~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2011-06-24

“Книгите написани от автори любители, трябва да се

четат от читатели-професионалисти”

Б. Переслегин



Вие сте написали най-страхотната книга в света. Поне във вашите очи. И в очите на майка ви, която от както я чете ви прави всяка сутрин баница. Цялата рода също я хареса и се решава, че това твърдо трябва да се издаде, за да видят всички колко сте велик.

Предстои ви първа среща с издател.

Как да представим книгата си пред него?

Много време се чудех на оплакванията на различни работодатели, че хората не са се научили да се представят добре на интервю за работа – нито подготвени документи, нито готовност за разговор.

Гугъл ни извежда начело в списъка при търсене на „издаване на книга” и това ни донася купища запитвания. Оформят се три основни варианта:

- Плахо писмо от типа „Аз написах роман. Имате ли интерес да го издадете”. С вариации до „авторката е завършила Оксфорд и е подготвила за издаване вече четири романа..”

- Огромен няколко мегабайтов файл, пратен по мейла или на CD /в последния случай донесено и лично/

- И по-рядко случващия се, но по-екзотичен - няколко папки с разпечатки тръснати на бюрото.

Какво се случва с така изпратените материали – почти нищо! „Времето е пари” е актуален девиз и става все по-актуален. Дори и в издателствата, където имат специално назначени хора за целта, рядко възлагат да се анализира непроверен роман.

Какъв е правилния подход?

„По-дрехите посрещат” не е само стара народна приказка. Някога, в зората на демокрацията, известни рекламист Жак Сегела беше изненадал новите лидери на СДС с обясненията, че за няколкото минути на телевизионния екран, хората няма да оценят колко са умни, а как са облечени и как изглеждат.

Когато желаете да привлечете вниманието на някой издател, се водете от същите принципи. Помислете за книгата, която сте написали, като за стока, която трябва да продадете и то на опитен краставичар.

Подгответе рекламни материали за написания текст. На вашето писмо, ще бъдат отделени средно то три до пет минути първоначално. Напишете въвеждащ текст, който да привлече интереса за това кратко време.

Резюме на текста

Кратко резюме на случващото се в книгата – в рамките на страница. Не е важно да е пълно – ВАЖНО Е ДА Е ЗАИНТРИГУВАЩО. Мислете за него, като текста който се слага на гърба на книгата – трябва да я продаде за краткото време, което се отделя за прочитането му.

Синопсис

Този термин се използва в няколко значения, в зависимост от типа на произведението, но най-общо значи описание на действието. Тук вече може да се прострете до няколко страници. Щом са стигнали до него, явно резюмето ви ги е заинтересувало. В синопсиса трябва да опишете как се развива действието, сюжетните линии, завръзки, развръзки. От синопсиса един издател ще разбере доколко можете да развивате сюжетни линии и да управлявате героите си. Дали претрупвате нещата и често и вие самите не знаете кога и какво се случва или обратното, сюжета е толкова плосък, че не се случва почти нищо.

Описание на героите/архетипи

Кратки, до страница, описания на героите в книгата – външност, характер, действия. Речников фонд и използвани изрази – няма нищо по-глупаво от книга, в която всички герои говорят еднакво.

Всичко това в рамките общо на пет-шест странички – времето е пари, а за разлика от броя на издателствата, броя на пишещите се увеличава многократно. Само за 2007 са издадени над 15 000 български книги. Книгоиздаването е невероятно конкурентен пазар. „Хубавата книга само ще си намери читателя/издателя” е много остарял израз – в момента печелят пробивните, а не талантливите.

Не забравяйте и творческата си биография. Няма нужда да описвате къде и какво сте учили и да си изброявате всички сертификати – ако това определяше качеството на написания текст, компютрите щяха да са най-добрите.

Пишете за интересите си. Примерно – „интересувам се от история, за да напиша този роман в продължение на години четох източници в Народна библиотека”. Посочете получени награди /не е важно дали са първи, важно е че някой някъде ви е забелязал/.

Напишете и за харесвани книги/автори. Така от една страна издателя ще разбере, че не сте чел само себе си /често явление в последните години за жалост/ и ще придобие някаква представа за литературните стилове, които харесвате, а вероятно и подражавате.

Вероятно ще срещнете много откази. Особено ако това ви е първа книга, но сте решили за задминете по обем и брой герои „Колелото на времето”. Вероятно първата ви книга може и да не бъде издадена, особено за сметка на издателството.

Но докато подготвяте гореописаните документи, то сами ще научите много за книгата, която сте написали. А ако сте ги написали добре, определено в издателството ще се заинтересуват да в прочетат поне романа и да ви отделят време да поговорят с вас за предимствата и недостатъците му.


Автор:
bukvite
“Накъде върви светът. Младите не слушат старите и всеки иска да напише книга.”

Най-старият запазен египетски надпис.



Вече четвърта година имаме успешно издателство. Всеки ден се налага да отговаряме на всички тези въпроси. Надявам се някога от това да стане книга. Решихме първо да я публикуваме тук, да отговорим на въпросите ви, които темата създава и съвместно да направим една полезна на всички книга.

Интернет отвори много възможности за комуникации. Литературните сайтове, форуми, блогове и останалите начини за споделяне дадоха възможност за развитие на латентните възможности за писане у всеки желаещ. Повечето бързо натрупаха обем произведения и пожелаха да ги видят отпечатани на хартия.

Развитието на съвременните технологии, масовостта на персоналните компютри,въвеждането на големите дигитални принтери направиха отпечатването на книга един сравнително лесен и относително евтин процес.

Искам още в началото да внеса едно уточнение – между отпечатване и издаване на книга има много голяма разлика. Повечето хора си представят процеса по следния начин – „имам тук едни произведения, най-често стихотворения, към 80-100, подредени по дати на писане – то там редактор... хубаво е да има, ако можете да уредите някое голямо име – плащам си, но да не ми пипа и буква от произведенията, е добре де.... пооправете там запетайките, че не ги научих тия неща.”

Това не е книга. Това е обикновен книжен архив. Особено ако се подлъжете по линията – „ той тука един приятел ще ми направи предпечата и ще потърсим някоя евтина печатница.”

За такива книги се е наложил термина „Самиздат”. Много рядко подобни книги имат успех извън ограничената приятелско-роднинска среда. И точно техните автори са основни поддръжници на тезата – „български книги не се купуват”.

Книгата е търговски продукт. Това схващане беше разрушавано през годините на социализма. Творците – обикновено членове на СБП получаваха заплати за да пишат, а не хонорари като процент от продажби на книгите. Това доведе до силно изкривяване на понятията и постоянното очакване на дотации от страна на дръжавата и/или неправителствени организации. Тепърва, малко по-малко, най-вече под въздействието на неумолимите пазарни закони, тоя начин на мислене бавно се променя,

Издаването на една книга е сложен процес, включваш отговори на въпросите

- Какво искам да кажа с тази книга на читателите?
- С кои произведения мога да направя това?
- Към кои читатели е насочена тази книга?
- Как да стигне тя до тях?


Отговорите на тези въпроси са дело на общата работа между автор и издател. Издателите обикновено са по-опитни, познават пазара и могат да преценят какви са шансовете на една книга и затова е полезно един автор, особено начинаещ да се вслушва в тях. От друга страна авторът е създател на продукта, който ще се продава и именно неговият талант ще осигури продаваемостта на книгата.



Как все пак да издадем книга?

Известна шотландска рецепта за печен заек, започва така „Първо уловете един заек.”

Първо подгответе произведенията си. Наберете ги във уърд, форматирайте ги, за да са удобни за четене, изчистете, доколкото ви е възможно, правописните и граматически грешки.

Постарайте се да си отговорите на горните въпроси и се потгответе за среща с първия си читател – ИЗДАТЕЛЯТ.



Автор:
bukvite

Специфика на логиката

Трудно ми е да пиша сериозно, особено когато съм в странно настроение, но сега мисля да се опитам. Честно казано, не знма кога тази публикация ще бъде завършена, но я започвам сега, 18ти май, пък ще видим.

Честно казано и не знам до колко мога да пиша нещо различно, разнообразяващо, освен всепознатите оправдани, оплаквания, мащабни критики, сякаш на никого не е ясно колко пропаднал е живота, така или иначе. Но ще опитам, все пак... самият опит е от значение и колкото по- скоро успея да подредя мислите си в правилната насока, талкова по- добре, ще докажа нещо на себе си, което едва ли някой друг би могъл да докаже за мен самата. Ах, каква искреност, гротестна ирония?!

Нищо конкретно, разбира се. Както и повечето ми публикувания в блога са пълни с безмислищи и лишени от реална логика, така и навярно това ще е същото. Но поради простата причина, че логиката у мен е една безкрайно обширна "сдробена" бъркотия. Има я, да, дори прекалено, ръководена от множество изводи и наблюдения, но самата липса на възможност да я подредя правилно, да я изразя, е проблемът. Не, разбира се, че не е чак толкова сериозен проблем, но навярно всеки би си обърнал внимание, когато се замисли за нещо, конкретно, дяволски философско, и в един момент знае отговора, знае обясненията и пътя на логиката си, но стига до една твърда и дебела стена, през която думите му, изказът му не може да премине за да достигне правилно до събеседниците, слушателите или някой съвсем безпричинно попаднал под взора на думите му. Тази стена лично наричам "сива подсъзнателна", или- самото съзнание, което би било по- лесно употребяемо и по- елементарно разбрано.
Та случаят в момента е същият. За хората, чиято логика надвишава всеобщите представи, но те самите са неспособни да я предоставят свободно. Да, съвсем нормално е, може би ще каже някой психолог, но аз не съм психолог, а просто студент- филолог и нищо повече, имам безобразни интереси, екстравагантен вкус, стил и логика, проклета логика, заради която сега, и за напред, ще опитам да подредя разума си, представите си и общите си разбирания. Вероятно и този текст ще се превърне в нещо като "изповед", но поне ще можа да съм сигурна в достоверността и сериозността му.
И като за начало ще започна с разтълкуванията на причините някои (да не кажа повечето, или всички) мои публикации по тези интернет страници да наподобяват дневников модел.


- Една мечта, още от детството, а предполагам и всяко, всъщност, дете е имало някаква книжка или тефтерче, което е ползвано за дневниче ( " Мило Дневниче... така и така... днес счупих любимата ваза на мама.") - лигаво, но факт... В опитите си да започна един нормален дневник, в книжен вариант, достигнах многократно до извода, че това е невъзможно- силата ми е в писането по един различен начин. Жалко...
- Да бъдеш нечут, неразбран. Това е нещо, което винаги съм ценяла, колкото и странно да звучи може би. Едно специфично усещане да стоиш назад, да слушаш и наблюдаваш, и само да преценяваш обстановката от страни- красиво е. Да не обичаш да бъдеш в центъра на всеобщото внимание и да изказваш мнението си странично... на който му изнася- да слуша. Относно неразбирането- о, това е нещо специфично. Дете, обиколило няколко различни обстановки и социални среди, дете възпитано по различен начин от приетото от обществото, независимо че родителите му са родени по социалистическо време... дете с различни интереси, открояващи се от връстниците, с различни разбирания и възгледи, с различни мечти и стремежи... дете, напълно неразбрано от всекиго, но способно да изрази себе си единствено в своя свят на букви, думи, изречения, текстове, структури от разкази и поеми, повести и лирика... това е основата и смисълът на всичко. Разбира се...
- В допълнение към горното е редно да добавя и страстта към писането. Една безумна неумираща страст, която се роди още в началото на века, така внезапно, като "гръм от ясно небе". И благодарение на тази страст, дори и при липсата на муза, писането просто се отдава, приижда от само- себе си... като "факсове от Космоса".
- Разочарованието от обществото, от света, от образованието и всичко като цяло. Разбира се, съвсем нормално е, мнозина са, но малцина биха били склонни да пишат за това, за проблемите и окаяното ни положение. Нищо не е както трябва и нищо няма да бъде... Бъдещето ми се струва, меко казано, обречено.


Но да опитваш да изявяваш себе си под писмен вид и специфичен стандарт не е никак лесно, но да, разбира се, е най- лесният, най- искреният и изящен начин, вид, стандарт... наречете го както пожелаете, но е истината и съм склонна да споря с този, който ме опровергае.

Това е моят начин, моят модел, не желая да бъда слушана, но желая да бъда четена; не желая да бъда разбирана, но желая да бъда приемана.


Идеята на публикацията беше различна, но неизградена като същинска, затова и не мисля, че бих могла да я завърша така, както подобава. Смисълът беше в подредбата на мислите ми, на съзнателното и фантастичното в същността ми, уви... не се получи по моето желание.
Завършвам цялата публикация след месеци обмисляне, първата такава, която ми е отнела толкова време, а не обикновеното- за броени минути всички идеи и представи да са в главата ми, а аз просто да ги подредя. За съжаление точно с това не се получи така, както пожелах, така както опитах и ето го сега. Неизпипано, но смятам- готово.
В началото заговорих за логиката, онази безкрайност от човешкият ум, това което психолозите- професионалисти смятат, че могат да достигнат, да разкрият и представят в своите обяснение. Съмнявам се. Има хора ,чиято логика е недостижима и опитът ми, лично върху мен самата, беше един вид опит за доказване... Кой психолог би успял да достигне до вътрешността от сърцевината на моята логика? Спецификата... това е.

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *