~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2016-06-19

Геройствата в "Призвание Герой 4"

Успях да се добера до тази книга най-сетне (след като преди това беше в ръцете на друг член на семейството) и да поприключенствам в трите свята, които се разгръщат в този сборник книги-игри. 

Ще пропусна обяснението какво точно представляват книгите-игри, мисля, че вече съм го правила, когато съм писала за други такива, така че по същество започвам с първата дебютна история в "Призвание Герой 4" (Сдружение "Книги-Игри", 2015) - "Зъби" на Стефан Стефанов.

Приключението ми хареса изключително много, но не само заради изпипаността от към детайли в епизодите, към подредбата на различните варианти на историята и развръзката но и заради привързаността ми към класическите литературни герои-вампири. Тук героят е вампирката Елия, окована в продължение на 13 години в подземие, докато един ден не бъде освободена...защото е необходима. 
Основният елемент тук, с който трябва да се справи читателят-играч е жаждата на вампира, природата на Елия, да прояви упоритост и да не се подведе по някой епизод, който би провалил мисията на вампирката.
Има напрегнати моменти, такива епизоди, в които безизходицата може да е окончателна, но отново - всичко зависи от избора на Елия, т.е. от избора на читателя и именно от тези избори зависи краят на историята, допълнителните бонус точки...а, да, това си е една съвсем позната книга-игра, точно като тези от 90-те години - Дневникът съдържа броят точки, предмети, пари, време, жажда и т.н. И всичко това се отразява по един или друг начин на възможностите, които читателят може да поеме с Елия, за да достигне до финала. Много нахъсваща последна битка между вампири, много добро описание от автора на нрава на тези същества, които са готови да се избият едни други, но да оцелеят.
Силно начало за сборника от Стефан Стефанов.


"Убежището" на Радослав Апостолов е втората история в сборника книги-игри. 
Параноичният Станимир трябва да се справи с вътрешното си усещане за края на света, да го преодолее или да се довери на инстинктите си и конспиративните теории, и да вложи всичко материално, всичките си сили и умения в изграждането на убежище, което да спаси него и близките му от Края.
Малко трудно изиграх тази история, затрудни ме цялото това пресмятане и изчисляване на здраве, пари, хранителни запаси - също Дневник в началото на историята, с определени параметри, които трябва да се изберат или попълнят, и отново всеки един елемент, дали спечелен или загубен по време на изминаваните епизоди влияе на развоя, на ужасът, който сполетява героите, на устойчивостта на Убежището и това, което ще последва след като вратата се отвори.
Уви, тук загинах...не предвидих добре нещата, за да поема по друг епизод, докато четях и свърших като герой пред една църква...
С тази си книга-игра, с която дебютира и Радослав Апостолов, се демонстрира голям обхват от познания на автора, а не просто въображение, към това какво е необходимо при изграждането на едно истинско убежище при необходимост преди евентуален апокалиптичен катаклизъм. Похвално.

Любимата ми история обаче е последната, която също се завърта около един друг мой любим митологичен вид, а именно върколаците.
Дебют и за Слави Ганев (благодарности, ти си знаеш за какво!) и неговата "Вълча дупка".
Пари, предмети, ключови думи, време и...барикади! Това е съдържанието на дневника, който е под постоянен обстрел - едва ли не след всеки епизод трябва да се прелиства и да се попълва нещо или да се задрасква. 
Един странник, скитащ от място на място търси укритие преди следващото пълнолуние. Остават му само няколко часа и трябва да стори нещо, да се барикадира, преди времето му да изтече и да е загубил пълен контрол над разума си...преди вълкът да освирепее.
Времето е много важен фактор, както и предметите, които читателят-герой събира по време на историята, които разменя или употребява, за да получи нещо друго, с което пък да си послужи в последствие. Много герои, но изключително лек език на писане. Тази история и предходната са доста близки по фактор събиране на материали за изграждане на нещо, и двете се развиват на територията на България, само че тук времето тече по много различен начин, защото героят трябва да пести всичко до минута (или пет), да се оправя със свещеник-ловец на вълци, с таласъми, които му дават загадки, да лъже, да помага, да бяга и да се крие, да разменя вещи за други, в зависимост от това кое на читателя ще му се стори най-необходимо, за да изгради барикадите на вълчата си дупка и да спаси селото от...себе си.
Доволно завърших историята, с около сто точки, барикадите не удържаха върколака напълно, но поне достатъчно, за да няма пострадали хора, а само един унищожен месарски магазин :D

Не съм чела предходните Призвания, но от това останах доволна, трите истории са многоцветни и разнообразни, и всеки читател ще намери нещо любимо в тях, нещо, което да напомня с приятна носталгия на книгите-игри от края на миналия век :)

А и да не забравя - има страхотни илюстрации по страниците.

Последните страници от "Призвание Герой 4" са посветени на интервю с един друг вихър в света на книгите-игри - Сикамор Брайт. Хубави думи от човек, открил своето Призвание (въпреки образованието си). Книгите-игри продължават да се развиват с нови сили!

Благодарности на Александър Торофиев за книгата, следващия път ще си говорим лично. ;)



"Човешкият ум е квантово устройство." ["Прилив" от Даниел Суарес]

Смешно е, дори до някъде трагично, че пускам ревюто на книга, която съм прочела преди няколко месеца. Но през цялото време все стоеше един ръкопис и постоянно размишлявах как точно да го редактирам и оформя, за да опиша книгата. Все нещо ми липсваше. Все нещо не ми достигаше, за да се получи такова ревю, както всички останали, които съм писала и пиша...

"Прилив" (DeJa Book,2014) е един нов поглед към фантастиката, но тази, която съществува в нашето настояще, в съвр

емието.

Науката се развива с главозамайващи темпове, това е повече от ясно, повече от осезаемо и забележимо. В рамките дори на само две години светът може да се преобърне...стига, разбира се, всичко да се предоставяше показно на хората, а не само подбрани елементи от откритията. Защото това, което Даниел Суарес представя в книгата си може да не е абсолютен плод на въображението, ами една перспектива към действителността.

Джон Грейди е човекът, ученият, не, абсолютният гений, чието бъдеще проследяваме от момента, в който прави най-голямото си откритие и от момента, в който се превръща в пречка, защото не разкрива напълно тайната на това свое откритие. А именно така втълпяващо се в ума на читателя гравитационно огледало...Но това не е най-впечатляващото - в "Прилив" има цял затвор от учени, открили лек срещу рака, улеснили клонирането, безсмъртието, термоядрения синтез...за получаването на енергия са нужни съвсем малки усилия, обаче само отбрана група хора имат достъп до тези открития.  
БКТ е групировката, създадена още по времето около Студената война, която държи под ключ, с армия от клонинги и садистичен ИИ (изкуствен интелект) неизвестен брой световни гении, отвлечени и затворени, изтезавани - съзнанията им биват раздробявани на късчета, спомените им биват изтривани, телата им осакатявани, а после лекувани от въпросния ИИ и то с една цел - БКТ да получи повече информация за техните гениални открития, повече тайни, повече познания.

Твърде много фичизни термини се употребяваха, твърде много технологични понятия или измислени от автора такива, които на моменти натоварват сюжета са единственият недостатък на "Прилив". Суарес е способен да компенсира всеки един излишен за читателя физичен термин, присъщ повече на научната фантастика, с динамично действие и плътност на сюжета, с особености в героите си, с воля и сила на духа, които не се прекършват дори и след години на изтезания от изкуствения интелект на машини, създадени само заради това. 

Човешкият ум е по-силен от всичко и това се доказва неколкократно в книгата, още от първия момент, в който Джон Грейди попада сред БКТ, отказва им сътрудничество и е заточен на остров-затвор...в последствие преместен в една много специфична килия, където действието малко ми наподобява на съдбата на Едмон Дантес в замъка Иф ("Граф Монте Кристо" от Ал. Дюма-баща) - затвор, д който никой не може да достигне, никой не знае кой е затворен вътре, но там, зад бетонните стени на килиите се скатават умове, каквито светът никога не би познавал наистина. И там се ражда надеждата, че БКТ може да бъде разбита, че затворниците, назоваващи себе си Резисторите. Там, по нишката от окупирана компютърна система, над която по един много фантастичен начин затворниците придобиват власт се появява и гласът, превръщащ се във възможно най-близкият приятел на Джон Грейди - Арчи.
Резисторите плануват, те владеят положението, контролират системата от вътре, но не могат да се освободят, не могат да получат живота си обратно, спомените си, миналото си...те просто съществуват в килиите си.

Точно този аспект от книгата ми хареса най-много.

Когато Грейди печели свободата си именно защото е твърде любопитен обект за директора на секретната организация, започва неговото истинско приключение, гоненица с времето и пространството, сблъсъци със системи и оръжия, надминаващи всяка възможна човешка представа по всички параграфи...И фантастиката на Суарес в наше време се развихря, вдига се във въздуха, досущ като под влиянието на гравитационно огледало. 

Даниел Суарес има много интересен езиков похват, той не преувеличава с езиковите си средства, поддържа рамката на науката, която сам е създал да властва в настоящия свят, описва действията с пълнота и внимание, без да пропуска нито един детайл, необходим на читателя да се потопи и дори в един момент да се замисли дали пък тези технологии, които са описвани в "Прилив" не са наистина съществуващи...някъде там?


"Прилив" е далеч от познатата научна фантастика, далеч от фантасмагоричните предсказания за бъдещето - какво би било, ако тази експеримент се беше получил или ако онзи учен беше открил финалния алгоритъм? Суарес не дава истински предпоставки, в "Прилив" той превръща всяка една вероятност в реална, но тайна...
Все пак човешкият ум е една безкрайност, едно съвсем различно измерение, устроство, надминаващо функциите на всяко едно друго или на стотици, събрани в едно. 

Човешкият ум е неразрушима от ничии сили машина, покоряваща света.


"Прилив" е технотрилър, ужасяващ с вариантите си на научни открития и оръжията си, с находчивостта на своите герои, техните сблъсъци и волята им, надеждата им, всеки опит, към който стремглаво се насочват, за да бъдат себе си - свободни в свободния свят, под чиято повърхност обаче се крият твърде много технологични тайни и научна напредналост.
 


Още за книгата - Книгорандия; Книжен Петър; Traffic; Lovebigbooks; pekazh  и др.




translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *