~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2014-07-08

Приключение в осем книжни стъпки или...SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme (Джон Денардо)

Да се вкараш в приключение си е цялата тази работа. И аз определено успях да се натикам много сериозно в това приключение, още щом прочетох публикацията на същата тази тема в страницата на Сборище на трубадури вчера. И взех, че се замислих "Ами...моите?" - да, ами моите? И когато се замислих, много, ама много се мотивирах и вдъхнових да си отговоря сама на тези осем въпроса, осем стъпки към приключението от книги, вихрещи се в циклон от фантастика и фентъзи.
По същата причина съм запланувала да си отворя една страница, побираща в себе си онова, може би познато на мнозина  30-дневно книжно предизвикателство, но понеже книгите в моето съзнание еволюират ежемесечно, та да не кажа даже ежеседмично, ще си прилагам наново предизвикателството през определено време. Но това е друга тема, всъщност, сега да се върна на осемте въпроса от играта на Джон Денардо.



1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Като изключа книгите на братя Грим и Ханс К. Андерсен,  които си разнасях почти навсякъде със себе си, когато бях дете и като ученичка, пък и защото честно казано с други книги не се разбирах особено добре и все ги гледах странно, въпреки че домашната библиотека е пренаситена от фантастики (баща-любител, много запален любител!), като оставя на страна и моето любимо дяволче Фют от книгата на Елин Пелин - "Ян Бибиян", за която съм убедена всъщност, че ми е точно първият фентъзи роман, тогава...Май бях на 13 или на 14 тогава, когато "Пришълец III" на Алън Дийн Фостър попадна в ръцете ми. 
Което ме навежда на мисълта, че от тогава са минали повече от десет години и май  е време за юбилейно препрочитане, хм.
 И знам, че преди това не бях чела началото на поредицата, но сюжетната линия изобщо не ми се размина.
Помня и, че четох книгата няколко пъти, защото имаше детайли, които ми убягваха, пък и не можех напълно ясно да си ги представя, обаче от онзи момент насетне този жанр книги се превърнаха в...захир. А всички знаете какво е "захир", нали? 





2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20″, е:

Топ 20? А сега, де! Много трудно класирам, а и изобщо не обичам да го правя, тъй като във всяка отделна книга откривач чар, какъвто в друга няма и всяка една си има своите отличителни и специфични пюсове, както и минуси. Така че не съм особено способна да си изградя Топ 20 би било задача, равна на повдигане на планина. Но все пак ще опитам да избера едно от последните заглавия, което трябва много да ми е харесало..."Кралят в жълто". Точно. Робърт У. Чеймбърс.
 Погълнах книгата наведнъж, даже я бях поръчала преди официалното й излизане по книжарниците преди месец. Че дори и още пазя макетното ножче - подарък с книгата, за евентуална самозащита от "нещо, излизащо от страниците". Добре, че не ми се наложи да го ползвам, с излизащите от страниците неща си се спогодихме добре и обикнах нигата, като бих я поставила в списъка с онези, които мога да препрочитам безброй пъти (такъв списък имам вече). И знам, че не съм писала фенско ревю, макар че съм толкова въодушевена от Краля, но пък има време...





3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше: 

"Адърланд 4: Градът" на Тад Уилямс. По някаква причина, колкото и пъти да започна книгата, винаги стигам до едно положение и я оставям. И не ми идва въудошевлението да продължа да чета до край, уви. 
По принцип имам навика, когато купувам книги, да прочета първа страница, после и последната, така се ориентирам дали книгата става за четене от мен, но с "Адърланд 4" не знам каква беше историята, май вървеше като подарък към някоя друга книга на една разпродажба... 





4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Този въпрос вече много ме затруднява. Чак да не мога да се наситя на един конкретен автор, не знам дали е по силите ми. Ненаситна съм за Карлос Руис Сафон (дори и да смятам "Принцът на мъглата" за най-добрата му), за Майкъл Скот, за Жул Верн естествено и за Джонатан Страуд. И мисля, че точно на Стауд не мога да се наситя. Този автор ми е същинското олицетворение на Бартимеус, джинът с хаплив саркастичен нрав, все попадащ в драматично-комични ситуации, но пък винаги успяващ да се измъкне, макар и с дузина последици.
И не одобрявам особено това, че книгите му се определят като детска и младежка литература. Но то и "Марина" на Сафон е причислявана къв детската, въпреки драматичния развой, така че.




5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

 Брандън Сандърсън. Много срамно и с ръка на сърцето си го казвам, че още не съм стигнала до него, а има толкова чудесни книги. Има обаче определени обстоятелства, които ме ограничават в досега ми до него и творбите му, особено след като си погледна списъка с другите книги, които искам да притежавам...Мъчно ми става, но все пак трябва да си следвам програмата и , всичко е степенувано и за всичко все ще има време (аз съм гаден литературен педантик с график за четене на книги :D ).
Така че в бъдеще ще се запозная и по-обстойно със Сандерсън, не само чрез откъси от романите му.





6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:
 
Сигурно тук трябваше да посоча Трилогията за Бартимеус, защото за него си говоря на всеки, попитал ме, но за да не се повтарям, а пък книгите на Питър Брет не са подходящо четиво за всяка психика, макар че аз лично много ги харесвам. Затова Джоан Броснан и поредицата "Небесните". И може би по-конкретно "Войната на небесните господари", втората част от поредицата. Също една книга, която четох още в периода на увличане по фантастиката и фентъзито, но ми остана на сърцето. Корицата съм прерисувала дори, в няколко експериментални и интерпретирани различно варианта, защато и на нея много й се радвах. И съм чела книжката също няколко пъти. Смятам, че "Небесните господари" биха пленили всеки, който не знае какво го очаква, разлисти ли книгите, особено някой, който за първи път навлиза във фантастиката.




7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

Силно подценявана, все съм оставала с впечалението, че е "Обирът на голямата пирамида" от Катрин Робъртс. Много се забавлявах, докато четях преди години, образът на Червен, описанието на Древен Египет, жреците и конспирациите им, смъртните случаи...Честно казано, заради кримиката в тази книга се насочих към поредиците на Пол Дохърти. Картир Робъртс, дали защото е жена, трудно може да бъде сравнена с този господин, но мисля, че египетското й приключение на един Ка е напълно достойна да застане до "Египетските загадки" на Дохърти.



  
8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Именно Пол Дохърти и неговите романи еса страшно надценявани. "Тамплиерът магьосник" например не беше нищо кой знае какво, а дори и леко ме отврати, въпреки че съм почитател на истории за тамплиети, масони, сиелци и подобни, а Дохърти на моменти ми се струва, че претубва много очебийно сюжетите си, за да приключи все едно по-бързо. Тамплиерът имаше много широко поле за развитие на характера си, но твърде дълго остана твърде объркан от самия себе си.
Но по-голямо внимание за този последен въпрос е добре да обърна на Патрик Нес и "Жената жерав". Автов с много уникален стил на писане, за което му се възхищавам и радвам, с голямо въображение, но някак ми се струва...твърде задълбочено и философско, твърде криволичещо и може би пишейки тази конкретна книга, самият той е имал някакви разногласия със собствените си душевни терзания. Не беше като в "Часът на чудовището", въпреки че книгата е дописвана точно в момент на траур. 
Все пак "Жената жерав" имаше страници, които се нуждаеха от многоминутно препрочитане, за да се долови точно момента, в който някоя сняка, например, наистина се помръдва или шумът от градината наистина е шум, а не ретроспекция на въображението при самите герои (нищо, че подобни ретроспекции са ми от любимите - когато авторът толкова се вглъбява в героите си, че започва да чувства през тях, само че забравя да опише тези чувства и оставя читателят сам да усети това, което усеща  игероя. Е, това по принцип е красиво усещане.)
 Нищо лошо за Нес все пак, харесва ми, "Жената жерав" също, само че развитието на японската легенда не ми изглежда достатъчно фантастично, а и...самата книга е доста нестандартна за този автор. 



И след цял ден умуване над това книжно приключение в осем стъпки, след една огромна купа вишни за мотивация на ум и ураганен вятър през прозореца, който напълни стаята ми с шума и листя от съседното дърво...приключвам. Но се радвам, че успях да си отговоря на тези осем въпроса. Направих си доста интересна равносметка за книгите, които харесвам и се замислих сериозно за някои неща. Вълнуващо все пак. И бях много любопитна...

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *