My_Life

"Песни за Отвъд" е роман, победител в един от конкурсите на MBG Books - съвсем заслужено първо място.  Някой ще каже, че за такъв тип фентъзи, напълно класическо и мащабно като история и съдържание, трябва още, но то винаги трябва още. Като например...една карта. Не, съвсем сериозно, на мен ми трябва карта, за да ми е на сто процента завършена историята... :D Радостин Нанов е един от младите български писатели, развихрящ се в областта на фентъзито и то класическото, строго обгърнато от закони и ред в хаоса, без нищо излишно, без нещо неестествено и натрапчиво, ами просто и ясно фентъзи! С уникални по характер герои, кой от кой по-голям чешит. Обръщам внимание на двете книги едновременно, защото само ако за миг историята се разкъса, съвсем ще се загуби представата от това, което се  еслучило между героите в първата книга и това във втората. А обстоятелствата покрай тях са строго взискателни и подлежащи на огромно внимание от страна на читателя, ако иска той да р...

Старецът приседна на дървения стол срещу камината, скърцащ под милостта на годините. Същите години бяха и на двамата, споделяха един живот, едни истории, както и лулата между грапавите пръсти на стареца. Той се усмихна приветливо на огъня в камината, сякаш бяха стари другари, които не се бяха виждали твърде дълго време, превъртя чевръсто лулата в ръката и я поднесе към лицето си., захапвайки бавно, все едно със страх да не счупи дървено късче от нея. А огънят отвърна на приветливата усмивка и разпростря парещи езичета извън огнището, лумкащи и пращящи, приближаващи се целеустремено към стареца. Той бавно и лениво протегна ръка към лазещите огньове и едно малко пламъче гальовно се сви в дланта му, подобно на изоставено врабче, докато останалите пламъци продължаваха да танцуват около дървените крака на стола и около кожените ботуши на стария, отпуснати уморено на пода. - Приказки се носят, принцесо, че огънят ти е дал нова душа. - забоботи той с плътен и лажере...

Обичам такива книги. Не знам защо, но когато попадна на подобна история, обхващаща борбата в живота на един човек, не просто на дете, на младеж, а на човек, какъвто и да е, книгата се превръща в моя любима. "Принцът на тръните " се превърна в моя любима още от първата страница, колкото и брутална, извратена и груба да е...точно това ми харесва. А когато борбата обсебва водещият персонаж още от детството му, това превръща произведението в незаменимо четиво... И макар трилогията "Разделената империя" да излезе сравнително не скоро, ще уточня, че аз не обичам да се нахвърлям върху поредица книги веднага при излизането им, дори и първата при първи прочит да ме е омаяла със силата си. Затова изчаквам година-две, а може би и повече, някои неща покрай поредицата да се уталожат и тогава да дойде времето за останалите книги, поред (по тази причина още не съм прочела "Хари Потър", "Игрита на глада" и книгите за Пърси Джаксът, и знам, че всичко тов...

Идват дните на отмора, почивка от лютия зимен сезон и ленивите есен и пролет...Идват дните на отпуск, почивки по морета и планини, или просто на укриване в къщи от света навън, но с любима книга в ръка, с купичка ядки и чаша кафе... От няколко дни постоянно наблюдавам нови инови промоции от издателствата ни и толкова много им се радвам, радвам се и на предложенията на различните сайтове и блогове за летни четива и се въодушевявам да си направя един списък и аз. Юни вече е плануван така или иначе, но остава юли, за който съм отредила една специална пясъчно-солена седмица. Ще видим къде ще ме заварят чайките... Аз няма да правя предложения, а просто ще споделя какво планувам. :} На първо място в куфара за книги ще поставя "Българ" , книгата-игра. След като видях с какъв ентусиазъм и колко бързо, точно за няколко часа, малкият ми брат мина цялата игра и изчете приключенията на книгата, проявих огромно желание и аз да поиграя. "Безумна луна" на Джим Бъ...

"Апартаментът" . Дочетох я., както и бях обещала. Бях заинтригувана от тази книга отдавна, пък и от това, което ми се намекваше покрай  сюжета й, отделно корицата намекваше нещо зловещо и тайнствено, и нямаше как да не си я поискам. Малко ме напрегна твърде дребния шрифт, но го преодолях и се оказах приятно изненадана с един класически трилър с паранормални и хорър краски, които изпълниха историята още в началото й и постепенно се разляха по такъв начин, че обгърнаха целия сюжет.  Едно семейство, което се нанася в нов апартамент, един отвратителен по нрав хазяйн и потайни съседи...А, да, и едно проблемно дете, което всъщнсот ми стана любимият герой.  Очаквах цялата тази свръхестествена намеса, полтъргайстите, изтезанията на семейството и техните проблеми не само в дома им, но и навън или на работните им места. Образите на семейството на малкият Боби бяха много притяно и типично по български изградени, характерните семейсни проблеми и закачки, майчините тревоги...

Помня с какво нетърпение чаках да дойде Панаирът на книгата, за да се добера до тази книга, но не изтърпях и я взех предварително, и колко приятно четиво ми беше още веднага...Обаче тогава не й написах ревю. Защо? Не знам. Имах нахвърляни бележки, в които се опитвах да изразя мнението си, но все не успявах и сега, когато потърсих файла с тези бележки не го открих. Затова вчера, редом с папката лекции за изпита, награбих и "Кралят в жълто" от етажерката на стената и го тикнах в чантата...с идеята, че просто ще си припомня няколко от първите разкази от книгата и то по пътя на обратно от София, само за да проверя онази теория, че човек колкото и пъти да препрочита една книга, все ще гледа на нея с различно око. Вярно е. И не зачетох книгата на прибиране, а още на отиване...и след изпита, и..."Кралят" се чете за по-малко от ден. Беше ми така приятно да си припомня този стил на писане на Чеймбърс , който така ме заплени още от първия прочит миналата година. Авторът...

Не съм вярвала, че друга книга ще събуди толкова добро настроение и толкова смях у мен, равностойно на книгите на Пратчет. Обаче точно тази книжка, този сборник са едно от онези четива, които се поглъщат буквално за броени часове и колкото по-забавно става, толкова по-бързо прелитат историите, толкова по-близки ти стават героите и се впускаш в приключенията им редом с тях...И нито за миг хуморът не изчезва, нито за миг и изненадата от развръзката не се видоизменя. Първата ми среща с Коста Сивов беше чрез разказа му " До преизподнята и обратно" от сборника "Мечове в града" и в момента, в който получих книгата му, имах предчувствие, че въпреки на пръв поглед шокиращата корица, съдържанието ще е неповторимо. И така и се оказа. "Случка в Долното кралство" е първият разказ от сборника, който въвежда читателя в един нов фентъзи свят, толкова странен и шокиращ, малко нелеп, но и вълнуващ. И обгърнат от сериозен проблем - Смъртта Умря! (на тази бележка...