~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2017-01-16

Една самолетна катастрофа разкрива престъпленията преди нея ("Преди катастрофата" от Ноа Хоули)



Никога не съм се качвала на самолет, но ако продължа с четенето на книги за самолетни катастрофи може би и никога няма да се кача.
Макар да прочетох книгата преди няколко месеца и да съумявам едва сега да напиша ревюто й, просто понякога някои книги трябва да се уталожат добре в съзнанието, записките, които един блогър си води трябва да се прегледат внимателно и чак тогава да се напише...каквото трябва да се напише.

"Преди катастрофата" на Ноа Хоули (Софтпрес, 2016) е книга, за която наистина трябва да се помисли. Ставаме свидетели на една самолетна катастрофа, частен самолет, на чиито борд се намират твърде известни и твърде богати хора, семейства с техните деца, безупречно добри пилоти, излючително мила стюардеса и един, съвсем случайно попаднал там, второстепенен художник, който може би след дайсетина години на опити да пробие и пропиване най-сетне е намерил своята муза и би могъл да успее в кариерата, за която се бори.
Докато самолетът не се разбива в океана само осемнайсет минути след излитането му...

Художникът, Скот оцелява, ранен, но все пак оцелява, а океанът около него е черна бездна, готова да го погълне лакомо всеки момент...докато не чува детски плач и светът му се преобръща.

Стигайки до брега с плуване и с четиригодишно момченце на гърба си, Скот се озовава под прожекторите на безмилостните медии, на коравосърдечните разследващи от ФБР и один "търговец" на конспирации - телевизионен водещ.

Подходът на Ноа Хоули да обърне по такъв начин събитията е необичаен - първо се състоя катастрофата, от която оцеляват само двама и през останалото време всичко е само една теория - как и защо? А телевизионният водещ не спира да конспирира оцеляването на Скот, неговото желание да се скрие от медиите, които са готови да го разкъсат  само и само, за да получат информация за личностите, които са били на борда и подробности за самата катастрофа. ФБР пък не стоят по-назад, обвинявайки новият герой на Америка в престъпление, за което самият обвиняем си няма и понятие.

Самият Скот дори си задава въпроса защо е оцелял, защо само той и едно от децата на семейството, чиито баща е всъщност и шефът на онази телевизия, занимаваща се с "изричането" на истината. Истината е много особена, обаче, много жестока и едновременно с това толкова проста.
Действието в кнвигата е обзето от политически и икономически въпроси, от конспирации и тейни престъпления, пране на пари и много болка, която героите постоянно прикриват. Всяка глава на книгата е една частица от миналото, едно парче от живота на всеки един от загиналите в самолетната катастрофа и по този начин всъщност читателят се превръща в следовател, който запознавайки се с жиота на вече загиналите герои, читателят би успял да достигне до причината за катастрофата и сам, за виновникът или за инцидента. 

Човек или просто случайност?

До края не става ясно, но много внимателно всеки един герой се разкрива - не само лошите си страни, но и добрите, своите проблеми и борбата да се справи с тях, така че да препази себе си, семейството си и близките си.
И Скот не остава на заден план, той е един умен, но безразличен към живота генален художник, чиято гениалност се е проявила съвсем скоро и то след поредното му напиване, удавяне на мъката от пропадналия му живот. Опитва се да избегне срещите с медиите, които имат хиляди въпроси към него, парира по неузнаваем начин заблуждаващите въпроси на федералните, които се опитват да го нарочат за нещо нелепо и се хващат за картините му като за доказателство.

Истината е длугаде и сюжетът е оплетен със събития, предхождащи самолетната катастрофа, които по един или друг начин може да са довели до нея...съвсем неочаквано. Но цялата истина се разкрива бавно, стъпка по стъпка, паралелно с миналото и настоящето до намирането на черната кутия и последната хроника от иминалото на един от загиналите герои.

Сюжетът остава с отворен край, поне до известна степен и е мъничко разочароващ, но и неочаквано изненадващ. Ноа Хоули не довършва съдбата на Скот и на момченцето, което оцелява заедно с него, нито на човекът от телевизията, който успява да провокира сдържаният художник и да го обвини в безумия, но в крайна сметка сам попада в капана, а Скот случайно разобличава едно коренно различно престъпление в ефир, макар и това престъпление да не е свързано с катастрофата. 
Причината е нещо съвсем простичко, но интригуващо, нещо засягащо човешката психика и емоция от миналото на героите в самолета.

Всъщност книгата е трилър, посветен на емоцията, а Хоули си борави с онзи похват да описва с болезнена подробност всеки един детайл и  да оплита "престъплението" с живата реалност на заобикалащия свят, с реалността, с която могат да се сблъскат наистина героите в същата ситуация като Скот и тези около него...



Демоните от Алкатраз в "Днгелски свят" на Сюзън Ий

Едно от най-чканите продължения, което беше погълнато точно за един ден. Съдбата на Рафи и разгръщането на характер като този на Пенрин са необичайни и пленителни по един особен начин.

"Ангелски свят" на Сюзън Ий (Емас, 2016) е това, което се случва със света на хората след нашествието на ангелите, тяхната  тирания и господство. "Ангелско нашествие", първата книга, приключи там, където Рафи полита с новите си криле, а Пенрин е...жива, почти мъртва? Който е чел първата книга знае, затова няма да издавам твърде много.

Съпротивата отново е в действие, отдалечавайки се от  гнездото на ангелите и търсейки ново убежище. Това, което се е случило с малката сестричка на Пенрин - Пейдж и това, което представлява майка им, държейки в обятията тялото на дъщеря си, люлеейки се и редейки молитви на някакъв неизвестен, водещ до шизофрения език е причината трите да са наблюдавани като създания, които вече не принадлежат към човешкия род. Една луда, едно обезобразено и подлагано на нечувани научни експерименти дете и едно мъртво момиче, извадено от пламъците от същество с...демонски криле. Това е началото на книгата и върху тази картина се гради цялото отношение на всички останали хора около това така странно и сбъркано семейство.

В новия лагер на Съпротивата възкръсналата Пенрин се опитва да приспособи себе си, майка си и сестра си към новосформиращото се общество и лагера, където положението е критично, храната оскъдна и всеки гледа как да оцелее, дори и за сметка на някой друг. Това е и причината Пейдж да изчезне от лагера на Съпротивата, следвана от полудялата си майка и сестра си, която все още държи в себе си ангелски меч, който пък е маскиран като нещо уж незабележимо...Това, което сквива меча от погледите е един от онези елементи в книгата, които искрено могат да разсмеят читателя си, редом с близнацит Ди-Дум, които са неповторими хулигани (или казано иначе - беляджии).

Книгата може и да не е някое огромно, тухлено четиво, но е изпълнена с непрестанно действие, дори повече, от колкото в първата книга, постонно движение и събития, които се застъпват едно друго и водят Пенрин напред, непрестанно и неумолимо.

Пътят в търсене на сестра й, отново, я отвежда до нова хралупа на ангели, но и място, където се провеждат още по-сериозни научни експерименти, място, където се пази и парченце от пъзела за това, което се е случило с малката Пейдж. 
Пенрин се промъква в Алкатраз, бърлогата на чудовища с демоничен произход и убежище на един демон с криле на ангел...Възможно е да се превърне в храна всеки момент - съдба, която сполетява много други пленени и заведени там хора. Само че следа от Пейдж няма, но пък майка им е там и е неуловима дори от свръхестествените създания.  Тук ще вмъкна и причината майка им да пришива жълти звезди за дрехите на дъщерите си, обръщам внимание на този така привидно незначителен елемент, който всъщност доказва, че тази жена не е толкова луда, а може би дори е някак странно нормална, предвидлива и изключително умела в действията си.

Късметът на Пенрин все още е в действие, извеждайки я от Алкатраз като "пратка" за един от ангелските хотели - място на разкош и лукс, разврат и безумие, където не само тя се е промъкнала тайно, но и онзи, който всички искат да уловят.
Срещата на Пенрин и Рафи дава нова енергия и на двамата, вдъхва им още повече увереност и надежда и читателите за първи път политаме...Буквално.

Помните ли какви драки бяха двамата в първата книга? Е, не са се променили особено с тази разлика, че сега не се сърдят на взаимното си дразнене, а го приемат хумористично, придавайки на образите си една лъчезарност.

Събирането им отново в един отбор е бягство и криене, битки с чудовища и маскиране, издирване на меча, на когото Пенрин е дала съвсем случайно ужасяващо нелепо име, заради което Рафи наистина е разстроен и дори ядосан, но няма избор - мечът му вече го е отхвърлил и е приел Пенрин за свой притежател. И докато е бил в нея, мечът на Рафи е прехвърлил на Пенрин негови спомени, предал й е послания и се е свърза с нея като живо същество с разум и собствени умения, на които героинята ни се уповава...

В крайна сметка Съпротивата отново излиза на преден план, отново планува нападение и е безмилостна към ангелите, които постепенно започват да разбират каква грешка е идването им на този свят и колко вина има не в самото им нападение над хората, а в това, че изобщо са навлезли в различно от своето измерение...

Майката на Пенрин е начело, а Пейдж...о, Пейдж! 
Това, което е е най-доброто в цялата книга!

Опитах да обрисувам сюжета накратно, е, не се получи кратко, но засегнах основните моменти, пропускайки умишлено битките, урока по плуване на Рафи, кървавите сцени с чудовищата и избиването на стотици невинни, и хора и ангели са превърнати в жертви на един егоистичен ангел и един демон, размахващ чужди криле...до намесата на Пейдж.
В края на краищата, в цялата тази драма на битките, в гибелта, така изкусно описана от Сюзън Ий, реките от кръв и агония, малката Пейдж е една ключова фигура, една фигура на дъската за шах, която би могла да преобърне всичко наопаки - дали за ангелите ими за сестра си не е ясно, стига чия страна ще й се стори по-изкусна в следващата книга.

Изключително е с какви подробности Сюзън Ий е описала всички тези действия и моменти, вмъквайки съвсем дискретно, но и по-осезаемо, от колкото в първата книга на емоциите между Пенрин и Рафи, нейните вълнения по него и неговите тревоги по вироглавата чернокоса дивачка, притежаваща меча му. Обичам автори, които са провели проучвания, така че да изпипат нещата, в това отношение Сюзън Ий е провела и урочи по фехтовка, за да може да опише колкото се може по-реалистично битките с меч...и се е справила прекрасно за авторка на йънг адълт роман.

 Литературният й език е все така наситен, но и лек за четене, сюжетът е поглъщащ и оставя край по такъв начин, че читателите можем само да умирпаме от нетърпение за продължоението. Защото сега ангелите не са единствената армия...и Страшният съд наближава.

Честно обаче...не искам продължението, защото знам че е последната книга...и какъвто и финал да си представям, Пенрин и Рафи като литературни герои просто ще ми липсват...


translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *