Якудза - Японската мафия

ПредговорПрестъпност има навсякъде- но не във всяка държава тя е от организиран характер. Сред всичките известни групировки (Триадите от Югоизточна Азия, Италианската мафия, американските гангстери), японската якудза е може би най- организираната и законопослушна, колкото и нелепо да звучи това за престъпници. Възможно една от причините за това да е, че върховната власт в страната често си затваря очите към всичко гарантиращо някакъв мир и спокойствие.
Полицията и властите контролират легалния бизнес, а якудза–нелегалния и полулегалния. Якудза не се сблъскват с властта, а тя от своя страна полуофициално ги поддържа- може би японците с присъщия си педантизъм са на мнение, че ако така и така има престъпност, по добре да е организирана. Но как се е получило това положение? Отговора на този въпрос трябва да се потърси в историята.

ИсторияСъвременните якудза произлизат от три групи полукриминални прослойки във феодална Япония. Наемните охранители Мечи Йокко, Прекупвачите-Текия и Занимаващите се с хазарт Бакуто. Да разгледаме отделно историята и на трите групи.
Мачи Йокко. След установяването на режима Токугава в началото на ХVІІ век в страната възцарява продължителен мир. Но не всички са доволни от положението. Половин милион самураи се оказват безработни. Понеже нямат други средства за препитание освен меча, много от тях се организират в банди, които нападат пътници и търговци, оплячкосват села и даже градове. Самите грабители се наричат себе си Хатамото Яко или Слуги на Шогуна, а пък народът подигравателно ги нарича Кабуки Моно (от кабуки, жанр в японския театър) – заради странните им прически, и често неразбираемия военен жаргон. Върху лошо въоръжената и обучена градска милиция, можеща едва ли не единствено да омиротворява пияници, населението не може да разчита. Държавната войска на шогуна също не може да помогне- дали от мързел и заинтересованост дали заради нещо друго- неизвестно. Селяните и гражданите разбират, че трябва да поемат сами своята защита. Започват да се сформират отрядите за самоотбрана Мати Йокко , които да се борят с Кабуки Моно. Проблемите започват с това, че в тези отряди встъпват не само порядъчни хора, а и доста често хулигани, побойници и прочие.Въпреки че Мати Йокко удържат някои победи над разбойниците и даже започват да се съчиняват народни песни в тяхна чест, в течение а времето започват да се разлагат отвътре. Започват да се занимават с хазарт, да пият и да вършат престъпления и то не по- малко дръзки от тези на самураите. Обществото пропищява от тях, ама вече няма на кого да се оплаче.
Разносните търговци Текия се държат значително по-малко войнствено. Още от най–дълбока древност в Япония по пътищата бродят хора, продаващи първоначално само билки и отвари, но скоро започват да предлагат всичко от отрови до клечки за хранене. Първоначално се наричат Яси–Знахари, но по-късно, когато списъкът с предлаганите стоки се удължава, започват да ги знаят като Текия. Самите Тукия започват да се ръководят от принципа „Не измамиш ли–няма да спечелиш”. Продават всичко, но най-рядко качествена стока. За да се пазят от бандити и разгневени клиенти, по времето на Токугава, Текия започват да образуват големи групи. Точно от тези групи се ражда класическата структура на якудза: Оябун (шеф), Уакагасира (Заместник), офицери, редници и ученици.
Текия най-често търгуват по панаири. За да си обезпечат печалбата, започват да ги контролират, като в същото време се задължават пред властта да пазят ред. Започват да разпределят сергиите, да плащат за охрана и да ловят джебчии. Така към следата на ХVІІІ век организациите на Текия са признати от властта. Оябуните получават официално длъжността „Управители на панаири” и самурайски права-да имат фамилия и да носят оръжие.
Бакуто. За разлика от изникналите от по-ниските социални прослойки организации на Мачи Йокко и Текия, тези на харата на професионалния хазарт са контролирани от върха. Правителството на Токугава разбира че хазарта освен че развлича народа, може да напълни добре и държавната хазна. И решава да поеме контрол над него. От всичките три групи обаче Бакуто е най-криминализираната. Точно те въвеждат част от ритуалите , за които по-късно ще говоря. Също така думата якудза идва от жаргона на Бакуто. Основната хазартна игра по онова време се нарича Ойте-кобу, с правила подобни на американския блекджек. На играча се раздават три карти, като комбинацията 8-9-3 се смята за най-лошата комбинация в играта. Така в жаргона на бакуто, думата Якудза започва да означава нещо ненужно и безполезно. С времето тази дума започва да се използва и за самите якудза.
Падането на шогуната и началото на уестернизацията на страната повлиява на организираната престъпност в Япония. Като начало хазартните игри биват забранени. От друга страна отварянето към света активизира търговията. Така групировките на Текия и Бакуто се обединяват и започват да се изменят както и страната.
Значение за якудза придобива и въвеждането на политическите партии. Борбата между тях е идеално място за използване на таланта им-измами, шантаж, купуване на избори и пребиване на избиратели-в замяна на помощта политиците предоставят на Якудза относително свобода на действие.
Като че ли най-добри връзки Якудза имат с Ултранационалистите и с Милитаристите-стиловете им се допълват. Срещу услуги, якудза дават свои хора да запълват местата в милитаристичните организации. Но в началото на Втората Световна война, правителството разформирова тези организации. Голяма част от якудза или влиза в армията или в затвора.
След войната окупационните войски считат Якудза за свои врагове. Но не могат да се справят с тях. Следвоенната оскъдица води до разцвет на черния пазар и до появата на четвъртия вид Якудза- Гурентай.
Гурентай са първите якудза в съвременния смисъл на думата. Те взимат целия опит на предшествениците си и едва ли не завземат властта в страната. Преди всичко Гурентай контролират черния пазар, но се занимават с всичко което може да им донесе финансова изгода. Новите якудза вече не носят мечове. Предпочитат ножове и пистолети. Започват да имитират западните си събратя. Започват да носят костюми, да се подстригват модерно и да носят слънчеви очила. Отделните групировки започват войни за територии. Към 1963 г. якудза вече стават 180 хиляди в 5200 банди-повече от числеността на японските сили.
Нужен е човек, който да озапти Якудза. И това е Кодама Йошио, бивш член на правителството по време на войната и военнопрестъпник. За да отърве затвора той започва да сътрудничи с американските окупационни сили. Първоначално той се занимава с помиряването на Якудза с окупаторите, а по късно през 60-те става посредник между големите кланове и започва да ги обединява. Точно заради труда на Кодама системата на клановете на Якудза придобива днешния си вид.

Структура и ритуалиВ основата на организацията на Якудза стои традиционната Японска кланова организация „Баща-деца”, „Семпай –коухай”. Главата на клана е Оябунът, който е абсолютен началник. Малко по-долу в йерархията са Сайко Комон (Старшия съветник), Со Хомбутьо (Началник щаба) , Уакагасира (Заместник) и прочие. Те контролират по няколко банди. Ако Оябунът умре, един от тях заема неговото място. Още по надолу са Ковон (съветници), Шингин (Консултанти), Кумичо Хисьо (секретари) и Кайкей (счетоводители).
Самите престъпни банди са съставени от 20 до 200 души. Като няколко банди са подчинени на клана. Така в един клан могат да влязат хиляди бандити, които да контролират няколко града.
Голяма част от тях започват кариерата си още от училище, като улични хулигани или като членове на Босозоку – моторизирани банди.
Лидерите на якудза, като правило, са хитри, лукави и интелигентни-все пак за да успеят да стигнат до висшите етажи на Якудза йерархията те трябва да са конкурентноспособни.
При прием в клана се извършва обредът Сакедзуки-шефът и новия член пият саке от една чаша. Така те стават членове на едно семейство.
За разпознаване помежду си и за отличаване от тълпата Якудза често носят значки Даймон–представляващи емблемата на клана. По високите членове на йерархията ги носят от злато.
В политическия смисъл на думата Якудза са ултрадесни и консервативни. Те са за традиционните семейни ценности, за завръщането на предвоенния милитаризъм, за възраждането на самурайството.
За Якудза е важно разделението на Якудза и Неякудза. Забранено е да се убиват неякудза, освен в случаите когато те заплашват целостта на клана. Разбира се рекетът, грабежът изнасилването и пребиването от бой се разрешават.
Убиването на якудза от друг якудза е разрешено. В случай на война между клановете има доста кървави престрелки и даже се появяват Теподама-камикадзета.
В клановете почти никога не влизат жени. Според якудза мястото им е в кухнята при децата. Единствената която има някакъв респект е жената на Оябуна, към която се обръщат с Оне Сама, и понякога ставаща заместник на шефа, ако той е в затвора или в болницата.
Личната чест е важна за якудза, и се свързва с общата чест на клана. Якдза не понасят да ги оскърбяват или унижават. Рядко признават грешките си и не се оправдават. Работата в името на клана е нещо повече от задължение. Взаимопомощта и също важна. Да отървеш кожата на колегата се смята за висша форма на доблест.
Може да се каже, че якудза са фукльовци като стане въпрос за престъпленията които са извършили. При всяко следващо безчинство Якудза си правят нова татуировка, но зя тях по- късно. Също така при попадане в затвор често се случва да увековечат престоя със вграждане на перла-под кожата на пениса за всяка следваща година престой.
Разбира се ако някой не се подчини трябва да бъде наказан. Наказанието се нарича Юбицуме, което е отрязване на кутрето на лявата ръка и връчването му на шефа, като при следващо провинение наказанието е отрязването на втори пръст или изгонване от организацията или при тежки провинения-смърт. Тази традиция идва още от ерата на катаната-трите последни пръсти на ръката се използват за здравото държане на меча и липсата им отслабва захвата върху ръкохватката. Идеята на наказанието е следната-така човек може единствено да се отбранява. Интересен е факта, че когато английския анимационен филм „Строителя Боб” е излъчен по телевизията в Япония е трябвало да му бъдат дорисувани кутрета, за да не плаши малките дечица.
Самите якудза обичат да се представят като защитници на неоправданите. Така един от най-големите кланове Ямагучи Гуми по време на земетресението в Кобе 1995 година помага редом с държавните спасители в спасяването и обезпечаването на пострадалите от земетресението.

Основните семействаПовечето банди Якудза са членове на едно от 3-те най- големи семейства. Ето ги и тях:
1. Ямагучи Гуми-Групата е създадена през 1915 г. и е най- голямата групировка с над 37 000 члена и се дели на 750 клана. Щабът им се намира в Кобе, но пипалата им са из цяла Япония, а също така участват в престъпни операции и в Япония и в САЩ. В момента Оябун им е Кеничи Шинода. Той е привърженик на разширяването на териториите и в последно време стои зад голям брой операции в Токио, което традиционно не е негова територия.
2. Сумийоши Ренго-Втората по размер групировка с 10 000 челна в 177 клана. В момента Оябун и е Шигео Нашигучи. Но структурата и е слабоцентралицирратна, ето защо истинските шефове са от съвета на 177-те.
3. Инагауа Кай. - Третата по размер със 7500 члена в 130 клана. Щабът е в Токио, а оябунът е Какуджи Инагауа.

Съвременна дейностПо-голямата част от доходите на якудза идват от развлекателните и търговските райони на градовете, както и така наречените „Червени Фенери”, които се намират под егидата на групировките. Като правило, в такива райони хората отбягват да се свързват с полицията предпочитайки да останат под „Топлото крило на Якудза”. На свой ред японските полицаи предпочитат да не се месят във вътрешните дела на тези общности. Много якудза разглеждат своите доходи като своеобразно събиране на данъци, а не просто като рекет.
Якудза действат активно и в секс-индустрията. В техни ръце са порното и проституцията в Япония, както и вносът на жива стока от Китай, Филипините и Тайланд. Момичетата са обикновено от бедни райони на изброените страни и са примамвани с обещания за по–добър живот, като в последствие са превръщани в проститутки и стриптизьорки. Доста често се случва новото им положение напълно да ги устройва, особено като се има предвид че качеството им на живот се вдига значително в сравнение с предишния им живот.
Якудза оказват голямо влияние и върху професионалния кеч в Япония- „Пуроресу”. Разбира се проявеният интерес от тяхна страна е чисто финансов. Всяка групировка поддържа свои борци, а някои по-влиятелни даже владеят арени и стадиони, на които се провеждат състезанията. Якудза получават голяма част от залозите и от оборота.
Известно е, че якудза инвестират в напълно законни и крупни компании. През 1989 година Оябунът на клана Инагава- Сусуму Исий купил акции на Tokyo Kyuko Electric Railway за 255 млн $. Също така гореспоменатият Оябун на клана Ямагучи Гуми е легален собственик на един от най-високите небостъргач в Кобе.
По принцип Якузца не се занимават с кражби. Те са полуприкрито общество, а кражбата си е потайно дело, отгоре на всичко това може а се разтълкува като злоупотреба с обществото. Също така Якудза не предприема самостоятелно икономически операции като лихварство, управления на казина и прочие- за тази цел те ползват поставени хора, платили на мафията за защита над своето имущество.

В изкуството и в популярната култураЖивотът и бизнеса на Якудза са традиционна тема в Японското кино и манга (въпреки че рядко се срещат в анимето). За японския манталитет непреклонните хора, не уважаващи нищо освен семейството и честта са любими трагически персонажи, единствени запазили самурайското в тези дни. От друга страна те са престъпници, пречещи на естественото развитие на живота, които са си сами на себе си господари.
Един от най- известните бардове на Якудза е режисьорът и актьор Китано Кукуджиро. Неговият баща е бил свързан с тях и самият китано израства в тяхно обкръжение, което се отразява във филмите му.

Татуировките ИредзумиЕдин От най-често срещаните стереотипи за Якудза са гигантските татуировки Иредзуми обхващащи целия гръб и понякога даже цялото тяло.
Самото татуиране е донесено от Китай още през ІV век пр.хр. А според легендата още първият митичен император на Япония Джимму (660- 585 пр.хр.) ги е носил за да очарова жена си Сеноятатару.
Самата дума Иредзуми означава буквално Впръсквам Туш. А първите сведения за Иредзуми са от ХVІІ век. Татуировки са носели престъпниците, които са били осъждани на татуиране, освен традиционната каторга. А за да прикрият клеймото са го доукрасявали с допълнителни стилизирани мотиви. По-късно, втората половина на ХХ век започват да се правят като демонстрация на мъжественост, издръжливост на болка и прочее.
Японската татуировка има своите пикове и спадове на популярността. Първият и Пик е по време на Шогуната. Благоприятният климат за бурно развитие на изкуството подпомага за появата на прекрасни художествени татуировки като отделен клон на изкуството. С времето тату модата обхваща цялата страна и даже един будистки монах от началото на ХІХ век се шегува, че в Едо едно от седемте чудеса на града е един нетатуиран занаятчия. Според социалния си статут хората се татуират различно. Примерно рибарите си татуират риби, проститутките–раци символ на сладострастие. Постепенно мотивите в татуировката престават да са само украшение за тялото, а и предмет за размисъл.
По късно по времето на Ерата Мейджи татуировките са забранени, като забраната е вдигната чак през 1945 г. Въпреки това те стават символ на престъпниците и най-вече на Якудза.
В наши дни Ирезуми се извършва от специални татуировчици. Болезнено е (извършва се с традиционни бамбукови игли, които са дебели), времеемко и скъпо. Обичайното Иредзуми обхващащо раменете, гърба и горната част от краката отнема повече от 100 часа и струва към 30 000 долара.

Ето и основните черти на Японската татуировка Иредзуми:
1- Асиметрия
2- Ясно различим основен мотив, заобиколен от малки орнаменти.
3- Дебели контури.
4- Запълнени със ярък цвят.
5- Разнообразна цветова гама.
6- Изпълване на сгъвките и мускулите на човека за придаване на движение в татуировката.
7- Използване на пъпа и зърната като част от картината. Примерно очи на дракон...
8- Съчетание от динамичност и статичност при различните орнаменти.

Тематиката на Иредзуми е разнообразна изобилстват флорални, животински, религиозни и митологически мотиви с различни символики както и такива на бито ви теми. Особено място заемат морските и водните мотиви, което никак не е странно като се знае, че животът на японците е свързан с океана.
В съвременна Япония носенето на татуировки се оценява негативно. В съзнанието на обикновения Японец тя се свързва с Якудза. Според тях те изпълняват двойна функция. Представителите на организацията познават другите бандити по татуировките. И донякъде като солидарност, укрепваща връзките между членовете на бандата. След като веднъж якудза се татуира той символично загърбва обществото и става част от бандата. От този момент те не могат вече да се оженят за нормална жена, да станат част от добро семейство, няма да бъде приет на престижна работа, освен ако мястото не е контролирано от клана.
Бъдеще в развитието на Якудза.
През 1992 г. Диетата приема закон, който е насочен пряко срещу Якудза. В него се забранява „Защитния Рекет”, и определя за първи път що е престъпна групировка. Този закон предизвиква буря от протести от страна на Якудза, и някои политици и юристи, обхванати от пипалата на японския октопод. Даже в центъра на Токио жени и роднини на Якудза правят митинг, изтъквайки че този закон противоречи с конституцията на страната- свободата на събранията и обединенията. Но въпреки всичко законът остава. Обществото е зад правителството- писнало му е от диктата на Якудза. Обществото ги изолира постепенно. Например не се допускат татуирани хора в обществените бани.
Голям проблем за Якудза се явява и рецесията обхванала страната от 90 те насам. Тази рецесия не подминава и Якудза, на която и се налага да съкрати част от щата си. Това за редовия Якудза Бияч е бедствие-все пак това е единственото нещо което може.
Не може обаче да се каже, че системата на якудза е обречена. Докато има нелегален бизнес и докато властта не може да защитава пълноценно народа си , винаги ще се намери място за Якудза.

Коментари

Публикуване на коментар

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877