~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2014-07-05

Еврокон 2014...резултатите~

Окончателните резултати от гласуването за представители на България на Еврокон 2014 в Дъблин бяха обявени вчера, но аз май смогнах чак сега да си добавя новината в "колекцията" от публикации, така че...

Това  е списъкът на всички номинирани

А това са и крайните резултати с дадените им гласове

Смея да твърдя, че след като за първа година чета толкова много за Еврокон и изобщо за първи път срещам и разбирам колко мащабно е това събитие, което тази година ще се проведе между 22 и 24 август на ирландска територия, това гласуване и класиране за Еврокон, на който да изпратим свои представители, беше особено вълнуващо и любопитно. И е хубаво да видя някои, за които и аз дадох своя вот, да са се класирали. Но и едновеременно с това ми е малко мъчно, че тези, които смятам за наистина много достойни фантасти - не са.
Все пак е чудесно, че ще покажем на Европа, че и в нашата малка страничка има хора с такова величествено въображение 





"отмъкнато" от http://scifi.bg

Пет любими блога? Как?

Ще последвам предложената и във фейсбук-групата интересна идея на Ади и ще се опитам да си направя една класация. Макар че пет блога си е едновременно и малко, но и много, а да избереш конкретна бройка...е, осъдете ме, но си е трудно!

Все пак ще опитам, отваряйки историята на браузъра си и поглеждайки кои ли блогове съм чела през последната седмица най-дълго и най-често.
Хмм...


#Блогът на Мартин Белтов е единственият "непрофесионално блогърски" блог, който следя и чета. Мартин е много интригуващ блогър, който често ме впечатлява и изненадва много със своите публикации, винаги на разнообразни теми и винаги приятно оформени постове, от които мога да почерпя поуки...точно поуки или нещо в това, които той пише да ме наведе на някаква мисъл, определено размишление, от което в последствие съм особено удовлетворена.
Дерзай, приятелю! ^_^


#Книголандия - това е моят Книжен каталог в буквален смисъл! Преди да се обърна към която и да е книга, преди са спазя традицията си в момента на покупка да прочета първо първа страница,  а после и последната, първото, което правя е да проверя дали Христо Блажев е прочел същата тази книга  и какви са отзивите му за нея. И никога не съм съжалявала, когато си взема нещо, открито като ревю в неговата Книголандия. Винаги съм смятала мнението му за универсално и обективно. И дори се е случвало да препрочитам някои негови постове многократно, защото по някаква причина нещо в самата книга ме съмнява. Е, съмненията изобщо не се оправдават обаче. Та...Книголандия си ми остава най-четеният блог. 


#The Dark Corner Ама там не е тъмно и мрачно, да знаете! ;) Това е другият ми любим блогър и литературен 'коментатор', а отделно и един от любимите ми съвременни български писатели. Бранимир Събев е чудесен човек, дал ми много поучителни и възхитителни съвети за книгоиздаването (нищо, че още не съм се престрашила да ги приложа, ха-ха~) Благодаря ти! Чувството, с което пише в блога си ме радва и вдъхновява, особено открояващо се на многообразния фон от други блогове, което го прави уникално и пленително (както и стилът, с който пише книгите си).

#Street Cat Bob - това е блогът на Боб, на онова рижо коте, които стана популярно в цял свят, заедно със своя стопанин или собственик, или приятел, всеки да си го представя както пожелае. Джеймс Боуен и Боб реално са си приятели, преглеждайки всички параграфи на техните взаимоотношения. Но това си е съвсем друга хуманна тема, а относно този блог - не е публикувано от много отдавна, да, почти от два месеца и отгоре, но все пак в последно време се влюбих във всички тези снимки на книжките за котаракът Боб, намиращи се във всяко едно кътче на този наш сбъркан свят и това е нещо като обединяваща история, нещо като толерантност и едно общо, световно приятелство. Затова и харесвам блога, не е кой знае какво, но...просто това как историята на една котка и на един бивш наркоман, простираща се из целия свят ме трогва.

И понеже съм, както споменах в началото, супер затруднена в побирането на точно пет определени блога за любими, тук пък на пук на цялата тази идея и предизвикателство (извинявам се на Ади, че нарушавам правилата така), ще поставя три на куп, които мисля си, че чета по равно...


 Е, обичам ги. И трите блога ги харесвам по равно и също точкова равно ги следя, съветвам се по отношение на някои книги, взимам информация за събития, мероприятия, конкурси, нови книги и стари книги, любопитното покрай някои автори, че дори и за някои филми. 
И хората, които стоят зад тези три блога, поздравявам ги за отличията в конкурна за Evrocon, където ще представляват България!



И както излиза...аз освен литературни блогове други никакви не чета :D

Този Хари, Хари Дрезден!

"Буреносен фронт" на Джим Бъчър е една от книгите, които си взех на Пролетния базар на книгата в НДК тази година и
е наистина дългоочаквана книга, особено след като разбрах до преди година или две, че за любимият ми криминален магьосник има издадени книги. Това е Хари. Но не онзи ученолюбив, едновременно избран от...ами, нещо си, а и все прокълнат от всичко покрай себе си млад магьосник - Потър, ами Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. И ако знаете истинското му име, и ако го произнесете правилно, то ще можете да го откриете навсякъде и по всяко време. Всъщност това е един елемент, който действително съществува и в други магически книги, пък и до някъде в реалността - ако знаеш истинското име на някого, то той би ти принадлежал. Един вид душевно, така да се каже.
Харесвам този елемент, а още повече харесвам и образа на Хари, който Бъчър представя в книгата си. Той няма нищо общо с онзи Хари, който ни е познат от сериала за магьосника-консултант към полицията, който подхвърля иронични коментари за работата и произхода си, докато чаровната детектив Мърфи го гледа скептично и не вярва на нито една негова дума. Този Хари е съвсем...не, всъщност най-общо казано - този Хари е на другия край на кривата и няма нищичко общо с онзи Хари от епизодите. Представете си го като един..."Гаврош" (да не е много обидно само ;} ). Обаче, погледнато от тази страна, то реално никой от книгата няма нищо общо с онези от епизодите. Пък дори  и Мърфи. Тя е жена, която знае за магията, знае за Хари (даже сигурно почти всичко) и му вярва, и го кара едва ли не насила да прави забранени заклинания, за да й помогне при решаването на случая. Пък и от друга страна тя се занимава със съвсем друг вид работа. Да, детектив е, но детектив който работи в специализирано бюро по "неразрешими случаи" или такива, които останалата част от полицията не може да проумее. А пък ако погледнем и към надзирателя на Хари...само да си спомня името му. А, да! Морган. Той пък не е негър. И е на доста годинки, а и е доста...злобен, меко казано. А така се надявах да е чернокож, те са ми някак забавни и приятна щриха в книгите, макар да не  е като във филмите - бяло, бяло и ето го черното. В книгите можеш да си представиш чернокожите много по-контрастно и на мен лично ми е особено приятно.
А да обърна внимание и на описанието на магиите, на демоните, на вампирите. Бианка си е вампир, да, но с ципести криле. Красота! Доста гротесно описана обаче в книгата, имайки предвид коя актриса играеше ролята и във сериала (просто Джоан Кели ми е много симпатична, пък и заради ролята й като Майка в "Хранилище 13"). На темата за магиите - великолепно описание, светлини, блясъци, шум, краен ефект...всичко е възхитително наелектризиращо през цялото време. А Хари е онзи по средата на всичко, на крачка да бъде осъден на смърт от Белия съвет, с няколко неразкрити убийства, притискаща го и нервна Мърфи, и Боб...Черепът Боб. Да, той е череп, който по-скоро играе ролята на вековен свръх-компютър, но закачливият му, ироничен и саркастичен нрав е още една уникална краска към първата част от поредицата "Досиетата на Дрезден".

Накратко - книгата много ми хареса, развръзката си я биваше и разбира се, както в повечето, та да не кажа даже всички, се случваше едва ли не в последните две страници. Но пък това винаги е било вълнуващото - до последно не знаеш кой е Сянката-убиец, който притежава такава мощ, но не и опит в магьосничеството.
И естествено обявявам тази книга като любимата ми криминална, детективска фентъзи история. Не се срещат често магьосници-детективи, все пак.

Издателство Colibri тази година ме правя чисто литературно много радостна. :)

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *