~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-05-17

"Мечове в морето" (Антология на съвременното българско фентъзи 2014)

И тъй като тази седмица тече Пролетният базар на книгата, а аз имам да пиша едно десетина ревюта, докато ми дойде време да стигна до НДК, ще си пиша...пък докъдето стигна.
Всъщност прочетох "Мечовете" преди "Фалшивият принц", но от този момент нататък ще направя една сбирка на българската литература и то, естествено, на това, което си е така да се каже - моят жанр.

"Тримата пазители и проклятието на морето" от Александър Драганов потапя читателя в една родна и народна приказност и фантазия, среща със самодиви, самодивски деца, герои без супер-сили и мистериозни вампири. По един от всяка категория, но в идеална, забавна и силна комбинация. Намекът за класическа народна прикацка и фантастичното присъединяване на допълнителните герои прави разказа много приятен и вълнуващ до самият му край, от завръзката до развръзката и разкритието на мистерията...дори и около самите герои.
"Водният град", от човека, който ми подписа книжката - Бранимир Събев, има също толкова вълнуващо развитие на сюжета си. Джеси е един открояващ се герой, който...всъщност очаквах, че въпреки мисията си, все пак ще бъде спасител, но в край на краищата той предприе едно особено шокиращо десйтвие, решението му ме изненада, но и накара да се замисля. В подобна на неговата ситуация, щях да направя същото...Важно беше да изпълни мисията си, преди ва се превърне в част от водниь град, в част от водата, в храна за Яку-Мама...
Донко Найденов и "Плазмената материя" ми напомниха колко много обичам прескачането във времето, пукнатините в пространството и мистичните енергии, които поглъщат хора и предмети и ги запращат едва ли не на другия край на света, и минават години, а всъщност е било просто едно мигване. В случая на главния герой - Томас, едно карабокрушение. Разказът без съмнение може да държи под напрежение през цялото време...а накрая да си кажеш колко простичко било и в същото време колко шокиращо.
Разказът "Океан" на Иван Димитров ми се стори най-дългият разказ в сборника и в един момент ми се стори, че бях попаднала на един роман с много пълнохарактерни герои, всеки с историята си, с мистериите и тайните си, всеки едновременно добър и лош, като до края не може наистина да се прецени кой е героят и кой антагонистът...Имаме един поглед над бъдещето, над магията и науката, съчетани в едно, убийства и любов...Изобщо всичко.
Имаме русалки на фронта, описани от Lady Pol the BELOVED в "Морска звезда". Разказ започващ с трагедия, загубена надежда, но постепенно се появява светлинка, която възвръща надеждата и дава нова сила за живот, нова цел на онзи мъж, загжубил всичко и готов да даде живота си. Но оцелява...в името на една детска душа, на едно дете, носещо наследството и от хората и от русалките. И светлината изгрява като морската звезда, която детето носи на врата си...
"Стоманена целувка" от Милен Станиславов. Един от разказите, които ми станаха особено любими от сборника. Развитието на героите, всеки един от тях, без изключение, битките по море, метаморфозите и тайните, които крият един от друг, това което защитават и...изобщо самото им отношение като приятели или не чак толкова приятелски настроени. Наистина се шокирах от това, което се случи с един от героите  - капитан Дарън Райт. Но оцеля, този шеметен морски капитан ощеля...И от контрабандист се превърна в рицар!
"Съкровището на Атлантис" с автор Мирослав Петров повежда читателя си на едно морско пътешествие, обвързано с тайната на една отдавна забравена нация, един град, една история. Археолози-крадци, водени от една Вестителка на Боговете, която им разкрива тайни, недосегаеми и невъзможни за никой друг. Това всъщност е още един разказ, който би могъл да бъде превъплатен във вид на роман, с многото си герои, с историите им, със цялата сюжетна линия от началото до финала, в който все пак героите оцеляват, въпреки кризисната ситуация, в който попадат...Все пак се измъкват съвсем по геройски.
И идва ред на разказът, който ме разсмя най-истрено, но и естествено, щом става дума за героите от "Зелената котка", всичките онези шеметни образи, които се събират в кръмчмата на световете, няма как да не се посмее човек. Става дума за Сибин Майналовски и "Адско приключение" - Джони Деветте Пръста, Брайън и Юрата Вегетарианеца (един вампир! - все пак най-много се радвам на вампирите, хах). И едно пътешествие до Ада. Сигурно е било шокиращо как чета във влака, после в автобуса, след това в метрото и...си се смея тихичко на всяка изречена дума или ситуация, в която героите попадат докато стигнат Оня свят, пък и докато пообиколят наоколо, търсейки една млада вампирка (само 121 годишна). Винаги съм обичала разказите от този тип, едни от най-най-любимите, способни да оправят настроението по всяко време.
"Море от мечове" на Явор Цанев е последният разказ от сборника, който идеално олицеттворява какво значи наистина едно море от мечове. С воята дълбочина на историята, някак далечните герои, но толкова важни като образи, за изобразяването на силата и ужасът, които морето всява само чрез думите на автора, сякаш това, което тримата усещат, може да се усети и от читателя. Много реалистично описано, а необикновените "способности" на всички онези мечове, придава много особен и различен вид...за разказ.

И както съм свикнала да казвам по няколко дсуми за всеки един разказ, когато пиша за сборници конкретно, всъщност идеята ми е просто да покажа колко много ми е харесал въпросният сборник и всеки един от разказите в него, колко са ми били интересни и какво ми е направило впечатление...малко набързо. Но пък моето вълнение си е мое... ;)

Хм...и току-що, докато връщах "Мечове в морето" обратно в библиотеката, забелязах и осъзнах, че не съм писала нищо за "Мечове в града". Хубава работа, тц-тц-тц...ама нищо, после, като приключа със "Змии в стените"...

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *