък май им свикнахме вече...Хм, а днес си е студенко, нищо че го дават от понеделник да се затопли с десетина градуса. Стига толкова за времето, почвам да прескачам от тема в тема с твърде рязка граница като-че-ли (?) А не, че е проблем за мен, винаги съм писала така, това част от стила, стилът пък, той си ми е нещо неизменимо, колкото и да опитвам да пиша по различен начин, да гледам с други очи, да изразявам различната перспектива...различна символичност...
От начало.
Октомври е. Есента наскоро прекрачи в тази година...Октомври е и първият семестър от последната студентска година вече е факт, от месец и половина почти. Последната година. Кога минаха онези три, кога стана четвъртата? Изобщо не усетих времето, изобщо не осъзнах излитащите семестри, сесии, щуротии, майтапи, спорове, цупене, забавления, присъствия и отсъствия с колегите, с познатите от другите специалности, с преподавателите ни...тези четири години минаха много по-бързо от колкото гимназиалните...странно е, годините минаха като един миг и се превърнаха в любимите ми години, запълнили дупките от белите петна в началното...Спомените, казват били безсмъртни, но не всичките-някои просто изчезват, завинаги, и са невъзвратимо възобновими, затова пък биват заменени от други...едни наистина безсмъртни <З
Октомври и започвам все повече и повече да харесвам дисциплините, които изучаваме този семестър, всяка една, без изключение, ми е толкова интересна по една или друга причина, някоя е малко мудна и далечна, но във всяка си има един красив чар...разбира се и как иначе, като един от факторите да си харесвам програмата толкова много този семестър е и това, че пътувам ежедневно – сутрин на 6 часа, вечер на 19 часа, два часа сутрин и още два вечер, и цял ден в университета, като за последна година, като за финал...
А сега нещо по-съществено, че това отново стана като изрезка от дневник.
Снощи хубаво си поиграх докато обновя целия стил и оформление на блога, фона, цветовете, шаблоните, стила на шрифтовете, съразмерността...всичко, та към 2 сутринта беше готово...и ми харесва, есенната свежест, малко по-светло от онова старото, тъмното и помраченото...
Мисля да приключа за момента с тази тема, казах си това-онова, което ме вълнуваше, май само от времето се оплаках, политиката не си струва и труда даже вече...сега отивам да преписвам няколко изпуснати лекции, да дочитам една-две книги и да се подготвя по новия език, с който се захванах-италиански...ще го видим до къде ще му стигне края след английския, френския, руския, латинския, старобългарския, словашкия...частично японския и сега този...де да можех да науча всичко така, както бих желала, уви литератор съм, граматически се захванах единствено с редакция на субтитри към AnimeS-Bg и SugoiFanSubs групата, пък съм с отворени обятия за повече занимавка, за запълване на времето...е, не смея да оставя опита ми за поставяне на рекорд за тази година, към сайта Goodreads, от 50 книги като за момента има 31 прочетени художествена литература, проза и поезия, общо взето...
Е, превключвам на следващата тема, посветена...на някого... ^_^
Октомври е,
есента се носи като мараня, а времето е толкова променливо и нестандартно, не че има нещо лошо...не, всъщност-лошо си е,-от къде на къде един ден ще е 30 градуса, на следващия едва 20...един ден ще грее слънце като за плаж, на следващия-дъждът ще дави мравките по тротоарите...Природата съвсем се е побъркала, цяла година вече е така-земетресения, наводнения, непоносими горещини, пукащ студ, сняг, виелици, бурии, кал, мръсотия, пожари, цунамита, тайфуни и така нататък, и така нататък...Цяла година. Не помня, между другото, споменавала ли съм до сега онова земетресения с епицентър родния ми град, но няма да го коментирам, достатъчно вече се изговори за него, достатъчно вече тресе земята, дано се успокои, че 6 по Рихтер не е никак малко за територията на страна като нашата греховна България. Само една дата – 22-ри май...и стига толкова...
Казват, че земетресенията ще си продължават още година напред, след Онова, е, ние пък май им свикнахме вече...Хм, а днес си е студенко, нищо че го дават от понеделник да се затопли с десетина градуса. Стига толкова за времето, почвам да прескачам от тема в тема с твърде рязка граница като-че-ли (?) А не, че е проблем за мен, винаги съм писала така, това част от стила, стилът пък, той си ми е нещо неизменимо, колкото и да опитвам да пиша по различен начин, да гледам с други очи, да изразявам различната перспектива...различна символичност...
От начало.
Октомври е. Есента наскоро прекрачи в тази година...Октомври е и първият семестър от последната студентска година вече е факт, от месец и половина почти. Последната година. Кога минаха онези три, кога стана четвъртата? Изобщо не усетих времето, изобщо не осъзнах излитащите семестри, сесии, щуротии, майтапи, спорове, цупене, забавления, присъствия и отсъствия с колегите, с познатите от другите специалности, с преподавателите ни...тези четири години минаха много по-бързо от колкото гимназиалните...странно е, годините минаха като един миг и се превърнаха в любимите ми години, запълнили дупките от белите петна в началното...Спомените, казват били безсмъртни, но не всичките-някои просто изчезват, завинаги, и са невъзвратимо възобновими, затова пък биват заменени от други...едни наистина безсмъртни <З
Октомври и започвам все повече и повече да харесвам дисциплините, които изучаваме този семестър, всяка една, без изключение, ми е толкова интересна по една или друга причина, някоя е малко мудна и далечна, но във всяка си има един красив чар...разбира се и как иначе, като един от факторите да си харесвам програмата толкова много този семестър е и това, че пътувам ежедневно – сутрин на 6 часа, вечер на 19 часа, два часа сутрин и още два вечер, и цял ден в университета, като за последна година, като за финал...
А сега нещо по-съществено, че това отново стана като изрезка от дневник.
Снощи хубаво си поиграх докато обновя целия стил и оформление на блога, фона, цветовете, шаблоните, стила на шрифтовете, съразмерността...всичко, та към 2 сутринта беше готово...и ми харесва, есенната свежест, малко по-светло от онова старото, тъмното и помраченото...
Мисля да приключа за момента с тази тема, казах си това-онова, което ме вълнуваше, май само от времето се оплаках, политиката не си струва и труда даже вече...сега отивам да преписвам няколко изпуснати лекции, да дочитам една-две книги и да се подготвя по новия език, с който се захванах-италиански...ще го видим до къде ще му стигне края след английския, френския, руския, латинския, старобългарския, словашкия...частично японския и сега този...де да можех да науча всичко така, както бих желала, уви литератор съм, граматически се захванах единствено с редакция на субтитри към AnimeS-Bg и SugoiFanSubs групата, пък съм с отворени обятия за повече занимавка, за запълване на времето...е, не смея да оставя опита ми за поставяне на рекорд за тази година, към сайта Goodreads, от 50 книги като за момента има 31 прочетени художествена литература, проза и поезия, общо взето...
Е, превключвам на следващата тема, посветена...на някого... ^_^
Коментари
Публикуване на коментар