~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2008-01-27

Една изключителна песен...

kagami no mae de kimi to madoromu usubeni no yubisaki
sono te wa fui ni yowasa wo misete kuchibiru wo fusaida
ano hi kimi to yakusoku wo kawashita
ima wa futari omoi dasezu ni

taikutsu na uta ni mimi wo katamuke mado no soto mitsumeru
boku wa DRESS wo matori odotte miseyou kurutterukai oshiete
itsuka kaze ni sarawarete yuku darou
ima wa futari omoi dasezu

boku wa naze kaze no you ni kumo no you ni
ano sora he to ukabu hane ga nai naze
hoshi no you ni tsuki no you ni subete tsutsumu
ano yoru he to shizumu hane ga nai aa

wasurenai de ai afureta ano hibi
kimi no kao mo omoi dasezu ni
itsuka kaze ni kaki kesarete yuku darou
ima wa futari omoi dasezu

boku wa naze kaze no you ni kumo no you ni
ano sora he to ukabu hane ga nai naze
hoshi no you ni tsuki no you ni subete tsutsumu
ano yoru he to shizumu hane ga nai aa

boku wa naze kaze no you ni kumo no you ni
ano sora he to ukabu hane ga nai naze
kono ai mo kono kizu mo natsukashii
ima wa itoshikute itamidasu aa

Мина време...

Мина много време, от както не бях ъпдейтвала Блога си... даже прекалено много. Мисля, че е време да се заема повече с това... Не зная какво да пиша точно сега, просто ще пиша нещо, макар и не толкова важно... просто нещо...
За времето, да времето... какво е то, климата, зима е, нали? Или поне така си мислим, вижте навън, погледнете през прозореца си, какво е времето... слънчево? Липсва сняг? Но студа го има? Да, има го студа, но има го и слънцето... до къде ще продължава това, дали е истина това, че до няколко години ще дойде Краят, края на Света, нашият край... Може би, никой не може да каже със точност, но и да дойде, мисля че ще е добре... Защо? Защото, защото... защото няма смисъл да се живее, какво правим ние хората, живеем според думите си, но наистина ли е така? Вижте въздуха, вижте водата, вижте земята... Мръсотия, отрова, всичко което ни убива, малко по малко... съществува, но кой му обръща внимание? Май никой! Умираме бавно, `стъпка по стъпка` и не го осъзнаваме, ние се избиваме сами, вредим на себе си с всичко, което правим... не е ли жалко?
Жалко е, тъжно е... но нищо не можем да сторим, защото вече е късно... може би...
Друго не мога да кажа, затова ще замълча... до тук, защото май стана важно...

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *