~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2008-10-25

Атлантида


Атлантида

През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите 'Тимей' и 'Критий'. В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида.

Ето какво казва той: 'Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което вие по своему наричате Херкулесови стълбове, се намирал остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. От него за плавателите се откривал достъпът към другите острови, а от тях - към целия срещуположен материк, с който се ограничава това истинско море. От вътрешната страна на това устие, за кото говорим, морето представлявало само залив, нещо като тесен вход. А това, което било от външната страна, може да бъде наречено истинско море, голямо колкото земята, която го окръжава - истински и съвършен материк. Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на които се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части от материка. Освен това те и на отсамната страна владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения. Тая държава, като се събрала в едно, възнамерявала с един удар да покори и вашата, и нашата страна, цялата земя отсам устието.Тогава, Солон, войнството на вашия град Атина се прославило с доблест и твърдост пред всички хора. Като превъзхождал всички по мъжество и хитрост на военната тактика, вашият град ту воювал начело на елините, ту - когато другите отстъпвали - по необходимост се сражавал сам, като се излагал на големи опасности. Но най-после, след като победил настъпващите врагове, той възтържествувал за победата над тях и им попречил да заробят още незаробените и извоювал свободата на всички нас, които живеем отсам Херкулесовите предели. По-късно, когато станали страшни земетръси и потопи, в един ден и в една бедствена нощ цялата се провалила изведнъж в земята и остров Атлантида изчезнал, като потънал в морето. Затова и онова море сега не е плавателно и е неизследвано. Многото вкаменена тиня, останала след потъването на острова, пречи на плаването...'

С описанието на това будещо и днес интерес събитие, разиграло се 9000 години преди да се е бил родил Солон, приключва краткия разказ за Атлантида в 'Тимей'.

Доказателства за съществуването на Атлантида

Въпросът дали описаният от Платон континент (остров с размерите на Ливия + Азия = континент) наистина е съществувал, а също така дали е съществувала и неговата цивилизация, са въпроси, които и досега нямат категоричен отговор. Но напоследък се намират все повече доказателства за съществуването и потъването на древен континент, както и следи от неговата цивилизация. Няколко експедиции на водолази в различни точки на света от Бахамите до бреговете на Европа и Азия, откриват на дъното правоъгълни сгради, колони, павирани пътища, храмове и пирамиди, потънали преди хиляди години.

Ето и някои от по-големите открития:

През 1970г. Др. Рей Браун открива на дъното на океана, близо до Бахамските острови, голяма пирамида. В тази експедиция Браун заедно с четирима водолази откриват още пътища, храмове, правоъгълни сгради, неидентифицирани метални инструменти, както и една статуя, държаща кристал, съдържащ миниатюрни пирамиди. Металните предмети и кристалът били изпратени за анализ във университет във Флорида. Изследванията показали, че кристалът усилва енергията, която преминава през него.

През 60-те години Др. Мансън Валентин, при своята експедиция на остров Бинини, фотографира и публикува снимки на пътища и сгради, открити от него недалеч от брега. Подобни руини били фотографирани близо до Бахамите, а също и до Мексиканския бряг на дълбочина 15 - 20 метра.

Огромна пирамида с единадесет помещения и голям кристален връх е открита в средата на Атлантическия океан на дълбочина 3300 метра от Тони Бенклок.

През 1977 е съобщено за голяма пирамида, намерена в Кей Сал на Бахамите. Тя е фотографирана от експедицията на Ари Маршъл на около 50 метра под морското равнище. Пирамидата била висока около 210 метра. Водата около пирамидата била осветена от блещукаща бяла вода, излизаща от отворите на пирамидата и била заградена от зелена вода, вместо от черна, както е навсякъде на тази дълбочина.

Съветска експедиция, ръководена от Борис Ащуря, открива потънал град на около 650 км. от бреговете на Португалия. Сградите били направени от изключително здрав бетон и пластмаси. Експедицията изважда и една статуя.

Открит е и мраморен акропол от колони на площ пет акра.

Хайнрих Шлиман, човекът, който откри и изследва Троя (за която се смяташе, че е само легенда), съобщава за ваза от метал, непознат на учените, които я изследвали. Вазата е намерена в съкровищницата на Приам. Във вазата има надписи, според които тя е била подарък от цар Кронос от Атлантида. Идентична ваза била намерена и в Тихуанако, Боливия.

Останки от праисторическа цивилизация са открити на девет километра от индийския бряг. Възрастта на останките е 7500 години пр. н. е. Те се намират близо до брега на Сурат, Запдна Индия, на 40 метра под повърхността на водата. Археолозите откриват парчета дърво, останки от домакински съдове, фосили и строителни материали. Освен това са намерени разрушени бани, стълбища и храм. Археологическото откритие е направено от два индийски института - Института по археология и Института по океанология.
Известни са много други подводни пътища, сгради, статуи и колони, като много от тях са направени с материали, които не се срещат в дадения район. На много древни карти има континента Атлантида, включително на древните гръцки карти, изучавани от Христофор Колумб, преди да тръгне на прочутото си пътешетвие и да открие Америка. В древни писания от ацтеките, маите, гърците, египтяните, испанците, индийците, тибетците и от много тихоокеански острови се говори за потънали древни континенти и връзката на съответната група хора с тези континенти. За съжаление много от доказателствата за съществуването на Атлантида са отбелязвани в местната преса, а после забравяни. Тези факти не се включват в учебниците по история, понеже учените не могат ди ги обяснят чрез техните теории.

Други континенти

Най-напред е важно да се отбележи, че Атлантида не е единствения континент потънал в древни времена. Съществувал е и континентът Лемурия, който е включвал държавите Му и Мар в Тихия океан и Лумания в Индийския океан. Останки от потъналия континент все още може да се видят защото върховете на техните планини сега представляват малки островчета в океаните. Например Великденския остров се счита за остатък от Лемурия, а неговите каменни статуи будят възхищение и учудване, въпреки че от повечето статуи се виждат само главите.

Историята за тези различни континенти и техните обитатели, част от високо развита цивилизация е наистина фантастична. Всичко обаче свършва преди около 11 500 години, когато драматични събития като рязка смяна на климата, потъването и разместването на континенти, а също така и изместването на земната ос, довеждат до края на тези цивилизации, въпреки че се счита, че някои от НЛО са на оцелелите в подводни и подземни бази атланти и лемурианци. Някои следи за тези събития се откриват в древните шумерски текстове.

Кои са атлантите

Информацията, включена в този сайт е малко и е събрана от много източници. Нейната цел е само въведение в света на атлантите.

Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла. Повечето древни цивилизации вярвали в титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за легендарни, докато археолози не откриха в една пещера в Сирия дузина човешки скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на завоюването на инките.

Счита се, че атлантите, заедно с другите цивилизации, населяващи Земята, са създали по-малкия човек чрез генетична манипулация. Хората може би са били използвани като работници.

Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да се размножава (първородния грях от библията), населението започнало бързо да нараства. Атлантите обаче искали повече рботници, затова жените били допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.

Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: 'тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше' (Битие, гл 6, стих 2)

Технологията на Атлантите

Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите били достигнали много високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено. Сред постиженията на атлантите бил перфектен воден контрол. Сега една утопична представа би изглеждала така: изобилни полета от вълнуваща се пшеница до възможно най--красивите плажове през безкрайно лято. Атлантите са притежавали всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.

Атлантите дошли на Земята за стимулация. Те обичали бурите и цели области били отделени като национални паркове, в които се провеждали свирепи демонстрации на атмосферна турбуленция. Техните слуги, разбира се, били доста по-малко запалени по тези демонстрации, които разрушавали къщите им и ги убивали. Ако атлантите забележели щетите и ако ги е било грижа можели да въстановят щетите по своя воля. Понякога го правели, понякога - не.

Атлантите имали и способността да управляват геоложките събития. Те я използвали за да задоволят своята жажда за експерименти. Вулканичните изригвания били сред любимите, но повече се използвала пара и минерални води за постигане на художествен ефект. Атлантите имали много време за своите експерименти. Първите атланти били безсмъртни. На един по-късен етап те изгубили контрол над природата и това довело до големите промени, а така и до тяхното изчезване.

Същинското ядро на технологията на атлантите, което все още може да се намери по Земята, е било нещо значително по-голямо от контрол над атмосферните условия. Едно от тези постижения, върху които военните се нахвърлиха като мухи на мед, е така наречената прагова (порталова) технология. Част от този интерес изплува във филма 'Старгейт' ( врата към звездите ), само че атлантската версия по-скоро е врата на възможностите. Това е солидно, плътно устройство, което използва мисълта за време-пространство като енергиен източник.

Експериментът от Филаделфия

За съжаление ние хората все още не сме 'дорасли' за тези технологии. Доказателство за това е 'Експериментът от Филаделфия'. Историята започва, когато през 30-те години Никола Тесла, фон Нойман и Алберт Анщайн създават 'отбора' на университета в Принстън и започват да работят над Project Rainbow ( Проект Дъга ), известен като 'Експериментът от Филаделфия'. Използвайки получените от Тесла и Нойман технологии на плеядианците, те започват да правят успешни експерименти с невидимостта. До 1939г. успяват да обвият прототипите с електромагнитни силови полета, които ги правят невидими за радарите и окото. През 1943г. същите учени успяват да убедят морското разузнаване на САЩ, че могат да накарат военния кораб 'Eldridge' невидим за радарите във военното пристанище във Филаделфия. Експериментът се оказа твърде успешен. След като става невидим за радарите, корабът и неговият екипаж става невидим и за очите. Следва синя светкавица и корабът изчезва за 20 минути. Неизвестно как корабът се телепортира и е засечен на няколко мили от калифорнийския бряг, на около 5000 км. от Филаделфия. Ужасът за моряците на катерите, които приближават дрейфуващия свободно кораб, е голям. Членовете на екипажа на 'Eldridge' са обгърнати от пламъци, светкавици излизат от телата им. Някои от моряците били вградени в металния корпус на кораба. Повечето от моряците са мъртви, а оцелелите са невменяеми и са изпратени в лудници. Местният вестник успява да напише за експеримента преди да го спре цензурата. През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се опитва да ги публикува във Varo Edition. Скоро след това е убит.

По време на експеримента Никола Тесла се опитва да ги спре, протестирайки, че в него не трябва да има хора. Веднага след инцидента, Тесла, заедно с технологията си, се оттегля от Проект Дъга. Скоро след това е открит мъртъв. Неговата лаборатория е разбита и всички документи, скици и материали са откраднати. В разузнаваческите среди плъзва слухът, че Тесла е убит, защото става риск за сигурността на САЩ. Остава въпросът какво се е случило с неговите разработки.

Кристалите

Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот. Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила, вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали. Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за различни цели.

Кристалите имат способността да предават енергия на големи дистанции, да я съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Тези свойства на кристалите били използвани в пирамидите. Вероятно е те да са били използвани за пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия при преноса.

Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на енергия.

Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.

Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели до потъването на Атлантида.


Акашовите записи - форум мнения

В много от религиите, включително и в Християнската, се говори за неизтриваемата “Книга на живота”, в която се регистрират всички постъпки и мисли на човека, за да бъде съден или възнаграден за тях в деня на Съда или през друг етап от съществуването на душата. Окултистите наричат тази “книга” “акашови записи” или “пространствени летописи”, в които е отпечатано всичко станало от началото на времето и ще продължава да се отпечатва до неговия завършек. Някои хора (като медиумите, пророците и др.) успяват да видят отделни картини от тези записки и по този начин предсказват бъдещето или разкриват отделни скрити моменти от настоящето или миналото. От този порядък са и така наречените пространствени мисли или прелитащите послания на учените и мъдреците от всички времена, от които могат да се възползват всички отдали се на дадена наука или област на познанието, стига да желаят това от сърце. Да си припомним в тази връзка например откриването на Периодичната таблица на елементите от Менделеев. Но в същото време и много от разрушителните мисли, споходили човека, произлизат от там.
Щастливци или нещастници са медиумите? Дар Божи или проклятие е способността на тези хора да виждат бъдещето? Закърняла способност или свръхчувство е медиумизмът? Полезно или пагубно за човека е да узнае бъдещето си и да рискува да бъде обладан от волята на непознати и тъмни сили? Пророчица или вещица(в религиозния смисъл) е била Ванга?

Акашовите записи са различно нещо за всеки човек.- Ето защо е невъзможно да се определи тяхната същност, и на колко нива се простират...

Вземете един шекспиров текст и четете Акаша...ще се учудя, ако някой не намери м ного неща в тях..Да, но сетивата на всеки човек са настроени специфично, балансът на емоционалния и менталния поток най-грубо казано у всеки е с различна степен на замърсявания от всякакъв тип, и ето защо...всеки чете Шекспир с различни чувства....какво остава за Акашовите записи..

Единствения обективен начин е да се "четат" Акашовите записи безлично, без "Аз"..но който е свободен от своето "Аз" той не ще разпознае себе си за да се върне да разкаже...

Ето защо, Акаша...това е нещо единствено и само за лично ползване и интерпретацията е обикновено процес, траещ известно време след възприемане на този енергоинформационен поток...ако щете, дори той може да включва на ниво интерпретация и състояния определени като болести...


Ако например, като лекар съм посетил Акашовите записи, но по друг повод, то без моята воля, нито по каквито и да е видими желания от моя страна, може да съм получил информация по отношение на лечението на рака например....и след година-две мисе дава възможност да интерпретирам тази информация като съм поставен пред възможността да диогностицирам и лекувам самия себе си...Има много издънили се хора с такава информация, защото когато дойде при тях страданието, вместо да използват вече даденото им знание, се укриват в плътните обвивки на своето Аз...и умират...но възможността се предава на дург...за който начинът може да бъде друг..


Лично за себе си мога да кажа, че навлизането в Акашови хроники дори не представлява процес, изискващ концентрация или нещо подобно..все по-често ми се случва това да става по време на диалбог с някой, с който енергийноинформационното ниво на познанството и отношенията ни е такова, че само по себе си очиства (или, блокира) личните демонични егрегорни влияния така, че да се получи приемане и предаване, а освен това пряко споделяне...в което дори и думите да не са най-точните...има пълно разбиране от другата страна..естествено не 100% веднага може би, и тук е нужно време...но поне имам обратна връзка винаги, така че да навляза и аз в по-пълно осъзнаване на това, което е порлучено...


Инаме, човек няма избор- жребият му е хвърлен още преди да е заченат, и свобода на волята няма, освен онази свобода, която има гъсеницата...



Акаша=ДНК, всимчко което се съдържа в ДНК е това, което е било, което е и което ще е, не само за определен индивид, а като Цяло...Това е енерго-информационна структура...


Акаша не може да бъде пасивна структура в никакъв случай, но няма своя воля- човек знае това отлично.

Разболее се, защо? Защото това се разчита като записана програма вДНК, сиреч в Акаша...много ясно е казано "и няма нищо ново под слънцето, всичко е суета"-

Че защо да търсим конкретно Акаша- достатъчна е Тората, там всеки персонално може да прочете това, което е бил, което е, и което ще бъде...

А Тората и ДНК, е едно и също, еврейските букви са получени при завъртането на една сложна геометрична спирала, "надиплена" по точно определен начин- при завъртането й, се получават като сенки буквите от еврейската, гръцката и латинската азбуки, всеки може да си изреже такава фигурка- "тор" се нарича, и да разположи светлина...или Светлина, и да провери сам..

А ДНК е същото нещо, но вместо надиплена спирала, тук имаме същата спирала, но обемна, има си форма с конкретни параметри..


Акаша- това е вътре в човека и вмън от него- зависи кое ниво можем да ползваме- част от Акаша е например и една натална астрологична карта- постройте я, и открийте окончателната триизмерна фигура вътре в нея...там до един етап, се повтаря "Сътворението" и от един момент- сякаш някой е скъсал нишката, и вместо да я съедини, я е оставил така...защо, не знам...

Така ме, и Акашовите записи са ограничетни- връщането е възможно само с около 5 000 000 години, вероятно малко повече от това, но по-нататък е невъзможно да се стигне, защото няма срукстура, която да осигури това точно измеримо движение..


а като не знаем точните параметри на липсващия участък, може да зададем един спираловиден модел, но ако не е същия, тежко ти и горко, а и ако ни излязат и грешни сметките така че да не може и да се върнем в изходна позиция...е...оплескахме нещата..


В Акаша е нахлувано достатъчно често и достатъчно грубо, най-вече от самите нас...което е свързано с това, че човекът такъв какъвто е, нито свободна воля има, нито избори може да прави...Феноменът на съществуване, наричан от нас живот е просто предопределен....защото това не е живот в крайна сметка, има ли прекъсване на паметта, има ли "празнина", това не е живот..Живот и памет са твърде съизмерими понятия...


Нашата памет е практически част от Акаша- паметта ни не е на склад във физическото ни тяло, а в електромагнитното поле около него- а то пък е резултат от енергийно-информационното поле, което представлява нашата ДНК структура...което е практически свързано със всичко, с всяка точка на Битието.


Акаша- работата с паметта, изключва "видения" на безплътни фигури- хора и прочие, може да види човек Христос, Орфей, или Юпитер като светещо сияние, което да му приказва, да му говори..но това е само илюзия и заблуда...

Първо, работата с Акаша освобождава човека от илюзорното схващане, че човек и съзнанието му са затворени във физическо тяло- реалността е друга, ние не сме пленници на телата си и възприемането на всичко е просто, лесно и достъпно.

Въпрос на вибрации...За да се работи с подобно нещо като Акаша, човек трябва да може да повишава своите вибрации многократно в сравнение с тези, които към момента се "придържа" човек такъв, какъвто е във физическия свят.


Второ- никой не може да "отвори" "вратите" към Акаша за някой друг...Как би станало това, освен ако въпросния човек не е делегиран Учител, а кандидатът да е зрял за "ученик". И за двете си има много точно определимо състояние...

В писанието- и в Стария Завет, и в Новия Завет, са дадени твърде подробно параметрите на онези, които носят "Учителя" в себе си, и други, които развиват "ученика" в себе си.

Историята на Манга

"Историите в картинки" са известни в Япония от самото начало на културната и' история. В гробниците на древните, археолози са открили рисунки, които напомнят по идеология и структура на комиксите. Разпространението на "Историите в картинки" е помагало за по-лесноразбиране на сложната японска писменост. Даже и сега, японските деца могат да четат "книги и вестници за възрастни" след завършването на началното училище (на 12 години). На практика след като се появила японската проза се появили и нейните илюстровани преразкази, в които текстът не бил много, а основна част съставяли илиюстрациите. За първи японски комикс се счита "Весели картинки от живота на животните" - (Choujuugiga), създаден през 12 век от будисткия свещенник и художник Какую (другото му име е Тоба, живял 1053-1140 г.). Той предствлявал свитък от 4 книжки, на които били изобразени последователно черно-бели, наисувани с туш картинки с надписи. Картинките разказвали за животни, илюстриращи хора или будистки монаси, нарушаващи уставите.Сега тези свитъци се смятат за свещенна реликва и се съхраняват в манастира, в които живял подвижника на Какую.



След Втората световна война писателят-илюстратор ОсамуТезука поставя началото в Япония на така наречения разказ "манга" или списанията комикси. Първоначално основните читатели на тези комикси били родените през 1946-1949 г. израстнали по време на бързия икономически растеж. След това поколение читатели, се появили различни видове манга. От 1960 г. читателите на манга постепенно се разширили, за да обхванат от съвсем малки деца до тридесет-четиридесет годишни.

През 1996 г. списанията манга вече държат 22 % от продажбите на печатни произведения и са 38,5 % от всички книги и списания, продавани в Япония и оказват влияние върху различни форми на изкуството и културата. Някои от разказите манга са предназначени за малки деца, които се учат да четат, а други са насочени към юношите и по-широк кръг читатели. Има хумористични манга, специализирани във вицове и смешни истории, както и експериментални манга, които търсят нови изразни средства. Някои са практични, даващи непосредствена информация, други са с историческа тематика или дори документални.

Появата през 1959 г. на две седмични детски списания манга, "Шонен Магазин" и "Шонен Съндей", поставя началото на манга културата, която виждаме днес. И двете списания публикуват поредица от изключително популярни истории. Друго списание манга "Шонен Джъмп", започнало през осемдесетте, дълги години е център на манга културата с над 6-милионния си седмичен тираж и съпътстващата маркетингова мрежа за анимация и видеоигри. Около 1995 г. популярността на Джъмп започва да намалява и през лятото на 1997 г. "Шонен Магазин" заема първо място по тираж и продажби.

Жанрът манга за момичета също придобива популярност. Художнички на манга родени през 60-те, както и тези от "поколението на растежа", започват да се изявяват през 70-те години. Постепенно се разширява първоначалната рамка на изданията манга. Появяват се нежни психологически образи, рисувани с изобразителни техники, които обикновено не се използват в манга списанията за момчета.

В последно време значително е нарастнал износът на японски манга комикси за Европа, Америка и други страни в Азия. В Тайван, Хонг Конг и Южна Корея, известни с пиратските си копия, големите японски издателства вече издават в превод и с пълни авторски права повечето от най-нашумелите манга от Япония. В Европа и Америка са много популярни преводните версии на комиксите манга като "Акира" (от Кацухиро Отомо), "Наусикаа от долината на вятъра" (от Хаяо Миязаки) и Топката на дракона (от Акира Торияма). Учудващ е броя на почитателите на новите манга списания внасяни от Япония без превод. В САЩ се провеждат конференции на тема японски комикси манга и японска анимация, а жанрът придобива популярност по целия свят.

ТАЙНАТА САМОЛИЧНОСТ НА ЙЕХОВА

Значението на името Яхве (произнасяно Йехова) е озадачавало теолозите в продължение на хилядолетия – не стига това, ами и Еврейското публицистично общество досега оставя името непреведено, с бележка под линия: “Значението на иврит неизяснено”. Това твърдение не е вярно все пак, защото значението на иврит на “ехйех ашер ехейх” е всъщност съвсем ясно – то буквално значи: “АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ”. Както предположи Карън Армстронг, във всекидневната реч то отговаря на “гледай си работата!
Защо Йехова е толкова неуловим по отношение на самоличността и какви са били мотивите му, когато е повел еврейския народ далече от пленничеството към Синайската пустиня? Един преглед на близкоизточната политика през 1433 г.пр.Хр. може да отговори и на двата въпроса.
Скоро след разрушаването на Крит бреговете на Левант изпитали страхотна пренаселеност вследствие миграцията на финикийци и филистимляни. Археологически разкопки в Библос потвърдиха огромни разрушения в този град около 1450 г.пр.Хр., в резултат на драстично пренаселване. Опитът на Библос бил повторен по цялото крайбрежие и предизвикал движение към Египет в продължение на две столетия. Евреите тъкмо били въвлечени във външна война за делтата на Нил.
Поради това Йехова започнал да действа за бързото преместване на израилтяните към единствено възможния спасителен оазис Синайската пустиня – област, която била общоприета за извънгранична поради нестихващия страх от радиоактивно заразяване. Дали тази евакуация е била част от по-раншно споразумение с Авраам – отдаване дължимото за извършената от него шпионска дейност – или е било нещо повече?
Планът на Йехова със сигурност е отишъл доста по-далече от спасението на израилтяните. От ударението, което той поставя на Десетте заповеди и подробните нови закони, установени в Изход 20:23, може да се стигне до логичното заключение, че той е бил недоволен от човечеството. По-точно би трябвало да изглежда, че Йехова бил отвратен от преклонението пред идоли и широко разпространената потребност за обожествяване. Неговите действия внушават желание за връщане към традиционните стойности от най-ранните дни на Шумер. Но времената вече били променени. Най-първите шумери били невинни и вярвали в боговете, които винаги ги били закриляли. Сега, след хилядолетие на хаос и войни, хората били объркани, несигурни и подозрителни. Единственият път напред за Йехова бил да създаде нов договор на вяра и лоялност само към единствен бог. Именно по тази причина той повел израилтяните към четиридесетгодишно усамотение в Синайската пустиня. Само по този начин той е можел да изведе напред едно ново поколение, което не било изкушено от политеизма на египтяните. Само по пътя на монотеизма хората биха могли да си възвърнат отдавна загубения златен век.
Сега нека се върнем към името Йехова с всичките неуловими странични значения. По-старателен прочит на книгата Изход показва, че Йехова следвал внимателно подготвен план, който имал три по-нататъшни идеи извън простото освобождаване на израилтяните. Първата идея била да отслаби основно египтяните като световна сила, която не би могла повече да се издигне и да противостои на новосъздаденото монотеистично управление. Втората идея, по собственото признание на Йехова, била да изгради репутация, която би сплашила враговете на Израел. А третата била да спечели съчувствие и/или страх у египетския народ, за да се сдобие със злато и сребро. Тези скъпоценни метали били нужни за изграждането на кивот и молитвен храм, най-съществените начини, посредством които Йехова щял да поддържа връзка с избрания от него народ.
С цел да постигне трите си набелязани цели, било необходимо постепенно да увеличава степента на “бедствията” над Египет. А с цел да изиграе успешно тази психологическа игра, било много съществено египетският фараон да не познае името, а оттам и репутацията на бога, който му се противопоставял.
Пренебрегването от страна на фараона на божественото име Йехова му попречило да разбере и надвисналата опасност от страна на израилтяните. Ако фараонът бе разпознал своя истински враг, играта не би било възможно да бъде изиграна до края. Както е и станало, фараонът постоянно пренебрегвал нарастващото опустошение, което било предизвикано в страната му. Когато тази психологическа игра свършила, Египет вече бил загубил по-голяма част от стадата си, повечето от реколтата и плодните си дървета и дори най-голямата част от новородените деца. Тогава египтяните толкова обезумели, че тръгнали да преследват бягащите израилтяни и загубили шестстотин от най-добрите си колесници, които били отнесени от морето.
Съществува още една мощна причина, поради която Йехова не разкрил истинското си име. Нека допуснем, че Йехова наистина бил върховен бог, добре известен в Близкия изток. Ако този бог е искал да започне всичко от нулата чрез представянето на традиционни стойности посредством монотеистично царство, тогава най-лошото нещо, което би могъл да стори, било да възвести старото си име, особено ако той е бил вече боготворен под това име от съседните народи. Представете си реакцията на израилтяните при влизането в Ханаан, ако биха разбрали, че техният собствен бог е бил боготворен от враговете им като един от множеството богове! А и кой ли от тези врагове би се страхувал от израилтяните, ако биха заподозрели еврейския бог като един от собствените им богове?
Какво е било името на едно от най-боготворените божества в Ханаан? Въпреки че там Инана била боготворена като Астарта, а един неизвестен бог бил боготворен като Дагон, най-почитан от всички бил несъмнено богът Хадад, когото мнозина смятат за идентичен с Ваал. Популярността на Хадад е очевидна от общата употреба на неговото име от различни царе – например Бен-Хадад на арамеите, Хадад Едомитски и Хадаезер – врагът на Давид, са една малка част. В допълнение главното божество на хурианите, които имали най-висши постове в Левант, бил Хадад под името Тешуб. И накрая хититите, които имали силно присъствие в Ханаан, също били силно привързани към Тешуб. Най-силният бог на израелската обетована земя бил определено Богът на бурята.
Сега нека проследим уликите към истинската идентичност на Йехова. Първият ни пристан е Изход 6:3, който твърди:
“А Господ каза на Мойсея: “Аз съм Бог. Явих се на Авраама, на Изака и на Якова с името Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), но не им се открих с името си Йехова”.
Горният пасаж е потвърден и от библейското описание на по-ранна среща с Авраам:
“Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог му се явил и му казал: “Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти”.
Тези пасажи не оставят съмнение, че името Йехова за първи път е било употребено по време на Изхода. Няма никаква основа за религиозни твърдения, че името Йехова е съществувало по времето на договора с Авраам, Потопа, Адам и Ева, или дори при сътворението на небето и Земята. Те представляват напълно предвидими опити на ретроспективно монотеистично редактиране.
Какво е значението на по-ранното име на Йехова – “Ел Шадаи” ?Думата “шадаи” е винаги в множествено число и обикновено се превежда като “всемогъщи” в смисъл на божествено ниво на величие – “всевишни”, сходен с множественото число на Елохим. В последните години все пак стана ясно, че нейният корен е в акадската дума “шаду”, която означава “планини”. Ето защо “Ел Шадаи” не би трябвало да се превежда като Бог Всемогъщи, а по-точно (и разбира се, буквално) като “Бог на планините”. Дали това ни дава доказателство за истинската идентичност на Йехова?
Наистина е съществувал в шумерския пантеон бог, който бил познат като бог на планините. Неговото име било ИШ.КУР, най-младият син на Енлил, а името му буквално означавало “Той от далечните планински земи”. Ишкур бил известен също и под името Адад, или Хадад на иврит. Тъй като Хадад/Тешуб бил предишен бележит бог в Ханаан, една нова монотеистична религия под името Ишкур или Адад би била лошо начало. По този начин Ишкур е перфектна прилика за планинския бог Ел Шадаи, който поради необходимост се превърнал в анонимния бог Йехова.
Знае се, че планинските земи на Ишкур са идентифицирани като Таурус, а по-късно като Андите, и се знае, че той се е върнал от Тиуанаку в Близкия изток през 2200 г.пр.Хр. По този начин той бил на точното място в необходимия момент, за да се яви като Ел Шадаи в Содом и Гомор през 2024 г.пр.Хр. По онова време неговият по-голям брат Нанар/Син бил бог, управляващ по време на Третата династия на Ур.
Дали библейският герой Йехова съвпада с Ишкур? Първо, като Енлилитски бог Ишкур изпълнява условието за библейския Бог, който бил анти-Вавилон, анти-Египет и анти-Мардук. Второ, Ишкур под различни наименования винаги бил представян като Бог на бурята, с неговите известни символи на тризъбеца, светкавицата или тройния свещник. Този символизъм е забележително подобен на начина, по който Йехова накарал Египет да освободи израилтяните:
“Когато Мойсей, протегна жезъла си към небето, Бог изпрати гръмотевица и градушка, а светкавица просветна надолу към земята”.
Това не е била обикновена буря, а най-страшната, изпитана някога в Египет, предварително уредена да стане в точния момент. Подобен феномен е бил използван, за да даде възможност на Самуил да победи филистимляните:
“Но този ден Бог разцепи със силна гръмотевица срещу филистимляните и ги хвърли в такава паника, че те бяха разгромени пред очите на израилтяните”.
Второ, и Ишкур, и Йехова били емоционални богове и притежавали насилствен нрав. Ишкур бе идентифициран като Плачещия бог на Тиуанаку. Йехова също бил силно емоционален бог, ревнив по собствените му признания, който бързо губел търпение. По време на Изхода Йехова често заплашвал да унищожи собствения си народ:
“Но аз няма да вървя с вас, защото сте твърдоглави хора и аз бих могъл да ви унищожа по пътя си”.
И Йехова, и Ишкур понякога се отдавали на насилие. В някои случаи Йехова заповядвал непокорните последователи да бъдат умъртвявани, докато в други случаи той изпращал огън или мор върху недоволните израилтяни. Ишкур по подобен начин можел да бъде подтикнат към насилие. Негов култов символ бил бикът – страшилище за цяла Южна Америка като знак на смърт и разрушение. Отделни южноамерикански легенди описват ден, в който от небето дошъл терор, когато “диви животни” стъпкали човеците – инцидент, който се свързва с бог Ишкур.
Въобще имаме идеална прилика между Ишкур и Йехова. Притежаваме също и разбиране (след няколко хиляди години на очакване) на причината за анонимното прозвище “Аз съм този, който съм!” И нещо повече, имаме пълно разбиране на мотивите на Йехова. Тук се срещаме с най-малкия син на Енлил, чиито последователи от Тиуанаку са се разпръснали, връщайки се да открият първоначалните земи на Анадола, заселени с хитити. Имаме и бог, който никога не е притежавал постоянен град и народ, който да нарича свой собствен, върнал се да открие, че с името му е било злоупотребено и подложена на насилие от група гадатели и идолопоклонници.
И накрая, за да премахнем последните белези на съмнение, можем да обясним, защо Господ казал на Мойсей: “Никой не може да ме види приживе” и защо единствено “славата” на Йехова е била винаги виждана. Първата причина да се крие лицето на Йехова била да се попречи на израилтяните да изобразяват образа му, а оттам и да не изложат на показ тайната му идентичност пред техните врагове. А втората, по-практична причина била, че той имал работа някъде другаде.
Ишкур бил все пак бог на Америките и присъствието на образа му като Бог на Бурята в Теотихуакан (около 1390 г.пр.Хр.) демонстрира неговото продължаващо присъствие в този регион по време на Изхода. Това отсъствие обяснява защо Кивотът на Завета бил изграден и използван за връзки в Синайската пустиня през периода 1433-1393 г.пр.Хр. И е необходимо да се употреби гледището от двадесети век, за да се разбере, че Йехова е говорел на Мойсей чрез радиопредавател. За разлика от Всемогъщия духовен Бог, редовите богове не могат да бъдат едновременно на две различни места!
Въпреки всичко изключително важно е, че самият Йехова не присъствал физически по време на Изхода и продължавал да отсъства, когато евреите навлезли в “обетованата земя” на Ханаан. През това време, четиринадесети век пр.Хр., Йехова винаги изпращал някакви указания посредством Кивота и всякаква физическа интервенция била провеждана от негово име чрез божествени емисари – т.нар. “ангели” от Библията. Тези ангели не били нито митични, нито ефирни същества, а създания от плът и кръв, които ходели, говорели, но имали подчинено положение спрямо висшите богове. Тези крила, с които най-често ги изобразявали в по-късни времена, представляват артистично тълкувание на техния начин на предвижване.
Тези “ангели” помагали на израилския народ начело с Исус Навин по време на частичната победа над ханаанските земи, започвайки с покоряването на Йерихон през 1390 г.пр.Хр. Срутването на стените на Йерихон сега вече е събитие, потвърдено от археологията, и вероятно може би е резултат от друга божествена технология, която била описана на не технически език като “рев на тръба”.
Указанията на Йехова към израилтяните били безмилостно да унищожат населението на покорените земи, а причината за това може да се види от проблемите, с които се сблъскали малко след смъртта на Исус Навин, когато евреите започнали да се женят за своите врагове. Това действие бързо довело до преклонение пред други богове, в крещящо пренебрежение към първата и втората заповед на Йехова, което довело до предварителен край на монотеистичния експеримент на Ишкур/Йехова.
По времето, когато Ишкур/Йехова действал като отсъстващ бог на израилтяните, може да се забележи, че други богове също отсъствали от делата на човечеството.
Цялостното заключение от валидните доказателства е, че по време на периода 1450-1000 г.пр.Хр. боговете се били оттеглили от Близкия изток (Стария свят) и отишли в Америките (Новия свят), където има белези от божествена дейност в Теотихуакан през 1390 г.пр.Хр. Липсата на директна намеса в Стария свят намеква, че Мардук, Инана и Йехова (Ишкур) били отстранени посредством целенасочена политика на ненамеса. Удивително заключение е, че Йехова се опитвал да построи в Перу копие на своя “храм”, който бил разрушен в Йерусалим четиринадесет години по-рано. И още нещо, амбициозният му план излязъл доста извън Хавин, иначе защо е трябвало да пренася Йезекиил на хиляди мили за да му даде стотици точни размери от храна в Хавин? Намеренията на Йехова са съвсем ясно описани в Книга на Йезекиил, стих 43:
“Сине човешки, опиши храма на народа израилев… Нека имат предвид този план, и ако те се срамуват от всичко, що са сторили, разкажи им плана… Напиши това пред тях, за да могат да останат верни на неговия план…”
Картината, която се появява от този анализ, е драматичен опит на Ишкур/Йехова да си възвърне авторитета между боговете, вероятно подтикнат от противоположните съдби на Йерусалим и Вавилон. Провалил ли се е опитът му? Доколкото ни е известно, Йезекииловите сънародници никога не са успели да изпълнят нарежданията му за построяване на копие на Хавин. Колкото до самия Хавин, каквото и да е съществувало някога, то е било разрушено, а върху него били построени по-късни сгради, датиращи от пехота 500-200 г.пр.Хр. Би било интересно да се направят разкопки под потопения площад.
Какво всъщност е представляващ т.нар. “храм”, който Ишкур(Йехова) построил в Хавин де Хуантар? Ако библейското описание на храма в Йерусалим би могло да бъде пътеводител, тогава си имаме работа не с храм в конвенционалния смисъл на тази дума, а с някакъв вид техническо съоръжение със специално предназначение. Вероятно свидетелство се съдържа в Стелата Раймонди, за която се счита, че е била изваяна в Хавин около 500 години пр.Хр., когато той се е появил като свещен център, малко след посещението на Иезекиил. Стелата показва Ишкур, символизиран от бик, застанал под нещо, което сега можем да изтълкуваме като стилизирана ракета…
По всяка вероятност изглежда, че боговете са воювали помежду си. Но кога е станало това? Петото ацтекско слънце, белязано с Ягуара, започнало известно време след четвъртото през 1390 г.пр.Хр. , но можем ли хронологично да го свържем с Ишкур(Йехова), разрушаването на храма в Йерусалим и посещението на Йезекиил в новия храм в Хавин?
Нашето първо доказателство идва от ацтекска легенда. Ацтекският бог на войната бил известен под името Хуитцилопохтли. Той обикновено бил изобразяван как държи мощно оръжие, а според една легенда той спечелил битка срещу четиристотин второстепенни богове. Друга легенда, вероятно отнасяща се до същото събитие и същия бог, твърди, че бог на име Димящо Огледало победил пернатия бог-змия Кетцалкоатъл в Тула, точно на север от Теотихуакан, и така прекратил управлението му. Археолози, направили разкопки в Теотихуакан, откриха навсякъде изображения на Бога на Бурята – Ишкур, което показва, че той и Хуитцилопохтли били един и същи бог-победител.
Легендата за “Димящото Огледало” съвпада с друга приказка, според която Кетцалкоатъл напуснал Мезоамерика след избухване на войни между боговете. Богът-змия тръгнал с група последователи от Тула към Юкатан, откъдето отплувал на изток върху “змийски сал”. Това събитие е сред най-значимите в историята на Америките, защото Кетцалкоатъл си тръгнал с обещание да се върне. Датата на връщането била определена точно въз основа на свещен календар от 260 дни, който в комбинация с друг календар от 365 дни довежда до свещен цикъл то 52 години. Оттогава всички мезоамерикански култури започнали да броят годините и чакали връщането на Кетцалкоатъл всеки път, когато завършвал този 52-годишен цикъл.
Друго наше хронологично доказателство идва от археологията. Докато датите са естествено твърде смътни, установената хронология за Свети Аугустин и Хавин де Хуантар е напълно потвърдена в периода около 550 г.пр.Хр., което е най-рано установената дата на култа към Ягуара. Този период съвпада точно с феномена, познат като “Ел Ниньо”, причинявал огромни обществени и културни промени в Южна Америка. По-точно селищата по перуанското крайбрежие изведнъж западнали, докато Хавин в пълен контраст внезапно се издигнал като мощен религиозен център. Археолозите не са сигурни какво точно стои зад “Ел Ниньо”, но ако съберем всички сведения заедно, тогава войната на боговете се превръща в силата зад “Ел Ниньо” и Хавин де Хуантар се появява като катализатора, поставил началото на войната между боговете.
Как човечеството е било впримчено в този конфликт? Тъй като засега не можем да бъдем сигурни, едно вероятно доказателство се намира в по-късния храм на Хавин. Статуята “Ел Ланцон” е била поставена в сърцето на храма, за да го предпазва от неизвестен враг. Нещо повече, стените на храма са планирани така, че да пречат на достъпа на хора с висок ръст. Според една перуанска легенда, “гиганти” тръгнали пеша към планината, ядосали техния бог и били унищожени. Възможно е тези хора – близки родственици на олмеките – да са били принудени от Ишкур (Йехова) да построят неговия “храм”, но впоследствие да са го саботирали. Ако този акт на саботаж е бил иницииран от вражески бог, тогава бихме могли да разберем защо богове и човеци са били включени в произлезлия конфликт.
Този анализ внушава, че именно Ишкур(Йехова) е разпалил гнева на “дивите зверове” към човечеството, нападение, оставило дълготрайно впечатление у тези, които са оцелели. Между тях почти сигурно са предците на ацтеките – придобили слава с кръвожадните си ритуали, които ни се струват толкова противни. Можем да се опитаме да се поставим на мястото на ацтеките въпреки всичко, когато проучим един от техните церемониални кинжали. На една от тези ками, която била използвана за отрязване сърцето при техните човешки жертвоприношения, на дръжката е изобразен пикиращ Бога на Бурята – Ишкур (Йехова)!!!



И като обобщение може да се направят следните изводи:

През 1450 г.пр.Хр. конфликт между боговете довежда до разрушението на Мари, Крит и Мохенджо-Даро, в резултат на което боговете решават да се преместят в Новия свят, като се споразумяват за политическа ненамеса в Стария свят.
Йехова, богът на Стария завет, бил бог от плът и кръв, познат на шумерите като Ишкур. Той нарушил политиката на ненамеса, опитвайки се да изгради ново монотеистично царство чрез израилтяните в Ханаан.
Ишкур/Йехова използвал цар Давид,и за да си върне Йерусалим, мястото на стария център за контрол на полетите. “Храмът”, който бил построен в Йерусалим през 953 г.пр.Хр., не бил храм в обичайния смисъл на думата. Той бил разрушен от Рамзес по нареждане на бог Мардук.
Иезекиил долетял до новия “храм” на Йехова в Хавин де Хунтар през 572 г.пр.Хр. Плановете на Ишкур за Хавин и бъдещо копие на онзи храм били осуетени от нещастен случай в Хавин, който довел до война между боговете в Америките през 550 г.пр.Хр.
В резултат от войната една група богове се преместила в Азия и може би тайно се договорила за нов световен ред през 539 г.пр.Хр.


M27

/по материали от Gods Of The New Millennium by Alan F. Alford/

ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Сензацията на хилядолетието

През август-октомври 1999 г. Група учени заминава за Тибет в търсене на легендарния “Град на Боговете”. Представяме ви интервю на Н. Зятков с ръководителя на експедицията проф. Мулдашев. Ернст Рифгатович, каква е главната цел на вашата последна тибетска експедиция? Стигнахме до убеждението, че в Тибет съществува най-голямата формация пирамиди в света. Тибетската група е свързана по строго математическа закономерност с египетските, мексиканските пирамиди, а също така с остров Пасха, монумента Стоунхендж и Северния полюс. Удаде ни се да преброим повече от 100 пирамиди и различни монументи, строго ориентирани по посоките на света и разположени в кръг около централна пирамида с височина 6714 метра (свещенната планина Кайлас). Поразяваше ни огромното многообразие на форми и размери на пирамидите. По приблизителни изчисления тяхната височина от подножието до върха се колебаеше от 100 до 1800 м. (за сравнение Хеопсовата пирамида е висока 146 м.) Целия пирамиден комплекс е много древен и за това много разрушен. Но при внимателно разглеждане е възможно да се видят ясните очертания на пирамидите. На техния фон особенно се открояваха каменни конструкции, имащи вдлъбнати или плоски повърхности, които нарекохме “огледала”. Тяхната роля, както усановихме след обработката на голям обем научни материали, е много интересна. Също така намерихме каменни образувания, напомнящи силно на грамадни човешки статуи. (за “огледалата” и “статуите” четете подробностите в следващите статии). И така у нас се създаде впечатлението, че в Тибет съществува комплекс от древни монументи, състоящ се предимно от пирамиди. Сигурно ви е било трудно да се прехвърляте по склоновете на такава височина? Да разбира се. Още повече, че в зоната на пирамидите апетита ни изчезна напълно. Насила ядяхме захар. След като напуснахме зоната на пирамидите апетита ни се възстанови. Ернст Рифгатович, съвсем наскоро, първи път в света, вие направихте операция за трансплантация на очи. Вие - хирург от Бога - вече сте организирали 4 научни експедиции в Хималаите и Тибет и открили необичайните пирамиди. Как ще обясните толкова странните си научни търсения? Работата е там, че именно в Русия, научното направление по изучаване на т.нар. тънки енергии получи силен тласък. В тази връзка трябва да се спомене школата на академик В.П. Казначева, учени като Н.А. Козирев, А.А. Илин, П.П. Горяев, Г.Г. Тертишни, А.В. Трофимов и много други. Тези учени от различни направления (физика, молекулярна биология и т.н.), в хода на своите изследвания, са били принудени да признаят съществуването на Висш Разум. За това са обърнали своите търсения в посока научното осъзнаване на религията. Ние, лекарите, изучавайки загатките на човешкия организъм, също достигнахме до подобно заключение. За това и организирането на Хималайските и Тибетски експедиции ни се стори съвсем логична. Още повече, че тибетските лами казват, че тяхната религия всъщност не е религия, а записано е запазено през вековете познание от предишни цивилизации. Светът е значително по-сложен отколкото ние си го представяме. Във вселената всичко е взаимосвързано, дори хората или пирамидите. Вземете дори факта, че основните части на ДНК имат пирамидална конструкция. Освен това и трансплантацията на очи, която направихме, беше съобразена не само с медицинските ни знания, но и знания получени по време на експедициите и осмислени от гледна точка на съвременната физика и биология. Последната Тибетска експедиция се оказа много полезна в това отношение. Смятате ли, че комплексът от пирамиди, които открихте в Тибет, е всъщност легендарният “Град на Боговете”? Древните тибетски легенди разказват, че в далечни времена, още преди Потопа, когато Северният полюс е бил другаде, на Земята се появили “Синовете на Боговете”, които с помощта на силите на петте елемента построили град, който оказвал огромно въздействие на земния живот. Ние вървяхме по следите на тази легенда, събирайки сведения и стараейки се да локализираме местоположението на хипотетическия “Град на Боговете”. В източните религии и при Елена Блаватска намерихме сведения, че преди Потопа, Северният полюс се е намирал в района на Тибет и Хималаите, а също така и че Северният полюс се е смятал за мястото, където са живели “Синовете на Боговете”. По време на хималайската експедиция от 1998 г. Един от индийските монаси ни показа снимка на свещенната планина Кайлас, разположена в Тибет. Тогава възкликнах: “Това не е планина, това е огромна пирамида” Толкова голяма беше приликата. Така предположихме, че легендарният “Град на Боговете” е разположен в този район. Освен това, непалските и тибетските лами ни разказаха, че по тези места има зона, в която действат т.нар тантрически сили и, че достъпът в тази зона е разрешен само на “просветени” хора. Там се намира и т.нар. Долина на смъртта. Посетихте ли Долината на смъртта? Да. Минахме през нея. Тя се намира на височина 5680 м., но ние не сме се отклонявали нито на крачка от пътя, който ни посочиха ламите. На Земята не останаха “бели петна”. Сигурно и в района на Тибет, където сте били, вече са стъпвали хора. Защо тогава никой не е виждал пирамидите, до вашето отиване там? Районът на свещенната планина Кайлас, независимо от отдалечеността и високопланинските условия, се посещава достатъчно често от поклонници от Индия, Непал, Бутан и даже някои европейски страни. Някои отиват просто да се полюбуват на свещенната планина, други се стараят да я обиколят в кръг, трети (които са по-силни) - се стараят да пропълзят този кръг, чиято дължина е 60 км. Представителите на индийската и будистката религии имат право да преминат този кръг по часовниковата страна, представителите на древната религия Бонпо - обратно на часовниковата стрелка. Смята се, че човек, който измине този кръг, се освобождава от греховете си, а ако направи това 108 пъти - става светец. Поклонниците имат особена психология, в основата на която лежи самовглъбяването в самия теб при среща с каквото и да е свещенно нещо. Тези хора, преодолявайки лишения и трудности, се стараят да достигнат свещенни места, за да могат, заедно с божественото, да се отдадат на медитация. Научното осъзнаване на действителността за тях е чуждо и неприемливо. Още повече, че в източните страни се смята, че именно Кайлас е най-свещенното място в света. За това можете да си представите състоянието на поклонниците. Сведения за други научни експедиции в този район не сме намерили. Николай Рьорих се е стремял да достигне района на планината Кайлас, но така и не е успял. Между другото, ние самите много трудно се сдобихме с разрешение за провеждане на научна експедиция от китайските власти. Но дори в този район да са били и други хора, склонни към научни анализи, то лошите високо планински условия и прашните бури, биха оказали своето влияние. Самите ние преминахме през сериозна предварителна аклиматизация в Хималаите. Какво е написано за свещенната планина Кайлас в знаменитите тибетски текстове? Имахте ли възможност да ги изучите? С голямо усилие ни разрешиха да изучим някои от тях. В тях е написано, че планината Кайлас и обкръжаващите я планини са били построени с помощта на силите на петте елемента. Бонпо-лама, с който се срещнахме, ни обясни, че силата на петте елемента (въздух, вода, земя, вятър, огън) трябва да се разбира като психическа енергия. Известно е, че хора, които са се изкачвали на върха на Хеопсовата пирамида са изпитвали странни усещания съпоставими с дълбок психологически транс. В същото време плоските, като че ли отрязани върхове на мексиканските пирамиди се посещават от много хора, които не усещат нищо. Вие не се ли опитахте да се качите на върха поне на една пирамида? Тибетските лами настоятелно ни препоръчаха да не се отклоняваме от пътеката, описваща свещенния кръг, обяснявайки ни, че в противен случай ще попаднем в зоната на тантрически сили. Да си признаем, от време на време се отклонявахме от пътеката ту нагоре, ту надолу, рисувайки пирамидите. Даже бяхме в подножието на две от тях, но принципно спазвахме заръките на ламите. На върховете на пирамидите не сме се качвали. Освен това разполагахме със сведения за странната смърт на четирима алпинисти, катерещи се по едно от възвишенията в района на Кайлас. Всички те починали от различни болести (при това стареейки бързо) в разстояние на 1-2 години след това. Сега се радваме, че послушахме ламите. След обработката на всички материали разбрахме, че тибетските пирамиди са преплетени с огромни каменни “огледала”, чието действие, по наше мнение, е свързано с изменение на характеристиките на времето. Ернст Рифгатович, по света има много пирамиди. Само на територията на Египет са преброени около 34, а в Латинска Америка - 16. В Тибет, на сравнително малка територия, вие сте открили повече от 100. С какво се отличават тибетските пирамиди от останалите? Посещавал съм нееднократно египетските и мексиканските пирамидални комплекси. Тибетските пирамиди преди всичко са по-големи (направо грамадни), а и според нас са построени в много по-ранни времена. Най-главната разлика обаче се явяват съпровождащите вдлъбнати, полукръгли и плоски каменни конструкции, при болшинството пирамиди, които ние нарекохме “огледала”. Такове нещо няма никъде другаде. Напоследък в пресата се появиха публикации за т.нар. “огледала на Козирев”. Руският учен Николай Козирев е изобретил метални “огледала” с различна форма, в които, по резултати от неговите изследвания, се променя хода на времето. Има ли аналогия между тибетските “каменни огледала” и тези на Козирев? По наше мнение аналогия има. Според Козирев, времето е енергия способна да се концентрира (свива) или разсейва (разтяга). При неговите експерименти е постигнат ефекта на свиване на времето. За това може да се приеме, че и “каменните огледала” в Тибет притежават това свойство. Възможно е именно с това да е свързана и странната смърт на четиримата алпинисти, които някакси остаряли и то само за една година. Не е изключено да са попаднали под въздействието на “огледалата”. Освен това нека не забравяме и настоятелните предупреждения на ламите, да не се отклоняваме от свещенната пътека. Към това трябва да добавим, че по мнението на много учени, пирамидите са способни да концентрират по-тънки видове енергия, а в съчетание с “огледалата на времето”, може би оказва силно влияние на време-пространствения континиум. Сергей Селиверстов, члена на нашият екип, дори нарече комплекса Кайлас “машина на времето”. Какъв е размера на тибетските каменни огледала? В повечето случаи те са огромни. Да вземем за пример огледалната конструкция, която ламите наричат “Дом на щастливия камък”. Височината на нейното вдлъбнато огледало, по ориентировъчни изчисления, е около 800 метра. Това е 3 пъти повече от височината на 100 етажен небостъргач. От северната страна на тази конструкция има полукръгло “огледало” с височина, приблизително 350 метра и почти точно копие на моделите на Козирев. Южната страна на “Домът на щастливия камък” представлява грамадна плоскост, която е съединена под прав ъгъл с още едно голямо вдлъбнато “огледало” с височина около 700 м. Любопитно е да отбележим, че хора, прекарали известно време вътре в “огледалата на Козирев148;, получават световъртеж, изпитват страх, виждат летящи чинии, наблюдават себе си в детството и прочие. Размерите на неговите “огледала” не надвишават 2 - 3 метра. Трудно е да си представим, какво би се случило с човек, ако попадне под въздействие на Тибетските “великани”. В тази връзка, не би трябвало да смятаме за пълна фантастика, хипотезите, че тези места са били предназначени за преминаване в паралелни светове. Най-големите огледала представляват западния и северния склон на основната пирамида. Тези склонове имат ясна плоско-вдлъбната форма. Височината им е приблизително 1800м. Срещат се и множество малки конструкции, които имат най-различни форми. Възможно ли е тези “каменни огледала”, да изпълняват не само ролята на “машина на времето”, но и да екранират различни енергийни потоци, разпределяйки ги? Без съмнение - да. Много от прирамидалните конструкции в Тибет имат допълнителни плоски “каменни огледала” и не е изключено те да екранират енергията, събирана от пирамидите, както и да се свързват с енергийните потоци от други пирамиди и “огледала”. При огледа им установихме, че те са били изработвани отделно и прикрепяни към пирамидите впоследствие. Но по какъв начин са били повдигани тези огромни каменни плоскости, за сега не ни е известно. Някои от огледалните конструкции имат съвършенно необичайна форма. Много често, по върховете на тибетските възвишения могат да се видят самостоятелно &#огледални конструкции.”. Изглежда, че тънките енергии са толкова многообразни, че за тяхното екраниране и управление са били използвани най-разнообразни каменни конструкции. За съжаление съвременната наука едва сега започва да осъзнава факта, че такива енергии съществуват, а и все още няма сериозни прибори и апаратура за тяхното изучаване. Можем само да кажем, че тези, които са построили “огледало-пирамидалния комплекс Кайлас”, са били наясно със законите на тънките енергии и времето и са умеели да ги управляват. Тези енергии, вероятно са “формотропни”, т.е.зависят от формата на строежа. Вероятно на това се дължи и многообразието на каменните конструкции. Според вас, кой е построил този удивителен комплекс? Ние самите през цялото време си задавахме този въпрос. За наше щастие, строителите са оставили следи. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ... ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Скривалищата на Атлантида Ернст Рифгатович, от научният материал, който представихте на редакцията, в крайна сметка се налага впечатлението, че пирамидите и “огледалата” в Тибет имат изкуствен произход. Но защо до вашето пристигане там никой не ги е виждал, даже и от космоса? Не е изключено в този район на Тибет изобщо да не са правени снимки. Между другото, за това искахме да питаме някои космонавти. А дори и района на Кайлас да е изучаван от космоса, то напълно е възможно, гледани от горе, тези конструкции да не се виждат така добре. Съществуват множество предположения за това кой е построил пирамидите в Египет и Мексико, започвайки с обясненията за преместване на каменните блокове от голям брой хора и завършвайки с хипотезите за чуждопланетни строители. Според вас, кой е построил огледално-пирамидалните конструкции в Тибет? Аз смятам, че строителите са хора от високо развита цивилизация, която е умеела да владее фините енергии, притежаващи, според някои данни, антигравитационен ефект. В противен случай е невъзможно да си представим придвижването на огромните каменни маси или обточването на планинските хребети, необходими при строителството на въпросните пирамиди и “огледала”. В тибетските текстове тази енергия е описана като силата на пет елемента. Смята се (това е упоменато и в книгата ви “От кого сме произлезли?”), че най-развитата цивилизация на Земята е лемурийската, която овладеела енергията на Духа. Тази цивилизация е живяла няколко милиона години назад. Ако приемем, че комплекса Кайлас е построен от Лемурийци, то трябва да признаем неговата невероятна древност. Така ли е? На мен ми се струва, че не е точно така. Работата е в това, че на няколко пирамидални конструкции древните строители са оставили следи за себе си във вид на рисунки, много приличащи на лица на хора. Тези лица не прилича на лицето на лемуриец, което според наши изследвания има малък нос и огромни очи. Тук изображението по-скоро наподобява атлант - човек от цивилизацията предшестваща нашата. Защо именно атлант? Това лице, макар и частично разрушено с времето, напомня и лицето на днешните хора. Лицето на атлантите се е отличавало много малко от лицето на съвременния човек. Разликата, както е описана в будистката литература е била в друго - по-дълъг език, 40 зъба, ципи между палците, ръст 3 до 5 метра и други. Но ние намерихме и косвено потвърждение на това, че изобразеното лице може да бъде на атлант. На пирамидалната конструкция Гомпо Панг са изсечени четири, достатъчно добре забележими, човешки фигури. Атлантите били четвърта коренна раса на земята (ние сме пета). Това не е ли пряк намек, че комплексът кайлас е построен от 4-тата раса - атлантите? Освен това, редом с фигурите на хората е изобразен овал с два отвора, много наподобяващ, по описание, летателния апарат на атлантите - вимана. Ако изходиме от това, че основниа континент Атлантида е изчезнал по време на всемирния потоп преди 850 000 години (според Е. Блаватска), то може да се смята, че пирамидалния комплекс Кайлас е построен преди около 100 000 години. Какво мислите за това? Тази логика може да бъде вярна. Атлантите, както е описано в тибетските религии Бонпо, гурунами и други, в определен момент от своята история са получили достъп до знанията на лемурийците по овладяване силата на духовната енергия. Тези знания били записани на специални пластини … Знаменитите златни пластини, на които е написано “истинското знание”? Да. Според многобройни легенди, тези пластини и до сега са скрити в дълбоките скривалища на Тибет и Хималаите. Но най-удивителното е това, че в района на Кайлас намерихме един монумент, който според нас свидетелства за това. Вие видяхте ли златните пластини? Не. На върха на една от големите пирамиди видяхме монумент във вид на седящ човек. Височината на този монумент, по ориентировъчни изчисления е 40 метра (височината на 16 етажна сграда). Компютърната обработка на фото- и видеоматериала показа, че статуята “седи” в позата на Буда, леко наклонена напред, държи на коленете си пластинка (или книга) и като че ли я чете. Лицето на статуята е обърнато на югоизток - натам, където на териториите на Тихия океан, по религиозни данни, се е намирала легендарната Лемурия. За това може да се предполага, че този монумент символизира знанията на лемурийците, предадени на атлантите чрез “златните пластини” и така способствали постигането на подобни достижения като строителството на огледално-пирамидалния комплекс Кайлас. А не е ли възможно този монумент да указва мястото, където са скрити тези “златни пластини”? Ето например, в египетските пирамиди са открити мумии и разни атрибути от древността. Това не трябва да се изключва като възможност. Но да се добереш до статуята на “четящия човек” едва ли е възможно, тъй като тя се намира в зоната на действие на едно от “каменните огледала”. Навярно е необходимо търпение и определен запас душевна чистота, за да бъде разрешено на хората от нашата цивилизация да се доберат до съкровенните знания, които ще преобърнат нашия живот. Освен това, навсякъде в този район се срещат каменни строежи, напомнящи дворци. Любопитното е, че тези каменни конструкции, както се вижда, нямат нито прозорци нито врати. Само причудливи форми. Според вас с каква цел древните хора, изразходвайки интелект и енергия, са издигали тези огромни дворци, пирамиди и “огледала”? Смятам, че тази цел има глобален общоземен мащаб. За това открихме не малко доказателства. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ … ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Световната система от ПИРАМИДИ Казахте, че сте намерили връзка между откритите от вас тибетски пирамиди с други монументи от древността. Основните монументи - египетските и мексиканските пирамиди, остров Пасха и комплексът Стоунхендж в Англия - на пръв поглед са безсистемно разпръснати по нашата планета. Но ако в изследването се включи и комплекса тибетски пирамиди, се появява строга математическа зависимост при тяхното разположение. Ако от главната пирамида в Тибет - планината Кайлас - се спусне ос към противоположната страна на земното кълбо, то тя ще достигне точно до … остров Пасха с неговите загадъчни каменни статуи. Ако съединим по меридиана пирамидалната планина Кайлас с египетските пирамиди, то продължението на тази линия отново ще доведе до остров Пасха, а разстоянието от Кайлас до египетските пирамиди съставлява точно една четвърт от меридианното разстояние Кайлас - Пасха. Освен това, ако съединим остров Пасха с мексиканските пирамиди, то продължението на тази линия достига до планината Кайлас, а разстоянието от Пасха до пирамидите е също една четвърт от меридианната линия Пасха - Кайлас. Искате да кажете, че разстоянието от тибетските пирамиди до египетските е равно на разстоянието от остров Пасха до мексиканските пирамиди? Да. Всеки може да види това на глобуса. Ние направихме изчисления на компютърен модел на земното кълбо. Излезе, че двете линии свързващи Кайлас с остров Пасха, през египетските и мексиканските пирамиди, очертават точно една четвърт от повърхността на Земята. Ако се свържат мексиканските и египетските комплекси, то от тази “четвъртина” се обособяват два абсолютно равни триъгълника. А как се свързва монумента Стоунхендж с тази географска система? Ако се съедини с мислена линия монумента Стоунхендж с пирамидата Кайлас, то продължението й отново достига до остров Пасха, а разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е точно една трета от разстоянието Кайлас - Пасха. Тази линия разделя описаната вече четвъртина от земното кълбо на две половини. А ако приложим това правило за едната третина, но тръгвайки от остров Пасха … То попадаме на Бермудския триъгълник. Искате да кажете, че в района на Бермудския триъгълник, в съответствие с приведената от вас схема, е потънал някакъв древен монумент? Това не бива да се изключва като възможност. Всички легенди за Бермудския триъгълник стават лесно обясними, ако се предположи, че потъналия монумент, подобно на пирамидите и “каменните огледала” на Кайлас, променят посоката на времето, изкривяват пространството и прочие. А аз вярвам в легендите и вече четвърти път, следвайки тези легенди намираме научни основания за тяхната истинност. По вашата схема, на противоположната от тибетските пирамиди страна на земното кълбо се намира остров Пасха. Там има каменни статуи, но пирамиди, уви, няма. А на Кайлас има и статуи и пирамиди. Смятам, че в района на острова би трябвало да има потънали пирамиди. Освен това, при Елена Блаватска има указания за това, че някъде в Тихия океан е потънала огромна пирамида. Ернст Рифгатович, а в тибетските текстове не намерихте ли някакъв намек за съществуването на световна система от пирамиди? Не. Не намерихме. Но важен намек за това, както на мен ми се струва, е височината на основната пирамида в Тибет - планината Кайлас - 6714 метра. Работата е там, че разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е 6714 км., а също така от Стоунхендж до Бермутския триъгълник и съответно от Бермудския триъгълник до остров Пасха. Освен това, разстоянието от Кайлас до Северния полюс също е равно на 6714 км. Последния факт е особенно любопитен, тъй като в древните тибетски религиозни текстове, а и у Блаватска се посочва, че до Всемирния потоп Северният полюс се е намирал в района на Тибет и бил “обител” на “синовете на боговете”, а потопа е бил предизвикан от смяната на полюсите на Земята. Възможно е, именно планината Кайлас да е била точката на бившия северен полюс, а загадъчните строителни на пирамидите да са отразили, посредством височината на пирамидите в Тибет, разстоянието до предстоящата или отминалата промяна на полюсите. Но в единия случай имаме метри, а в другия километри? Пирамидите, според мен, са се строили с цел влизане в света на тънките (фините) енергии. А този свят, както потвърждава физиката е фрактален (има дробна размерност в пространството), т.е. обектите от финия свят са “самоподобни” при различни мащаби. Затова 6714 м. И 6714 км. са две мащабни характеристики на един фрактал. Трябва също да се отбележи, че главното западно “огледало” в Кайлас е насочено точно към Египетските пирамиди, а двете северни - към мексиканските. Между другото, египетския свинкс гледа по посока на Кайлас. По тази логика, подобна паралелна система от пирамиди и монументи трябва да съществува и на противоположната страна на земното кълбо. Но там не са намерени пирамиди. Когато начертахме такава система на противоположната страна се оказа, че всички точки, съответстващи на египетските, мексиканските пирамиди и монумента Стоунхендж, са под вода. За това и не знаем за тях. Може би, някога ще бъдат открити от други изследователи. Големият руски физик Георгий Тертишни направи анализ на тази световна система от пирамиди и стигна до извода, че е напълно възможно на земята да съществуват и други такива комплекси. Ако приемем, че това е така, с каква цел е създадена тази световна система от пирамиди и монументи от древността? Не ми достигат знания, за да ви отговоря на този въпрос. В сферата на предположенията обаче, можем да приемем, че тази система е била създадена от някого и някога с цел връзка на Земята с космоса.

Японка легенда за пеперудите

Японка легенда за пеперудите


Зад гробището на храма Содзанджи, в покрайнините на столицата, дълго стояла самотна колиба, в която живеел старец на име Такахама. Съседите го обичали заради доброто му сърце, но почти всички го смятали за леко побъркан. Защото редно е всеки мъж, освен онзи, който е дал пост на Буда, да се ожени и да си създаде семейство. А Такахама не се бил посветил на вярата, но и не скланял да се ожени. Никой не знаел да е имал някога любовна връзка с жена. Тъй че повече от петдесет години той живял съвсем сам.
Едно лято Такахама се разболял и разбрал, че не му остава много да живее. Тогава той изпратил да извикат вдовицата на брат му и единствения й син - момче на около двадесет години, към което бил силно привързан. Те веднага дошли и направили всичко каквото могли, за да облекчат последните часове на стария човек.
Един мрачен следобед, докато вдовицата и синът й бдели край постелята му, Такахама заспал. Точно тогава в стаята влетяла голяма бяла пеперуда и кацнала на възглавницата на болния. Племенникът я отпъдил с ветрило, но тя веднага се върнала. После пак я отпъдили, за да кацне тя за трети път. Тогава момъкът я изгонил навън и я гонил, докато минала през градината, а после и през една отворена порта и влязла в гробището на близкия храм. Само че пеперудата продължила да пърха над главата му, сякаш не искала да си иде, и се държала тъй необикновено, че момъкът се зачудил дали това е наистина пеперуда или ма - зъл дух. Той пак я погнал и я последвал навътре в гробището, докато видял, че тя лети към един гроб - гроб на жена. Там пеперудата внезапно и неочаквано изчезнала и той напразно я търсил. Сетне разгледал надгробната плоча. На нея било издълбано името «Акико» и непозната фамилия, както и надпис, според които Акико починала на осемнадесет години. Очевидно надгробието било поставено преди около петдесет години, защото било почти изцяло обрасло с мъх. Но и друго било очевидно - че някой се грижел добре за гроба: на него имало свежи цветя, а водата във вазичката била наскоро сменена.
Още щом младежът се върнал в стаята на болния, майка му го посрещнала с печалната вест, че чичо му е издъхнал. Смъртта била настъпила безболезнено, докато спял, и лицето на покойника било усмихнато.
Младежът разказал на майка си какво е видял в гробището.
- Ах! - възкликнала вдовицата. - Та това трябва да е Акико!
Но коя е тази Акико?
Майката отвърнала:
- На младини добрият ти чичо бе сгоден за едно очарователно момиче на име Акико - дъщеря на негов съсед. Акико почина от туберкулоза малко преди сватбения ден и отреденият за нея съпруг страдаше безмерно. След погребението й той се закле никога да не се жени и си построи тази къщурка край гробището, за да е близо до гроба на своята любима... Това беше преди повече от петдесет години. И всеки божи ден през тези петдесет години, и зиме, и лете, чичо ти ходеше на гроба на Акико, молеше се, почистваше го и принасяше на него дарове. Но не обичаше да се споменава за това, а и самият не отваряше дума... Ала ето че най-сетне Акико дойде при него: бялата пеперуда е била душата й.

Легенда за "Кървавата скала"


Легенда за "Кървавата скала", за Радан Войвода,
за неговата дъщеря Елица и за падането на средновековния град Вратица под Турско робство

Било в последните дни преди падането на средновековния град Вратица под турско робство. Радан войвода и войската му останали между последните защитници на крепостта Вратица. Със сетни сили и вече без боеприпаси те отстоявали свободата на врачани. А нашествениците прииждали все по-многобройни и все по-настървени... Виждал Радан черните облаци, които надвисвали над родното му небе и сърцето му се свивало от мъка. Знаел войводата, че с голи ръце нямало да могат да устоят на поробителя. Дотрайвали момчетата му. Един по един загивали под турския ятаган... А и една друга мисъл като с нажежено желязо го изгаряла: заминал бил сама в къщи едничката си щерка - Елица. Без майка останала тя още с раждането си, та с много мъка и с помощта на една от сестрите си я бил отгледал, ама сега, когато поотраснала и станала мома за чудо и приказ, тя му била утехата и радостта в тоя живот. И бащината му гордост била Елица, целият град се възхищавал от нея - и не само от хубостта й, но и от добрината й, и от сръчните й ръце. Драго му било да слуша, когато го облазявали заради нея, но още по-драго му ставало, когато сам с очите си виждал хубостта и добрината на детето си. Засмеела ли се Елица срещу него с игривите пламъчета, дето танцували в очите й, като че ли слънце го огрявало. Радвал се Радан на чедото си, но тогава, в ония, мирните и свободните дни, когато змийчето на страха още не било пропълзяло по пътечката към сърцето му. А сега? Сега час по час то го клъцвало с острото си езиче... И може и грях да било, но през ума му прескачали коя през коя по-черни мисли. "Сипаница да беше посипала лицето на моята Елица - думал си той - лицето й сега щеше да е надупчено и грозно и никой нямаше да се заглежда в него. Саката да беше или пък грозновата да се беше родила - за добро щеше да бъде! А то сега - по тия очи като езера сини кой ли не се е заглеждал! По това лице, по-хубаво и от месечината, кой ли не е закопнявал! За тая коса, по-тежка от злато, кой ли не се е полакомил! Ами снагата й? - Като топола тънка! Ще ли я пожали нашественикът? Едва ли..."

Опрял беше ножът до кокал в народната снага. Стигнали бяха и до вратичани не една и не две страшни вести за насилия и безчестие над моми и невести. Една ли женска съдба в тези години беше прекършена?! Чудел се войводата какво да стори, та да защити своето чедо. Маял се ден и нощ, мятали се безпомощно мислите му, търсели брод, но не го намирали... И току обръщал тревожно очи назад - да види дали пламъците, дето облизвали покривите на къщите под крепостта, не са грабнали вече и неговия дом. Поглеждал горестно в тази посока все по-често и по-често, но сърце не му давало да остави момчетата си на този хал. Нужен им бил той там, на крепостта, та ако не с друго, с думи да ги подкрепи, кураж да им даде, та по-леко да посрещнат смъртта си...

А когато дочул Радан, че и последният от войните му болезнено изохкал и се свлякъл по стената на крепостта, черна пелена сякаш паднала пред очите му. Струполило се небето върху него. Краят на Българското царство настъпвал - знаел вече войводата, - турският ятаган посичал един от най-яките корени на вековитото му дърво. Паднела ли и Вратица - нямало вече кой да спре поробителите. И ще тръгнат те да оскверняват земята му, да палят и рушат, да колят и бесят. И никого не ще пожалят, никого - ни младо, ни старо...

Нищо не можел вече да стори Радан за града си. Сам останал, довършили се момците му... И си помислил: "Да бях поне отърчал до вкъщи. За последно да прегърна щерката си, да поуталожа малко страха й... Може би все още не е късно ... Ако бъда до нея, може пък нищо да не й се случи!" Отнели като че ли тези мисли и последните сили, които крепели изнемощелите му нозе и Радан се втурнал към дома си. Тичал като обезумял. И колкото по-навътре в града навлизал, толкова по-силно пробождала тревогата бащиното сърце. Горящи като клади или изпепелени вече къщи оставял след себе си. По улиците оскотели аги размахвали ножове и ятагани. Посечените от тях трупове напоявали с кръвта си калдъръмите ... И писък до Бога на жени и деца се носел ... Робство се задавало!

Останал без дъх, със сетни сили Радан се покатерил по високия зид, който обграждал къщата му. Пътната порта била здраво залостена отвътре, та на плахото му подвикване никой не отговорил. А когато едва открехнал пътната врата, видял щерка си, свита в най-тъмния ъгъл и почти обезумяла от страх. Ридание разтърсило крехкото й тяло и тя се хвърлила в бащините прегръдки. "Тате! Тате! - долавял Радан откъслечни думи в плача й, - Тате, безчестят де кого срещнат, де кого намерят! И буля Петкана, и стрина Петровица, и Недка, дето е дете още!... По-добре мъртва, тате! - изричало на пресекулки детето му и все по-отчаяно впивало пръсти в бащиното рамо..."

Стиснал здраво Радан в прегръдките си Елица. И молитвени думи към Бога зашепнал, към Спасителя от небето. "Къде си, Боже, - мълвяла устата му - да спреш тая сеч?! С какво съгрешихме, Боже, та така ни наказваш?! Спаси от позор чедото ми и не оставяй да почернят младостта му!"...

Мълчал Бог. Само писък и плач като светкавици разсичали небето. А под него земята се гърчела в огън и кръв ...

Изведнъж тропот на коне пресякъл молитвата на войводата. Турска реч като с камшик ударила по портата му. И разбрал той и с ума, и със сърцето си, че нищо друго не му остава, освен да подири спасение в смъртта. Изнизал Радан сабя от ножницата, стиснал с трепереща ръка Елица и я повел бързо през задния двор към скалата, дето се въздигала близо до крепостната стена. Ще се качат на нея, та за сетен път и от високо да погледнат града си, ще се простят с всичко мило и родно, пък тогава ще потърсят спасение ... Първом за Елица, а сетне и за него. Решили се веднъж да умрат като свободни българи и в името на правата си вяра, страхът като че ли започнал да отстъпва от вкаменените им лица. Нагоре по стръмното ги водела вече мисълта да умрат, но достойно, като ония българи - моми и невести, за които по цяло Българско се разказвало, че сплитали руси коси с черни и скачали в дълбоките пропасти или в морските бездни, в смъртта си търсели спасение от похитителите ... Искали и те да умрат като ония българи, които предпочитали смъртта пред робството...

Изкачили се най-сетне баща и щерка до върха на скалата. Настъпил бил мигът - без думи за сбогом, без плач, без степания.

Нямало никакво време ... С нечовешки усилия Радан вдигнал треперещата си десница...
А Елица - тя с мълчаливо примирение, но без страх посрещнала с гърдите си острието на бащината сабя... И кротко се свлекла до нозете му... Подредил той косите й, целунал побледнялото лице, притворил клепачите й, погалил чедото си, а после приседнал до него - като да го поварди, докато душата му литне успокоена към небето...

Сега за него вече било по-лесно... Пък и трябвало да побърза, да последва Елица, че гласовете на агите вече се чували в ниското. И посегнал повторно към сабята си... Смесила се бащината кръв с тази на Елица - хубавица, разляла се по скалата, попила в пукнатините й и останала там до ден днешен... за да ни напомня за верността на българина към българското, към християнската вяра, за преданността му към род и родина...

"Кървавата скала" - така нарекли хората скалата в подножието на прохода Вратцата, попила в ония размирни години кръвта на последния им защитник Радан войвода и неговата щерка Елица. И от тогава, който човек мине край нея, впива поглед в тъмното петно на североизточната й стена, сваля шапка за почит и застива в мълчание... А листата на дърветата, полюлявани от постоянния повей на вятъра, не спират да разказват за достойната им смърт.

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *