~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-06-25

Богове Тринадесет...и Отвъд! [Радостин Нанов с "Песни за Отвъд: Жертвата" том 1 и том 2]

"Песни за Отвъд" е роман, победител в един от конкурсите на MBG Books - съвсем заслужено първо място. 
Някой ще каже, че за такъв тип фентъзи, напълно класическо и мащабно като история и съдържание, трябва още, но то винаги трябва още. Като например...една карта. Не, съвсем сериозно, на мен ми трябва карта, за да ми е на сто процента завършена историята... :D

Радостин Нанов е един от младите български писатели, развихрящ се в областта на фентъзито и то класическото, строго обгърнато от закони и ред в хаоса, без нищо излишно, без нещо неестествено и натрапчиво, ами просто и ясно фентъзи! С уникални по характер герои, кой от кой по-голям чешит.

Обръщам внимание на двете книги едновременно, защото само ако за миг историята се разкъса, съвсем ще се загуби представата от това, което се  еслучило между героите в първата книга и това във втората. А обстоятелствата покрай тях са строго взискателни и подлежащи на огромно внимание от страна на читателя, ако иска той да разбере наистина чувствата и мислите на героите. А самите герои, о, тези герои...всеки има отличителна индивидуалност, дори  ипасивните герои, която се откроява ярко на фона на събитията, срещите, запознанствата и пътуванията им заедно или в различни посоки. На чело са двама младежи, на чиито рамене се стоваря задачата да спасят света, след като един убиец се оказва, че не се интересува от деца като тях, а има коренно различни планове и само те, двамата, биха се стравили - Ана и Рори (Роридан уточнявам, защото много бързо му научих името, пък и много ми харесва като замисъл, колкото до пълното име на Ана - е, не мога да го запомня...).
Рори и Ана се оказват познати от деца, но коренно различни един от друг, което ги прави отдълечени и дори мразещи се един друг. 
Рори е типичен герой, има смелост, има страх, сприхавост и нетърпение, има своите проблеми, душевни и физически болки, но все пак приема задачата, колкото до Ана - една много капризна и нарцистична натура, - тя зае как изглежда, знае какво впечатлени еправи сред околните, щом се появи и, разбира се, знае как да се възползва от това за да е постоянен обект на внимание. Дори и за Рори, въпреки че през цялото време от пътуването им, различните им спирки и отклонения, те не спират да се карат, да спорят, да се сърдят един на друг и да се мразят...и в това има съвсем лека загатнатост на романтика, но е далеч от всичко възможно, присъщо за развитието на някакъв вид любов.
 И това ми харесва, че няма прекалена нежност и розовина в сюжета и държението между двамата герои. Та те се мразят и само си търсят повод да се скарат!

Постепенно и Ана и Рори откриват различни неща за себе си, преоткриват нови разбирания за света, за хората, един за друг...Ана прекарва достатъчно дълго време в тревоги и грижи по Рори, а когато настава моментът, в който двамата да се разделят, Рори прави немислимото...и с това си действие навярно обрича света на гибел. 
Пак казвам - обхващам и двете книги, защото те дружно си вървят за ръка, осъзнах това доста внезапно, след като зачетох втората книга, мислейки си че още имам спомени за първата от преди година и нещо - е, да, ама не! И се върнах на първия том, че да си наредя мислите за втория, да си припомня как беше структориран света, Ичмперията, градовете, пътищата, каква беше магията и магьосниците, какви същества обитаваха горите и така нататък и така нататък...

Авторът пише леко и увлекателно, на няко имоменти обаче текста натежава, може би има малко ненужни описания на действия сред диалозите и то най-вече в  първата книга, докато втората е наистина по-грабваща и държаща в напрежение. Защото всеки един момент нещо може да връхлети от нищото и мисията на героите да бъде възпрепятствана така, че дори техните временни придружители и подкрепящите ги в пътешествието им да не могат да им помогнат...
Стилът на книгите е приятен и опростен, без затормозяващи термини или твърде сложни думи, за които човек да търси синоними, така че да му е по-лесно да възприеме идеята на автора. Светът е мащабен, не, даже огромен, невероятно описан и изграден до най-малкия детайл, макар че някои имена на местности, градове и други географски позиции леко ме объркаха (затова ми трябва карта) - не ме бива по география изобщо, а пък фентъзи географията всеки път е различна ^^

Харесаха ми, финалът особено много ми хареса, макар и Ана да ме дразнеше много, но тя си е типичната жена с непокорен характер и високомерие (и с чудновата магическа дарба), а Рори ми стана много драг заради това, че не й се връзваше на акъла, както други...финалът обаче, този финал беше изумителен, изненадващ и дори натъжаващ - дали той трябваше да се превърне в убиец, а тя да бъде жертвана? Или решението му да се противопостави на съдбата си и да промени нейната съдба беше правилно...?

...кротичко ще си чакам продължението...



translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *