~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2016-07-10

Няма абсолютно нищо страшно. Просто те идват - Дерек Ланди и "Скълдъгъри Плезънт: Безликите"

Да напиша две ревюта за две книги от една и съща поредица в рамките на няколко часа е абсолютно удоволствие за мен самата като читател и блогър. Но нямаше как, даже не знам как все още не съм подхванала "Безликите" (Студио Арт Лайн, 2012) за втори прочит.

Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин са уволнени, официално вече не са част от екипа и персонала на Убежището и всяка тяхна намеса в магьоснически дела, които други разследват е нарушение на законите. Е, не, че те не нарушиха всички възможни закони, особено след като детективът-скелет обвини Върховния маг в предателство и в третата книга продължава да е убеден в това си предчувствие.

Проблемът на Убежището в Ирландия е, че няма по-добър детектив от Плезънт и още повече след като си партнира с наследницата на кръвта на Древните - естествени врагове на Безликите, а убийствата на уж неубиваеми магове нарастват.

Валкирия Каин усеща все повече собствената си липса в света на нормалните тийнейджъри, нейното отражение, което я замества навсякъде и по всяко време започва да се вживява повече и се пораждат едни подозрения, че постоянното му ползване на мястото на Стефани е започнало да изгражда емоции у него, макар и да звучи невъзможно. Или пък се е повредило след като трябваше да бъде убито в предишната книга?
 Това, въпреки всичко, трябва да е възможно най-миниатурния проблем на Валкирия, която вече на всеки няколко часа трябва да бъде лекувана, шита, превързвана от професор Граус, та дори и да й бъде "правен" нов преде зъб след поредният й, нов сблъсък с безокия Санглайн и неговият бръснач, от който белезите не могат да изчезнат по никакъв начин (имам голям афинитет към герои с бръсначи оръжия; препратка към анимето Psycho-Pass).

В третата книга виждаме Валкирия като нормалното вече четиринайсетгодишно момиче - разстройва се, плаче, нервира се, срамува се и дори в един момент си дава сметка какъв ли би бил живота й наистина ако не познаваше света на магията. Но не, не, осъзнава, че не иска онзи скучен живот, който живее отражението й. Иска да бъде партньор на Скълдъгъри, който от своя страна започва да се съмнява в сигурността на момичето до себе си, да я пита дали е сигурна, дали не трябва да живее повече като връстниците си...Отговорите, които получава са му достатъчни, но Граус продължава да го обвинява  и да му натяква, да го превръща в ходещо бедствие, във единственият виновник за всичко.

Само шест месеца след последния път, когато някой почти е върнал Безликите в този свят, се появява нов ентусиаст, но много по-близо до тази си цел, от който и да било другиго. Той е едно име, скрито в сенките, което е може би дори не съществува, но под това име се подчиняват неколцина наистина добри магьосници и бойци, които дори притискат Танит в ъгъла и я принуждават да бяга, за да се спаси.

Те знаят, че Гротескният е извикал Безликите, те откриват и мястото, където може да се отвори порталът, през който те да се завърнат, тези магьосници и знаят къде се държи единственият инструмент, който им е необходим - Котвата. Трябва им само още едно нещо, което Скълдъгъри бързо открива и укрива, пази в тайна дори от Убежището, но когато подозренията му за предателя след магьосниците именно в Убежището и вероятността това да е наистина Върховният маг се потвърждават, никой вече не е в безопасност.

Валкирия се превръща в мишена за един следовател от Убежището, за един призрак на няколко хилядолетия, изградил подобна къща на тази на чичо й, само че в пещерите под самата къща и пазещ едно съкровище, което може да помогне в предстоящата битка с приближаващите Безлики богове.

Заради кашите, в които Скълдъгъри Плезън забърква себе си и партньора си, двамата си навличат и гнева на една...русалка, така да се каже, която иска да си отмъсти за нещо, откраднато от нея. Но пък за сметка на силните врагове, срещу които се изправят и всичката конспирация около тях, отделно, че вече не могат да искат подкрепа от всеки магьосник, а само от онези, които наистина биха се нарекли техни приятели, Скълдъгъри пък се съюзява с Некромантите. Неколцина магьсоници категорични, че не искат Безликите, но и кроят малко по-различни планове, освен своето съдействие в мисията на детектива и Каин.

Закъсняват. Безликите вече са тук, порталът е отворен, Котвата е хвърлена и само един аматьор, новак-магьосник може да поправи положението...стига да го спасят на време, поне него. 
Ужасът, който безликите всяват с появата си, хаосът, който предизвикват, убивайки е описано не толкова с епитети, както при проявите на Гротескния от предишната книга, ами с емоционалните действия на Валкирия и останалите, изпречили се пред старите, зли богове.

Гастли Биспоук
Както споменах и в ревюта на "Да играеш с огъня" постепенно започва да се усеща едно тягостно напрежение сред героите, читателите свидетелстват за промяната в отношенията, появяват се съмнения и хуморът, който естествено и тук си го има, започва да отстъпва място на по-сериозни моменти и страховити сцени, които, както ми подшушнаха ще превърнат поредицата в по-подходяща за тийн и по-възрастната аудитория, не за детската.


Освен вече ясните конспиративни планове, се оказва, че има много тайни, много различни мистериозни нишки около героите и вероятно дори този, който най-малко се очаква ще бъде сериозно замесен в бъдещето на света. И почти се подсказва как точно Скълдъгъри е жив...въпреки, че е скелет.

Разбира се Дерек Ланди вече ни предостави два хубави финала на книгите си, третия обаче никак не е...има жертви и виновникът уж за всичко Скълдъгъри Плезънт е един от потърпевшите.

И в добавка - той също се върна! 
Земната магия "падна"!


Съвестта винаги е някъде там, вътре в нас - Йоана Вълчева и "Съвест"

Йоана Вълчева е един от новите, съвременни автори, които изгряват с големи усилия и труд в последните години, а аз като привърженик на най-най-най-новата българска литература (хич не се разбирам с разделението на нова и съвременна българска литература в университета) се опитвам да следя внимателно всяко ново заглавие, излязло от ръката на всеки...да кажем - мой набор.

На 8 юли в Бургас беше официалното представяне на романа "Съвест" и отзивите са много добри, такива са и моите спрямо първият български романтичен трилър.

Катя е момиче, което се нуждае от пари за лечението на майка си, отказва се от университета и заради точния си мерник в клуба по стрелба в училище е привлечена от хора, които могат да й дадат това, от което се нуждае. Цената обаче е прекалено висока, но майка й е единственото, което й е останало и Катя преглъща терзанията и съмненията с, вдига снайпера и става част от подземния свят на Москва.

Иван е бил момче, отраснало в изключителна мизерия, момче с големи амбиции и жажда за пари, което си мисли, че никога няма да се заинтересува от някого или от нещо, различно от материалните облаги. Превръща се във вярно куче на мафията, изкачва се в йерархията до "дясната ръка" на Шефа - най-големият наркотрафикант и търговец на оръжия в Москва.

Шефът е този, който среща Катя и Иван, но като двама наемници, като двама убийци и нищо повече. Докато Катя не решава, че вече не може да живее с вътрешната болка, с кошмарите и треперенето, когато вади и прибира оръжието в чантата си. 

Иван пък започва да чувства празнота, притъпявал собственото си страдание от това, което върши вече години наред, нещо в него се пречупва в момента, в който Шефа го изпраща, за да елиминира снайперистката, решила да напусне бизнеса и света на убийствата и контрабандата.

И тук започва историята им. Целият път, изпълнен с бягство, насилие, криене, маскиране и търсене на помощ дори в полицията и специалните служби на Русия. Двамата не могат да вярват на никого, в един момент дори самата Катя се чувства предадена от Иван, който би трябвало да й е помогнал, но е заловена, заради това, което той я е посъветвал да направи.

Действието в книгата се развива бързо и динамично, и учудващо за първа книга на авторката няма излишни описания и метафори, няма допълнения към емоционалните разтрисания на героите й - те са там, те са себе си, криещи се зад маски от болка и омраза към себе си, заради делата си, те са истински и искрени. Няма задълбаване в политически и полицейски дейности - нещата просто се случват, не е необходимо читателят да се натоварва излишно с дълги обяснения кое разследване как точно е протекло (това само Шерлок Холмс го прави).

"Съвест" е една гонитба през Москва, през Санкт Петербург, шпионаж, арести, плануване на тайни мисии и страх, че във всеки един момент мафията и предателите сред специалните служби ще се доберат до бегълците, решили, че дори да се наложи да лежат в затвора, все пак ще бъдат свободни, ще започнат наново, ще преоткрият себе си. И не само желанието им да се спасят от черния свят на убийства, измами и наркотици ги подтикват, но и новооткритото помежду им чувство, което дълго време и двамата не осъзнават.

Книгата се чете изключително бързо, няма натрупвания на действия и събития, има едно усещане за плавно преливане от напрежение към спокойствие и обратно. Даже по-скоро като усещане за един от онези класически холивудски трилъри с Брус Уилис, които така обожавах преди години. Има романтика, еротика, драма, екшън и мистерия, и всичко това в четиво, което се поглъща мигновено.

Книгата има само едни мимолетни забележки - технически по-скоро, които може и да останат незабележимо от читателите, но аз, уви, съм обективна гад и ми се струва нечестно, ако не ги отбележа.

На няколко места липсва форматирането на текста - вместо да е двустранно приравняването, както в цялата книга, има няколко страници с приравняване само от дясно.  На няколко страници има по-широк от останалите разред на редовете (по начина, по който форматирам ревютата - с разстояние между параграфите). И авторовата грешка в сюжета с италианският следовател и дъщеричката му - на едно място се споменава, че тя трябва да е на училище в понеделник, но няма да отиде, защото с майка й са извън града, а няколко страници по-късно, когато се прибират в Петербург, че ще започне училище след няколко месеца.

На фона на цялата книга обаче това не е нищо, а аз съм пленена от хубавия изказ на Йоана като нов автор и отбелязах четири звезди в Goodreads за романа.

Прочетете още:  

Не правете това вкъщи! (само навън) - "Скълдъгъри Плезънт: Да играеш с огъня" от Дерек Ланди

Приключението на малката Стефани, носеща вече името Валкирия Каин, за да се защитава чрез него от магическото влияние на други магьосници, продължава с все сила. Детективът-скелет въвлича младата си помощничка във все повече и повече неприятности, макар в първата книга да твърдеше, че тя сама си ги навлича. Скълдъгъри винаги е отговорният, виновният и...все него го гледат на криво.

 И във втората книга от поредицата - "Да играеш с огъня" (Студио Арт Лайн, 2012) на нас читателите ни става пределно ясно от това.
Още с първата страница Валкирия е попаднала в битка срещу Убиецът на убийците (или поне той така нарича себе си).


Валкирия Каин вече е официален партньор на Скълдъгъри Плезънт, поемат случаи заедно, разследват и постоянно, нон-стоп са в схватки с необикновени престъпници - магьосници, които изобщо не се двоумят да наранят момиче като нея, въпреки че тя е на тринайсет. Проблемът обаче не е в това, а в тайните, които продължават да се просмукват в Ирландското Убежище, сред персонала му и новия Върховен маг. Имат и нов враг, освободен от строго охраняем затвор в Русия, който събира своите стари поданици...пък и тук-там някой нов и планува завръщането на Безликите. Отново, да - и този!

На преден план се появява една некроманска броня, скрита на тайнствено място, но пък злодеите винаги успяват да открият това, което искат и то по едно и също време, в което Скълдъгъри и Валкирия направят същото откритие. В това Дерек Ланди е огромен специалист - да поставя героите си във всевъзможни опасности, да ги излага на беди и да "кара" враговете им да ги пребиват до неузнаваемост. Валкирия поне, точно заради това професор Граус  (един много интересен персонаж в поредицата, въпреки второстепенната си роля) не спира да натяква на детектива колко безотговорен е...Скълдъгъри Плезънт го осъзнава, но не го признава, а на Валкирия не й пука. За нея е важно приключението, важно е, че е различна от другите деца на нейната възраст, важно е, че върши нещо добро и обикновеният човешки живот не я интересува - той е безинтересен, монотонен, скучен и сив, докато светът на магьосниците, познанството й със Скълдъгъри, Танит Лоу и останалите прави съществуването й смислено. Пък и вече овладява магията, вече може да се прибира в стаята си тайно само като манипулира въздуха. Е, понякога доста болезнено, но все пак се справя, пък си има и отражението си, което започва изключително добре да се справя с нейната идентичност и да я замества във всичко.  Почти.

На Валкирия й се налага да отиде на семейно събиране като себе си, като Стефани и да изтърпи цялата лудост на рода си - така известни като наследници на Древните, а там да играе ролята на примамка за освирепял вампир, който иска да й отмъсти. Оказва се в капан обаче...докато разговаря с...мъртвия си (от първата книга) чичо. Подозирам, че ще има огромна роля занапред.

Вампирите започват да игнорират нарежданията на новия си господар, който бавно се приближава до новата си цел, вече след като се е сдобил с най-силното оръжие в света - некроманската броня. Венгос иска да си върне творението, създадено от части на Безлик и други същества, иска да го съживи, а чрез него да призове от измерението, в което са затворени всички останали Безлики. И почти успява.

Гротескният е събуден чрез кръвта на Валкирия като наследница на Древните, развилнява се и нанася жестоки поражения, включително и върху Танит и постепенно започва да усъвършенства силата, която притежава, благодарение на частите от телата на различни същества, от които е сглобен.

Танит Лоу - илюстрация
от книгата
Битката е безмилостна, наранените са мнозина, а в един момент Валкирия остава сама срещу чудовище, което може да сравни града и да повика истинските Безлики.

Силата с която се справя момичето е изненадваща, дори за момент малко нереалистична, тя удържа нападението от Гротескния, което Танит, пък и Чийна не успяват.

Венгос е победен хитро от Скълдъгъри, открил пробойни в бронята на некроманта лорд Вайл - име, което носи ужас още от онази далечна война. 

И макар всички да си мислят, че са успели да спрат Гротескния навреме, той въпреки всичко е свършил своята най-важна роля в завръщането  на Безликите.

Срещат се много нови герои, които по един интригуващ и забавен начин привлякоха вниманието ми и дори се радвах, че до края на книгата никой от тях не загина, ами има вероятност да бъдат срещнати и в следващите части от поредицата.

Санглайн, дори и на другата фронтова линия е един герой, с който дълго не бих искала да се разделям, пък и с нравът му съм сигурна, че голяма част от читателите ще са на същото мнение - забавен, макар и злобен.

Скачащият Джак пък се превърна във втори мой любимец от тук насетне, редом със Скълдъгъри Плезънт - още едно зло същество, което обаче, колкото и пропито от жаждата да убива, би сторило всичко само и само да попречи завръщането на Безликите. В това число дори да помогне (до някъде случайно) на детективът и малката му помощничка да се справят с още едно създание, което в един момент се налага да измамят, а то се обръща срещу тях...

Хуморът на Дерек Ланди и в тази част от книгата не напуска страниците, владенията му като автор дори се разрастват - черният сарказъм на Скълдъгъри, заяжданията му с Валкирия, но и възхитителната им дружба, тънките шеги и загрижеността им един към друг. Пълнотата на всички останали герои, пък даже за малко появили се с техните изцепки и прояви - няма как да бъдат забравени.




"- Само един кретен би си взел меча в престрелка.
Венгос се намръщи.
- Както виждаш, превъзхождам те многократно.
- Обикновено така става.
- Не можеш да спечелиш.
- Обикновено така изглежда."

Усеща се обаче как постепенно действието в цялата история започва да придобива драматичност, дори и съвсем мимолетно закачена, но все пак осезаема. 

И колкото и да искам да продължавам да разказвам за книгата, се страхувам, че ще трябва да напълня ревюто с фатални спойлери, които биха развалили съвсем удоволствието от четенето. Пък и след малко започвам да пиша за третата част ;)


А! Не бива да забравям -  ръбчетата на страниците са зелени. Зелени! Обожавам зеленото! ^_^

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *