~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-10-19

За живота след една случайна среща "На светофара" от Доротея Петрова

Трябва да призная, че до сега не съм чела такъв тип литература, не, всъщност романтична чужда съм чела, но не и български чиклит, което е един много особен жанр. Но вече мога да кажа, че и това съм чела и се гордея. Само че сега, по това време на денонощието (бърз поглед към часовника - почти три сутринта е) ще кажа колко ми хареса тази книга на Доротея Петрова

"На светофара" е една мъничка книжка, която обаче по много задълбочен и едновременно с това лековит начин описва живота на двама души, тяхната среща на светофара, запознанството им, което започва просто с един комплимент за прическата и по-конкретно за косата. Героите са българка и грък, които, обаче са далеч от родините си, от семействата си, от всичко, което им е най-близко, а живеят и работят, борят се всеки ден на английска земя. Но все пак се запознават съвсем случайно, заговарят се, разменят си телефоните също така случайно и уж нещата тръгват малко като на шега...Героите, Зоя и Тони не са принцеса и принц от някоя западняшка история, въпреки че част от книгата се развива на западняшка земя, те са нормални хора, съвсем битови, с нищо не се отличават от своите приятели, които често заемат основни позиции в целия развой на романчето, редом със семействата на двамата. И точно в това видях чара на книжката, защото чужденците пишат за прелестните си герои, а Доротея Петрова е създала своите наравно с читателите си, точно в това е красивото и интересното, а още по-интересното е стилът, в който писателката е изградила книгата си...Ще посмея да копирам една част от книгата, така че да представя авторката най-подобаващо:

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png
Доротея Петрова  е една от най- известните български чиклит автор и на пазара  в момента  (в мечтите си). Книгите ѝ са достигнали до милиони хора, а  феновете ѝ са разпръснати по цял свят (да бе, да!). Преди да се отдаде на бляскавата с и  кариера на писател, тя посещава и завършва няколко различни университета като с ред  дипломите и сертификатите ѝ в момента  са  специалностите  по:  журналистика и социология;  туризъм;  книгоиздаване и креативно писа не  (чак пък кариера ... че и  бляскав а  на всичкото отгоре ! ). Идеята за дебютната  ѝ книга я спохожда с повея на вятъра  в един пролетен следобед, докато се излежава под дебелата сянка на смокинови дървета . Започва да пише  на следващия ден и без никакво усилие  успява да я  завърши за две седмици( къде го дават това?)  Въобще, всичко в живота ѝ се получава отръки и тече „по мед и масло“ . Винаги знае какво иска, как  да го постигне и още от млада предусеща  по кой път в живота иска да върви (защо  тогава се лута  в толкова много различни посоки и се чуди  на кое професионално поприще да се изявява  по-напред ? хммм?).  

Всъщност, горепосочената винаги е вярвала, че за да напишеш  книга, трябва да си много умен, преживял и  препатил. Неотдавна обаче разбира, че е достатъчно да разполагаш с три неща като за начало: желание, време и търпение. Към кариера на писател не се стреми, защото има други цели в момента, както и планове да изучава нова и съвсем различна специалност от гореспоменатите.  Идеята за настоящата книга се ражда една вечер в банята докато Доротея се приготвя за среща, а написване то и оформянето  ѝ отнемат  около две  години. Писането в крайна сметка не се оказва толкова лека задача, колкото първоначално си мисли, затова докато прави опити изучава и  креативно писане . През целия си съзнателен живот мачтае  да знае какво иска да прави като „порасне “ и се възхищава  на хората, които с а наясно със себе си  и следват „предначертан“ житейски път. Към момента вече е приела съдбата си на вечно  търсеща и любопитна  житейска изследователка .

Доротея Петрова
Доротея Петрова (взета от Goodreads)
И въпреки всичко това, Доротея Петрова вкарва в книгата си заряд на една двойка, която преминава през нелеките премеждия от опознаването си, до запознаствата с общите си приятели, неприятели, сблъсъка с реалността, засягаща работата им и...семействата им. Проблемът на това, че Зоя е българка или по-точно, че не е гъркиня...дори и елементарните спорове за самостоятелност и...хайде, да го кажа с лек хумор - за една шопска салата. Точно това е битовото, това е реалното, това е истината...И естествено - ретроспекцията, - тази така интригуваща игра с времето, като настояще и минало, които започват от два различни момента и свършват в повратната точка, в момента, в който Тони предлага на  Зоя, а това, че те ще се венчаят е ясно още от самото начало, само че въпросът е да се стигне до този момент, да се премине през всичките препятствия и знаци, някои от които се опитват да ги скарат, да ги разделят, но въпреки всичко те са заедно...

Настоящето и миналото или настоящето и бъдещето, не знам, но Доротея е написала една много приятна и лека за четене книжка, която се поглъща на един дъх.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png
Светът на Зоя Димитрова и Тони Кириаку, който ще откриете чрез тази майсторски разказана история ще ви очарова, разсмее, замисли и разтовари от ежедневните тревоги. Да четете тази увлекателна книга е като да се отправите на пътешествие с приятели. Заедно ще посетите красиви плажове, ще опитате вкусна храна и ще се запознаете с много интересни хора. Топлите и темпераментни герои ще докоснат душата ви и ще се свържат с емоциите ви по истински и чист начин. Няма да усетите кога сте я прочели, а след като я затворите за последен път ще ви се прииска да звъннете на Зоя и Тони и да ги питате как вървят нещата и какво им се случва напоследък. 

Още за книгата в Goodreads - "На светофара"

Една нощ преди ноември - Валентин Попов и сборникът "Нощта срещу ноември"



Имах намерението да пиша за този сборник с разкази точно онази нощ срещу I ноември, щеше да е традиционно, не просто литературно, но и точно за хорър...Обаче, обаче, след като прочетох книжката на един дъх при едно пътуване с влак, малко преди полунощ, което трая не повече от час, не мога да отлагам повече и сега е дошъл моментът...

Не бях чела първият сборник на Валентин Попов, но вторият му ме грабна до такава степен, че се престраших дори да говоря пред повече хора на представянето на книгата му в началото на месеца. Беше си едно много забавно и приятно събитие, много приятни лица, разговори и смях, и литература, литература, литература...естествено, че как иначе. И точно тогава се срещнах за първи път и с тази първа книга на Вальо. Няма никаква заблуда в това, че неговите разкази се четат с такава лекота, толкова бързо и всепоглъщащо, дори и хорърите му, които оставят читателя само с едно шашнато примигване, когато прелисти на следващата страница и осъзнае, че разказът е свършил и идва ред на следващия. 

Първият разказ  в "Нощта срещу ноември" е "Бялата посестрима", един кратък, но много красив разказ, силен, много силен като за начало на сборника. За лова, за борбата и за живота, за загубата по след зима...

 "Художникът и есента" - не мога да кажа нищо повече, освен, че това е един от любимите ми разкази на Валентин. Цялото описание, изрисуваните с думи картини и есента, която не е съвсем...Есен. 
 photo quotes_zpsmdkyosgk.png 



Жена, що няма друга като нея.
Сънувах нощем русото ти тяло,
а денем от съня си червенеех.
И пееха във мойта нощ камбани -
онез, що ти във свойта пазва криеш...

Сред хората къде ли не те търсих,
мечтана, белонога, русокоса...
[цитат от началото на разказа] 
"Лиан" е поредният много любим и много силен разказ. Дивото, първобитното, народното, българско, за една вражда ,продължаваща поколения наред, цели животи. Поредната порция ярка описателност и много интересен сюжет, който ми напомни какви хубави легенди за самодиви и самовили имаме в народните си поверия.

 Следващият разказ е "Новата страница на Белла" и си признавам, че свързах името с Белла от приказката за Красавицата и Звярът, и...звяр има, и Белла има, само че кой кой е е е друг въпрос. ;)

"Реката" ме накара да настръхна. Един съвсем кратък разказ, но същинска експлозия от емоции - ужас и болка, и изненада, възмездие дори...макар и за някой по-романтичен читател да е леко тъжно в края.

"Стъклено момиче" - много красив разказ. Класическо и много приятно четиво в няколко страници.

"Свобода за живот" е фантастика! Е, как без фантастика, нали?! Не мога да кажа в никой случай, че не харесвам каквато и да е фантастика, а тази, която излиза от под пръстите на Валентин е наистина страхотна, толкова брилянтно написан разказ в този жанр, че мога да си го чета многократно.

"Тебешир" е доста тъжен, по мое мнение, разказ, който до известна степен ми напомня на приказката за Малката кибритопродавачка, само че тук имаме дете с тебеширче в ръка, което рисува образа на майка си...
 photo quotes_zpsmdkyosgk.png 



Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.
"Зеленякът"! Заради този разказ сега ще надникна под леглото...е, няма нищо, освен сританите домашни чехли. Не, без хумор. Много УАУ-разказ. Какво е Зеленякът, къде е, къде ще се появи...порасналото дете, вече мъж, загубил нещо някога ще знае най-добре...

"Нощта срещу 1 ноември" - това е разказът! Хорър за Хелоуин, огън и смърт, един предсказан сън с мъничко момиченце и духове, които тя обича.

Единайсти разказ - "Чаят на г-жа Бърнс" е много особен разказ. Честно, очаквах този чай да ги превръща в...не знам, чудовища, може би? Но развоят е много закачлив и приятен, доста неочакван при това.

Последният разказ е "Кучешка дупка" и на първо време ще кажа, че се нуждаем от повечко такива кучешки дупки, има кой да ги посещава...Иначе отново много силен разказ. Една злополука, трагедия и едно отмъщение за да е в покой душата на призрака.


Не съм чела друг автор, който да може да пише така, да си играе с думите и да изгражда такива изречения, с които просто дразни въображението и предизвиква всичките възможни представи, така че дори и да  е съвсем кратък разказът, то той успява да накара четящия го да стане част от него и да види картините, образите на героите, дори движенията им.

Препратки:
"Пепел от мрак" - Валентин Попов
Други книги на издателството ( Колекция Дракус):
"Змии в стените" - Сибин Майналовски
"Хубави неща, лоши неща" - Коста Сивов 

Още за сборника: Goodreads, Сборище на трубадури ,The Dark Corner,

 


translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *