~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-12-06

Блогърски препоръки за 43-ти Софийски Международен панаир на книгата - НДК


My_Life: Книжен блог организира кратка препоръка за предстоящия панаир. Не съм професионален блогър, а фрий такъв, въпреки това има книги, на които искам да се обърне внимание и на този Книжен панаир.

Не всички книги са излезли през последните месеци след Пролетния панаир и не всички книги са от тази година.
Това са една част от книгите, които прочетох през 2015 година и които ме впечатлиха, и въпреки, че има някои, които вероятно вече са изчетени от всички запалени читатели, все пак аз ги препоръчвам на онези, които още не са... ;)

Видеото е монтирано с удобната програмата ProShow Gold.


 


 ~~~

Чудатите снимки от чудатия остров - "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс

Обикнах книгата (а и втората част) още в момента, в който я видях, още преди да я разлистя и да я прочета. С твърдите си корици, с великолепното оформление от снимков материал, придружаващ всяка глава и допълващ историята.

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" на Рансъм Ригс (БАРД, 2014) започва като лека, дори до някъде битова книга, разкриваща историята на едно момче - Джейкъб, омаяно от приказките на дядо си за войната и битките му с чудовища. Историите приличат на страшни истории, с които старият Ейб цели да уплаши внука си, но и да му придаде приключенски нрав, да го дари с вълшебството на миналото. И момчето му вярва. Но с израстването, както всяко друго дете, и Джейкъб започва да се съмнява в достоверността на дядовите истории, все повече му звучат като фантастични приказки, като лъжи, а снимките, които дядо му му показва започват да му изглеждат все по-фалшиви и постепенно момчето открива в тях измамата на фотомонтажа.

Докато един трагичен случай не преобръща живота му и този на дядо му.

След месеци на ужас и недоверие дори в самия себе си, Джейкъб проследява думите на дядо си чрез писмо, изпратено от Птицата преди петнайсет години и смятайки, че така ще се пребори със страховете си, вселили се в него чрез историите на Ейб, Джейк поема на пътуване от Щатите към Уелс, заедно с баща си, където цели да открие сиропиталището на дядо му и евентуалната директорка - мис Перигрин (Птицата). 

След многобройни походи от единя край на острова до другия, след обхождане на дома и издирване на някакви знаци, Джейкъб се натъква на снимки, подобни, а някои и същите като тези, които дядо му му е показвал. Снимки с чудати деца. И докато разглежда снимките, размишлявайки върху вероятностите да са фалшиви...чудатите деца го откриват. И те в действителност са деца.

Като почитател на истории с пътувания във времето, времеви балони и пречупване на паралелни светове, тази книга ми стана много, много любима. И макар, че я започнах преди малко повече от седмица, заради липсата на време не успях да я завърша достатъчно бързо...Затова пък триста и трийсет страници бяха погълнати за по-малко от дванайсет часа, в една безсънна нощ и едно мързеливо утро. Макар и привидно да си има размер, книгата се чете изключително бързо и захласнато. И ми се прииска да я препрочета отново, пак да разгледам снимките на чудатите деца, да проследя приключението на Джейкъб през пещерата, отношенията му с необикновените сираци. Всяко едно тяхно премеждие. Сблъсъкът им с най-големите им страхове, чудовища, които само едно дете може да вижда...Само че ме чака втората книга от поредицата!

"Домът на мис Перигрин", отново казвам, е книга с чудесно оформление и вълнуващ сюжет. От момента, в който Джейкъп се озовава на острова, от момента, в който открива сиропиталището, когато бомбата пада, когато гладния и гадината застават пред него и се оказва, че месеци наред е бил лъган, но не от дядо си - дядо му винаги е казвал истината, а от онзи, който е трябвало да помогне на момчето да преодолее кошмарите и ужасът, а всъщност той самият е неговият ужас - напрежението не напуска страниците.

Героите, застрашени да бъдат разкрити, да бъдат обречени на времето, въпреки десетилетията, са просто деца, а мис Перигрин е единствената им защита и когато тя бива застрашена, смелостта се проявява във всеки от онези хлапета, готов да се жертва, за да спасят Птицата.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png- Милърд! Как се казва министър-председателят?
- Уинстън Чърчил - рече той. - Да не си се побъркала?
- Коя е столицата на Бирма?
-Боже,представа нямам. Рангун.
- Добре!На коя дата си роден?
- Защо не престанеш да крещиш и не ме оставиш да си кървя на мира?

Може би аудиторията на книгата е  насочена към малко по-малкия от мен читателски орбит, но без съмнение това четиво ще се хареса на всеки. Рансъм Ригс знае как да описва нещата, знае как да развива героите си, които не са никак малко, така че да няма някой останал на заден план, но и всеки да е индивидуален с чудатостта си.


-----------------------------------------------------------------


А през декември, 2016 - и филм.

"Сега всички хипотези и аксиоми се разпадат..." в "Град на стълби" от

Боговете се раждат от вярата на хората, те съществуват и увеличават силата си чрез своите последователи, чрез вярващите. И са безсмъртни.
Не, всъщност не са.

Много отдавна един мъж е открил оръжие, с което се е изправил пред величието на Боговете и техните богоподобни помощници...И ги е избил. 

В настоящето Баликов е град, изграден върху основите от разрушената вяра в Боговете, град, чиито улици започват и завършват със стълби в безкрая. Жив град на живи...и на мъртви легенди. Една сянка на някогашното величие от злато и разкош.


Да се намеква за Боговете е забранено, да се изричат имената им е подсъдимо, да се ползват техните символи или подобни на тях може да доведе и до смъртна присъда, а онези, които все още вярват, се гледат с лошо и биват отбягвани...и заличавани.

Баликов е привидно спокоен град, но заради тежкият ред и правосъдие, които царят в него, заради грубото управление, той се е превърнал в една подтисната колония на стария Континет, която крие в себе си повече тайни, от колкото учените на Сейпур - новата политическа и военна сила могат да предполагат.

В "Град на стълби" Робърт Джаксън Бенет (БАРД, 2015) представя един град, леко наподобяващ руско величие, една безмилостна и конспиративна политика, която се държи хладнокръвно, за да могат сейпурците да управляват света, спечелен им от техния древен герой - каджа. Още от първите страници книгата започва с правосъдие, дело за нарушение на законите, наложени от Сейпур върху континенталните жители, само че делото не стига до края, защото в града се е случило нещо много по-важно. Убит е учен, който прави проучвания на легендите за боговете и за техните магически предмети.


Заради тази внезапна  шокираща смърт в Баликов е изпратена възможно най-неподходящата личност, който би могла да се заеме с тази работа, но тя сама се назначава в тази роля - разследването на смъртта на професора. Шара Тивани (Комейд) е интелигентна и находчива, агент на разузнаването и възможно най-добрият шпионин. И не, че няма работа в Баликов, но с пристигането си бива въвлечена в цялата спирала от политически интриги и отговорности, които с всеки изминал миг, в който тя си напомня коя всъщност е, стават все по-тежки върху нея. И разкриването на тайни, които никога не  е трябвало да достигат до нея я превръщат в мишена.

Една дребна жена, съвсем обикновена на пръв поглед, трябва да се изправи срещу омразата на цял град и подозренията на собствения си народ, срещу манипулациите на леля си и срещу собствения си произход, за да открие убиеца на професора и да запази неговите проучвания за съществуването на Боговете. 
Всяка глава от книгата започва с архаичен текст, част от легенда или част от древни записки, които постепенно разкриват на читателя миналото на Баликов, на Континента и това, което всъщност са представлявали Боговете, тяхната сила, магията им, разцветът на света...И това е едно от най-интересните парченца пъзел в сюжета на книгата.


Но да смесиш Боговете с механиката, да смесиш магията и мистиката с влакове, коли, пушки - това си е една истинска каша, която, струва ми се само Джаксън Беден може да сътвори по такъв начин и с такъв литературен език, все едно е нещо съвсем естествено, все едно Боговете конструират локомотивите. 


Героите на Робърт Джаксън Бенет са много особени, всеки един от тях, започвайки с Шара и нейните тайни цели и стремежи, а също и с най-впечатляващия в цялата книга - Зигруд, който също има свой особен произход и почти фантастични бойни умения, силен и свиреп е, но и хитростта му го поставя наравно с политиците, които управляват Баликов.  В цялата компилация от нестандартни герои е и богатият интелектуалец, единствен, който може да изкара извън нерви Шара - Воханес Вотров, с чието държание спрямо нея лично аз много се забавлявах. 

За героите светът се гради върху забрани и ограничения, но някъде там, сред стълбите има нещо, което набира сили. Първата пролука се появява от един склад, който Шара смята да унищожи...и го прави, само че това е една от най-големите й грешки. И от тук нататък мъртвите Богове не се оказват кой знае колко мъртви.

Няма да издавам нищо повече, книгата си заслужава, а подочух, че има и втора - "Град на остриета", която се надявам да е също толкова интересна и да е в същия стил като тази. "Град на стълби" е една компилация от древно и съвременно, от стари вярвания и суеверия, от отричане и възприемане, и след възприемането идва отхвърлянето. Боговете умират и се възраждат, техните последователи са част от сенките, те се изказват по стълбите и изчезват в края на лабиринта от стъпала.

Признавам си, че трудно пиша за книгата, защото ме остави озадачена - не знаех от къде да започна и как да изкажа всичко, което мисля. Но ми хареса, дори ме подразни, че свърши и не продължи, че срещата между Шара и Божеството в онзи "свят" не разкри повече неща, или поне да продължи по-дълго, но и това, което богинята представи на наследницата на Комейд беше достатъчно. Една божествена частица продължава да съществува и да се пренася сред хората, дори и сред онези, които не са били благословени от Боговете в древността. Шара имаше тайни, но всичко, върху което беше градила живота си се разпадна, всичко се оказа лъжа, хипотезите и аксиомите се разпаднаха, щом Боговете се оказаха по-истински от когато и да било...и дребната сейпурка насочи вниманието на целия свят върху себе си.

 ----------------------------------------------------------------------------


translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *