~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2009-07-23

Какво нещо е човека- и черно и бяло...



Човек? Що за понятие е това? Една малка думичка без определени ограничения? думичка с голям, не, огромен обхват. Едновременно малка и едновременно голяма, но това не дава никаква информация за самото понятие "човек". Кой е човек? Онзи, който пуска монета в шепата на просяк, или този, който дава парче хляб на същия този просяк, или пък... самият просяк, седящ на студения бурдюр и молещ за монета. А какво ще прави с нея, дали ще си купи хляб или ще я даде за друго, за нещо вредно. И ето пак, кой е човек? Този, който му дава монетата с цел да му помогне, а в същото време му дава нещо, с което той ще си навреди. И ето, че "човек" се оказва другия, онзи който ще му даде хляба, но... тук има едно голямо "но", колко от хората, колко от човеците биха направили това наистина. Задънена улица! Понятието "човек" отново изгуби смисъла си.
Да погледнем от друга страна. Какво е човекът? Ден, може би? Светъл, топъл, приятен... добър? Или нощ? Тъмна, студена, неприятна... лоша? Или пък е обратното и на двете, за всеки деня е просто ден, или пък деня е като нощта. Обратното и за самата нощ, просто нощ или нощ като ден. Или пък... е просто едно парче дърво, оцветено с различни бои, най- открояващите от които са черната и бялата. Но кой може да е майстора? Родителите, предците, приятелите. Боя идваща от всички, те са четките, а кутийките, те са неизвестни, те просто съществуват. Кутийка с боя, от която всеки гребва и оцветява, насам и натам, този и овзи, в черно и бяло, още от раждането до самия край. Като стар филм, там хората са черно- бели, поне за зрителите и това може би е било от полза тогава. Как? На този въпрос обяснението е дълго... просто никой не се е интересувал от това, което се крие в парчето дърво, черно- белите са си били просто черно- бели...
И след всичко това, какво е човек? Какъв е човек? Черен или бял, или и двете? Има ли изцяло "черен" и изцяло "бял" човек? Има ли някой, който би пуснал в ръката на просяка, не монета, а парченце хляб? А има ли "сиви" хора, или тази боя просто не съществува? Кой знае... знае се само, че "човек" е една малка думичка с голям, не, огромен обхват.

"Да се правим на умни, хм?" - част 2: Правихме се на умни!



Да си продължа разсъжденията за правенето на умна, така де- само правене, ефекта е ясен, резултата е на лице и... Не е изобщо приятно! Оценката на кандидатстудентския изпит ми е по- ниска от тази на предварителния от миналия месец. Каква излагация само, каква идиотщина... нямам думи, иде ми да се гръмна, ама какво да се прави, сама съм си виновна като не уча, но нали вече споменах в предишната такава тема? Всъщност предпочитам да рисувам или пиша разни историйки по цял ден, пред това да забия глава в учебника като кокошка, знам, че не съм за на никъде така, но какво да се прави... аз съм си аз, ще си патя яко така за в бъдеще и мисля, че вече позвам да усещам как серизоно ще си патя и колко сериозно ще съжалявам след като излязат класиранията след няколко седмици. Ех, живот... гаден живот, но връщане назад няма. И да си мечтая за някоя машина на времето, даже и мечтата не екачествена. Кофти, нали? Еми, прецаках се, сама себе си, но поне опитах... опитах и се провалих, което е жалко. Опитаха се да ме убедят, че не е края на света тоя тъп изпит, но като се стремя да оправдая чужди очаквания... си е един вид края на един малко по- различен, или по- скоро личен свят. Е, чуждите очаквания отидоха по дяволите, сега е ред на нови очаквания, за които си нямам и понятие... Такъв е живота, гаден!
Теста ми се стори лесен, всъщност самия изпит този път ми се стори много по- лесен от предишния, направих всичко с лекота и с такава увереност, само есето беше малко гадно, даже много... едно такова отнесено, нищо че писах почти два листа по него, явно именно то ми е било проблема и причината за кофти- оценката: "Емиграцията- бягство или път към щастието", шантаво? Е, втория изпит, устния за проверката на говорните и комуникативните възможности ми се стори много готин, лесен и просто страшно пиятен, квесторките бяха като слънчица, едни такива усмихнати и забавни, изкефиха ме, даже сега като си спомня за това, настроението ми се оправя... един малък лъч светлина в черното ми ежедневие ( особено днес, да, не е сиво, черно е, катранено! ) Мхм... здраве да е, каквото било- било, от както излязоха резултатите от изпита, главати ме кънти, ама и да ме е яд, няма какво да направя, провала си е лично мой... нали поне са няколко стотни разлика, но все пак, очаквах този път да се справя по- добре от преди, само че- уви! Както и да е:

~ Да се правим на умни, хм?
~ Правихме се на умни! ( и нищо не стана )



Сега отивам да си ям нервите и да си бия главата над една mecha manga скица, над едно манга комиксче и още две картини за конкурси, а да, и над ново попълнение наподобяващо книга. Айде, като не уча, поне да си развивам въображението и художествените умения ^^
Успех на бъдещите, подлежащи на такива изпити. ^^

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *