~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-06-15

Без тема: Само с един куфар, отреден за книги

Идват дните на отмора, почивка от лютия зимен сезон и ленивите есен и пролет...Идват дните на отпуск, почивки по морета и планини, или просто на укриване в къщи от света навън, но с любима книга в ръка, с купичка ядки и чаша кафе...


От няколко дни постоянно наблюдавам нови инови промоции от издателствата ни и толкова много им се радвам, радвам се и на предложенията на различните сайтове и блогове за летни четива и се въодушевявам да си направя един списък и аз. Юни вече е плануван така или иначе, но остава юли, за който съм отредила една специална пясъчно-солена седмица. Ще видим къде ще ме заварят чайките...

Аз няма да правя предложения, а просто ще споделя какво планувам. :}

На първо място в куфара за книги ще поставя "Българ", книгата-игра. След като видях с какъв ентусиазъм и колко бързо, точно за няколко часа, малкият ми брат мина цялата игра и изчете приключенията на книгата, проявих огромно желание и аз да поиграя.

"Безумна луна" на Джим Бъчър е втората книга за почивката. Харесвах сериала за Дрезден, а след като попаднах на първата книга за магьосника миналата година, мисля и в тази отпуска да си отделя малко време за него...
"Книжарничката на острова" е третото четиво. Ще ги редувам по жанр явно, макар че друго такова леко четиво като "Книжарничката" май не съм планувала.

Четвъртата мисля да бъде "Повелителят на сянката" от Джани Вурц или в другия случай "Танц с плащове" на Дейвид Далглиш (а може и двете, ако има време).

Нещо на Мураками задължително. Само че още не съм си избрала...може би "Кафка на плажа" (Темз Арабаджиева ми каза много хубави думи именно за тази книга).

"Конспирация за короната" на Майкъл Дж. Съливан не на последно място, но задължително...че дори може да мине като някоя от първите.

И разбира се, ако остане време - "Флорънс и Джайлс" на Джон Хардинг. Тази книга попадна в мен заради гарвана на горицата си, преди да й прочетя антонацията.









Приятно лято от мен ^_^

Един паранормален дом, представен от Спасимир Тренчев

"Апартаментът". Дочетох я., както и бях обещала.
Бях заинтригувана от тази книга отдавна, пък и от това, което ми се намекваше покрай  сюжета й, отделно корицата намекваше нещо зловещо и тайнствено, и нямаше как да не си я поискам.

Малко ме напрегна твърде дребния шрифт, но го преодолях и се оказах приятно изненадана с един класически трилър с паранормални и хорър краски, които изпълниха историята още в началото й и постепенно се разляха по такъв начин, че обгърнаха целия сюжет. 

Едно семейство, което се нанася в нов апартамент, един отвратителен по нрав хазяйн и потайни съседи...А, да, и едно проблемно дете, което всъщнсот ми стана любимият герой. 
Очаквах цялата тази свръхестествена намеса, полтъргайстите, изтезанията на семейството и техните проблеми не само в дома им, но и навън или на работните им места. Образите на семейството на малкият Боби бяха много притяно и типично по български изградени, характерните семейсни проблеми и закачки, майчините тревоги, задълженията на бащата и всичкото внимание около детето с фобия, заради която е неспособно да осъществява социални контакти...докато не среща един призрак, един дух на момиченце и всичко в него се преобръща. Очаквах ги, но все пак ме изненадаха и ми допаднаха като структура.
Като сюжет книгата наистина ми хареса, напълно литературно погледнато Спасимир пише увлекателно  и използва много красноречив език, много словосъчетания, които придават една интересна украса на текста. 

На едно място, обаче забелязах, че името Тони беше заменено от Иво, но предполагам е просто недоглеждане и от страна на редактора, така че не му обърнах особено внимание. На няколко места пък ми се стори, че ако текстът започваше от нов пасаж, щеше да е по-разбираемо действието на героите и предстоящите събития покрай тях, но аз съм си литератор, така че да не ми се обръща внимание...Иначе като цяло ми хареса. 
А пък финалът ме остави безмълвна. Честно очаквах онези духове да ликвидират виновника за тяхната смърт, вместо този развой на нещата в съда, щеше да е още по-хорър и още по-мрачно, но и така си го бива доста и го прави уникално по един свой начин - не може пък всичко паранормално да свършва по паранормален начин.

И страшно много ми хареса как всяка следваща глава не беше отбелязана с цифра или знак, ами с буква - всяка следваща буква от заглавието на книгата.
Като допълнение - аз с такива съседи мая щах да се държа като Боян.



П.П. Редакторът, Люба Атанасова, същата Люба Атанасова ли е, за която си мисля...от ЮЗУ-то? Как пък по онова време, докато учех там, не съм разбрала, че си работил с нея! :)

"Там кулите на Каркоса се издигаха..." [Из "Кралят в жълто" на Робърт У. Чеймбърс]

Помня с какво нетърпение чаках да дойде Панаирът на книгата, за да се добера до тази книга, но не изтърпях и я взех предварително, и колко приятно четиво ми беше още веднага...Обаче тогава не й написах ревю. Защо? Не знам. Имах нахвърляни бележки, в които се опитвах да изразя мнението си, но все не успявах и сега, когато потърсих файла с тези бележки не го открих. Затова вчера, редом с папката лекции за изпита, награбих и "Кралят в жълто" от етажерката на стената и го тикнах в чантата...с идеята, че просто ще си припомня няколко от първите разкази от книгата и то по пътя на обратно от София, само за да проверя онази теория, че човек колкото и пъти да препрочита една книга, все ще гледа на нея с различно око. Вярно е. И не зачетох книгата на прибиране, а още на отиване...и след изпита, и..."Кралят" се чете за по-малко от ден.

Беше ми така приятно да си припомня този стил на писане на Чеймбърс, който така ме заплени още от първия прочит миналата година. Авторът има нещо много чаровно и покоряващо в изказа си, в описанията и развоя на действията си, постоянното вмъкване и намеците за "Кралят в жълто" пораждат едно непрестанно любопитство, а непрестанната връзка между героите, прескачаща от разказ в разказ, преплетените по един или по друг начин сюжетни линии придават още по-пленителни качества на текста. И любопитството за следващата история не си отива. Заедно с това, до което може да доведе прочита на пиесата на "Краля" след второ действие...


Е, да, не ми харесаха онези твърде романтични, твърде нежни разкази във втората половина от книгата, не си падам по романтиката в литературата, но пък ми хареса начинът, по който Чеймбърс е описал героите си - и мъжете, и жените, и техните взаимоотношения, диалозите им, ситуациите в които се озовават, постоянните им тревоги и притеснения, разкаяния, обвинения, радостите...и историческата зависимост. Нещо типично битово, което въпреки прекомерната си нежност все пак е приятно. Красиво.

Но въпреки всичко първият разказ от книгата ще си ми остане най-любим. "Реставраторът на репутации" съдържа в себе си най-ясна психологическа особеност, не само в героите си, но и в самото действие. Лудият гений с изкуствените уши, който възстановява репутации, докато държи в ръцете си клиентите си и ги манипулира, и се радва на бясната си котка, раздираща лицето му всеки божи ден..опа(!), не, всеки дяволски ден, докато планува, заедно с най-близкия си, обявен за братовчедът на Краля - новият носител на златната корона и на робата с Жълтия знак.
"Маската" е страхотен, изумителен разказ. Обичам алхимични истории и тази история за алхимия и любов е наистина невероятна.
"В двора на дракона" е от онзи вид разкази, които трябва да се четат много внимателно, защото, както психиката на героите страда заради прочитането на пиесата след второ действие, така може да пострада и психиката на читателя...и душата.
"Жълтият знак" - изумителен хорър, загадъчен и лек едновременно, първоначално без да подсказва каквото и да е, докато брошката с Жълтия знак не попадне в ръцете на художника, а книгата с кожената подвързия - в ръцете на любимия му модел.
"Госпожица д'Ис" е поредният разказ, който попада в графата ми с любими разкази за паралелни измерения и пречупване в пространството.   
От тук насетне следват няколко кратки мини-разказчета под общото заглавие "Градините пророкови", които колкото и пъти да биват прочетени, всеки път звучат различно и навяват различни размишления и тълкувания. Точно те са окончателното доказателство, че с тази книга трябва много да се внимава (ако това все още не е осъзнато), защото ако не си бил луд предварително, то до тук вече ще си полудял...

И по този повод посочвам писмото, което получих редом с книгата, придружено от един скъп подарък...за самозащита.

За останалите няколко разказа до края не мога да говоря - твърде романтични, както вече казах, твърде битови дори, макар и красиво написани, просто не са моят тип, може би ако съдържаха типичният за първите разкази окултизъм и психарство, щяха да са наистина чудесни.
 
Все пак Робърт У. Чеймбърс е вдъхновил самият Лъвкрафт, а вярвам и не само него - той е писател, той е разказвач, създател на една необикновена литература.


<<Прогорените ми очи се повдигнаха, за да видят черни звезди, надничащи сред небосвода; влажните ветрове от езерото Хали охладиха лицето ми. И далеч, отвъд левги облачни вълни, видях луната да се окъпва сред пръски. Там кулите на Каркоса се издигаха. Смъртта и онова противно свърталище на погубени души, където слабостта ми го бе запратила отдавна: те го бяха променили за всеки друг поглед, но не и за моя. А сега чувах гласа му да се усилва и гърми сред светлината. Сияние, изливащо се връз мен като вълни от огън. И докато потъвах в дълбините, чух Краля в жълто да пошепва на душата ми:
– Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!>>






~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ 
Още няколко ревюта:
 

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *