~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2016-04-16

Какво е един ангел без криле, какво е един свят без бъдеще? - "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

"...трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя..."

В библейските притчи и легенди ангелите са били винаги вестители на нещо хубаво, винаги са представяни или поне разбирани като добри. Но може би човечеството най-сетне е разбрало истината, осъзнало е реалността.

Ангелите са тирани.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png"...пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата."

Пенрин е името на главната героиня в "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий (Емас, 2016), първата книга от поредицата "Пенрин и Краят на дните" - седемнайсетгодишно момиче, което всъщност дава повод романът да бъде категоризиран (по мое мнение - много грешно) в йънг адълт литературата. 
Въпреки възрастта си, на Пенрин й се е наложило да се изгради като характер твърде млада, да бъде отговорна не само за себе си, но и за малката си сестра в инвалидна количка и психично болната си майка. Тя е основата на семейството, тя е подпорите, тя е закрилата за сестра си и майка си, тя е всичко за тях и те са всичко за нея. И именно тяхната загуба превръща Пенрин не само в човек, който се бори за оцеляването на себе си и омаломощеното си семейство, но и в човек, способен да убие дори, но за да си ги върне.

Тя проявява своите признаци на ответен удар срещу ангелите, унищожили човешкия свят още в момента, в който неколцина ангели нападат и отрязват крилете на един от своите, но опитите им да го убият са развенчани след намесата на Пенрин, която връща отнетия в схватката меч на осакатения ангел.

Въпреки че са прогонени и някои от тях ранени, ангелите не остават длъжници и отвличат сестричката на Пенрин - Пейдж. И точно това подтиква Пенрин да се погрижи за осакатения ангел, да го скрие и да го държи като свой затворник, докато не разбере къде ангелите са отвели сестра й. През това време майка й получава един от своите психически моменти и изчезва някъде сред руините на Силиноковата долина.

Пенрин е склонна да завърже ангела, дори да го удари и измъчва, за да изтръгне информация от него. Заплашва го дори с осакатяване на вече отрязаните му криле, след като разбира, че те все още са важни за него.
Може би могат да му ги възстановят? Но трябва да стигнат Гнездото, Убежището на ангелите, предизвикали този апокалипсис. Тя не се бие, защото иска, а защото трябва, защото само така може да оцелее и да спаси близките си...че дори и да е от помощ на ангела, който от време на време може да й бъде дори приятел, не само спътник, с който взаимно се възползват.
Тя е много борбена и много отличтелна героиня на фона на всички останали...

Рафи се оказва груб, саркастичен и, както Пенрин очаква, естествено, егоистичен. Въпреки че е ранен, той се държи високомерно и застрашително спрямо нея, но и двамата нямат друг избор, ако искат да постигнат целите си - трябва да се съюзят. 

Пътешествието им към Гнездото на ангелите е осеяно с препядствия, Рафи се опитва да преодолее дългото вървене пеша, новите си рани и възстановяващите се стари, докато с Пенрин постоянно си разменят остри подхвърляния и очевидно се дразнят един друг.

Литературният език на Сюзан Ий е нов и различен, много отличителен и оригинален на фона на всичко, което съм чела и изучавала изобщо. Времевият подход също придава една искрица на очакване и напрежение, правейки сюжета допълнително по-лесен за възприемане и изчитане. (Не е честно да мога да прочета книгата за по-малко от 12 часа, просто не  честно!)

 
Гротесните картини на хората, пострадали от опита на ангелите да заличат човечеството, разрушените градове, изоставените коли по улиците или дори онези канибализми в гората...всичко това определено дръпва романа много настрани от т.нар. "тийн-литература". Зловещите сцени придават един лек...хм, хорър привкус. Описанието на обезобразените, на онези дребни демони, които нападат Пенрин и Съпротивата в гората и срещу които Рафи се изправя сам...

Самото внедряване в гнездото на ангелите предизвика постоянно напрежение, едно изтръпване у читателя, което едновременно плаши, но и приковава още повече вниманието. А книгата е написана от името на героинята - Пенрин и с това първо лице тя много добре пресъздава образа на Рафи през своите очи. Да, той остава мистерия, абсолютна енигма почти до самия край, но нейните чувства са много разнообразни, разбира се, защото тя е достатъчно силна и смела дори и сама да се изправи срещу ангелите заради сестра си, но явно в безкрилият ангел тя вижда нещо повече от един от онези крилати библейски убийци.

Това не е типичната романтична история, пък дори романтиката е в доста оскъдно съдържание, това е история за битка и смърт, за кръв и обезобразявания (в това число и допълнително обезобразяване на Рафи) и почти убитата Пенрин.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png-  Защо не избяга, както ти казах? - прошепна в ухото ми. - От самото начало си знаех, че предаността ще те убие. Просто никога не съм очаквала тази преданост да се насочи към мен.

И точно тогава, когато Пенрин е убита или поне ангелите мислят така, едно създание разперва демоничните си криле и освирепява срещу всичко, което някога е било негово близко, родно, братско дори...Разперва криле и излита, за да съпровожда от въздуха колите на Съпротивата, вдигнали се на война срещу ангелското войнство и спасяващи хората, които ангелите ползват за роби. 
Пенрин е там, съживяваща се от отровата и взираща се в черните криле на някогашния архангел...

Натърпението ми към продължението е почти непоносимо. Изключително съм впечатлена от тази първа книга на Сюзън Ий, като се има предвид, че тя е бивш адвокат, въображението й е на изключително високо ниво и разгръща сюжета интересно и завладяващо.

       Благодарности на Издателство "Емас". Страхотна си, Йоана! ^_^
                                     И обожавам корицата!




Жътварски разкази през април ("Априлска жътва" - Бранимир Събев)

Каквото и да съм казвала за Бранимир Събев, вече съм го направила в останалите ревюта на неговите сборници или пък на живо, пускайки по някой и друг лаф.

"Априлска жътва" (Ибис, 2015) е изключително силен сборник, в който може да се открие абсолютно всичко - от фентъзи, фантастика, хорър, че дори еротика и романтика, но така изкусно преплетени, че съспеснът се стоваря изведнъж, точно както си му е редът.

Помня, че преди да излезе сборника, чоплих Бранко малко да разкаже какво планува и на две на три ми пусна няколко спойлера, само че те естествено не бяха достатъчни, за да ме подготвят за нещото, заради което си наруших съня. Разказите се четат така, сякаш самият автор ги разказва на живо, в неговият характерен, отличителен стил, с който ошлайфва героите си като със замах.

И както си му е традицията, аз ще кажа по няколко отличителни думи за всеки от разказите.

"Лъстиво сърце" е първият разказ, след който само поклати глава стреснато. Все пак става дума за най-известният бардак в Лас Вегас и възможността всеки посетител да получи точно това, което желае, в пълния смисъл на думата си разбира се. Една описателност на детайли,която си личи и във всеки разказ на Бранимир Събев и потресаваща изненада от това, което основният герой наистина желае да получи в бардака...

"Наемник" - на какво са способни две дечица, брат и сестра, за даполучат отмъщението за смъртта на родителите си. Да продадат всичко, дори и част от себе си, но да наемат човекът, който наистина може да им даде това отмъщение. Парите са всичко за него, дали обаче са достатъчни, за да се изправи Наемникът срещу чудовищата, излезли сякаш от дълбините на някоя адска дупка?
Разказ, отличен в конкурса за фентъзи на сп. Дракус.

"Водният град" е разказ, който съм чела в сборника "Мечове в морето", за един постапокалиптичен свят, погълнат от вода...

"Скрежко" се превърна в изключително любим за мен разказ. За едно малко бяло котенце, открито съвсем случайно по средата на зимата от една живееща сама жена. Коте, което се превръща в най-близкият й приятел, закрилник и партньор дори и в най-ужасяващото деяние, на което котаракът е сбособен.

"Големият двубой" е може би най-необичайният разказ в сборника. Сражението на две момчета, траяло осем години. Те винаги са съперници, винаги са врагове, но техните битки не са с голи ръце или с оръжия, техните битки са на много по-различно, дори по-високо ниво. Докато в един момент не разбират колко по-голяма сила могат да са...рамо до рамо.

"Хотел „Макабър” (в памет на Адриан Лазаровски) - хорър разказ, заливащ стените и пода на един хотел с кръв и ужас, докато един човек се опитва да се измъкне от там. Само че този хотел се оказва едно много по-различно място от света, в който той е живял до този момент. Ужасът и смъртта са в основата на това ново...съществуване.

"Сурат пазар" - Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Примката около врата на този българин от бъдещето се затяга обаче и единственият му изход да продължи делото си, да превърне света в това, което трябва е като промени себе си...дори и по изкуствен начин.

"Вярна и единствена" осмият разказ представя един безмилостен варварин, претърпял точкова много битки, толкова много сражения, заставал не веднъж пред други безмилостни противници, размахвайки брадвата си. Но животът не може да е само битки и варваринът започва да чувства нуждата от семейство - жена и деца. Всяка една жена в живота му до сега не е била подходяща или вече я няма, но за мъж като него спътницата му може да бъде само една, само тази, която винаги е била с него...

"Отмъщение" - чиста фантастика за отмъщението на един осемнайсетгодишен младеж може да доведе до такова положение, в което младежът не изпитва никакви угризения за отнетите от него самия животи. Оказва се предаден, обаче, измамен и вендетата му  е двустранна, докато самият той не се превърне в най-големият престъпник на планетата си.

"№ 24" е номер на апартамент. Новият дом на новият учител по биология, който се държи изумително добре с учениците си и особено с двама, превръщащи се в негови любимци и на които той разказва всевъзможни истории. Само че този учител не е точно това, което момчетата са предполагали и той самият не е толкова добронамерен, колкото се е представял до момента, в който не се среща с другия нов учител в училището.

"Черните кучета" - зловещ хорър, изключително брутален, безмилостен, потресаващ. Да. Много, много добър. Черните кучета дебнат, те са навсякъде, те са гладни, те преследват дори този, който ги храни и птиците и животните не са им достатъчни. Черните кучета са повече от глутница...и само един човек ги вижда.
Може би и това е най-пълният разказ в сборника, има присъствие на героя, развитие, ескалация в набавянето на храна за Черните кучета, но и към доставянето на мъничко удоволствие  и на героя, преди да си вземе сувенир и да предостави на кучетата останалото.

"Самак" - дори животните могат да търсят отмъщение, дори те могат да желаят да убиват безмилостно, просто за спорта или защото така са решили. Разказът е на ловна тематика, а самакът е един много специфичен ловец, преследващ ловци.

"Странния случай със съдия Фолсъм" - най-дългият разказ в книгата. Съдия Джеймс Фолсъм е един от най-уважаваните жители в града. Той е страховит, деспотичен и жесток дори към съпругата си и синовете си. Но съдията пази тайна, заедно с голяма част от елита на града. Една секта, граничеща с параноичност и истерия, и със нещо свръхестествено, скрито под имението, в което братята и сестрите се събират и наказват тези от жителите, които според техните разбирания и канон са извършили грях. Един от наказаните е и един от синовете на Фолсъм. Ужасът направо пълзи по пода...

"Априлска жътва" - уау разказ! Запознати ли сте с "Гняв" на Стивън Кинг? А знаете ли какво се  е случило на 20 април 1999 година в Щатите? Между двете има толкова допирни точки, колкото и разминаващи се, но Бранимир Събев е представил сюжета по действителния случай през един свой  поглед и по един нов вълнуващ и разтрисащ начин. 
За този разказ си мислех, че би бил подходящ и в началото на сборника, след като носи неговото име, но като финал е идеално, точно като завършекът на всичките онези животи или като краят на героите, след като са изпълнили това, което са желали...

Въпреки жанровото разнообразие, сборникът е много емоционален, навявайки на различни размисли в точните моменти.
А корицата е уникална, много готин замисъл!

И като за финал - четете ли, не го правете преди сън, защото от него няма да остане и следа.

Още за книгата:
От самия автор - в THE DARK CORNER
в Goodreads
Първи впечатления от последното прочетено
Shadowdance
Под моста
Мy fantasy experience
от Донко Найденов
от Вессислава Савова

И за другите сборници на Бранко - За сборниците на Бранимир Събев

Илай Монпрес е заловен! ("Разрушителят на духове" - Рейчъл Арън)

Лигата на буриите е претърпяла тежки поражения след едно от сраженията си с демоничен кълн. Има твърде много загинали и твърде много изчезнали, а демонът...един напълно развит крилат демон, изчезва без те да са сигурни дали наистина са успели да му навредят достатъчно. Тогава в една планина, в една гора се появява едно дребно и слабовато момиче, а един мечоносец я открива.

Така започва третата книга за легендарния Илай Монпрес - "Разрушителят на духове" от Рейчъл Арън (MBG Books, 2013) и може да има малко повече спойлери от предвиденото (извинения). Това е моментът, от който Джоузеф и Нико са заедно и в комбина с крадеца. Това е миг от миналото, но такъв, който съпътства читателите в пътя, който самата Нико трябва да измине и да осъзнае много неща.

Всъщност нещата между тримата стават сериозни и доста тягостни, Нико не е същата след събитията от предходната книга, но не споделя нито с Джоузеф, нито пък с Илай какво точно се е случило. Тя отново беше излязла от контрол, само че този път възстановяването й беше по-особено, защото тя загуби нещо...борейки се да остане човек. 
Още по-голяма е кризата с цялото оцеляване на тримата, тъй като Илай буквално се превръща в един от най-издирваните лица на света и самият той осъзнава, че трябва да се покрие за известно време преди наистина да е загубил главата си...

По пътя към мястото, което с Джоузеф наричат "Дома" става ясно и къде всъщност отиват всичките съкровища, които Илай е задигнал през последните пет години, от както името ме нашумява. доста впечатляващо също така, тъй като крадецът си е всъщност...бедничък.

И Нико разбира неща за него, които нито той, нито Джоузеф някога са споменавали. За мечоносецът е важно настоящето, това, което е сега и именно затова той никога не пита за миналото, за събития, които са засягали някой от спътниците му преди да се срещнат и да поемат заедно по пътя към нещото.

Илай се оказва нещо много повече от крадец. На едно определено място той е уважаван, приеман сърдечно, с радости и почести, място където откраднатите богатства са едновременно  и негови и на всички останали като част от домакинствата. И вероятно тримата биха останали там достатъчно дълго, ако не им съобщават, че мечоглавият формител, който уши новото палто на Нико не е изчезнал и то преследвайки онзи, който едва не уби Джоузеф в "Бунтът на духовете". Той иска отмъщение и смята, че ще го получи чрез Слорн. Или ще успее да го изнуди като унищожи най-ценното му...

В тази трета книга комичните моменти спадат почти до минимум, а действието е още по-напрегнато, с всеки изминал ден от пътешествието на Илай и другите двама, те затъват все повече, наградата за крадеца се увеличава, макар и той да не прави нищо, а просто да иска временно да се покрие. Слорн е изчезнал, Лигата на буриите дебне Нико, а Джоузеф започва да води комуникира с меча си - Сърцето на войната по начин, непознат и на Илай. 

За да открият Слорн, трябва да открият първо другият воин, откраднал един демонски кълн. И това търсене на мечоглавия води Монпрес, Джоузеф и Нико в дома на духовете мечки, където Илай категорично заявява, че няма да даде никакъв повод на Бялата дама да си мисли, че може да го притежава и да го командва. Тук става ясно, че е по-склонен да остави света да се разруши, но не и да поиска помощ от Пастирката или пък дори да се обърне към нея. Омразата му проличава и точно това проваля възможността му да открие Слорн по-бързо. Точно това и принуждава Нико да се обърне към демона в себе си и да вникне в картините, които гласът, населяващ съзнанието й, демонът, който я тормози и й показва. И колкото и ужасяващ да е този поход към Мъртвата планина, към дома на демона и неговите кълнове, Илай се впуска вироглаво напред и колкото и детински да се държи понякога, колкото и саркастичен да е, се проявява като верен на приятелите си или поне на онези, които са му близки по един или друг начин. 

Отива сам в гнездото на чудовищата, където никой друг не стъпва и където именно на Монпрес му е категорично забранено дори да си помисля да отиде. Но той сякаш го прави на инат. 

Нико не може да отиде там, не е достатъчно силна, мечът на Джоузеф пък не го пуска да продължи с крадеца.

Обаче именно оставането им извън периметъра на Мъртвата планина води Джоузеф до битка, от която се измъква на косъм и то защото Илай се появява и предприема ново действие, с което разкрива още една мистерия за себе си и миналото си, но увещава Нико да не споменава на абсолютно никого за това, което може да направи.

Както вече споменах сюжетът е изпъстрен от толкова много действие, от събития, които се нижат едно след друго и превръщат книгата в четиво, което се поглъща буквално наведнъж, защото само ако се остави на страна за няколко часа е все едно да напуснеш бойното поле за чаша кафе... :D 

Рейчъл Арън продължава да изгражда Илай почти като всесилен, който обаче е достатъчно човечен и разумен, за да може да изпадне в ситуация, в която положението изглежда обезпокоително и критично за него. Особено когато Миранда го залавя, подлъгва го, мами го и...почти го удавя. Е, само почти. 

Доста дълго време крадецът е затворник на спиритуалиската, която държи да го заведе в Съда и най-сетне да приключи цялата врява покрай него, вероятно дори  ида се върне на предишното си място, а не да се занимава с бумащина - купищата документи, които й носи новото назначение.

С престъпник обаче не може да се води добра сделка и Миранда осъзнава това по-навреме, от колкото двамата й придружители, които изпращат с нея и към които духовете й и особено Джин изпитват силен неприязън. Илай пък е доста впечатлен от тях.

Но каквато и сделка да са имали до момента с така нареченият крал на престъпниците, тя се променя и животът на Илай Монпрес е поставен между чука и наковалнята - или Джоузеф трябва да се бие на арената на самоназначилия се крал. 

И точно тук се пробужда нов демон, тук се намесва и Лигата на буриите, но без своя предводител (търпящ наказание от Бялата дама). 

Напрежението излиза извън всякакви граници, когато и Дъщерята на Мъртвата планина се появява, и цялата местност е на път да бъде погълната от огромното, крилато чудовище. Никой не би могъл да се справи с положението, никой не би могъл да овладее може би най-могъщият демон, който поглъща дух след дух и увеличава силите си. 

Илай Монпрес може и да може. 
Има пет минути и ако се провали не само, че хиляди духове ще бъдат унищожени, но и той може да загуби двамата си приятели...да, в един момент из между скандалите си Джоузеф, осъзнава, че той има нужда от мечоносеца и Нико, че те са важни за него. И той трябва да им помогне. Магическите му способности може и да не са му необходими, но е важно посланието, което носят думите му и упоритостта на Нико да види себе си като човек, да усети доверието на Илай към себе си и подкрепата на Джоузеф...Да се пребори сама с демона, който опитва да разкъса съзнанието й и да го затвори дълбоко, дълбоко, така че да предотврати пълното унищожение...

Тази битка, в която попадат героите на Рейчъл Арън ми изглежда като подготовка за това, което предстои да се случи в следващите две книги. 
Нещата се объркват за всеки един, пък дори и за Миранда, която се отказва от всичко, осъзнала, че всъщност преследването на крадеца и неговата омайваща духовете магия може и да не се нуждаят от толкова голямо внимание, че има нещо много по-страшно. 

А наградата за Илай Монпрес скача на повече от двеста хиляди в злато, след като крадецът залавя един доста по-скъп от него до този момент престъпник.

Майка му и баща му определено ще му бъдат бесни, но пък на него какво ли му пука, той е най-известният крадец в света и когато удари един милион в злато ще бъде и най-скъпият крадец.

Колкото повече напредвах с книгата, толкова повече ми се искаше тя да не свършва...изобщо да не знам, че поредицата ще свърши. Но...уви.


П.П. Е, не знам как още издържам без да съм поръчала и четвъртата книга, но, но...Пролетния панаир, Пролетния панаир на книгата. Тогава.

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *