~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2013-08-14

Кой е Влад?

«Живял някога на света кръвожадният княз Дракула. Той набивал хората на кол, пържел ги върху въглени, варил главите в котел, дерял кожите им, режел ги на парчета и пиел от кръвта им…» – разказва Авраам Ван Хелсинг, прелиствайки книга за житейските престъпления на страшния вампир. Мнозина помнят този епизод от филма на Ф. Копола, заснет по романа на Брам Стокър «Дракула», и възможно е, именно от тази кинолента да са разбрали, че Дракула не е измислен персонаж. Знаменитият вампир има прототип – князът на Влахия, – Влад Дракула (Цепеш), управляващ това румънско княжество в средата на XV век. И наистина, този човек и до сега е наричан «велик изверг», затъмнил със злодеянията си Ирод и Нерон.
Да оставим на съвестта на Стокър това, че е «превърнал» реална историческа личност в митичен дивак, и да се опитаме да разберем доколко са обосновани обвиненията в жестокост и извършвал ли е Дракула всички тези зверства, в сравнение с които вампирското пристрастие към кръвта на млади девойки изглежда невинна забава.
Деянията на княза, тиражирани от литературните произведения на XV столетие, вледеняват кръвта.
Страшно впечатление правят разказите как Дракула обичал да пирува, наблюдавайки мъките на набитите на кол жертви, как изгорил скитниците, които сам поканил на пир, как заповядал да забият гвоздеи в главите на неснелите шапките си чуждестранни посланици, и прочие, прочие… Във въображението на читателя, за първи път научил за този средновековен владетел, изниква образът на свиреп, безжалостен човек, чиито лоши очи отразяват черната същност на злодея. Такъв образ напълно съответства на немските гравюри, запечатали чертите на тиранина, въпреки че самите гравюри се появили вече след гибелта на Влад.


Домът в трансилванския град Сигишоара, където през 1431 г. се родил и прекарал първите години от живота си Дракула. На фасадата на зданието има плоча, съобщаваща, че тук е живял бащата на Влад – Влад Дракул, а в една от стаите, в която уж се е появил на бял свят малкият Влад, по време на реставрацията били открити стенописи. В наши дни в къщата се намира не музей, а ресторант «Дракула».

А тези, които тепърва ще видят направения приживе, практически неизвестен в Русия портрет на Дракула, ги чака разочарование – изобразеният на платното човек явно не прилича на кръвожаден садист и маниак. Малкият експеримент показва: хората, не знаещи кой именно е изобразен на платното, нерядко определяли «неизвестния» като красив и нещастен… Да опитаме и ние за минута да забравим за репутацията на «великия изверг», непревзето да погледнем портрета на Дракула. Преди всичко, привличат вниманието големите, страдалчески, красиви очи на Влад. В тях може да се прочете обърканост, страх, но няма даже сянка от жестокост и злоба. Освен това поразява неестествената мършавост на изтощеното му, пожълтяло лице. Разглеждайки портрета, може да се предположи, че върху този човек са се изсипали жестоки изпитания и лишения, че той е по-скоро мъченик, а не изверг, жертва, не палач…

Влад Дракула. Единственият портрет на княза, направен приживе от неизвестен художник по време на затворничеството му в унгарския затвор.

Какво е това: преднамерена лъжа на художника или поразителното несъответствие между истинския портрет на Дракула и дадената му характеристика има друго обяснение? Да проведем малко разследване, обръщайки се към «уликите» – писмените документи от XV век. Всички те ли, както изглежда на пръв поглед, свидетелстват срещу Влад или това е само върхът на айсберга, най-ефектните и запомнящи се произведения, изтласкващи на втори план сухите, можещи да ни се сторят скучни, документи? Наистина, ние съдим за постъпките на Влад по художествените, в по-голямата си част немски повести от този период, оставяйки настрана съхранилите се досега в архивите писма на самия княз и други официални документи от времето на неговото управление. Какъв е Влад Дракула в светлината на обективния исторически анализ?

* * *

Влад оглавил Влахия на двадесет и пет годишна възраст, през 1456 година, в много тежки за княжеството времена, когато Османската империя разширявала владенията си на Балканите, завладявайки една страна след друга. Вече попаднали под турски гнет Сърбия и България, паднал Константинопол, пряка заплаха надвиснала над румънските княжества. Князът на малка Влахия успешно противостоял на агресора и даже сам атакувал турците, извършвайки през 1461-62 година поход на територията на окупирана България. Една от целите на похода била да освободи и да разсели във Влахия изповядващите православна вяра български селяни. Европа възторжено приветствала победата на Дракула, а импулсивните италианци даже започнали да наричат жителите на Влахия «Draguli», в чест на техния безстрашен княз. Голямата война с Турция била неизбежна. Влахия възпрепятствала разширението на Османската империя и султан Мехмед II взел решение по военен път да свали неудобния княз. За трона на Влахия претендирал по-младият брат на Дракула Раду Красивия, който приел исляма и станал фаворит на султана. Разбирайки, че не може сам да се изправи срещу най-голямата от времето на покоряването на Константинопол турска армия, Дракула се обърнал за помощ към съюзниците си. Сред тях били и римският папа Пий II, обещал да даде пари за кръстоносен поход, и младият унгарски крал Матияш Корвин, нарекъл Влад «любим и верен приятел», и лидери на други християнски страни. Всички те на думи поддържали влашкия княз, но когато през лятото на 1462 година надвиснала бедата, Дракула останал сам срещу страшния враг.


На снимката – това, което е останало от Куртя Веке – двореца в Букурещ, построен от Дракула, официална резиденция на влашките князе от XVI век. Пред развалините на двореца е поставен бюст на основателя на румънската столица. Дракула започнал строителството на Букурещ около 1459 г., с намерението да построи мощна крепост, преграждаща пътя на турските завоеватели.

* * *

Положението било отчайващо и Влад направил всичко възможно, за да устои в тази неравна схватка. Той призовал в армията цялото мъжко население на княжеството, включително и дванадесетгодишните, използвал тактиката на “изгорената земя”, оставил на врага изгорени села, където им било невъзможно да попълнят продоволствените си припаси, водил партизанска война. Още едно негово оръжие станал паническият ужас, който той внушавал на завоевателите. Защитавайки своята земя, Дракула безжалостно изтребвал враговете – набивал пленените на кол, използвайки срещу турците много «популярното» в самата Османска империя наказание.


Печат на Дракула. Надписът на старославянски гласи: «Влад Воевода по милост Божия господин на земята Унгровлахия».

Турско-влашката война от лятото на 1462 година влязла в историята със знаменитата нощна атака, по време на която били унищожени около 15 000 османци. Султанът вече стоял пред вратите на столицата на княжеството Търговище, когато Дракула със 7 000 воини проникнал във вражеския лагер с намерението да убие султана и така да спре турската агресия. Влад не успял да осъществи до края дръзкия си план, но неочакваната нощна атака предизвикала паника във вражеския лагер и като следствие – много големи загуби. След кървавата нощ Мехмед II напуснал Влахия, оставяйки част от войските на Раду Красивия, на когото предстояло сам да вземе властта от по-големия си брат.

* * *

Блестящата победа на Дракула над войските на султана се оказала безполезна: Влад победил врага, но не успял да противодейства на «приятелите». Предателството на молдавския княз Стефан, братовчед и приятел на Дракула, неочаквано преминал на страната на Раду, се оказало преломен момент във войната. Дракула не можел да се сражава на два фронта и отстъпил в Трансилвания, където го чакали дошлите на помощ войски на още един «приятел» – унгарският крал Матияш Корвин.
А после се случило нещо странно. В разгара на преговорите Корвин заповядал да арестуват «верния и любим приятел», обвинявайки го в тайна кореспонденция с Турция. В писма, уж заловени от унгарците, Дракула молел Мехмед II за прошка, предлагал му своята помощ в завладяването на Унгария и на самия унгарски крал. Мнозинството от съвременните историци считат писмата за груб фалшификат: те са написани в несвойствен за Дракула маниер, предложенията в тях са абсурдни, но най-главното – оригиналите на писмата, тези най-важни улики, решили съдбата на княза, били «загубени», и се съхранили само копията им на латински – в «Записките» на Пий II. Подписите на Дракула в тях, естествено, липсвали. Въпреки това Влад бил арестуван в края на ноември 1462 година, окован във вериги и изпратен в унгарската столица Буда, където без съд и присъда прекарал в затвора около дванадесет години.


Кралят на Унгария Матияш Корвин. По-младият син на Янош Хунияди обичал да го изобразяват по маниера на римските императори, с лавров венец на главата. Считал се за покровител на науките и изкуствата. В годините на управлението му рязко нараснали разходите за двора и кралят търсел начини да попълва хазната – от увеличаването на данъците до използването на парите, които получил от Ватикана за кръстоносни походи.

Какво заставило Матияш да се съгласи с фалшивите обвинения и жестоко да се разправи със своя съюзник, помогнал му преди време да заеме унгарския престол? Причината се оказала банална. По свидетелството на автора на «Унгарска хроника» Антонио Бонфини, Матияш Корвин получил от папа Пий II 40 000 гулдена за провеждане на кръстоносен поход, но не използвал тези пари по предназначение. С други думи, постоянно нуждаещият се от пари крал просто сложил в джоба си значителната сума и прехвърлил вината за прекъснатия поход на своя васал, който уж водел двойна игра и плетял интриги с турците. Но обвиненията в държавна измяна на човека, известен в Европа с непримиримата си борба с Османската империя, този, който едва не убил и фактически обърнал в бягство покорителя на Константинопол Мехмед II, звучали достатъчно абсурдно. Искайки да разбере какво се е случило в действителност, Пий II поръчал на своя посланик в Буда Николас Модрус на място да се ориентира в обстановката. Ето как Модрус описал външността на намиращия се в унгарския затвор Влад:

«Той беше не много висок, но много набит и силен, със студен и ужасен вид, силен орлов нос, издути ноздри и тънко зачервено лице, върху което дълги ресници обрамчваха големи, широко отворени зелени очи; гъстите черни мустаци правеха вида му заплашителен. Лицето му и брадата бяха избръснати, но имаше мустаци, подутите слепоочия увеличаваха обема на главата му, бича шия свързваше главата с туловището, вълнисти черни къдрици падаха на широките му плещи».

Модрус не оставил свидетелство какво е говорил в своя защита затворникът, но описанието на външността му се оказало по-красноречиво от всички думи. Видът на Дракула наистина бил ужасен: подпухналата, подута глава и налятото с кръв лице подсказват, че князът е бит, принуждавайки го да признае лъжливите обвинения, да подпише изфабрикуваните писма и така да бъдат узаконени действията на Корвин. Но Влад, преживял в младостта си, още преди идването си на власт, ужасите на турския плен, мъжествено посрещнал новите изпитания. Той не оклеветил себе си, не поставил подписа си под фалшифицираните документи, и на краля се наложило да измисля други обвинения, не изискващи писменото признание на пленника.



Замъкът Корвинещ в Трансилвания – родово гнездо на унгарския крал Матияш Корвин. Малката крепост се превърнала в разкошен замък при бащата на Матияш – Янош Хунияди (Корвин). Съдбата на самия Хунияди е достатъчно интересна. Дребният влашки дворянин направил кариера, участвайки в хуситски войни и кръстоносни походи, в които не се гнусял да граби съюзниците си. С времето Хунияди станал притежател на най-голямото състояние и високи длъжности в държавата, бил избран за управник на Унгарското кралство.

Князът бил обвинен в жестокост, която уж проявил по отношение на саксонското население, влизащо в състава на Унгарското кралство в Трансилвания. По свидетелството на Модрус, Матияш Корвин лично разказвал за злодеянията на васала си, а после показал някакъв анонимен документ, в който обстоятелствено, с немска пунктуалност се съобщавало за кървавите похождения на «великия изверг». В доноса се говорело за десетки хиляди избити мирни жители и за първи път се споменавали анекдотите за живите изгорени нищи, за набитите на кол монаси, за това, че Дракула заповядал да заковат с гвоздеи шапките към главите на чуждестранните посланици и прочие подобни истории. Неизвестният автор сравнявал влашкия княз с тираните от древността, твърдейки, че по време на неговото управление Влахия напомняла «гора от набити на кол», обвинявал Влад в невиждана жестокост, без при това изобщо да се погрижи за правдоподобността на разказа си. В текста на доноса се срещали много противоречия, например, посочените в документа названия на населените пунктове, където уж били унищожени по 20–30 000 (!) души и до сега не могат да бъдат идентифицирани от историците.
Какво послужило за документална основа на този донос? Ние знаем, че Дракула действително извършил няколко рейда в Трансилвания, унищожавайки скрилите се там заговорници, сред които се намирали претенденти за влашкия престол. Но независимо от тези локални военни операции, князът не прекъснал търговските си отношения с трансилванските саксонски градове Сибиу и Брашов, което потвърждава деловата преписка на Дракула от този период. Много важно е да се отбележи, че освен появилия се през 1462 г. донос, няма нито едно по-ранно свидетелство за масови убийства на мирно население на територията на Трансилвания от 50-те години на XV век.
Невъзможно е да си представим, че унищожението на десетки хиляди хора, регулярно извършвано в продължение на няколко години, би могло да остане незабелязано в Европа и да не намери отражение в хрониките и дипломатическите преписки от онова време. Следователно, рейдовете на Дракула в принадлежащите на Влахия, но разположени на територията на Трансилвания анклави, в момента на тяхното провеждане са се разглеждали в европейските страни като вътрешна работа на Влахия и не предизвикали никакъв обществен резонанс. На основата на тези факти може да се твърди, че анонимният документ, за първи път съобщил за злодеянията на «великия изверг», не съответствал на действителността и се оказал поредният фалшификат, изфабрикуван по заповед на крал Матияш след «писмото до султана», за да се оправдае незаконният арест на Дракула.

* * *

За папа Пий II – а той бил близък приятел на германския император Фридрих III и съчувствал на саксонското население на Трансилвания – такива обяснения се оказали достатъчни. Той не се намесил в съдбата на високопоставения пленник, оставяйки в сила решението на унгарския крал. А самият Матияш Корвин, който чувствал неустойчивостта на повдигнатите обвинения, продължил да дискредитира измъчвания в тъмницата Дракула, прибягвайки, казано на съвременен език, до услугите на «средствата за масова информация». Поемата на Михаел Бехайм, създадена въз основа на доноса, гравюрите, изобразяващи жестокия тиранин, «разпратени по целия свят за всеобщо разглеждане», и, накрая, множеството тиражи на първопечатните брошури (от които до нас са достигнали тринадесет) под общо название «За един велик изверг» – всичко това трябвало да формира негативно отношение към Дракула, да го превърне от герой в злодей.


Илюстрация към първопечатната брошура «За един велик изверг, именуем Дракула Вайда» (Любек, 1488; Бамберг, 1491). Известно е, че немските гравюри от XV век били условни – нямали портретно сходство с реалните хора, изобразени на тях. Но именно тези гравюри, появили се след гибелта на княза, и до ден днешен се възприемат като «портрети» на Дракула.

Портретът на Влад, за който вече стана дума, също бил нарисуван по време на неговото затворничество. Възможно е, Матияш да е искал да получи изображение на «чудовище», но се излъгал – четката на художника запечатала на платното благородния, пълен с достойнство облик на влашкия княз. А богатата дреха само подчертавала жълтия, болезнен цвят на лицето и крайната степен на изтощение на затворника, подсказваща при какви ужасни условия е държан той.
Съдейки по всичко, Матияш Корвин не възнамерявал да освободи своя пленник, обричайки го на бавна смърт в тъмницата. Но съдбата подарила на Дракула възможността да изживее още един полет. По време на управлението на Раду Красивия Влахия напълно се подчинила на Турция, което не могло да не тревожи новия римски папа Сикст IV. Може би именно намесата на понтифика променила съдбата на Дракула. Князът на Влахия бил показал на дело, че може да противостои на турската заплаха, и затова именно на него му предстояло да поведе в бой християнската армия в нов кръстоносен поход. Условията за освобождаването му от затвора били преминаването от православна вяра в католическа и женитбата за братовчедка на Корвин. Парадоксално, но «великият изверг» могъл да получи свобода само сродявайки се с унгарския крал, който доскоро представял Дракула като кръвожаден дивак…
Две години след освобождението му, през лятото на 1476 г., като един от командващите унгарската армия, Влад поел на поход, чиято цел била освобождаването на окупираната от турците Влахия. Войската преминала през територията на Трансилвания и са се съхранили документи, съобщаващи, че гражданите на саксонския Брашов радостно приветствали завръщането на «великия изверг», който, ако се вярва на доноса, няколко години преди това вършил тук нечувани злодеяния.
Влизайки в бой с болярите във Влахия, Дракула изтласкал турската войска и на 26 ноември 1476 година отново заел престола на княжеството. Управлението му било много кратко – той бил обкръжен от явни и скрити врагове, и затова фаталната развръзка била неизбежна. Гибелта на Влад в края на декември е забулена в тайна. Има няколко версии за случилото се, но всички се свеждат до това, че князът паднал жертва на измяна, доверявайки се на намиращ се в обкръжението му предател. Известно е, че главата на Дракула предали в дар на турския султан, който заповядал да бъде изложена на един от площадите на Константинопол. А според румънските фолклорни източници обезглавеното тяло на княза намерили монаси от разположения недалеч от Букурещ манастир Снагов и го погребали в построения от самия Дракула параклис близо до олтара.

* * *

Така бил прекъснат краткият, но ярък живот на Влад Дракула. Защо, въпреки фактите, свидетелстващи, че влашкият княз е бил оклеветен, мълвата продължава да му приписва злодейства, които той никога не е извършвал? Противниците на Дракула твърдят: първо, многобройни произведения на различни автори съобщават за жестокостта на Влад и следователно такава гледна точка не може да не бъде обективна и, второ, няма хроники, които да го представят като извършващ благочестиви дела владетел. Да се опровергаят тези аргументи не е никак сложно. Анализът на произведенията, в които се говори за злодействата на Дракула доказва, че всички те водят до ръкописния донос от 1462 година, «оправдаващ» ареста на княза, или са написани от хора, намиращи се при унгарския двор по време на управлението на Матияш Корвин. Оттук е черпил и сведения за своята повест за Дракула, създадена около 1484 година, и руският посланик в Унгария дяк Фьодор Курицин.
Прониквайки във Влахия, широко тиражираните истории за деянията на «великия изверг» се трансформирали в псевдофолклорни повествования, които в действителност нямат нищо общо с народните предания, записани от фолклористите в районите на Румъния, непосредствено свързани с живота на Дракула. Оригиналните епизоди в турските хроники, които не съвпадат с немските произведения, обаче заслужават много по-голямо внимание. В тях турските хроникьори, не пестейки боите, описват жестокостта и храбростта на внушаващия ужас на враговете «Казъклъ» (което означава – Набивач на кол) и даже частично признават факта, че той обърнал в бягство самия султан. Прекрасно разбираме, че при описанията на хода на военните действия противоборстващите страни не могат да бъдат безпристрастни, но и не оспорваме, че Влад Дракула много жестоко се разправял с нахлулите в земята му завоеватели. Анализирайки източниците от XV столетие, може уверено да се твърди, че Дракула не е извършвал приписваните му чудовищни престъпления. Той действал в съответствие с жестоките закони на войната, но унищожаването на агресора на бойното поле при никакви обстоятелства не трябва да се сравнява с геноцида на мирното население, в което обвинявал Дракула клиентът на анонимния донос. Разказите за зверствата в Трансилвания, за които Дракула и получил репутацията си на «велик изверг», се оказват клевети, преследващи конкретни користни цели. Историята се стекла така, че потомците съдят за Дракула по това как описвали постъпките на Влад неговите врагове, стремящи се да опорочат княза, – къде ти при такава ситуация може да се говори за обективност?!
Що се отнася до отсъствието на хроники, възхваляващи Дракула, това се обяснява с прекалено краткия срок на неговото управление. Той просто не успял, а и вероятно не е считал за необходимо да се обзаведе с придворни летописци, в задължението на които влизало възхваляването на владетеля. Друго нещо били прославилия се със своята просветеност и хуманизъм крал Матияш, «със смъртта на когото умря и справедливостта», или управлявалия почти половин век молдавски княз Стефан, предал Дракула и набил на кол 2 000 румънци, но въпреки това наречен Велик и Свят…
В мътния поток на лъжата трудно се различава истината, но за щастие до нас са дошли документални свидетелства как е управлявал страната си Влад Дракула. Запазили са се подписани от него грамоти, в които той дарява на селяните земя, привилегии на манастири, договор с Турция, отговорно и последователно отстояващ правата на гражданите на Влахия. Знаем, че Дракула е настоявал за съблюдаване на църковните обреди за наказаните престъпници и този много важен факт опровергава напълно твърдението, че той уж набивал на кол изповядващите християнството жители на румънското княжество. Известно е, че е строил църкви и манастири, основал Букурещ, с отчаяна храброст се сражавал с турските завоеватели, защитавайки своя народ и своята земя. А още има и легенда как Дракула се среща с Бога, опитвайки се да узнае къде е гробът на неговия баща, за да издигне на това място храм…

* * *

Съществуват два образа на Дракула. Ние знаем Влад Дракула – националния герой на Румъния, мъдрия и храбър владетел, мъченика, предаден от приятелите си и прекарал в затвора около една трета от живота си, набеден, оклеветен, но не и сломен. Известен ни е и друг Дракула – герой на анекдотични повести от XV век, маниак, «велик изверг», а по-късно и навеки проклет от Бога вампир. Относно вампиризма: в каквито и зверства да са обвинявали княза неговите съвременници, няма нито един писмен източник, в който да се твърди, че е пил кръвта на своите жертви. Идеята да се «превърне» Дракула във вампир възникнала едва през XIX век. Членуващият в окултния орден «Златна Заря» (той практикувал черна магия) Брам Стокър се заинтересувал от тази историческа личност с помощта на професор Арминиус Вамбери, който бил известен не само като учен, но и като унгарски националист. Така се появил граф Дракула – литературен персонаж, постепенно превърнал се в масовото съзнание в главен вампир на всички времена и народи.
Между тези два диаметрално противоположни образа на влашкия княз няма нищо общо, но за да си отговорим на въпроса какъв човек е бил Влад Дракула в действителност, достатъчно е да се види неговият портрет, да се вгледаме е неговите мъдри и печални очи…

_____________________________________________________
(1) Прозвището Цепеш (tepes – от румънското tepea – кол, буквално – Пробождащ, Набиващ на кол) Дракула получил от своите врагове. Така приживе са го назовавали ненавиждащите го турци. Но в самата Влахия и в други християнски страни той бил известен като Дракула, тоест «Син на Дракона» (прозвище, наследено от баща му). Така са го наричали във всички официални документи, така е подписвал и сам някои свои писма. Румънското Цепеш за първи път е било споменато едва през 1508 година, цели тридесет и две години след смъртта му. Но независимо от фактите, повечето съвременни историци наричат Влад III Цепеш, а не Дракула.


[Из. Литературен свят]

Криминалното досие на Дракона

Влад Дракула е нещо повече от обикновен средновековен деспот. Биографите Раду Флореску и Реймънд Макнали го наричат „човек с много лица“. Той бил политик; войвода; ерудит и образован благородник, когато ситуацията го изисквала, а когато се налагало се превръщал в масов убиец. Говорел няколко езика – румънски, турски, латински и немски – и владеел до съвършенство майсторството на меча и стрелбата с лък. Той бил отличен ездач и предвождал атакуващата си армия на гърба на коня като същински Берсерк. През три различни периода той управлявал Влахия, едно от трите унгарски княжества, които по-късно се сливат с другите – Трансилвания (на север) и Молдавия/Молдова (на изток) – за да образуват държавата Румъния. Тъй като неговата провинция Влахия се намира точно над Дунавската равнина, която разделя днешна Румъния от Османската империя, той се превръща в предна защита срещу грозящата опасност. Въпреки неговите жестоки и свирепи наказания, благодарение на нестихващата му омраза към османските турци, днес Влад е считан за национален герой. Той често е почитан като светец, защото намира смъртта си в битка и дори се изправя срещу собствения си брат-предател.

Човек или мит

„Apa trece, pietrele ramin – Водата си тече, а скалите остават.“— стара румънска поговорка.
Брам Стокър
Брам Стокър
Романът „Дракула“ на Брам Стокър, публикуван през 1897 г., продължава да всява ужас в читателите и днес. Книгата е готическо, мрачно, брилянтно и изключително интересно произведение на изкуството. Атмосферата, която тя създава е по-страховита дори от роман на Стивън Кинг.
Но… мнозина от читателите (извън Европа) нямат представа, че образът на вампира Дракула е вдъхновен от един високопоставен член на румънския кралски двор, който оставя голям отпечатък в историята на Европа – и е много по-ужасяващ от своя измислен наследник. Макар да не бил острозъб кръвопиец с черно наметало и литературна слава, зверствата на истинската историческа фигура далеч надминават тези на творението на Стокър.
Княз Влад, или както го наричат още по негово време Дракула (което означава „Син на Дракона“), стои начело на списъка с румънски кръстоносци, които, в годините между Средновековието и Ренесанса, водят неспирни войни, за да не допуснат османските турци в своята родина.
Дракула съвсем не е светец. Той управлявал своето военно кралство Влахия (Влашко) – южна Румъния – с тежък и напоен от кръв юмрук. Не само за турците, но и за много от собствените му сънародници, той става известен като Влад Набивача на кол (Vlad Die Tepes). Той бил твърдо решен да не се поддава на интригите на нечестната политическа игра на аристокрацията в един свят, в който на принцовете им се налага ежедневно да се усмихват на лицемерни „съюзници“, а параноята сред благородниците била, вероятно с право, жизнено необходима за един суверен. Дракула изгражда около себе си стена, която не допускала нито приятелства, нито вяра в някого. По време на управлението си той убива хиляди хора, побивайки ги на гора от колове около замъка си. Според него те били или предатели, или бъдещи такива, или врагове на Румъния и Римокатолическата църква. Понякога той убивал просто за да покаже на останалите метежници и престъпници каква ще бъде съдбата им, ако създават проблеми.
„Въпреки, че много западняци не разбират как един човек, чиято политическа и военна кариера е потопена в кръв като тази на Влад Дракула“ – пише Елизабет Милър за списанието „Дневник на мрака“, – „факт е, че за мнозина румънци той е въплъщение на героизъм… Точно в тази двойнственост се крие неговият магнетизъм.“
Изпълненият с приключения живот на Дракула го среща с някои от най-интересните личности на онази епоха, сред които „Белия рицар“ Янош Хуняди, унгарският крал Матей Корвин и амбициозният турски султан Мехмед. През своя живот той става свидетел на изобретяването на барута, Свещените кръстоносни походи, падането на Константинопол и новата философия за изкуството, алхимията и културата, наречена по-късно Ренесанс.
Не е случайност, че червенобрадият ирландски писател Брам Стокър избира през 1896 г. истинския Побивач на колове за прототип на своя носферату. Въпреки че авторът никога не бил стъпвал на румънска земя и провеждал проучванията си в Лондонската библиотека, очевидно е, че прочутият граф Дракула се доближава до своя исторически двойник. Сред томовете, които изчита, Стокър се натъква на легендите за войводата Дракула, чийто жестокости карали християнския западен свят да трепери и чиято смелост спасява същия този запад от Аллах.
Някои автори от 20-и век отричат връзката между действителния румънски владетел и кръвожадния литературен граф и са на мнението, че Стокър просто е използвал поетичността на името му. Техните твърдения почиват на две основания. Първото е, че злодеят на Стокър обитава замък в Трансилвания, а не в подножието на Влахия. Второто е, че във вените на вампира, описан от Стокър, е текла кръв на чекал и той произхождал от една „северна страна“, а не от стар влашки род.
Други писатели обаче, които са наясно с волностите, позволени в литературата, посочват очевидните прилики, които трудно биха могли да бъдат приписани на случайността. Най-ярки са препратките към миналото на граф Дракула, разказани от самия литературен герой. Те обрисуват една история твърде близка до тази на Влад Дракула.
В романа, когато английският адвокат Джонатан Харкър посещава замъка на Дракула, за да приключи договор за сделка с недвижим имот (вампирът възнамерявал да се премести в Лондон в търсене на свежа кръв), графът описва земите, през които Харкър току-що бил минал като „земя, за която са се били векове наред влахи, саксонци и турци… напоена с кръвта на мъже, патриоти и завоеватели“.
В една от следващите глави граф Дракула разказва на Харкър за собственото си кралско потекло: „Не е за вярване, че ние бяхме завоевателска раса, че бяхме горди; че когато маджарите, ломбардите, аварите, българите и турците се изсипваха с хиляди на нашите граници, ние успявахме да ги отблъснем… На нас от векове ни беше поверено да пазим границата с турските земи; едно безкрайно задължение.“
В един момент граф Дракула споменава свой „предшественик“, който бил „продал хората си на турците, донасяйки им робство и срам!“. Влад Дракула имал брат, известен със същите деяния.
В романа има още много препратки, като например спомени за военни кампании, в които графът бил участвал, съвременици, с които се бил запознавал, и места, които бил посещавал.
Следва историята на истинския Дракула, чието име се възражда в „едно от десетте най-познати имена в света“.

Където Изтокът среща Запада

Влад Дракула е роден или през ноември, или през декември (данните са оскъдни) 1431 г. в Трансилвания. Това румънско княжество по онова време било под владичеството на западната си съседка Унгария. Бащата на Дракула, Влад ІІ от династията Басараб, бил неин кралски наместник. Като член на знатния род Басараб, Дракона си спечелва репутацията на свиреп княз-воин. По времето, когато неговата съпруга княгиня Княжна от Молдавия ражда втория му син, той се стремял към трона на Влахия, която се намира на юг от Трансилвания.
Поради тези причини Дракула се ражда в смутни времена. Още преди да може да ходи и да говори, той трябва да е почуствал напрежението на епохата, политическите битки и интригите, които били част от живота на един принц.
През 15-и век Румъния се намира на границата между културите на Изтока и Запада, а османските турци и техните мюсюлмански обичаи представлявали заплаха за римокатолическата земя. Страната се превръща във фактическата преграда между две опониращи си култури.
От 1100 г. нататък кръстоносците, които тръгват на поход за спасяването на Византия и опазването на Европа от турците, минават през Румъния и предизвикват армиите на всеки следващ султан. Много от битките се състояли точно над и под Дунава, на границата между днешна Румъния и България. В крайна сметка България и нейната съседка Сърбия падат под турско робство. Това превръща Румъния в отворена порта, през която турците можели да нахлуят във всеки един момент.
Но турците не били единствената опасност за Румъния. Невероятно, но точно в разгара на турската заплаха, европейските династии, които я обграждали – Унгария, Германия и Полша – се биели помежду си за контрол над страната. И като че ли това не било достатъчно – румънците се сражавали един с друг за титли и земи!
„Съществували вътрешни проблеми, свързани с наследниците на трона“ – разказва Баду Богдан, писател от румънско-американски произход, който поддържа един чудесен сайт за историческия Дракула. – „На територията на Румъния няколко кралски семейства се биели помежду си за това кой ще управлява страната. Политическото положение било крайно нестабилно“.
Причините за тази нестабилност не могат да се обяснят накратко, тъй като са доста сложни. Все пак, нужно е някакво обяснение, за да можем да разберем мотивите и целите за бъдещите методи на управление на Дракула.

История, раздирана от войни

Най-просто казано, историята започва бурно, дълго преди Ренесанса, дълго преди Средновековието, дълго преди заплахата от османско владичество над Европа, и дълго преди самата Европа да се формира така, както я познаваме днес. Векове преди Христа даките, които обитавали планините на централна Румъния, са принудени да се отдръпнат пред разгръщащата се Римска империя. Рим скоро разбира, че не е лесна задача да се завладеят тези планинци и защитата на даките успявала да ги удържи до 106 г. пр.н.е., когато Карпатите се превиват под сандала на римските армии. Румъния остава римска провинция в продължение на двеста години и е свидетел на бавния преход от езичеството към християнството, след появата на Константин и неговата Свещена Римска империя.
Спокойствието не продължава дълго. Скоро варварските племена на славяни, готи и хуни – сред които и Атила – потъпкват земите на Румъния в първите векове от новата ера, унищожавайки икономиката, търговията и културата й.
Когато през 10-и век инвазиите спират, Румъния е заселена с наследниците на хората, покорявали я през вековете. Населението представлявало една многоезична смесица от западно и източно-европейски влияния, с лек привкус на римски, византийски, унгарски, флорентински и саксонски нюанси. По склоновете на планините това влияние можело да се види в архитектурата. Поетичните гръцки и италиански форми се смесвали с тежкия акцент на правите германски линии. В градове като Бистриц, Суковена, Брашов и Букурещ останките от римски акведукти все още прокарват вода покрай мавритански покриви, латински пиаци, немски къщурки.
Налагало се тази разнородна концентрация от националности – състояща се предимно от саксонци и унгарци – да се събере в една сила. Мощната съседка Унгария в крайна сметка поглъща Румъния като част от Кралство Унгария.
Някогашната Румъния не е страната, която познаваме днес. Тя се състояла предимно от днешната си централна част, позната като Трансилвания или Карпатите. Близо до нея се намирали двете „независими държави“ Молдавия и Влахия, но те били смятани за част от Румъния. Поради географското си разположение, търговското си значение и факта, че била управлявана от Дракула, Влахия ще бъде във фокуса на предстоящите страници.

Предци

Според книгата „Трансилвания – Корените на етническия конфликт“, публикувана от„Кент Стейт Прес“„Социалната организация на румънците… била относително проста. Отделните групи от странстващи пастири и войници били под управлението на войвода (принц-воин) и на княза. Тези местни лидери представлявали основният контакт между румънците и унгарските политически и духовнически власти“.
Управляващата класа (или болярите) на Румъния били местните маджари и чекали. През годините се получава някакво объркване, що се отнася до точния произход на Дракула. Според Брам Стокър той е чекал. Но Раду Флореску и Реймънд Макнали, в своя отлично обследван труд „В търсене на Дракула“, твърдят, че той би трябвало да бъде от доста по-старо племе. Племе, което датира отпреди даките и от периода преди Римската империя.
Въпреки това, много от предците на Дракула са били принцове-воини на Влахия. Един от най-бележитите, Басараб Велики, отблъсква монголите от земите си някъде през 1300 г. Неговият син (дядото на Дракула), на име Мирчо, също бил воин, който отбелязва много победи над турците.
Бащата на Дракула, Влад ІІ, наследява ума и издръжливостта на Мирчо. За своето рицарство той бил посветен в Кралския орден на Дракона през 1431 г., само няколко месеца преди раждането на сина му Влад. От този момент нататък Влад ІІ започва да използва псевдонима „Дракона“ (на румънски Дракул). Когато към Дракул се прибави„а“, в румънския език това означава „син на“. По този начин наследникът на Дракона, младият Влад, се сдобива с вечния си прякор: Дракула.

Дракона

Преди да проследим живота на Дракула, нека отделим известно време на неговия баща, Влад ІІ Дракона, който също е важен исторически елемент и чийто постъпки доста повлияват на сина му. Дракона е роден незаконно през 1392 г. от една от наложниците на баща му Мирчо. След смъртта на Мирчо, тронът е предаден на неговия законороден брат Михаил. Дракона не се оплаквал, а се задоволил да бъде кралски паж на унгарския крал Сигизмунд І Люксембургски. При него той получава класическо образование от най-добрите европейски преподаватели. Когато Сигизмунд започва да събира армия, за да посрещне турците на границата, верният и благодарен Влад го последвал с копие и меч в ръка.
Михаил умира през 1421 г., оставяйки Влахия на произвола на грабителите. Влад бил наясно, че някои от доведените му братя, незаконородени като него, са вперили поглед в трона. Както и неговият братовчед Данещи. Разбирайки, че Данещи събира армия, за да превземе княжеството, Влад потърсил покровителството на Сигизмунд, за да получи право на владение за себе си. Сигизмунд му отказал, позовавайки се на младата му възраст и липсата на опит, и вместо това подкрепил Данещи.
Влад бързо излекувал наранените си чувства, заминавайки за Константинопол, седалището на последните останки от Свещената Римска империя, където се нагърбил със задачата да бъде дипломат между римокатолическата и източно-ортодоксалната църква. Папа Пий ІІ в Рим, който се бил устремил да обедини двете вери, помолва Сигизмунд да му изпрати дипломат, притежаващ дар слово и такт, който да убеди римския император да разгледа предложението му да се обедини с Ватикана. Това че Сигизмунд се спрял на Влад било голям комплимент.
Византийският император Йоан VІІІ Палеолог оценил високите идеали и скромността на унгарския пратеник, но бил принуден да му стовари лоши новини. Въпреки че императорът не бил съвсем против идеята за събиране на двете вери, точно сега моментът не бил подходящ. Свещената Римска империя била прекалено заета да брани целостта си от монголските и турски атаки. Дискусиите по религиозни въпроси трябвало да останат на заден план, докато владетелят обмисли стратегията си за един доста по-наболял проблем: да опази империята си. Влад смирено приел императорския отговор и го предал на Унгария.
Сигизмунд поискал повереникът му да остане в Унгария, за да му помогне в организацията на кръстоносен поход срещу турците. Влад обещал верността си на Негово Величество, но намерил време да се отбие в Румъния, където по-рано бил хвърлил око на дъщерята на принца на Молдавия Александру. Принцесата била на възраст за омъжване, била красива, и най-важното много заинтересована от ухажора си. Двойката сключва брак през 1427 г. и година по-късно им се ражда син, Мирчо ІІ.
През 1431 г., когато жена му била бременна с второто им дете, Влад е повикан обратно в Унгария. По-раншните планове на краля за поход срещу турците вече били в апогея си. Турците започвали да стават твърде опасни; те били покорили Сърбия и България и тяхната черна сянка подозрително се насочвала на северозапад към Унгария. Сигизмунд бил наясно, че страната му няма да може сама да устои на огромните сили на врага, затова потърсил подкрепа от другите европейски династии, които имали интерес да запазят Европа християнска. Той свиква в двора си две дузини държавни глави, за да участват в кампанията. Той посвещава всеки един от представителите във високо уважавания и древен Орден на Дракона – общество от рицари, чиято основна цел е да„защитават и разпространяват католицизма срещу… еретиците“. Сигизмунд признава Влад за свой съотечественик, чиято дипломация в Константинопол била посяла семената на признанието между Източната и Западната църква.

Трансилвански корени

Като допълнителна награда Сигизмунд подарява на Влад ІІ – вече наричан Дракона – управлението на Трансилвания. Това било опит от негова страна да компенсира предишния си отказ да подкрепи Влад в борбата за трона на Влахия. Тази длъжност задоволява Дракона за известно време, но сърцето му все още копнеело за господство над Влахия. Като нов губернатор на княжеството, Влад разполагал с въоръжената милиция на Трансилвания, която той тайно и умело започнал да подготвя за поход срещу Данещи.
Междувременно той премества семейството си в столицата на Трансилвания Сигишоара, където моментално взима под свое командване защитната крепост, извисяваща се на планината над града. В семейната резиденция – вила, която съществува и днес, неговата принцеса ражда втория му син. Но радостта на Дракона е кратка. Той научава, че Османските турци са прекосили Дунава и изливат войските си във Влахия. Принц Данещи, сразен и изплашен, бил предал меча си.
Турците щели да имат огромно влияние върху живота на момчето, което току-що проплакало за първи път в Сигишоара. И това момче, наречено от баща си Влад Дракула, щяло да окаже огромно влияние върху тях.

Сред османите

Османските турци произлизат от голям конгломерат от племена в Мала Азия в края на 13-и век. „Техните корени почиват на основата на Исляма, но от самото начало те представлявали разнородна смесица от етнически групи и религиозни убеждения“ – гласи докладът „Турция: Изучаване на страната“. – „Мюсюлманите са едно цяло… а турците като такива са турско-говорящи мюсюлмани-сунити.“
През 14-и век техните орди започват да настъпват на запад, поглъщайки първоначално само малки градове в Източния свят, принадлежащи на други номадски народи. Набирайки сили те скоро преминават западните граници, завладявайки българските земи и пробивайки корпуса на Свещената Римска империя. По времето на раждането на Дракула, през зимата на 1431 г., Османските турци управляват обширна територия, която се простира от Окциденталния Изток до границите на Западна Европа. Тяхната първа крачка към нахлуване в Европа трябвало да мине през Румъния.
Плановете им за по-нататъшна инвазия обаче щели да бъдат осуетени.
Разбира се, през 1431 г. те дори не предполагали, че след четвърт век ще се сблъскат с един румънец на име Дракула, който щял да се окаже по-умен, по-хитър и по-страшен от тях.
Като син на Дракона, от Влад Дракула се очаквало да стане воин. Въпреки че първородният Мирчо бил наследник на трона, бащата искал от всичките си синове – Мирчо, Влад и Раду (роден през 1435 г.) – да носят с чест семейното име. Те се научили как да държат лъка, да размахват меча и да яздят без седло, още преди да започнат училище. Изкуството на боя било преди всичко.
Дракона предвиждал големи неща за своя клан. Но, ако синовете му се превърнели вистински мъже, казвал си той, те щели да имат нужда от своя собствена власт. Да бъдат просто синове на губернатора на Трансилвания и марионетки на Унгария не било достатъчно. Следователно, единствената перспектива била да се отнеме свободна Влахия от плахото управление на Данещи, който буквално бил постлал приветственото килимче под краката на турците.
До 1435 г., Дракона успява да убеди своя ментор крал Сигизмунд да му даде достатъчно голяма армия, чрез която да измести слабоволевия си братовчед, преди Румъния да бъде изгубена завинаги. След тежка обсада на влашката столица Търговище, Дракона най-сетне сяда на така мечтания си трон.
Търговище, разположен на бреговете на река Дъмбовица, бил стар град още когато младият Дракула последвал своя баща-завоевател там. Съставен от оживени кръстовища и търговски пътища в южните земи на Карпатите, неговите стотици пазари и търговски магазини били оживени по всяко време. Близо до центъра на града се издигали византийските стрехи на богатите земевладелци, притежаващи плодородните полета с лозя, заобикалящи града.
Животът на Дракула в Търговище не бил по-различен от онзи в Трансилвания и се състоял главно от физическа подготовка и учение. Неговата майка, силно вярващата католическа княгиня Княжна, искала синовете й да получат религиозно образование и често им организирала събеседвания с монасите от близката Църква на Светия дух. Освен бойните умения, учението на момчетата включвало и всекидневни инжекции от география, математика, наука, езици, класически изкуства и философия.
Дракула и неговият по-голям брат Мирчо били доста буйни момчета и често се забърквали в неприятности заедно с останалите синове на местните боляри. По външност те много приличали на баща си, с неговите тъмни черти, орлов нос и високи скули. Говори се, че Дракула бил наследил избухливия и лют характер на баща си.
Въпреки военната си подготовка, техният по-малък брат Раду бил тихо момче и предпочитал компанията само на определени младежи. (Флореску и Макнали предполагат, че Раду е бил хомосексуалист). Той имал ангелско лице с чертите на майка си и след време започнали да го наричат Раду Красивия. След години той и Дракула щели да се превърнат в смъртни врагове.
Колкото до Дракона, той се превръща във важен влашки държавник. Той управлявал твърдо, но честно, макар че понякога се разкъсвал между съвестта и дълга си. Поради слабоволието на неговия предшественик Данещи, силите на турския султан Мурад ІІ били стъпили твърдо на позициите си и можели да пометат княжеството във всеки един момент. Те били навсякъде. Техните кервани минавали през Търговище, Бузау и Букурещ; конниците им прекосявали необезпокоявано границата с турска България на път към Карпатите; пехотата им лагерувала открито на реките Арджеш и Олт. С две думи султан Мурад – а не Дракона- притежавал Влахия. Като доказателство за това, последният трябвало да плаща на султана по 10 000 златни дуката на година, за да опази големите градове в провинцията си от свирепа атака.

Условията на султана

Според различните източници отношенията на Дракона с турците са били или насилствени (поради невъзможността му да им окаже съпротива), или избрани от него самия (т.е., той избрал да остане неутрален, смятайки това за по-малкото зло в запазването на свободата на Влахия).
Янош Хуняди
Янош Хуняди
Познавайки характера на Дракона, можем да предположим, че той просто е изчаквал най-удобния момент за нападение. Когато обаче тази възможност се появява през 1442 г., той отказва да се присъедини към известния и политически амбициозен „Бял рицар“Янош Хуняди, вицекрал на Трансилвания, който събира огромна армия и възнамерявал да изрита турците обратно в България.
Някои автори смятат, че Дракона е бил песимистично настроен и е вярвал, че Хуняди няма никакъв шанс. Въпреки това, Белия рицар застава начело на войска, съставена предимно от армията, заета му от унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, и тръгва да се бие без подкрепата на влашкия княз. След кървава битка близо до Дунава, турците, под командването на Сихабедин, са прогонени на юг от реката.
Разстроен и ядосан от погрома над армията му, султан Мурад свиква няколко върховни европейски особи, сред които и Дракона, на преговори в Галиполи. Никой освен Дракона не се явява на срещата. Той взима със себе си двамата си сина, 13-годишният Дракула и 9-годишният Раду, вярвайки, че призивът на султана е с мирни намерения. Когато влизат в приемната на султана, той и двете момчета са незабавно арестувани.
Князът бил държан като затворник няколко дни и най-накрая бил освободен, но при следните условия, поставени от турския съд:
  1. да се закълне пред Библията и Корана, че в бъдеще ще избягва да се замесва във враждебни действия;
  2. да внесе в султанската хазна 10 000 дуката;
  3. за да докаже, че държи на думата си, да остави двамата си сина като заложници в Турция за неопределен период от време.
Дракона се съгласява с голяма неохота.
Не за първи път турците изтръгвали насила младежи от благороднически европейски семейства. Двамата пленници били изпратени в еничарските войски.
Раду и Дракула били преместени от Галиполи в град Адрианопол. С тях не се отнасяли като със затворници, но все пак ги държали под непрекъснато наблюдение. Те можели свободно да се разхождат по улиците, когато нямали други задължения, да взимат участие в източните обичаи, да вдъхват от атмосферата на пазарите, да вкусват невероятно ароматните ястия и дори да ухажват девойките, ако искат.
Раду нямал нужда от наблюдение, той се приспособил напълно към законите, обичаите и културата на Турция и започнал да гледа на нея като на своя втора родина.
Дракула, от друга страна, често показвал непокорство и необуздано поведение. Той бил добър ученик и не изразявал враждебността си съвсем открито, но често обичал да се кара с надзорниците си и се оплаквал от ограничения си живот. Той се борел за личната си свобода, обиждал пазачите си и твърде често омаловажавал азиатските обичаи.
Турците се принуждават да го поставят на изпитание – по точно на позорния стълб за бичуване – на няколко пъти.
През 1443-44 г. европейските християни предприемат още един поход срещу османците. Янош Хуняди отново бил техен предводител. Въпреки обещанието си към султана, Дракона им предлага 4000-на конница, под предводителството на своя син Мирчо, която се присъединява към кръстоносната армия на 10 октомври 1444 г. Все пак Дракона отказва да участва лично в офанзивата, надявайки се че султанът ще приеме решението му като символ на лоялност и няма да навреди на децата му.

Екзекуциите

Щом разбира, че Хуняди е предприел нова атака, султанът нарежда момчетата на Дракона да бъдат хвърлени в тъмницата. Там те получавали всекидневни телесни наказания и били оставяни без храна за дълго време. Дързостта на Дракула му донася още по-сурово отношение. Все пак го пазели жив, най-вероятно за бъдещо изнудване от страна на султана.
От малкото прозорче на килията си Дракула наблюдавал екзекуциите на не толкова ценните затворници, извършващи се в двора на затвора. В зависимост от престъпленията си, хората бивали обесвани, прострелвани със стрели или копия, обезглавявани, прегазвани или давани за вечеря на някое диво животно. Много от тях били побивани на кол.
Първоначално, момчето може би е било погнусено от побиването на кол. Но след известно време той развива към това наказание някакъв нездрав интерес. Жертвата обикновено се побива по дължината на тялото, колът се вдига и човекът се оставя да издъхне на върха му. Смъртта е изключително мъчителна и често доста бавна. Мъжете били побивани през ректума, а жените през вагината. Дракула наблюдавал как жертвите се гърчат, пищят, кървят и накрая умират. Той гледал как гаргите кълват труповете им, които били оставяни на слънцето, докато заприличат на изгоряло месо.
Дракула се научава да ненавижда похитителите си заради тяхната жестокост, но му се искало и той да им отвърне със същото. Той мечтаел за деня, когато ще може да приложи тези мъчения на турците. Бит, гладен, нарязан, изгорен и принуден да гледа всекидневните екзекуции през прозореца си, той почти загубва разсъдъка си.
Армията на Хуняди постига три победи в турска България – в Перец, Ниш и София – но, когато достига важния пристанищен град Варна на Черно море, тя се сблъсква с могъща войска, начело с Мурад. Войската на Хуняди е сразена, а той самият хуква да спасява живота си. Той и малцина от войниците му, сред които и Мирчо, успяват да стигнат невредими до Румъния.
Белият рицар, който имал амбициите един ден да седне на трона на Унгария, загубва уважение след фиаското при Варна. За да компенсира това, той прегрупира силите си, събира една малка армия и напада замъка на Дракона във Влахия.
Дракона бил нападнат изневиделица. Стените на замъка му рухнали след кратка обсада. Отчаяният принц, неговата съпруга Княжна и синът му Мирчо побягват към околните възвишения, но не успяват да се измъкнат от завоевателите. Тримата са заловени и убити. Съдбата на Мирчо е най-жестока: той бил изгорен жив.

Сделка със султана

Когато новините за клането на семейството му стигат до 17-годишния Дракула, той изпада в дива ярост. Султан Мурад осъзнава, че момчето е страдало достатъчно, освобождава го от затвора и му предлага командващ пост в кавалерията. Дракула приема.
Това е първото доказателство за хитростта на Дракула. Използвайки един свой враг срещу друг, той успява да се измъкне от Турция, да си възвърне влашкия трон и да отмъсти за смъртта на родителите и брат си.
Той прави сделка със султана. Ако султанът се съгласи да му даде достатъчно войска, за да изтласка Хуняди извън Влахия и да постави него, Дракула, на трона, той щял да остави княжеството отворено за търговия с Турция, а пътищата свободни, както и да възстанови плащането на данъка от 10 000 дуката за султанската хазна. Султанът се съгласява.
През 1448 г. огромна конница последвала Дракула на запад. Те изненадват предните отряди на Хуняди в Косово поле, Сърбия, и в последвалата съдбоносна битка напълно ги унищожават. Настъпвайки на север в търсене на Хуняди, конницата на Дракула нахлува в Търговище. Но за голямо разочарование на Дракула, неговата плячка била изчезнала.
Важното е, че един Дракон се завърнал у дома. Той заел мястото си на трона, издирил всеки боляр, който бил застанал на страната на амбициозния Бял рицар срещу баща му, и се постарал да им даде добър урок.
Според някои истории, един верен слуга на Дракона намерил неговия меч на бойното поле и го върнал на сина му Дракула. Дракула щял да носи този меч до края на живота си и да умре с него. Първото предназначение на оръжието било да опита от кръвта на убийците на бившия си собственик.
Първото от трите отделни управления на Дракула започва. Но то нямало да трае дълго.

Манипулатори

Първият мандат на Дракула като княз на Влахия продължава точно толкова време, колкото било нужно на кралските шивачи да напълнят отново гардероба му. След два месеца разбитите войски на Янош Хуняди се прегрупират, този път под командването на васала на Хуняди, Вандислас. Когато огромната армия се появява на хоризонта, Дракула освобождава трона си и търси убежище при семейството на молдовския княз Богдан, който бил роднина на святата му майка.  Но той се заклева, че Влахия отново ще чуе за Дракула.
„Дракула останал в изгнание в Молдавия за три години, докато княз Богдан… бил убит“, – обяснява Рей Портър в статията си „Историческият Дракула“ – „Тогава той потърсил протекция от своя враг Хуняди. Моментът бил благоприятен; марионетката на Хуняди на влашкия престол (Вандислас) бил твърде про-турски настроен и Хуняди имал нужда от благонадежден човек във Влахия. В крайна сметка Хуняди приел за васал сина на своя стар враг..“
Съюзяването на Дракула с убиеца на родителите му било единствено с цел оцеляване. Хуняди, от своя страна осъзнавал, че ще се сдобие с непредвидим съюзник, който е добре запознат с това как мислят турците – и по-важното, как се бият. Приносът на Дракула в планирането на бъдещи експедиции щял да бъде безценен.
И двамата били манипулатори. И двамата били наясно с методите на другия. Като дипломати и опортюнисти, те изиграват картите си до край.
Тези два подозрителни и мнителни характера се срещат в планинския замък на Хуняди Хунедоара, за да сключат съглашение за партньорство. Дракула бил натоварен с командването на крепостта в Сибиу, разположена в далечния югозападен край на Трансилвания и пазеща границите от възможното нахлуване на Вандислас. Неговото незабавно назначение било с цел да се запазят двете трансилвански области Фарагас и Алмас от вражеските ръце.
В Сибиу Дракула чува за падането на Константинопол, един голям удар за източноевропейското християнство, с който е сложен краят на Свещената Римска империя. Константинопол е градът, който векове наред бил пазен от Кръстоносците, за да не попадне в ръцете на неверниците. Неговата загуба кара Папа Николай V да заяви: „Светлината на християнството внезапно угасна“.

Двойна офанзива

Европа е потресена и разярена, когато чува историите за клането в Константинопол, разкази за хиляди християни, побити на колове пред градските стени, за това как турците се смеели, празнували и ограбвали; истории за горящи църкви и как Светият кръст, който се издигал над замъка, бил използван за подпалки за погребалните клади. Румъния, Унгария, Франция, Германия, Италия, Полша и Португалия в един глас поискват смъртта на тогавашния султан Мехмед, който бил сменил Мурад. Унгария, която била начело на защитата, за пореден път призовава Белия рицар Янош Хуняди да отвърне на удара.
До първите месеци на 1456 г. става очевидно, че турската фракция се насочва в права линия към Белград. Този преден пост, разположен на границата между турска Сърбия и Унгария, се управлявал от шурея на Хуняди. Следвайки съветите на Дракула, Хуняди предлага план за двойна офанзива: 1) да се изпратят подкрепления в Белград и същевременно 2) да се атакува Вандислас във Влахия, за да му се попречи да отвори задната врата към основните сили на султана. Кръстоносците на Хуняди тръгват към Белград, а конницата на Дракула към Търговище. И двамата мъже успешно постигат поставените си цели.
Белград е спасен, но неговият спасител Хуняди умира от треска след по-малко от година. Във Влахия, Вандислас е сразен от Дракула в битка състояла се в Карпатската долина. Според недоказаните легенди, Дракула убива Вандислас собственоръчно, когато научава, че той е наредил семейството му да бъде убито. Двамата мъже се срещат на бойното поле, всеки с меч в ръка, и след кратък напрегнат момент Дракула отсича главата на врага си с един замах. Когато виждат какво се случва с предводителя им, войските на Вандислас свалят оръжията си и се предават.
Без да губи време 25-годишният Дракула се качва отново на трона на Влахия. Този път нямало да бъде свален лесно. Той нарежда на занаятчиите да изрисуват Герба на Дракона – летящ дракон (символ на храбростта), обгръщащ кръст (символ на католицизма) – върху печатите, знамената, монетите, обществените сгради, доспехите и да го поставят над трона му.

Румънска земя

Управляваната от Дракула Влахия била известна по онова време като Tara Romanescu,„Румънска земя“. На територията й от около 77 000 кв км имало над 3000 селца, спретнато разположени по боровите склонове в подножието на Карпатските планини. Населението наброявало приблизително половин милион души и било съставено главно от селяни, управлявани от маджарски земевладелци. Други важни градове по търговския маршрут Търговище-Дунав били Тиргсор, Букурещ и Браила.
Още по времето на дядото на Дракула, провинцията била управлявана от принц, наричан domnul. Той работел съвместно със земевладелците и болярите за разширяване на търговията и пазел сигурността на страната. Освен това, владетелят поддържал добри отношения с членовете на Римокатолическата църква, която доминирала в Румъния.
Дракула обаче имал нови и, според него, необходими планове за провинцията си. Той слага край на феодалната система на домнула, който не бил нищо повече от марионетка на управляващата класа на болярите и църковните лидери. След коронацията си обявил, че хората трябва да го възприемат като войвода, принц-воин, който управлява владението си според военните закони, където има един суверен, който взима решенията. Поради непрестанната турска заплаха, той считал Влахия за военна държава, а една такава държава се нуждаела от по-сурово управление.
До този момент болярите били създали свои собствени закони за търговията; тяхното законодателно тяло се произнасяло за цените; те контролирали стоките и раздавали титли за добре свършени услуги. Те дори имали правото да се месят в правораздаването на владетеля. На това трябвало да се сложи край.
За да осъществи плановете си, Дракула привлича на своя страна силни съюзници, които били служили вярно на баща му Дракона. Много от тях не били забравили, че по време на управлението на стария княз мнозина от земевладелците във Влахия създавали проблеми. Много от тях се опитвали да подкопаят властта на Дракона. Дракула вече бил посякъл отговорниците за смъртта на баща си, но това не било достатъчно.
След като научават за новата политика на промяна, няколко боляри се възпротивяват в писма и протестни сбирки. Осъзнавайки, че посланието му не се приема на сериозно, Дракула свиква целия болярски съвет – около двеста души – на обилна вечеря, за да им позволи да изкажат оплакванията си. След като ги изслушал, седналият начело на масата Дракула бутнал настрани чашата си с вино и заговорил:
„Вие говорите за лоялност към Влахия, Румъния и дори към мен. Но, въпреки това, вашата земя е била управлявана от мнозина князе, включително и от моя баща. Ще ми кажете ли каква е причината за това?“
Събралите се боляри започнали да се споглеждат, очаквайки някой от тях да поеме ролята на говорител. След като не получил отговор, войводата скочил на крака:
„Не смеете да признаете истината! Ще ви кажа защо князете идват и си отиват: защото сте безсрамни интриганти!“
Казвайки това, той дал знак на един царедворец, който чакал в предверието, който, от своя страна, сигнализирал на пазачите, чакащи във вестибюла.
„Ще бъдете съпроводени навън!“ – казал Дракула на гостите си. – „Махайте се от очите ми!“. Той вдигнал тост към тях с насмешка и ги наблюдавал докато се изнизвали, съпровождани от въоръжена охрана. Когато групата стигнала до двора на замъка, Дракула излязъл на балкона и кимнал с глава на пазачите. Болярите били пронизани с копия, а все още гърчещите им се тела били побити на колове пред стените на замъка.

Замъкът на Дракула

Един румънски ръкопис от 15-и век разказва и за друг епизод от отмъщението на Дракула. В неделната утрин на Великден, малко след кървавия банкет, една бригада от войници нахлула в градската катедрала по време на Голямата меса и изкарала около 300 боляри и техните семействата от църквата. Те били оковани, заедно с жените и децата, и откарани в личния замък на Дракула, надвесен над река Арджес, където„били накарани да работят, докато дрехите им не се изподрали и те останали голи“.
Гръцкият историк Лаоник Халкондилес обяснява по-подробно как пленниците са били принудени да работят по освежаването на замъка, подсилвайки стените с тежки камъни, носейки дървени трупи по стръмните урви, измазвайки с хоросан и копаейки ров – това продължило, докато много от тях станали жертва на изнемога, изтощение и треска. Халкондилес смята, че бройката далеч надвишава 300-та боляри, споменати в румънския ръкопис. Върволицата от оковани хора, казва той, се простирала на километри от малките села до портите на замъка.
Замъкът на Дракула
Замъкът на Дракула
Замъкът на Дракула не бива да се бърка със замъка в Търговище. Той се намирал на 50 км на север и бил пригоден да издържи на дълга обсада в случай, че районът бъде нападнат от турците. Първоначално замъкът е построен от Мирчо в началото на 14-и век, но Дракула е този, който го укрепява допълнително.
„Навсякъде в Европа през Средните векове, замъкът играел жизнено важна роля: военна, политическа, социална, икономическа и културна“ – казват Жозеф и Франсис Ги в „Живот в Средновековен замък“. В този втори дом на Дракула често се организирали кралски ловни дружинки или служел за празнуване на огромни тържества, които другият замък не можел да побере. Дракула държал там любовницата си. За княза била успокоителна мисълта, че има убежище, в което би могъл да се оттегли в случай на размирици или война.
По времето, когато Дракула идва на власт, многовековната сграда била в отчайващо занемарено състояние, което изисквало огромна работна сила, за да бъде поправено. Болярите се превръщат в тази работна сила и този робски труд, според Дракула, щял да ги научи, ако не на друго, то поне на покорство.
За да укрепи властта си, войводата Дракула прави някои промени в местната църковна йерархия, за да бъде по-склонна да се подчинява на неговото особено управление. В онези дни владетелите често манипулирали духовните организации и Дракула не губил време, а веднага подменил чуждестранните абати с влашки свещеници. За да смекчи тази си намеса, той издигнал красиви манастири из цялото си владение. Най-богато украсен е манастирът в Снагов, където в последствие Дракула е погребан.

Побивачът на кол

Когато в главата на писателя Брам Стокър се ражда идеята да напише роман за лукавия трансилвански граф, той възнамерявал да нарече злодея си Вампир. Но сетне Стокър се натъква на легендите за принц Дракула и неговото позабравено вече име се възражда отново. Той променя името на героя в романа си на Дракула.
„Царството на терора“ на княз Дракула продължава от 1456 до 1462 г. Никой не бил в безопасност от неговите смъртоносни декрети. По днешните стандарти той щял да бъде наречен масов убиец. Повечето от убийствата му са политически – срещу местни и чужди врагове – но понякога убивал просто от отегчение. Той обесвал жертвите си, разпъвал ги, изгарял ги на клада, варял ги живи, но най-често ги побивал на кол.
Бройката на жертвите му се изчислява на от 30 000 до над 100 000 души. Тези цифри са преведени от румънски, унгарски, германски и руски ръкописи, написани в течение на около век след смъртта на Дракула. Записките от родната му Румъния, която има склонността да омаловажава жестокостите му и да превъзнася военните му победи, дават най-ниските цифри.
Бройката от 100 000 души вероятно е най-точна. Повечето от ръкописите са единодушни, че Дракула е бил способен да побие на колове цяло едно село или отряд турски мюсюлмани.
Побиването на кол не е негово изобретение; той го вижда за пръв път като момче в Адрианопол. Французите също го използвали преди гилотината, както и испанците и унгарците. Но според Рей Портър в „Историческият Дракула“, побиването се превръща в изкуство в неговите ръце. „Обикновено Дракула завързвал за двата крака на жертвата си по един кон и подострения кол бивал постепенно забиван в тялото“ – обяснява той. – „Краят на кола бил смазван и се внимавало да не е твърде остър; иначе жертвата можела да умре твърде внезапно от шока“.
Изучаването на хронологията на престъпленията на Дракула ни помага да разберем защо неговото управление, колкото и жестоко да било, не е оспорено нито от собствените му хора, нито от чуждите правителства в продължение на цели шест дълги години. Една от причините за това е, че той посича толкова много турци в онези размирни времена и така успява да си създаде образ на кръстоносец; когато чували историите за чудовищните побивания на кол, чуждите сановници го аплодирали за спасяването на Румъния. Местните, които го познавали по-добре и осъзнавали, че и те могат да се превърнат в жертви на манията му, мълчали от страх.
Следват няколко любопитни истории, които дават представа за варварствата на Дракула:

Любопитни истории

Денят на Св. Вартоломей

По време на един открит фестивал по случай Деня на Св. Вартоломей в Сибиу, Дракула нарежда да бъдат арестувани и побити на кол 20 000 граждани за един следобед. Под предлог, че всички те са или коварни буржоа, или техни поддръжници, той заповядва мъже, жени и деца да бъдат побити на колове близо до местната гора. По негов обичай, той нарежда на слугите си да разпънат маса с изискани ястия и вина, за да може да се наслаждава на обяда си, докато гледа мъченията от първия ред. От време на време карал слугата си да топи хляба му в кръвта на умиращите, за да се наслади на вкуса на живота.
Точно по време на едно от тези мероприятия, той забелязва как един от неговите рицари си запушва носа, за да не диша отвратителната миризма на смърт, която се носела във въздуха. Когато попитал войника дали не си прави шега със ситуацията, човекът заекнал:
„Не, господарю, стомахът ми е разстроен, но“ – добавил угоднически той, – „това е, защото сърцето ми не е толкова юначно, колкото на моя княз“.
„Но за какво ми е службата на човек, който не може да гледа смъртта без да му прилошее? Смъртта е препитанието на войника!“. Казвайки това, той наредил на хората си да побият на кол мекушавия човек. - „Нека се присъедини към другите, но понеже до днес ми беше верен, вдигнете неговия кол по-високо от останалите, за да не му се налага да вдишва миризмата на компанията си!“.

Нощ с просяците

В една стара нюрнбергска легенда се натъкваме на идеален пример за изтъкания от противоположности характер на Дракула. Тя разказва за неговото милосърдие към подтиснатите хора в земите му – бедните, инвалидите, сакатите, недъгавите. Но това„милосърдие“ придобива страховити измерения. Една вечер той поканил стотици просяци на своята трапеза и им поднесъл дар, който те не били получавали от години: охолна гощавка. След сервирането на десертите Дракула и слугите му тихичко се измъкнали от залата. Тогава той наредил на стрелците си отвън да изстрелят запалени стрели през тесните прозорци на залата, които подпалили разкошните гоблени, завеси, килими и покривки. Докато селяните удряли безпомощно по залостените врати в търсене на изход, Дракула казал:
„Бедните създания, лишени от обич, по-добре е да напуснат този свят на пълен стомах“.

Честността ли е най-добрата политика?

Дракула попитал двама монаси, които били на посещение при него, какво мислят за неговата строга дисциплина – и сетне убил онзи, който се осмелил да му отговори честно.
Една сутрин той ги разходил сред безкрайните редици от побити на кол граждани и поискал от тях да похвалят кървавата му справедливост. Единият монах, без съмнение от страх, отговорил:
„Ти си владетелят на Влахия! Кой съм аз, че да оспорвам твоите решения?“.
Другият, не успявайки да контролира чувствата си, го порицал:
„Какво са сторили тези нещастници, че да заслужат подобна съдба? Няма извинение за един смъртен, който се прави на Бог!“.
Можете да се досетите кой от двамата монаси си е тръгнал жив онази сутрин.
Друга история за дракулската справедливост, този път с различен обрат, разказва за един пътуващ търговец, чието ковчеже било разбито, докато минавал през Търговище. Дракула научил за загубата на човека и го извикал в замъка си.
„Моят град е най-сигурният в цяла Европа и инциденти подобни на този, който ти се е случил, не се толерират“ – казал Дракула. – „Извършителят ще бъде заловен“.
Като доказателство за праволинейността на столичния град, владетелят заповядал на търговеца да остави каруцата си отвън за през нощта, без да я заключва.
„Няма да липсват никакви пари“ – обещал той. – „Даже, когато се събудиш на сутринта, откраднатите пари ще бъдат възстановени“.
Така и станало, когато търговецът се събудил, той проверил ковчежето си и всички пари били там. Всъщност, даже имало една монета в повече. Ликуващият човечец се втурнал да изрази благодарността си на Дракула:
„Не само, че парите ми бяха възстановени“ – радвал се той, – „но пазачите са прибавили една монета в повече, която аз ви връщам сега“.
Дракула се усмихнал, казал на човека да задържи монетата и прибавил:
„Ти си честен човек. Ако не беше споменал за монетата, сега щеше да висиш на кол до крадеца в двора на замъка ми“.
Дракула бил напълно прав, казвайки че неговата столица Търговище е един наистина почтен град. Неговото царство на терора така било изплашило злодеите, че градът бил фактически най-безопасното място на целия континент. Един уебсайт наречен Castle of Spirits обяснява:
(Дракула) бил толкова уверен, че нито един крадец няма да посмее да му се изпречи, че наредил да се постави една златна чаша на централния площад… Чашата никога не била открадната и останала на мястото си по време на цялото му управление“.

Още истории

„Мързеливата“ съпруга

Дракула гледал на жените като на по-низши същества. Според него те служели само да доставят удоволствие в спалнята и да вършат слугинската работа, с която мъжете не бивало да се занимават.
Веднъж, докато пътувал със своята свита в провинцията, Дракула забелязал един земеделец, който бил облечен с кафтан доста по-къс от традиционното облекло за жътва. Когато запитал човека защо облеклото му изглежда недовършено, мъжът отговорил, че съпругата му не е успяла да доушие кафтана, тъй като я повалила болест и се наложило да легне на легло.
„Извинения!“ – излаял Дракула. – „В моето кралство не ми трябват жени-повлекани; нейните задължения към теб са по-важни от здравето й!“.
Въпреки протестите на съпруга, мъжете на Дракула извлекли жената от леглото й и я побили на кол пред собствената й къща. Сетне, минавайки през една ферма наблизо, Дракула забелязал едно привлекателно, неомъжено момиче и му заповядал да се омъжи за пресния вдовец.
„Ти си млада и силна, способна си да направиш този беден фермер щастлив мъж“ – казал той. – „Ще се омъжиш за него още този следобед, а след един месец аз ще се върна, за да проверя дали съпруга ти е добре облечен и нахранен“.
Дали той е направил проверката не се знае, но е почти сигурно, че новата съпруга е била модел за примерна домакиня.

Никога не лъжи Дракула

Сред гъмжилото от любовници на Дракула царяла страстната надежда, че един ден той ще избере някоя от тях и ще я направи принцеса. Те се надпреварвали да му се подмазват и угодничат. Една от тези разпалени млади дами решила, че най-добрият начин да покори сърцето на принца е да му каже, че е бременна от него.
Войводата, чиято сложна психоза трудно се поддава на обяснение, изпаднал в тревожни размисли, опасявайки се че репутацията му ще бъде съсипана, ако му се роди незаконно дете! Той наредил незабавно да започнат приготовления за сватбата. Изглежда младата дама познавала Дракула по-добре от него самия. Но само така изглеждало.
Приготовленията започнали, а бъдещият младоженец наредил неговата лейди да бъде прегледана от кралските лечители. Когато те му съобщили, че тя не чака дете, той изпаднал в ярост. Тя признала лъжата си, но се оправдала, че това бил единственият начин, който й хрумнал, за да спечели сърцето му.
„Обичам те и искам да зачена в нашата първа брачна нощ, за да те даря с разкошно дете. Прости ми!“ – умолявала го тя.
Неговият отговор бил:
„Мъж, който лъже е едно, но измамната жена е самият дявол. Ти няма да използваш хитрините си, за да омотаеш някой друг мъж!“.
Докато стражите я държали, Дракула я съблякъл гола. Сетне замахнал с късата си сабя и разпорил тялото й Т-образно, от вагината до гръдния кош и след това през гърдите. През това време жената била в съзнание. Той заповядал обезобразеното й тяло да бъде изложено на показ, за да могат всички да видят „какви злини може да ти докара една жена“.
Едно руско описание, оцеляло във времето, разказва за това как Дракула възприемал жените по принцип. Те не бивало да грешат, а когато сторели грях, не заслужавали милост.
„Ако жена изневерявала на съпруга си, Дракула нареждал да се отрежат половите й органи. Сетне тя бивала одирана и излагана на показ на градския площад, като кожата й бивала провесена на съседен стълб… Същото наказание се прилагало и на девойките, които не успявали да запазят девствеността си, както и на нецеломъдрените вдовици“.
Дракула започнал да злоупотребява с влиянието си, особено след като пренесъл ужасните си практики през границата на Влахия в Трансилвания. Неговото оправдание за тази намеса било, че трябва да обезкуражи своите политически противници там, които замисляли неговата гибел.
Най-голямата му жестокост в Трансилвания била, когато превзел град Брашов в Карпатите. Той подпалил града и обградил неговите жителите на билото на хълм Тимпа. Онези, които не били набити на кол, били одрани и нарязани като добитък, къс по къс, точно пред него. Докато градът горял в низината, а пред очите му се разигравали сцени от царството на Хадес, Дракула се подкрепял с екстравагантна вечеря, подходяща за един принц.
Легендата разказва, че в далечината вълците виели към луната. Това била тяхната симфония на терора, който те вероятно били усетили през онази нощ.
„Децата на нощта“ – ги нарича граф Дракула в книгата. – „О, каква музика създават само!“.

Не е луд?

Дракула не е бил луд; поне така твърдят учените. Той различавал правилното от грешното. Гениален политически лидер за своето време и изкусен военачалник, той създавал ад или рай, в зависимост от това кое било по-подходящо, за да превземе дадена територия и да я задържи.
Той познавал добре хората и знаел как да стигне най-бързо до душите им. Дракула можел да разбере по очите им техните емоции и да разпознае лъжите им, просто като ги сравни със своите собствени чувства. Дори и да не познавал винаги, той бил прав в по-голямата част от случаите.
Все пак той страдал от необратима психоза. Ако някой психиатър или психолог днес разгледа неговата личност, той би могъл да диагностицира престъпленията му като трагична последица, свойствена за хора с непостоянно детство. Случилото се и видяното от него през формиращите му години изглежда е оказало голямо влияние за превръщането му в Побивача на кол.
Първо, влияние му оказва и религиозното разделение през онази епоха. Момчето било учено на добродетелност и любов, а в същото време установявало, че е правилно да осакатява и измъчва в името на Бог. Е… не било наистина така… но тогавашните политици си служели с религията, за да защитават своите собствени ревностни амбиции, основани на принципа удари преди да бъдеш ударен.
Роден благородник, Дракула бил защитен от реалността на външния свят в една феодална система, която била благосклонна към аристокрацията. Той можел да научи повече за света само чрез собствен опит и този опит се стоварил тежко върху него чрез интригите и сляпата привързаност, които преобладавали в дома на Дракона. Като дете, играейки в покоите на баща си по време на съвещания, той приемал чутото там като абсолютен факт:
„Турците са лоши. Дори нашите собствени поданици трябва да бъдат държани под око. Не можеш да имаш доверие на никого. Бъди нащрек – или умри“.
Това, че насилието допринася за успеха на собствения му баща, повлиява на възгледите на Дракула за това кое е правилно:
„Силата е насилие, насилието е сила, следователно насилието е нещо правилно“.
Родителите му представлявали две противоположности на набожността и жестокостта. Неговата майка била много религиозна и вярвала дословно в Библията; баща му бил на първо място войник, който вярвал в държавността. Когато навършил възраст, в която би могъл да преценява кое е правилно, Дракула бил потопен насила в една чужда култура, където идеалите на Запада съществували, но били претопени по начин, непознат за един европеец.
Представете си колко предадено се е чувствало момчето, когато обожаваният от него баща го предал на враговете-чужденци. Изоставен в Адрианопол, изтръгнат от ласките на майка си и съветите на баща си, той се превръща в дисидент. Без да може да разбере турската култура до край, той създава своя собствена – смесица от европейската и турската.
Когато идва време да се върне у дома, той избира най-бързия път към завръщането си, като поема щафетата от баща си. Тъй като баща му бил убит, Дракула го възприемал като светец и чувството, че е бил изоставен от него, се разсеяло.
Отмъщението се превърнало в негово вдъхновение.
Дракула не бил луд, но бил много, много объркан.

Турски пратеници

Човек може да се запита коя ли нормална жена би се омъжила за Дракула, но такава все пак се намерила. Може би женитбата е била уредена, или той просто я е зърнал, пожелал и взел. Не се знае със сигурност коя е била тя; съществуват следните теории – молдовска аристократка, унгарска принцеса, дъщеря на влашки благородник. Бракът бил кратък и трагичен, както ще се убедите след малко. Той рядко я допускал до себе си и продължил да прекарва доста време в замъка на Дракула.
Но някъде по средата на периода от царуването му, желанията на либидото на Дракула отслабнали. През 1548 г., след почти цяло десетилетие на относителен мир между Европа и Турция, се подновяват схватките по сръбско-румънската граница и замирисва на война. Ватикана, която подозрително следяла тези събития от Рим, отправя призив към християнските владетели да се обединят в случай, че мюсюлманите станат по-дръзки.
Ако папата се надявал на мир, постъпките на Дракула изобщо не помагали за изглаждане на отношенията. През 1458 г., султан Мехмед ІІ изпраща двама пратеници, които да напомнят на Влахия, че закъснява с три години за плащането на данъка си от 10 000 златни дуката; Дракула очаквал подобно посещение, тъй като вече бил взел решение да спре да плаща налога. За да избегне неприятни спорове, той решава да се разправи бързо с дипломатите.
Щом те се изправили пред трона му, той им позволил изложат проблема. Когато осъзнал за какво иде реч – въпросния данък – той ги прекъснал:
„Извинете ме, господа, но, говорейки за дългове, аз не мога да не отбележа, че вие също не сте ми платили дължимото уважение да свалите шапките си пред мен. Не осъзнавате ли, че това е един обичай, една благородна традиция?“.
Пратенииците се стреснали. Единият, попипвайки фригийската си шапка, смирено отговорил:
„Ние не сме искали да те обидим, господарю, но нашият религиозен обичай не ни позволява да сваляме шапките си на публични места. В противен случай щяхме веднага да ги свалим в твое присъствие. Сигурен съм, че тъй като си живял в нашата страна известно време, ще разбереш“ – добавил мъжът с увещаваща усмивка.
„Разбирам“ – засиял Дракула. – „Значи, казвате, че не искате никога да сваляте на публични места вашите… ъ, чалми?“.
„Точно така, господарю.“
„Тогава, нека изпълним желанието ви“ – усмихнал се злорадо техният домакин. Той щракнал с пръсти на стражите си и им казал - „Нашите приятели тук толкова много обичат шапките си, че аз смятам да им окажа привилегията да удовлетворя тяхното искане. Махнете ги от килима ми и заковете проклетите шапки за черепите им, така че никога повече да не могат да ги свалят!“
Молейки се за милост, турците били извлечени от тронната зала и повече не били видени живи. Но техните писъци, носещи се от тъмниците, където главният екзекутор изпълнявал дърводелската си задача, отеквали из замъка.

Гневът на султана

Когато султан Мехмед в Константинопол получил телата на двамата си пратеници със забити в главите им шапки, той изпаднал в ярост. Той скроил заговор, чрез който да премахне Дракула веднъж завинаги. Султанът уведомил принца, че иска да го види на река Дунав, в град Гюргиу за мирни преговори, а в действителност възнамерявал да прати армия от убийци, която да изпревари и да изненада от засада Дракула и неговия конвой по пътя им през планините.
Дракула не повярвал на предложението на султана. Въпреки това в отговора си написал, че е съгласен на срещата. Няколко дни преди уговорената дата, той събрал малка армия, с която готвел изненада на султана. Легнали в засада на север от Гюргиу, над един тесен планински проход, хората на Дракула забелязали турския хиляден преден отряд, яздещ презглава към Търговище. Макар че конницата на турците го превъзхождала по брой, Дракула използвал предимството на планинския терен, умение, което бил научил в годините преди заточението си в Турция. Стратегически разположените стрелци с мускети, избивали турците ездач по ездач, докато останалата част от стрелците му се целела в тила на врага, принуждавайки ги да влязат в едно дефиле без изход. Когато врагът понечил да се предаде, пушките на Дракула ги разкъсали на парчета. (Тази засада дава пример за военната хитрост на Дракула. Историците го признават за един от първите европейски кръстоносци, които са използвали барута по този смъртоносно-артистичен начин.)
Няколко дни по-късно, когато султанът пристигнал на Дунава, очаквайки да види войската си и да чуе добри новини, той бил неприятно разтърсен от неочаквана гледка: покрай брега на реката, километър след километър, войниците от изпратения от него отряд висели побити на колове, изкривени в нечовешки пози и полуизядени от гарваните. Гледката била толкова отблъскваща, че Мехмед изоставил всичките си планове и се върнал в Константинопол, където месеци наред щял да премисля ситуацията.
Въпреки героизма си, Дракуал осъзнавал, че може би е прекалил със султана. Той познавал Мехмед и неговия темперамент от дете, както и нрава на Османските турци, и бил наясно, че в момента султанът вероятно си търси повод, за да започне истинска война. Дракула с безпокойство писал на Папата:
„Ако (Румъния) бъде поробена, моля разберете, че те няма да се задоволят със земите ни, а незабавно ще ви обявят война… Така че сега е моментът: помагайки на нас, вие ще помогнете на себе си и ще задържите армиите им далеч от земите си..“

Гора от колове

Принцът бил облекчен от отговора, който гласял, че е съгласуван Свещен Кръстоносен поход в Мантуа, Италия, и всички сили са готови да тръгнат към Турция. Дракула се врекъл във вярност на съюза и започнал да набира армия, състояща се от верните влахи и войски, изпратени му от други нации. Армията му наброявала приблизително 30 000 души, основно пехота.
Тази бройка изглеждала нищожна в сравнение с гаргантюанската турска военна машина от 250 000 души, която прекосила Дунава през май 1462 г. Сред тях били елитните еничари; Saiales – самоубийственият отряд; пехотата, стрелците с лъкове и пушки, и конницата. Повечето от тях се насочили право към Търговище.
Със съзнанието, че силите му са унизително неравностойни, Дракула решил да направи пътя към Търговище непроходим. Той повалил дървета насред пътя, отровил изворите с вода, изгорил мостовете и дори селата, в които те можели да се приютят, и атакувал турците навсякъде, където това било възможно. Неговите стрелци, разположени по възвишенията над проходите, правели всичко възможно да намалят бройката на врага. Най-големи щети на турската войска били нанесени пред столицата, когато основната част от конницата на Дракула връхлетяла през нощта от близките гори и покосила огромен брой турски пехотинци.
Всичко това нанесло физически вреди на османците. Но физическата болка и страдание обикновено не възпирали турците. Дракула знаел от собствен опит, че само едно нещо би накарало турците да спрат похода си и дори да се откажат от мисията си. Трябвало да отвори вратите на Ада пред очите им в цялата му страховитост. Да ги атакува там, където най-много ще ги заболи. Във въображението им.
Години наред Влахия била залавяла турски войници и шпиони и мъдро ги държала като заложници, като средство за евентуални бъдещи сделки. Тъмниците в Търговище, в замъка на Дракула и други постове в Карпатите били пренаселени с около 20 000 пленници. Сега, изправен пред вероятността да загуби Влахия, Дракула решил, че няма какво да губи, а само може да спечели. Той прибегнал до един доказан във времето метод – психологическите игри.
Когато турците се озовали пред стените на Търговище, те занемели. И затреперили. Някои се разплакали. Мнозина започнали да повръщат. Телата на техните сънародници, около 20 000 души, опасвали града, а върховете на коловете, на които били побити, излизали през отворените им усти. Зад стените на града не се чувал никакъв звук, нито се забелязвало движение. Но тишината била оглушителна.
Турците оседлали конете си и препуснали обратно към Дунава. С викове „Алах, защити ни!“, те избягали от дявола, когото не можели да победят.

Братска измяна

Когато плашливите турци избягали от Търговище, сред тях имало един човек, който се опитал да ги накара да се върнат, но без успех. Той познавал и разбирал психологическите игрички на хора като Дракула; той си спомнял как собственият му баща Дракона му бил казвал, че един добър предводител може да причини повече вреда на врага, използвайки ума си, отколкото прибягвайки до грубата сила. Този човек бил не някой друг, а Раду, по-малкият брат на Дракула.
Оставайки в Турция през всичките тези години, Раду бил напълно претопен в Османската култура и армия и сега служел като офицер в еничарските войски. Заставен да избяга обратно към Дунава, Раду бил ядосан и разочарован, че този глупав трик на неговия кръвожаден брат е осуетил настъплението на неговите горди (но суеверни) втори съотечественици.
Раду също бил син на Дракона и смятал, че не пада по-долу по хитрост от Дракула. Той нямал намерение да се връща в Турция с празни ръце. Ако Търговище паднел, той щял да бъде негов владетел след смъртта на Дракула. Това щяло да го превърне в първия коронован владетел на Османската империя в Румъния.
Когато султанът и неговите сили преминали отвъд Дунава, Раду останал назад, готов да играе своя собствена психологическа игра. С помощта на посланици, внедрени в елита на Влахия, Раду се добрал до определен кръг боляри, които от години искали да свалят Дракула, но нямали армия, за да го сторят. Раду им предложил сделка, от която изглежда печелили всички: ако го подкрепят за трона на Влахия той им обещавал 1) примирие с турците, за да не се пролива повече кръв на влашка земя; 2) връщане властта на аристократите, която брат му им бил отнел; и 3) изгнание за Дракула. За въодушевените боляри това също означавало край на страшните побивания на кол и те единодушно дали подкрепата си на Раду.
Дракула научил, че брат му е в околността и, тъй като между двамата не царяла братска обич, той го заподозрял в интрига. Той знаел, че Раду е човек на турците, но тъй като съгледвачите му не намерили следи от турско присъствие близо до Търговище, Дракула допуснал грешка: той разпуснал войските си. Може би е смятал, че един син на Дракона не може така нагло да предаде собствения си брат. Той не обърнал внимание на явните признаци, чак докато метежът не избухнал. Болярите, подкрепени от турски отряди, атакували замъка на принца.
Но в онзи момент Дракула, неговата съпруга и малка група от верни поддръжници били в другия му замък на север от града. Когато Раду разбрал това, той стегнал силите си към Поенари, от другата страна на река Арджеш, и открил оръдеен огън. Няколкото стрелци на Дракула не можели да се мерят с мощната артилерия на Раду и стените на замъка започнали да се рушат. След тридневен непрекъснат обстрел, един куриер донесъл на Дракула съобщение от Раду, който му поставял ултиматум да се предаде незабавно, или всички обитатели на замъка щели да бъдат побити на кол. Тогава изплашената съпруга на Дракула скочила от една от кулите, избирайки самоубийството пред страшната алтернатива.
Царството му свършило, жена му била мъртва и сразеният принц се насочил към бреговете на река Арджеш. Под прикритието на тъмнината и растителността, той заобиколил щурмуващите турци, които преминавали реката за фронтална атака.
Преди началото на обсадата Дракула възнамерявал да посети тогавашния унгарски монарх Матей Корвин, за да се опита да организира още един поход срещу турците. Кралят често прекарвал свободното си време в Брашов, Карпатите, и Дракула знаел, че и сега е там. Поради промяната на ситуацията във Влахия, беглецът се надявал, че Матей, който бил син на неговия покоен съюзник Янош Хуняди, ще му даде политическо убежище.

Политически затворник

Набирайки преднина от преследването на своя брат-предател, Дракула се насочил на северозапад към Брашов. Прекосявайки дивите Трансилвански Алпи, той намерил подслон в един изоставен замък близо до Добринс. Там бил хранен и обличан от лоялни местни селяни, които го познавали и почитали като „Убиеца на турци“ и впоследствие, придружен от овчари, се придвижил към Брашов.
Но Матей не го посрещнал както той очаквал. Кралят го арестувал и затворил.
Причините на Матей били политически. Силната подкрепа на аристократите, с която разполагал Раду във Влахия, му помогнала да си спечели благоразположението на старите европейски знатни фамилии, които предпочитали неговото реформистко управление пред диктаторството на брат му. Като крал на Унгария, Матей се почувствал задължен да се съобрази с тези течения.
Новият дом на Дракула за месеци наред била средновековната Соломонова кула, крепост-затвор в замъка Вишеград, разположен в южна Унгария.
Затворен в килията си, бившият княз усвоил странната привичка да нанизва на клекчи заловените от него паяци, хлебарки и мишки. Според пазачите на затвора, той ги пронизвал с трески, изтръгнати от дървения под, и ги излагал като трофеи на перваза на прозореца си. След като ги пронижел, изпадал в унес, гледайки с благоговение техните гърчове.
След като Раду се възкачил успешно на трона на Влахия и фурорът от детронацията на Дракула преминал, периодът на „затворничеството“ на Побивача започнал да губи ясни очертания. Той останал официално под кралската опека през следващите десет години, но бил свободен да посещава Трансилвания и да се връща обратно при условие, че поддържа комуникация с крал Матей и неговите управници. Той бил освободен от затвора и настанен в апартамент в замъка, където статусът му на политически затворник се изменил в нещо като кралски довереник. Присъствието му на балове, вечери и в покоите на краля станало постоянно.
По-рано, още докато бил затворник, той бил запознат с прекрасната и изящна графиня Илона Жилегай, братовчедка на крал Матей. Кралят очевидно одобрявал техния романс, тъй като двамата бързо се сгодили. Обручението без съмнение доста повишило влиянието на Дракула сред аристокрацията и накарало неговите клеветници да преглътнат коментарите си. Двойката заживяла в Баду, Трансилвания, и за три години Илона дарила съпруга си с двама снажни сина. Името на единия било Влад, а как се е казвал другият не е известно.
Но Дракула копнеел да воюва отново. А войната идвала пак и то бързо. Раду се бил превърнал в разочарование, съобразявайки се повече с турците, отколкото с болярите, на които бил обещал бавно отдръпване от Турция. Мнозина от силните на деня, от крал Матей до княза на Молдавия Стефан Велики, приемали за лична обида предателството на Раду към родната му Румъния и към всичко съградено от великия Дракон. Но най-големият противник на Раду бил собственият му оскърбен брат Дракула. Тези трима мъже започнали да кроят планове за неговия крах.

Залезът на боговете

През юли 1475 г. Дракула вече бил прекарал почти 13 години като политически„затворник“, когато Матей официално го помилвал, за да може да вземе участие в кампания срещу турците. „Армията на Аллах“ си била прокарала път през Влахия и сега спорадично преминавала в Трансилвания и Молдавия, благодарение на мекушавата политика на Раду. Целта на защитниците била да прекъснат единствения снабдителен път на турците, като нападнат няколкото основни продоволствени бази под Дунава, в сръбската провинция Босна. В резултат, триумвиратът на Матей, Стефан и Дракула се превръща в исторически; за първи път Трансилвания, Молдавия и Влахия действали заедно като едно цяло.
На пръв поглед изглеждало, че унгарският крал иска неговият нов роднина Дракула отново да седне на трона на Влахия. Кой по-добре от един роднина би управлявал тази важна провинция? Но съществувал един проблем. Жителите на Влахия не били забравили царството на терора на кралското протеже. Поради тази причина, Матей се принудил да се превърне в нещо, което днес наричаме PR-мениджър, на Дракула. Кралят смятал, че той е добра инвестиция, съдейки по военното му минало. Човекът без съмнение щял да бъде много полезен за кампанията и за пореден път щял да се превърне в герой на Румъния. Някога прославеният Дракула щял да си възвърне търпимостта на народа.
Мащабната офанзива започва през есента и резултатът идва по-бързо от очакваното. Първата им цел, детронирането на Раду, се разрешава сама, без проливане на кръв. Раду починал от сифилис, а брат му не пролял нито една сълза.
С 5 000-ната си войска, кръстоносците се насочили на юг към Босна. Те се промъквали незабелязано покрай малките турски отряди, докато стигнали до Сабач, който унищожили; след това до Сребреница, Кушлат и Зворник. По време на похода, Дракула побива на кол хиляди турци, а Матей се постарал да увери европейските държавници и Ватикана, че този път побиванията служат за прослава на свободата и на Бог.
След тези победи силите на султана отслабнали и нападателите се върнали в Румъния през март 1476 г. Битките не спрели дотук. Преди края на лятото Дракула и силите на неговите съюзници успяват да прогонят турците от Карпатия в поредица от кървави битки.
През ноември Дракула се възкачва отново на трона в Търговище. Но краят му наближавал. Той щял да умре след по-малко от месец.
Оправданията на Матей за престъпленията на Дракула не се харесали на провинциите, заобикалящи столицата, които най-много били пострадали от предишното му жестоко царуване. Болярите, чийто бащи, майки, деца, братя, сестри и братовчеди били загинали на кол, или от други многобройни мъчения, все още помнели това. Когато силите на Матей се върнали в Унгария, а тези на Стефан в Молдавия, Дракула останал сам и се озовал в доста враждебна среда. Оставен само с войска от 2 000 войници, съставена предимно от молдовци, той имал нужда да влее в армията свежа кръв, за да защитава Влахия. Никой обаче не се отзовал на призива му.
Винаги нападателният и никога обезкуражаващ се султан Мехмед, вече се бил възстановил от скорошните загуби и бил преразгледал стратегията си. Той все още държал Букурещ близо до Дунава и оттам смятал да изпрати прегрупираните остатъци от батальоните си.
Дракула, оставен фактически без армия, трябвало да ги посрещне.
Наскоро назначеният управник на Трансилвания Стефан Батори разработвал съвместно с Унгария нападение над Букурещ и имал нужда от помощта на Дракула. Последният трябвало да нападне турците в района на север от Букурещ, една блатисто-гориста местност, за да ги разсее. Съзнавайки малочислеността на силите си и предугаждайки резултата от този план, Дракула вероятно е изразил загрижеността си пред по-висшите от него. Дори и да го е направил, за това няма сведения. В началото на декември 1476 г. той последвал течението на река Дъмбовица на юг. Целта му бил манастирът в Снагов, където щял да разгледа за последно бойния си план. Той вероятно се е надялал, че граф Батори ще му изпрати подкрепления. Такива не дошли.
В едно студено утро, малко преди Коледа, Дракула и неговата армия се натъкват на многочислена турска войска в гората Власия, точно до манастира. Битката била жестока и, въпреки малкия си брой, румънците се биели като дяволи. Те вероятно са били вдъхновени от своя предводител, който посрещнал врага с вдигнатия високо меч на баща си Дракона, призовавайки ги да не се предават.
Как точно е загинал Дракула е въпрос на догадки… предположенията са много, а очевидците не са особено надеждни. Версиите са, че се е бил до последно и накрая е бил пронизан от турско копие; или, че един от собствените му хора го е посякъл по погрешка; или, че е бил прострелян в главата, докато е изказвал похвала за храбростта на мъжете си. Но едно е сигурно – и това е записано от монасите в манастира – тялото му е намерено обезобразено в близкото мочурище: единственото, по което успяват да го разпознаят, са медальоните и знатните му одежди. Той бил обезглавен след смъртта си, и то по особено ритуален начин. Главата му никога не била открита.

Епилог

Говори се, че главата на Дракула е била отнесена от турците в Константинопол, където султан Мехмед я изложил над градските порти: като доказателство за триумфа на Аллах над злата Европейска империя.
Османците отказват да напуснат Румъния векове след края на тази история. Чак през 1878 г., със съдействието на руската царска фамилия Романови, Румъния успява да се отърси завинаги от турците.
*****
След смъртта на Дракула крал Матей кани графиня Илона да живее в унгарския кралски двор с нейните двама синове. През 1508 г. по-големият син на Дракула, Влад, прави опит да се качи на трона на Влахия, но е изместен от друг роднина на име Михня, който твърдял, че е незаконен син от младостта на Дракула.
Дори Михня да бил излъгал за произхода си, той свършил наистина добра работа, подражавайки на човека, за когото твърдял, че му е баща. Побиванията на кол започнали в мига, в който той стъпил на трона. Но този път Влахия била подготвена. Вдигнал се голям бунт и звярът, когото наричали Михня Злия, бил прогонен.
Междувременно, законното семейство на Дракула линеело. Единствено Влад доживява до зряла възраст. От неговите двама синове, само един се оженва. От този момент нататък мъжката линия на рода се стопява. В средата на 18-и век последният жив Дракула живеел (къде другаде?) в Трансилвания, близо до прохода Борго.
Матей Корвин царува до 1490 г., продължавайки да се бие с турците, както и с Европейска Бохемия, която искала свой собствен крал. Като човек на Ренесанса, той бил голям покровител на изкуствата.
Стефан Батори продължил да управлява Трансилвания за известно време. Неговата пра-племеница Елизабет е онази, която успява да влезе в историческите книги.Графиня Батори, една суетна и доста невротична дама, вярвала, че ще запази младостта си, ако се къпе в човешка кръв. Тя източва кръвта на повече от 300 жени и заради тези си подвизи е наречена съвсем уместно „Графиня Дракула“.
*****
Къде е погребан Дракула не е известно. Монасите в Снагов са записали, че е погребан в подножието на олтара на църквата. Когато обаче в началото на 30-те години на 20-и век археолозите отместват мраморната плоча, която трябвало да покрива гроба му, те се натъкват на празна яма. Това откритие навежда мнозина на мисълта, че… Дракула е възкръснал от гроба си.
Няколко години по-късно в задната част на църквата, зад един голям каменен блок, е открит безглав скелет. Костите му били обвити в изгнили парцали и тъй като учените доказали, че те са остатъци от богато облекло, като онези носени от знатните особи през 15-и век, мнозина вярват, че земните останки на Дракула са открити.
И до ден днешен се смята, че този скелет принадежи на могъщия и страшен Влад Цепеш Дракула.
Колкото и странно да звучи, голям процент от селяните в Трансилванските Алпи все още вярват във вампири и таласъми, които се надигат от гробовете си. В определено време от годината те извършват ритуални церемонии – например на 1 май, Валпургиевата нощ или Нощта на дявола, когато се вярва, че злото управлява света.
Както казва граф Дракула на британския адвокат Джонатан Харкър в романа:
„Това е Трансилвания, а Трансилвания не е Англия. Нашите обичаи не са като вашите и може да ти се сторят доста странни“.



[Из. Библиотека на престъпленията. Криминални досиета] 

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *