30-дневно книжно предизвикателство (2014)


Ден 1: Книгата, която чета в момента:
8 юли 2014 - "Младият Шерлок Холмс: Облакът на смъртта" от Андрю Лейн;"Вината в нашите звезди" от Джон Грийн и "Хоро от гарвани" от Бранимир Събев е на препрочитане (да, чета по няколко на веднъж)
Ден 2: Книгата, с която се научих да чет:
9 юли 2014 - Принципно трябва да е Букварът, разбира се, в първи клас, както почти всяко дете, но все си мисля, че първата книжка, която четях и дори знаех на изуст още преди първи клас беше една илюстрирана приказка - "Спящата красавица", по която се ориентирах да разпознавам буквите и на седем с Букварчето не ми беше трудно.
Ден 3: Книгата, която търся:
10 юли 2014 - Точно в момента упорито търся книгата на Бранимир Събев, "Хоро от гарвани", но на книжен носител. Искам да си я имам.
Ден 4: Книгата, която обичам най-много:
11 юли 2014 - "Граф Монте Кристо". Александър Дюма. Категорично това е най-обичаната от мен книга, много ми е скъпа и със особено сантиментално значение.
Ден 5: Книгата, за която често слушам напоследък и искам да прочета:
12 юли 2014 - "Крива на щастието" от Иво Иванов и "Търговецът на оръжие" от Хю Лори. Книгата на Иво Иванов ме вълнува много и затова искам да я прочета колкото е възожно по-скоро, колкото до тази на Хю Лори...тя е от преди няколко години, но аз едва сега разбрах за нея и ме развълнува, че е кримка, в която май доста голяма роля заема България.
Ден 6: Книгата, в която винаги съм искал/а да бъда главен герой:
13 юли 2014 - Честно казано, непосилно ми е да избера една книга, в която мога да бъда дори второстепенен или изобщо някакъв герой. Причината е простичка - книгите са съвършени така, както са написани и с не мога да си представя да присъствам там, а някой да го няма, не бих могла и да си се представя в ролята на който и да е главен герой, че да бъда част от историята. Но...колкото за толкова, може би в някой разказ за Шерлок Холмс ;Р
Ден 7: Книгата, която винаги искам да препрочитам:
14 юли 2014 - "Граф Монте Кристо" на Александър Дюма. Повтарям се, но за мен е най-възхитителната книга, един необикновен стил, сюжети и герои, една история, която мога да изчитам постоянно и всеки път ще ми е като за първи път. Същото е и със сър Артър Конан Дойл и книгите за Холмс.
Ден 8: Последната книга, която ме разплака:
15 юли 2014 - Хмм...Мисля, че беше "Преди да стана Боб" - илюстрираната книжка на Джеймс Боуен и Гари Дженкинс. Да, като детска книжка е, но ми действа сантиментално и...хубаво си поплаках.
Ден 9: Книгата, която винаги ме забавлява:
16 юли 2014 - И тук е сложно. Има много книги, които са ме разсмивали, много са ме забавлявали с приключенията си...Но, е, мисля че съвсем спокойно мога да посоча "Кръчмата на Калахан" като особено забавна, както и "Чудовищна команда" на Пратчет - много я обичам тази книжка!
Ден 10: Книгата, която винаги препоръчвам:
17 юли 2014 - Винаги препоръчвам "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма, винаги Трилогията за Бартимеус от Джонатан Страуд, както и Поредицата за Никола Фламел от  Майкъл Скот. В последно време "Демонски цикъл" от Питър В. Брет също става обект на препоръките ми, наравно с книгите на Карлос Руис Сафон.
Ден 11: Книгата, която така и не успях да дочета:
18 юли 2014 - Много ми е мъчно да го призная, но все пак - "Под игото" е първата, която не успях да дочета и все още не мога, не ми се отдава да продължа след 20 страница...
Ден 12: Книгата, която ми напомня за определен човек от моя живот:
19 юли 2014 - Хмм...имам няколко книги, които ми напомнят, но най-конкретно книгите на Робин Хоб за Шута, както и "Песен за огън и лед" на Мартин, напомнят ми за един и същи човек.
Ден 13: Книгата, която ми напомня за определено място от моя живот:
20 юли 2014 - "Елементарни форми на религиозния живот" от Емил Дюркем, винаги ще ми напомня за изпита по фолклор и как трябваше да се въртя в онова канапе в кабинета на доцента, на петия етаж, с изглед към задния двор на университета и да обяснявам защо точно Дюркем съм избрала за курсовата си работа. Но разбира се, повечето книги в библиотеката винаги ще ми напомят за НДК и по-точно - Панаирите на книгата.
Ден 14: Книгата, която ми беше любима като дете:
21 юли 2014 - Хмм...предполагам някоя детска книжка ще да е била и то най-вероятно приказките на братя Грим или "Пипи Дългото чорапче", пък може и "Патиланско царство" да е била...не помня много добре.
Ден 15: Книгата, която криех от родителите си:
22 юли 2014 - Доста книги съм скатавала и не съм ги показвала, когато съм ги купувала, макар че после излизаха наяве, естествено, щом трябваше да се наредят в библиотеката. Но пък...ще избера една, последната, за която все още не съм споменавала нищо на никого - "Лятна детективска история с таралежи" от Деян Копчев.
Ден 16: Книгата, която описва живота ми дума по дума:
23 юли 2014 - Обещавам, че някой ден ще си напиша мемоарите. Но сега - не, не съм открила книга, която би могла да обхване моя живот, дори и да има мъничка прилика.
Ден 17: Книгата, която ме плаши:
24 юли 2014 - Това е един особено сложен въпрос, защото не мисля, че една книга може да ме уплаши. Да ме разстрои и натъжи - да, но не и уплаши. И въпреки всичко, предполагам, че някои от книгите на Стивън Кинг биха създали подобно усещане за втълпен ужас докато ги чета...но пък и до това не съм стигала още...
Ден 18: Книгата, която съжалявам, че прочетох:
25 юли 2014 -  А може ли "която съжалявам, че започнах да чета"? Все пак мисля, че точно в тази насока ще отиде отговора ми - "50 нюанса сиво". Не помня името на авторката, но това е книга, която наистина много съжалявам, че се оставих на любопитството си и започнах да чета, поне обаче стигнах до към двеста страница и се отказах тотално от цялата тази поредица...никакво пипане повече!
Ден 19: Книгата, която никога няма да прочета:
26 юли 2014 -  Не знам, не съм се замисляла за книга, освен Петдесетте нюанса сиво, която да създава някакво непоносимо чувство, че да не искам дори да започна. Все пак смятам, че всяка книга заслужава поне минимален шанс. (но за Петдесетте нюанса и пари да ми дават, няма да я пипам повече...)
Ден 20: Книгата, която така и не разбрах:
27 юли 2014 - Винаги съм се стараела да вниквам дълбоко в книгите, четейки из между редовете или поне опитвайки се да осъзная защо авторът е ползвал точно този епитет, който например, не си много на място, но неразбрана книга не мисля, че имам...По-трудна за осмисляне - да, това беше дна философска книжка, чиито автор е от индианско наследство и разказва за своите разговори с дядо си, някогашен шаман, който с помощта на духовната връзка му помага да преодолее загубата на баща си. Или подобно. Не мога да си спомня заглавието, но когато това стане ще едитна.
Ден 21: Книгата, която си купих последно:
28 юли 2014 - "Песни за Отвъд" книга 2 на Радослав Нанов. Точно преди четири дни.
Ден 22: Книгата, по която трябва да направят филм:
29 юли 2014 - В последно време се замислям повече за разкази, тъй като набляам доста на българските автори, но би ми било интересно да видя филмирани разказът "Ще вървя редом с теб" на Бранимир Събев, както и нещо от разказите на Сибин Майналовски за "Зелената котка".
Ден 23: Книгата, която откраднах/никога не върнах (от книжарница, библиотека, приятел и т.н)
30 юли 2014 - Хах, това е един от любимите ми въпроси. Книгата е... "Илияда" на Омир, пълното издание. Взех от библиотеката и така и не я върнах, просто реших, че в моята библиотека стои по-хубаво, вместо да събира прах и да мухлясва, забутана някъде в миша дупка на края на онези общински библиотечни рафтчета... (само някой да не ме издаде!)
Ден 24: Книгата, която четох най-дълго време:
31 юли 2014 - Не помня, често казано, може би е била някоя от книгите за "Безсмъртния Никола Фламел". Те излизаха през такъв период от време, че си ги четях бавничко, много бавничко, така че да се появи следващата в интернет и да я прочета.
Ден 25: Книгата, която никой не вярва, че бих харесал/а:
1 август 2014 - Определено това е "Джасинта". Сигурна съм, че никой не ми вярва, че аз всъщност наистина харесвам тази любовна лигавщина, но пък тя си има фантастичен елемент - действието се развива в Ада, в компанията на Дявола.
Ден 26: Книгата, която искам да съм написал:
2 август 2014 - И това е един много труден въпрос, тъй като всеки автор си е индивидуален, всеки има свой особен и впечатляващ стил, а дори и тези, които се изявяват като аматьори само заради хобито (тоест тези като мен :D).
Ден 27: Книгата, която искам да ми подарят:
3 август 2014 - Искам, искам...в момента много искам да ми подаря поне първата книга от трилогията на Джо Абъркромби...няма да нахалствам много и да искам и трите, та и само на първата ще съм доволна ^^''
Ден 28: Книгата с най-красива корица:
4 август 2014 - Която имам? Мисля, че това е "Изгубеният символ" на Дан Браун, но определено и "Жената жерав" на Патрик Нес не отстъпва...пък "Подвижният замък на Хоул" също ми е с много любима корица...
Ден 29: Най-скъпата книга, която си купих:
5 август 2014 - Хмм...на Питър Брет "Пустинното копие" (още нямам третата книга). Имайки предвид, че е на половината по размер на пълното издание на "Властелина на пръстените", а цената му е  с четвър по-висока от тази на Властелина...
Ден 30: Книгата, за която прочете в "Аз чета" и си купи след това:
 6 август 2014 - Не знам колко реалистично звучи, но е самата истина - една от книжките за Сам Силвър. Всъщност я купих за подарък, но "Аз чета" ми подпомогна да се спра конкретно на  тези детски приключения. И всички останаха доволни, особено малкия читател, който започна от първото приключение.



*** И по свое усмотрение ще добавя Ден 31, защото предходният месец беше с толкова дни и...просто за да е пълна графата :} ***


Ден 31: Книгата, която бих подарил/а от собствената си библиотека:
7 август 2014 - След въпросите за книги, които харесваме и не харесваме, които искаме да ни се подарят или да сме написали, да сме герои и така нататък, и макар този върос да си го задавам сама, все пак е...мъчително. Аз съм си привързана към книгите,  пък били те и такива, които не харесвам изобщо, самата ми привързаност е към книгите, не толкова към изчитането им от мен, а към това, което те представляват, към труда на авторите и издателите им...и затова, когато съм купила или получила по някакъв друг начин една книга, за мен е много трудно да се разделя с нея. Егоистично е, но напълно сърдечно. И все пак смятам, че с радост бих подарила "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн на някого, който би имал нужда точно от такава история. Аз лично много харесвам книгата и ще се радвам да я подаря на някой, който също би я харесал...стига да съм убедена, че това ще се случи. :)


Коментари

translate

Архив на блога

Показване на още