~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-07-23

Един влогър, една книга и 20 килограма шоколад => "Нещата, на които не ни учат в училище" от Емил Конрад

Има ли вече някой, който да не знае кой е той? Влогърът? Не блогър, макар че със сигурност и за това ще го бива, а влогър - Емил Конрад. 

Всъщност...това  е достатъчно. Името му стана достатъчно известно не само в онлайн средите и социалните мрежи , но и в книжовните среди...
Макар, че книгата не  е литература, не, конкретно тази книга не е литература, това е една изповед, един дневник, един манифест, който на всяка цена трябва да бъде прочетен от всекиго...ама без майтап, напълно от всекиго!

Емил Конрад е човек, който знае как да казва нещата, знае как да ги показва, описвайки ги - с примери и сравнения, съпоставяйки едно с друго и вадейки изводите от цялата ситуация. Знае как да иронизира и на кое да обърне неимоверно голямо внимание. И затова книгата му ми хареса толкова. Тя е едни справочник, който всеки...не само тийнейджър, но и малко по-възрастен (на нашите години, да кажем или още някоя и друга отгоре) на всяка цена трябва да има дали в книжно тяло или в електронен формат, не е от значение, но книжката трябва винаги да е под ръка.

"Нещата, на които не ни учат в училище" разкрива действителността от първо лице, показвайки хубавото и лошото, ползите и безмислието на всеки един детайл или момент от живота на едно дете, израстващо постепенно, преминаващо през всевъзможни препятствия...Емил Конрад всъщност представя себе си в ролята на това дете, пресъздава живота си или по-скоро най-важните моменти, питайки - Ами вие? - И ние можем с ръка на сърцето да отговорим с <<Да>>...

В книжката, в тези дванайсет глави, обхващащи страха ни от всичко, дори от срама; лъжа - необходима или не чак толкова, обаче все употребявана; очакванията ни за всекиго, за нас самите дори; състезанието - с живота, с предизвикателствата; иронията - онези нелепи моменти, които ни влудяват; за таксите; за оценките; за наркотиците и цигарите; щастието - то може да е навсякъде; дори смъртта...и Ти...последната глава...тя принадлежи на нас, читателите, на всеки, открил себе си в книгата, в някой момент, който Емил Конрад описва, в някой момент, даден за пример или просто намекнат.

Книгата е съветник. Книгата е терминологичен речник. Книгата отваря очите и избистря истинския смисъл над нещата, разкривайки реалността такава, каквато всички знаем, че е, обаче по някакви причини не смеем да назовем с истинското име...Е, един влогър го е направил, изяждайки двайсетина килограма шоколад без никакви задръжки, докато пише тези така леки за осмисляне, забавни, но и едновременно силни странички. Така трябва да бъде при всекиго, и дори без шоколад или без чипс, всеки трябва да си извади поуките от всяка отделна глава на малката лилава книжка. 


Поуките са доста.
И са възможно най-важните.

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *