~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2017-03-31

Брандър Сандерсън в България! [Brandon Sanderson in Bulgaria!] - book blogger meeting

Пиша този пост от два дни...и малко повече, пиша, изтривам, дописвам и все нещо не е както трябва...А и как иначе? Срещата с едно от най-големите имена във фентъзи литературата беше събитието на сезона и реално не знам как да изразя цялата емоция, която се трупа в продължение на дни преди събитието, а после се разля блажено и по време на самата среща, по време на целия двучасов разговор.

Но нека да започна по същество. Миналата седмица получих покана от Арт Лайн Студиос за среща на книжни блогъри (и буктюбъри) с Брандън Сандерсън, който за престоя си в България беше част от три различни и разнообразни събития. Признавам си, не можеш да проумея съдържанието на поканата, изненадата ми беше огромна, тъй като и планувах да отида на събитето в Мол България (което е продължило доста часове), така че поне да получа автограф от един от любимите ми майстори на фентъзи магически системи (обожавам нестандартните и всеобхватни идеи на Сандерсън за магиите в книгите му). В последствие и разбрахме кой още ще присъства на тази среща, т.нар. Кръгла маса на блогъри и Брандън (ще си позволя да позвам само първото му име и по-надолу ще обясня защо).

Изключително съм щастлива и изключително благодарна на Арт Лайн Студиос за поканата и възможността да бъда с другите десетина души, които седнахме в едно заведение на обяд, на 28 март, без камери, без журналисти, без подскачащи и пищящи фенове (ние бяхме достатъчно пищящи вътрешно и достатъчно подскачащи визуално след самата среща). Благодаря, за мен беше истинско удоволствие и едно незабравимо събитие, организирано от издателството! 

О, а нямаше и преводач, макар да предполагах, че ще има, но не и именно това направи разговора още по-лек - Брандън дойде, седна, а ние пък насядахме покрай него, запозна се с всички ни, ръкува се с всички ни, усмихнато попита как сме, ние се и представихме...просто самият разговор тръгна толкова леко и толкова приятно, а Брандън явно умее да предразполага хората. Той знае кой е, знае какво е влиянието му като толкова голям човек в литературата и въпреки всичко той седна, не спря да се усмихва, не спря да разговаря с нас, сякаш не ни виждаше за първи път, а бяхме познати от много отдавна и нещата се полручиха така, че необходимост от преводач изобщо нямаше...това беше една среща, сякаш, всъщност в действителност, бяхме седнали на кафе с него и разговаряхме за всичко, свързано с литературата, пък и за други неща.
 Просто си приказвахме в продължение на два часа и тъй като записах разговора с диктофон, то го преслушах няколко пъти, опитвайки се да извадя най-интересното от разговора, от въпросите, които му задавахме и това, което той разказва толкова искрено за себе си, но...не става, не мога...изваденият от аудиото текст е трийсетина страници...същинска лудост! Но чудесна лудост.

Брандън наистина се държа с блогърите като с познати, подтикваше ни през цялото време да задаваме въпроси, да питаме за каквото пожелаем, каза че ще отговори на всичко, независимо дали някога в някое интервю е отговарял вече на някой от нашите въпроси, той предпочита да го прави, защото, както се изрази, то човекът, който сега го пита нещо е възможно да не е чел или слушал интервюто му, така че да не знае онговора му и за самият човек в този момент отговорът би бил много важен. А и реално погледнато нямаше особена нужда от много въпроси, лично аз имах подготвени четири, като преди да ги формулирам, преди срещата, бях прочела няколко интервюта в опит да не дублирам някой вече задаван въпрос. Но нямаше нужда, Брандън заговори и започна да описва и обяснява така нещата, че всичките евентуални въпроси получаваха отговорите си и без да бъдат задавани. Брандън се обърна към абсолютно всеки човек, отговори на абсолютно всеки точно и ясно, а ние тихичко слрушахме, пускаха се шеги, а се обсъждаха и неща извън литературата...

Брандън беше открит за всяка една тема, сам каза, че всъщност обича да приказва и на нас това ни беше съвсем достатъчно. 

Така...нямам особено намерение да пиша кой какво точно е питал, все пак най-емоционален и най-бълващ въпроси мисля, че беше Алекс от "Четат ли двама", но и основателно, а на Брандън му беше приятно и интересно да разбере, че знаем няко инеща, за които не е и предполагал, че са ни известни. 

Разказа ни, след като Христо Блажев ("Книголандия") започна разговора, че всъщност отделя по около десет часа на ден в писане, по около четири часа само за семейството си и два часа за други работи, така че  дори да е като машина за фентъзи книги, успява и да поспи...уж, но май се поусъмнихме малко, особено след като ни показа ДропБокса си - просто обърна телефона си към нас и мина така пред всички ни, че всеки един да го види, а ние бяхме...зашеметени ще е много слабо казано. Реакциите ни в онзи момент бяха паметни, неописуеми...

Не, наистина с достатъчно вълнение не мога да го изразя, но в края на публикацията ще оставя линк към видеото на "Четат ли двама", в което Алекс и Райс успяха да опишат всичко през своя поглед и наистина да го изразят с нужната емоция (Алекс каза, че бяхме като тинейджърки на концерт на Бекстрийт бойс! - особено след като срещата приключи).

Брандън е започнал да чете фентъзи доста късно всъкност, бил е на около петнайсет, когато учителката му по английски им е чела фентъзи, а затова и той е привърженик на това да се преподава този жанр в училище, да се включи в учебната програма. Сравни себе си и късното си запалване по четенето с Дж.К. Роулинг, която е започнала да чете на 7, само че ето едно доказателство - не е важно на каква възраст е започнал, а в какво се е превърнал след като вече се е запалил по тази литература. 

Сподели, че имена като Робин Хоб, Гай Габриел Кей, Тери Пратчет (тук имаше споменаване на литературната трагедия, но и малко носталгично обсъждане на Света на диска) и други майстори във фентъзито и фантастиката са нещо като негово вдъхновение. Както и игрите. Брандън е геймър! Признат е. Аз самата не съм наясно с конзолите, но той изброи няколко конзоли, а спомена все пак и една моя любима игра - Стар Крафт, и обича да играе на всички тези игри, подредил ги е и...играе, играе. И това е много готино. 

А не знам до колко е известно, но Брандън преподава Творческо писане в университета в Небраска, но е хоноруван преподавател по заслуги, тъй като няма защитена докторска степен по литература. На въпроса на Алекс Кръстев от "Аз чета" отговори, че никога не е искал да преподава, не е искал да защитава докторантура, тъй като е трябвало да прави много други неща, а той е искал само да пише, не да се занимава с друго, а само и само да пише. И ако сте присъствали или слушали лекцията, която Ozone предаваха на живо на 29.03 все пак ще разберете, че той е чудесен преподавател (може да гледате лекцията в страницата във фейсбук).

В този ред на мисли, оказа се, че Брандън никога не е имал истинска работа. След като се е запалил по фентъзито е започнал да пише, макар първите неща, които е написал да са били като фенфикове - просто ужасни, както сам си ги изкритикува, но затова пък постепенно е надградил нивото си, не е спрял, затова и е търсил работа, където да не прави кой знае какво, да му плащат, а той да има време да пише. Май най-хубавата такава работа му е била като рецепционист в един хотел и неговият шеф се е шегувал с него (защото Брандън вече е бил издал първата си книга), че му е плащал, за да стане известен. Реално погледнато е било нещо такова - Брандън е имал време от дванайсет през нощта до пет сутринта да пише, като евентуално е очаквал някой гост да се събуди или пък да се появят нови гости. И така писането му е вървяло доста добре. Сега всичко в живота му е писане, писане и само писане. И това го е превърнало в толкова известен автор. 

Той много добре знае какъв е, само че се отнася по такъв начин към себе си и към феновете си, толкова внимателно, толкова търпеливо и сам дори изяви желание за селфита.

Разказа ни за запознанството му с Дж.Р.Р. Мартин и как "Джордж", както той го нарича с една много интересна интонация, му е казал, че не харесва как пише...Не му харесва. Приятели са, но все пак Мартин не харесва книгите на Сандерсън! Може и да е разбираемо, все пак двамата пишат в различни аспекти на фентъзи жанра, но Брандън каза, че той никога не казва нещо лошо за книгата на новоизгряващ писател, той винаги подкрепя и говори само хубави неща, така че да мотивира младия писател, който му е дал нещо свое, така че наистина да може да помогне, защото иначе е възможно да разруши мотивацията и самочувствието на този новоизгряващ писател, а това не би било приятно изобщо. Самият Брандън се самоиронизира как се бил почувствал, когато му дали една купчина бележки и му заръчали да довърши "Колелото на времето" (няма да влизам в подробности около този случай) - бил е като пометен от влак (Флориан от pekazh.com също беше като пометен от влак и аз нямам търпение да видя неговия отзив за срещата ;)  ).

Та...точно това каза, че той няма правото да говори лошо за книгите, това било наша работа (и кимна към нас, а ние с някакво умиление така възкликнахме - беше очарователно).

Стана на въпрос и за това как успява да измисли всичките тези светове, магически системи и така нататък, защото световете в книгите на Брандън Сандерсън са същински вселени - коя от коя по-голяма, по-различна, по-впечатляваща и фантастична (всъщност, мисля че Мартин от "Книжни криле" го попита за фантастиката - харесва я, но предпочита фентъзито), - Брандън всъщност събира няколко идеи в една и създава тези свои светове. Даде за пример "Мъглороден" и как крайният резултат е съставен в следствие от три много яки идеи, каза и че обича да променя някои неща в последствие, само че забравя, че ги е променили, а е много привързан към първоначалните си идеи и всъщност първоначалната идея в "Мъглороден" е била за сребро, не за метал, така че до ден днешен сам се смее на себе си, когато говори за поредицата си и все говори за среброто, не за желязото и се налага някой да го поправя...

И тъй като разговорът обхвана и темата за комиксите (нали знаете, че страхотните Арт Лайн пуснаха комикс на Сандердън преди ден-два? Всъщност самият той също чете комикси), та тъй като книгите му се различават по категории фентъзи, той смята за себе си, че е нужно понякога и да си почине от един конкретизиран аспект на фентъзито, да напише нещо друго и после пак да промени, и пак и...машина за фентъзи книги, няма какво да си говорим.

А понеже на лайф-видеото в канала на "Четат ли двама" се зададе въпрос дали на срещата Брандън Сандерсън е споменал нещо за религията, защото от книгите му изглежда е запознат с различните религии, а самият той е мормон. Аз имах такъв въпрос всъщност, но не го зададох, просто прецених в последствие, че не е необходимо, че той е това, което е сега - един страхотен писател и чудесен, добронамерен и спокоен човек, който изтърпя всички наши прищевки, подписа всичките ни книги (макар да прецених за себе си, че само една ще ми е достатъчна - "Душата на императора" скоро ще си има и ревю), снима се с нас колкото пъти поискахме, направихме си селфита, заснехме видео и той нямаше абсолютно никакъв проблем с това, а дори изглежда му беше и забавно...Та относно религията, въпросът беше ненужен, защото не религията изгражда човека, той вярва за себе си (ама и аз глупости говоря - мормонизмът е религиозно течение, клон на християнството, това е) и съответно неговата вяра няма абсолютно никакво значение, но все пак сподели, че е прекарал две години в Корея като част от...учението на мормонизма, мисионерите изпълняват нещо като мисии по повод своето израстване по този начин и така той е учил корейски език, а също е и опознал много от корейската култура...А, сетих се още нещо, чак сега - Брандън обича да изучава културата във всяка страна, която посещава, опитал е българската кухня и много му е харесала, особено тараторът (супата с мляко и краставици) и му харесва, че българите имаме много месо в менюто си, защото и той също обича месото. Посетил е "Александър Невски" и е възхитен от планините, които нашата малка страна има - толкова са огромни.

На мен лично ми беше и много интересно дали би опитал да пише други книги, не фентъзи...Ами, опитва ле - трилъри и мистерия, само че не става, друго си е фентъзито, той обича фентъзи. Всички обичаме фентъзи!

Поговорихме и за филми, тоест това, което очакваме на голям екран по неговите книги...одумахме доста добре Холивуд, оказа се, че сценарият по книгата му е тринайсет пъти по-голям от нея и се налага съпругата му и асистентът му да му помагат в изчитането, защото той сам не може.





И...не знам, писах, опитах се да опиша цялата среща, основните теми, които засегнахме в този двучасов разговор, някои по-интересни неща, но цялото това преживяване да стоия до такъв човек като него, да разговарям с него, и да се снимам и изобщо...не мога да го опиша по никакъв начин. Може би бих могла да го разкажа, вероятно, само че пак няма да мога да предам всичко така, както беше...

Отново - много благодаря на Студио Арт Лайн за поканата!
"+Това" пък е едно супер уютно и приятно местенце.

Сега ако докарате и Дерек Ландън в България ще ви издигна статуя с логото на издателството ви ;)


"Четат ли двама" - live:


Лекцията по Творческо писане на Брандън Сандерсън: https://www.facebook.com/Ozone.bg/videos/10155149118493320/?hc_ref=PAGES_TIMELINE



translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *