~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-05-26

118 години от издаването на "Дракула"

"Когато за първи път се докоснах до дневниците и бележките в "Дракула", бях студентка, не кой знае колко отдавна всъщност...само преди четири години. И бях на вампирофилска вълна, така че карах наред всички книги в жанра, които откриех по рафтовете в градската библиотека...като типичен филолог, опитващ се да избяга от редовните книги по програма (да ме прощавах доцентите и професорите ми). Но когато хванах онзи стар "Дракула" в ръце, знаех че няма да се намери друга подобна книга, която да ме завладее така...и честно казано ме беше страх, но не от какво да е, а да не би малкото и старо, почти разпалцалено издание да се разпадне в ръцете ми, докато разлиствам пожълтялата хартия. С такова внимание поглъщах всята една страничка с избеляващи буквички...Сега ме е страх пак. Обаче този път от това, че не мога да се нарадвам колко красива е тази книга, това ново издание, корицата, самата бяла, та направо снежна хартия, финия шрифт и изобщо...Абе, както се казва - очите да си изплачеш! От кеф! Че даже и "Гостът на Дракула", а него само в едно много "древно" литературно списание съм го откривала...Сега е още по-голям кеф!"



Копирам това, което за първи път написах за "Дракула" на Брам Стокър, когато това ново и така изящно издание попадна в ръцете ми, чакано с огромно нетърпение само и само да дойде денят, в който ще бъде пуснато, независимо че всъщност си го бях поръчала предварително...и само трябваше да си го изчакам. Нямах търпение. И останах изумена, направо очарована от самата книга, от самото издание, твърдите корици, илюстрацията й, бялата хартия, шрифт, превод, съдържание...Обръщам внимание на съдържанието, защото в изданието на Deja Book се намира не само оригиналният и пълен превод на истинския "Дракула" от Стокър, но и "Гостът на Дракула" - история, която си мислех, че е нещо много рядко, а също и интервю с Брам Стокър относно романа му, взето през 1897 година и излиза в печат на 1 юли...
Обръщам внимание конкретно на тази година. 1897. Защото това е годината, в която излиза първото издание на "Дракула", а датата е...всъщност днешната - 26 май. Това са 118 години, в които една история завладява Европа, а постепенно и целия свят, един герой се превръща в ужас за малки и големи, герой, за който са писани множество книги, разкази, създавани са филми и сериали, интерпретации на неговата истинска история. А истинската му история никой не я знае...освен Брам Стокър.
Тук сигурно пак трябва да копирам онзи цитат отгоре, но е по-добре да го спестя. В момента книгата заема централно място в личната ми библиотечка (рафтовете на стената над леглото ми :D )   
Толкова внимателно прелиствана и изчитана за пореден път, а съм убедена, че няма да е само веднъж. Самият Дракула като образ винаги ми е бил някак много любим, не само като литературен герой и някой сигурно ще си каже, че е защото си представям образа му като от филмите - е, не е така. Като чудовище със своята изисканост, отношение, с ужаса, който всява, с мистериозността си и тайнствените си планове...
Добре де, може и да съм повлияна от нещо, от това че в лошият герой виждам добрите черти, но и не само, като злодей Дракула ми допада по особен начин...или може би просто съм прекалила с четенето на хрониките и досиетата за човека, който се крие зад псевдонима Дракула, а именно Влад III Цепеш или Влад Дракула (Синът на Дракона...на Дявола и така нататък). Той самият е исторически образ, към който имам определена привързаност от проста историческа гледна точка и от събития, които спохождали живота му през така безобразно далечната 1476...

Но образът на вампира Дракула ще си ми остане винаги така любим литературен индивид, не само като злодей, като чудовище, но и като герой, а и като причината вампирите в литуратурата да се радват на специално внимание от мен...Затова и романът "Дракула", именно от Брам Стокър ще заема винаги челните позиции на любимите ми книги. Пък и това беше първата книга в дневников формат, която прочетох...и ме очарова със стила си за времето си.


Истории от последното измерение (Делиян Маринов) - Част втора от Пътешествието из спомените

Втората книга на Делиян Маринов продължава историята за полуживият воин Скар като офицер и армията от живи мъртавци, които предвожда. Самият факт, че за половин година (от излизането на първата част през 2013 до втората през 2014)  Делиян създаде един свой свят  с тази първа книга "Пътуване през спомени" (към ревюто на първа част от книгата) е безспорно много похвален, а сюжетът продължава по същия едновременно мрачен, но и пропит с един скрит лъч на надежда и нова възможност подход.

Истината е, че разполагах със съдържанието на втората част още в суровия й вид и нямах търпение официално книгата да изрезе, за да мога да си говоря за нея, както си му е редът...А ревюто закъсня от, абе, то си е до някъде и от мързел, не толкова от безвремие и магистърско учене. Както и да е. :D

Втората част продължава от там, до където беше свършила първата. Полуживите воини на Мрачния господар са претърпели разгром, но оцелелите от тях се придвижват внимателно и координирано. Проблемът е, че колкото повече време минава, толкова повече спомени се завръщат и избистрят ума на водача, на Скар, който освен с по-различното си отношение към събитията, се отличава и с това, че всъщност не се променя визуално, както останалите си спътници. А липсата на Гласа на Господаря в съзнанието им постепенно започва да влияе и на колебанията им. 
И ако в първа част се намекваше само за това, което евентуално ще предстои на Скар, то във втората част всичко става пределно ясно - убиецът, от кръвожаден и безмилостен, си спомня своята човечност, осъзнава мястото си и мястото на всеки един в света, своята роля и като едно израстващо дете започва да различава доброто и злото. И в себе си, в миналия си  ив сегашния си живот, или поне подобие на живот, и в същото време в околните - немъртви или съвсем обикновени хора. 
Вмъкването на нови персонажи, дори и с минимална роля, но подпомагащи за спомените, които постепенно се възвръщат в съзнанието на Скар и му въздействат при преоткриването на себе си. Воинът разбира какъв е бил приживе и защо е станал такъв, през какви премеждия е минал, с какви хора се е срещал, някои от които дори и сега вървят рамо до рамо с него, някои от които е уважавал, а и те него, а други - точно обратното. Разгръща се една плетеница от злоба и жажда за отмъщение, по един или по друг начин, и в един момент се замислих кой е прав и кой греши, кой трябва да победи и кой да загуби. В крайна сметка остава неясно. Защото в един момент дори Мрачният господар Нумориус заслужава своите привърженици, в един момент жаждата му за власт и стремежът му към унищожение получава своят положителен отклик и напълно оправдани доводи.
Промянате през която преминава Скар, обаче е огромна и стихийна. В него се пробуждат всички напълно човешки черти на характера, състраданието, тъгата, едно войнствено уважение към другар в битката...любовта и загубата. Във тази втора част се вмъква и сюжетната линия на алчността към семейното богатство и омразата към кръвния брат, подобно на легендата за Каин и Авел (почти, но като става дума за двама мразещи се братя, винаги тази легенда ми изниква в спомените) - братоубиецът е готов на всичко за да заличи своя по-малък кръвен роднина и зверството му, което е извършил към семейството си да остане неразкрито.
Не знам какво повече бих могла да кажа за книгата. Изключително динамична, е, на моменти може би дори повече от необходимото, действието се развива напрегнато, но и едновременно плавно, без да  енакъсано или размивано от прекачащи настроения, когато Делият хване едно чувство, го държи до края и съвсем плавно  инеусетно от битката преминава в отстъпление, в засада и в укритие. Екшънът, както се казва, си е пълен и се изчита на един дъх. Стъпка по стъпка редом със Скар през неговите спомени и тези на всички останали интригуващи по свой начин герои.
И май за първи път ще си намеря любим литературен герой в лицето на жена, просто в Лилиен има нещо, което много ме радва.

Е, остава само да чакаме средващите произведения на този млад, обещаващ автор...А и още нещо - там някъде, в края се скатава и моето име, но не, Делияне, не ти на мен, а аз на теб ти благодаря...за страхотната история!

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *