~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2016-04-07

Един крадец, един забавен чаровник...един магьосник - Илай Монпрес в "Крадецът на духове" от Рейчъл Арън

След като приключих и с третата книга от поредицата се замислих дали да не напиша едно общо ревю и върху трите книги, но...не, не, няма как да ощетя историята по такъв начин. Всяка книга си има своя индивидуалност.

В "Крадецът на духове" от Рейчъл Арън (MBG Books, 2013) се запознаваме с талантливият, хитроумен и чаровен крадец Илай Монпрес. Но той не е съвсем обикновен крадец, той е и магьосник, който обаче не се нуждае от помощни средства като скъпоценни камъни, както останалите спиритуалисти, за да може да контролира духовете (или да се пазари с тях) и да се възползва от магията. 

Той е уникален и с това. Духовете пък го обожават!

И си има една мечта - страшно безумна цена за главата му. Е, явно не му стига, че е най-известният крадец на света. 
А за да постигне това, което си е наумил, той предприема още по-безумни действия с кражбите си и ако до сега само е обирал богатите, то сега е решил да задигне нещо много повече - цял един такъв богаташ и да вдигне цяло кралство във въздуха.

Двамата му придружители са не по-малко странни от него. Нико е дребничко момиче, обладано от демон, което притежава невъобразима физическа сила, а при срещата й с дух...о, тогава дори Илай може да се паникьоса. Затова и я държи под око, но пък Нико се оставя изцяло в ръцете на третият в тяхната необичайна групичка. Джоузеф е човек, мечоносец и воин, носител на най-могъщият меч на света, ама буквално най-могъщият, непобедимият...само, че той е обикновен човек. Въпреки това успешно се справя с излязлата от контрол Нико, а чрез няколко спора успява да увери Илай в увереността си и дори до известна степен да промени мнението му.

Дори и след третата книга все още се чудя как тези тримата са се събрали, как изобщо са заедно. Илай е крадец, преследван от всички кралства, от Духовния съд и съвета, ръководен от магьосници, ако бъде заловен, ще бъде осъден и обесен, но този така забавен магьосник продължава напред и се въвлича все по-надълбоко в ситуации, от които никой нормален няма как да се измъкне.

Разбира се няма да изпусна и най-талантливата спиритуалистка, която е по следите на Илай Монпрес - Миранда, най-младата и единствената, която преминава от територия на територия върху гърба на огромна призрачна хрътка. 

Миранта е моралистка, доблестна защитница на законите на Духовния съвет, абсолютно протеже на своя учител, който тя едва ли не боготвори - и във всяко отношение е пълна противоположност на Илай, освен в отношението към духовете. Но в опитите си да предпази нещо, което се предполага, че Илай ще открадне (а всъщност неговата цел е коренно различна), тя се сблъсква с него и крадецът я повлича със себе си през препятствията и нелепите ситуации, в които сам се вкарва и то на драго сърце. Непрестанно следван от Джоузеф и Нико - мечоносецът, защото вървейки с Илай се сблъсква с други бойци, с които мери сили, а Нико пък, защото около Джоузеф е спокойна и намира причина да подтиска демона в себе си.

Разбира се и при тях нещата излизат от контрол, Нико губи разсъдъка си и Илай е длъжен да разкрие една много особена мистерия около своята магия, около умението си да разговаря с духовете и да ги управлява с лекота, без да ги притежава. 
А Джоузеф се изправя срещу истински достоен противник с меч, който вероятно може да е равен по сила на неговото Сърце на войната.

Впечатляващо е как след толкова много рани в битка, Джоузеф оцелява, макар и едва ли не разкъсан и Нико е длъжна да го извлече, докато Илай ги покрива. А самият крадец възприема проблемите, надвиснали над главата му с един такъв непринуден хумор, сарказмът и закачките му към Миранда са паметни. Но въпреки детинското си на моменти държание, Илай може да има и друго лице, да бъде съвсем различен човек що се отнася до благото на духовете, на неговите така наречени приятели и измъкването от кашите. 

Той си остава една загадка и мистерия до самия край, дори и след като са се измъкнали на косъм от гибелта си, тримата продължават, Илай се усмихва и върви напред с гордо вдигната глава, а Джоузеф и Нико го следват...сякаш тримата не могат един без друг.

Книгата се поглъща на един дъх, страница след страница, а Рейчъл Арън има изграден образ за Илай, който може да се разгръща много занапред, пък и не само той. Всеки от героите се отличава, запленява и остава запомнен със своя уникалност и покрито от мъгли и сенки минало, което тепърва ще се разкрива. Стига, разбира се, на всеки един от тримата да му се наложи да говори за миналото си открито...а това изглежда е наложено неизречено правило между тях. Те са заедно във всичко, но никога не питат за миналото си, само бъдещето е пред тях.
В сюжета се загатва за силата на волята, която всъщност има голямо влияние над духовете и изобщо за цялата магия, борбата с вътрешните демони, с предрасъдъците, за правилното и грешното, безопасното и откачено опасното, за това как един крадец може да притежава достойнство и да се бори за другите, не само за собствената си изгода...


С огромно нетърпение изчетох другите две книги (от общо пет), 
но за тях в близките дни. ;)

А и да вмъкна, че родната корица от MBG Books е много по-готина от оригиналната. ^_^


"Седемте живота на Мая" - Красимира Стоева

Почти стана време да мислим за Пролетния панаир на книгата, но аз все още си се радвам на придобивките от Коледния панаир. 

Постепенно започвам да се запознавам все повече и повече с различните жанрове и българските книги-игри, които през 90-те години съм пропуснала (когато е бил техният връх). Още не съм започнала да се връщам към старите издания, затова пък новите са ми достатъчно интересни.

"Седемте живота на Мая" от Красимира Стоева (Сдружение "Книги-игри", 2015) гордо мога да заявя, че е една от първите книги-игри, които чета (всъщност третата) и ми допадна изключително много. Е, поне според ситуацията, която проследих, докато разлиствах напред-назад страниците.




 photo quotes_zpsmdkyosgk.pngКогато казваше, че пролетта на Вивалди е розова, хората си мислеха, че това е метафора, опит за оригиналност или проява на живо въображение, но Мая наистина виждаше звуци. А понякога и миризми, вкусове и понятия. Тя мечтаеше да стане световно известна художничка, но на нейния 25-ти рожден ден животът изглеждаше по-банален и сив от всякога.

Понякога ни се струва, че сме изпуснали прекрасно бъдеще. Какво щеше да стане, ако бяхме направили това вместо онова? Този новаторски интерактивен роман Ви предлага точно това - преживейте живота на Мая и вземете тези съдбоносни решения!

В какво вярваш? За какво си заслужава да живееш? А в името на какво си струва да умреш? Може ли любовта да победи всичко? Какви компромиси би направил със себе си, за да успееш?

Животът на Мая е пъзел от 99 епизода, 7 различни края и стотици възможни начини да достигнете до тях - от Вас зависи как ще го наредите!

Още в началото се разкриват достатъчно възможности, по които главната героиня - Мая, или в случая - читателя може да поеме. Дали ще избере любовта, семейството, кариерата и така нататък, възможностите са достатъчно и са почти навсякъде и в зависимост от усета си, читателят може да последва избрания път и да изживее живота на Мая. А може би и сам да прецени с тези седем възможности, които се разклоняват допълнително, и как би протекъл неговият собствен живот ако направи конкретен избор.

Самата аз се дръпнах от "крайпътната табела на любовта", реших все пак да проверя каква би била кариерата на една художничка...Възрастта на героинята, тези двадесет и пет години са добре подбрани, тъй като смятам, че са подходящата възраст, в която човек истински може да се ориентира дали иска семейство на първо място или кариера преди всичко.
И премеждията на Мая в този интерактивен роман бяха доста интригуващи, истинско предизвикателство, ако човек реши да се впусне по-реалистично и емпатично в преживяването, пък било то и само за няколко часа докато изчете цялата история, която си избере. 

Авторката, Красимира Стоева, е подходила с голяма доза психология и философия, така че да обгърне в действителност седем различни варианта за живот, седем различни живота. Всичките поуки, които Мая може да си извади, всичките сблъсъци в чужда страна или със семейство, с приятели, с работата, където среща и доброжелатели и агресия, но тя продължава. И може да стигне до пълната независимост.


Май говоря за Мая като за идентична героиня, но тя е всеки един читател, Мая е образът на всеки, който се докосне до книгата. 
Много добър подход, много смислени диалози и ситуации, определено подлагащи на напрежение от време на време. А и да вмъкна, че отделно от изиграването на моя избор като Мая и изчетох книгата-игра като...ами, като книга, за да видя какви биха били всички останали ситуации и завършеци, и останах истински очарована.

Може би мъничко не ми хареса, че развръзките или поне тази, която аз избрах прикючи твърде прибързано, някак претупано, но пък то и не може да се увърта твърде много.

"Седемте живота..." е игра и книга, която съвсем спокойно може да се вмъкне в чантата по време на пътуване с влак, с автобус, със самолет...за да бъде пътуването запълнено от пътешествието из възможните животи на Мая.

Доволна съм от своя финал и дори осъзнавам, че в реалния живот бих направила същия или близък до избора, която направих и чрез книгата.

--------------------------------------------------------------------------
Още за книгата-игра:



translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *